Сандра Браун
Добре пазени тайни (25)

Глава XXV

Лууп пое палтото й и я поведе нагоре по стъпалата. Спря пред една врата и почука тихо:

— Влезте.

Лууп отвори вратата, но не влезе. Алекс прекрачи прага и влезе в стаята, която изглеждаше така, сякаш влизаш в киносалон. Възклицанието й беше спонтанно и искрено!

— Каква красива стая!

— Благодаря. И на мен ми харесва — каза Сара Джоу и погледна през рамото на Алекс. — Затворете вратата, Лууп. Знаете, че не мога да понасям течение, а и шумът, който вдигат тези работници, е непоносим. Донесете подноса с чая веднага.

— Да, мадам — прислужницата се оттегли и ги остави сами.

Алекс стоеше близо до вратата и се чувстваше неловко с кожените ботуши и дългата вълнена пола. Нямаше нищо лошо във външния й вид, но изглеждаше твърде модерно и не на място в тази старомодна викторианска стая, в която миришеше като в парфюмерия.

Домакинята изглеждаше точно като въртяща се балерина в музикална кутия за бижута. Воланите около деколтето й бяха същите като тези около китките й. Беше облечена с бяла блуза и бежова пола, която падаше свободно по тялото й. Седеше на снежнобяло канапе, поставено близо до прозореца, и следобедното слънце образуваше ореол около главата й.

— Елате насам и седнете — кимна към един изящен стол близо до нея.

Алекс обикновено беше уравновесена, но сега се чувстваше неловко, докато прекоси застланата с мек килим стая.

— Благодаря за поканата. Идеята ви беше чудесна.

— Бях длъжна да ви се извиня колкото може по-скоро за това, което казах снощи.

— Няма значение. Всичко е забравено.

Джуниър и Енгъс изглежда й бяха простили за непреднамерената роля, която беше изиграла в тази вандалщина. Сега тя на свой ред би могла да прости на Сара Джоу грубостта.

Тя се огледа любопитно около себе си.

— Тази стая наистина е чудесна. Сама ли я подредихте?

Сара Джоу се изсмя деликатно и като повдигна крехката си ръка към гърлото си, започна да оправя къдричките на блузата си.

— Да, сама. Не бих позволила на онези ужасни декоратори да влязат в стаята ми. Всъщност, това е копие на моята стая в родния ми дом, пълно копие — поне доколкото беше възможно. Енгъс казва, че е доста претенциозно.

Алекс дискретно търсеше нещо, някакво дори и дребно доказателство, че в стаята живее и мъж. Не намери нищо. Сара Джоу сякаш прочете мислите й и каза:

— Той си държи нещата в другата стая, ей там.

Алекс проследи погледа й и видя една затворена врата.

— Влезте, Лууп — каза Сара Джоу на прислужницата, когато тя почука тихо на вратата. — Ето и чаят.

Докато Лууп подреждаше сребърния сервиз на масичката за чай, Алекс попита предпазливо:

— Споменахте за дома си, госпожо Минтън. Кентъки, права ли съм?

— Да. Страна на коне. Много я обичах.

Тя отправи поглед, изпълнен с копнеж, към прозореца. Панорамата отвън не предлагаше много неща, които да радват окото — само десетки мили сива земя, чак до хоризонта. Виждаха се оголени възвишения зад каменните дворове и плувния басейн. Пейзажът наоколо беше безрадостен като поле с памук след памукобер.

— Толкова е пусто тук. Липсва ми зеленината. Разбира се, ние имаме пасища, през които са прокарани канали за изкуствено напояване, но не е същото — тя обърна бавно глава и благодари на прислужницата с кимване на глава.

Лууп се оттегли.

— Как пиете чая?

— С лимон и захар, ако обичате. Една бучка.

Сара Джоу практикуваше ритуал, който Алекс смяташе за отмрял още преди две поколения. Правеше го педантично. Бледите й ръце се движеха плавно. Едва сега Алекс разбра защо този обичай беше отмрял в днешна Америка. Никой не би имал толкова време.

— Един сандвич? С краставичка и сирене.

— С удоволствие — отговори Алекс с усмивка. Сара Джоу прибави и две сладки в малката чинийка, преди да й я поднесе. Беше поставила дантелена кърпичка в скута си.

— Благодаря — каза Алекс.

Отпи от чая и отбеляза, че е чудесен. Сандвичът представляваше тънко резенче хляб, покрито с дебело парче топено сирене. Надяваше се да не я заболи стомах от това, че се нахвърли лакомо върху филийката. Беше спала до късно и пропусна закуската. Струваше й се безполезно да яде за обяд преди времето за чай.

Опита една от сладките в чинийката и попита:

— Ходите ли често в Кентъки?

Домакинята си приготви чая и го разбърка лениво.

— Само два пъти. За погребенията на родителите ми.

— Извинете, ако въпросът ми ви е причинил болка.

— От семейството ми не остана никой, освен Енгъс и Джуниър. Всеки трябва да се научи да преживява загубите — тя премести чашата и чинийката си на масичката толкова внимателно, че порцеланът дори не иззвънтя. С наведена глава повдигна очи към Алекс. — Само че вие не сте се научила, нали?

Алекс върна недоизяденото парче от сладкиша в чинийката. Усети инстинктивно, че бяха стигнали до причината, поради която Сара Джоу я беше поканила на чай.

— На какво?

— Че е най-добре да оставите мъртвите там, където са.

Битката започваше. Алекс остави приборите си на сребърния поднос, включително и салфетката.

— Майка ми ли имате предвид?

— Точно така. Вашето разследване разстрои всички вкъщи, госпожице Гейдър.

— Извинете, ако съм ви създала неприятности. Обстоятелствата ги направиха неизбежни.

— Главорези унищожиха имуществото ни, заплашват здравето и живота на всеки кон, който притежаваме, следователно прехраната ни.

— Било е нещастен случай. Искрено съжалявам — каза Алекс и обърна глава към жената. — Аз нямам нищо общо с това. Повярвайте ми.

Сара Джоу пое дълбоко дъх. Къдричките около деколтето й потрепериха от възмущение. Нейната враждебност беше толкова осезаема, че Алекс се запита отново какво я е накарало да я покани тук. Необходимостта от извинение е била само хитрост от нейна страна. Явно госпожа Минтън искаше да излее яда, който дълго беше стаявала.

— Какво знаете за майка си и за отношението й към Джуниър и Рийд Ламбърт?

— Само това, което ми е разказвала баба ми и което разбрах от хората тук в Пърсел, когато разговарях с тях.

— Те бяха неразделни — каза Сара Джоу тихо и Алекс разбра, че е потънала в свой собствен свят. — Човек рядко можеше да види един от тях, без другите двама.

— Забелязах това от снимките в албума на класа им от гимназията. На повечето тримата са заедно.

Алекс беше разглеждала тези снимки много пъти, търсейки улики или нещо, което би било от полза за нейното разследване.

— Не исках Джуниър да се сприятелява до такава степен с тях — каза Сара Джоу. — Рийд беше хулиган, син на пияницата на града. А майка ви… има много причини, поради които не исках той да се сближава с нея.

— Избройте някои.

— Главно поради връзката й с Рийд. Знаех, че Джуниър винаги ще бъде на заден план. Безпокоях се само при мисълта, че може да избира между тях. Селина не заслужаваше да избира — каза злостно. — Но Джуниър я обожаваше, без да обръща внимание на това, което му говорех. Страхувах се, че ще се влюби в нея и точно така стана — изведнъж погледна рязко Алекс. — Сега имам предчувствието, че той ще се влюби и във вас.

— Грешите.

— О, сигурна съм. Ще видите, че ще го направи. Вероятно и Рийд. Това отново ще затвори триъгълника, нали? Не искате ли да ги поставите един срещу друг, както направи тя?

— Не!

Сара Джоу злобно присви очи.

— Майка ви беше уличница.

До този момент Алекс внимателно подбираше думите си, но тъй като домакинята започна да клевети покойната й майка, тя остави изисканите обноски настрани.

— Ще направя изключение и ще ви простя тази обидна забележка, госпожо Минтън.

Сара Джоу махна пренебрежително с ръка.

— Няма смисъл. Това е истината. Знаех, че е простовата и груба, още когато я видях за първи път. Беше красива, по свой начин. Много си приличате.

Тя огледа критично Алекс. На младата жена й се прииска да стане и да си тръгне. Единственото нещо, което я възпря, беше надеждата, че Сара Джоу ще се изпусне и ще каже нещо, което би могло да й бъде от полза.

— Майка ви се смееше доста високо, танцуваше твърде вдървено и флиртуваше прекалено добре. За нея емоциите бяха това, което бутилката уиски за пияницата. Прекаляваше с пиенето и не можеше да контролира думите си.

— Това не е осъдително — отвърна Алекс с достойнство. — Светът би бил по-добър, ако хората свободно изразяваха чувствата си. — Думите й останаха глас в пустиня.

— Тя беше това, което мъжете искаха и от което имаха нужда — продължи Сара Джоу. — Селина флиртуваше с всеки мъж. Който я погледнеше, се влюбваше в нея. Тя правеше всичко възможно, за да улесни това.

Чашата преля.

— Няма да ви позволя да петните една жена, която не е жива и не може да се защити! Това е грозно и жестоко от ваша страна, госпожо Минтън!

Стаята, която беше свежа като оранжерия, когато влезе, сега изглеждаше задушна. Трябваше да излезе оттук.

— Аз си тръгвам.

— Още не — каза Сара Джоу и се изправи, когато Алекс стана от стола си. — Селина обичаше Рийд така, както би обичала всеки друг, освен себе си.

— Какво значение е имало това за вас?

— Имаше, защото тя искаше и Джуниър и му го каза. Баба ви, онази глупачка, беше заслепена от идеята за брак между нашите деца. Сякаш аз бих позволила на Джуниър да се ожени за Селина — процеди иронично. — Мърл Греъм веднъж дори ми се обади и ми предложи да се съберем и опознаем по-добре като бъдещи свати. Боже мой, по-скоро бих умряла! Тя беше обикновена телефонистка! — Засмя се пренебрежително. — Селина Греъм нямаше никакви шансове да ми стане снаха. Накарах баба ви и Джуниър добре да проумеят това. Той изпадна в униние и започна да хленчи, докато не започнах да крещя — тя вдигна юмруци, сякаш се канеше да закрещи отново. — Защо не се погледнеше? Тя беше егоистка и малка негодница! А сега и вие.

Пристъпи към малката масичка за чай и застана пред Алекс. Беше по-ниска от нея, но гневът, който беше таила в себе си през годините, я правеше по-силна. Цялата трепереше от гняв.

— Напоследък Джуниър говори само за вас, както някога за Селина!

— Не съм подвела Джуниър, госпожо Минтън. Никога не може да има нищо между нас. Можем да бъдем само приятели и да останем такива, след като свърши това разследване.

— Не разбирате ли? — изкрещя Сара Джоу. — Същото беше и с нея. Тя злоупотреби с неговото приятелство, защото видя, че се е вкопчил в нея като удавник за сламка с напразната надежда, че то би могло да премине в нещо по-сериозно. За вас той е само един заподозрян в убийство. Ще го използвате, както го използва и майка ви.

— Това не е вярно.

Сара Джоу се олюля, сякаш всеки миг щеше да припадне.

— Защо трябваше да идвате тук?

— За да разбера защо е била убита майка ми!

— Вие сте причината! — каза тя, сочейки с пръст към Алекс. — Незаконното дете на Селина!

Алекс отстъпи една крачка назад и едва си пое дъх.

— Какво казахте? — попита задъхано.

Сара Джоу се овладя. Червенината на лицето й се възвърна и то придоби естествения си цвят.

— Вие бяхте незаконно дете.

— Това е лъжа! — извика Алекс, като дишаше тежко. — Майка ми е била омъжена за Ал Гейдър. Виждала съм брачното им свидетелство. Баба Греъм го беше запазила.

— Те се ожениха, но след като тя се върна от Ел Пасо и разбра, че е бременна.

— Лъжете! — изкрещя Алекс и се хвана за облегалката на стола. — Защо лъжете?

— Не лъжа. Трябва да разберете защо ви казвам това. Опитвам се да защитя семейството си от вашата отмъстителност. Единственото нещо, което ме кара да понасям този малък, грозен град е чувството, че съм най-богатата жена тук. Радвам се, че съм омъжена за най-влиятелния човек в областта. Няма да ви позволя да унищожите всичко, което Енгъс създаде за мен. Няма да допусна да внасяте раздори в семейството ми. Селина го направи. Този път няма да допусна това да стане.

— Дами, дами! — каза Джуниър, който влезе в стаята с усмивка на уста. — За какво са всички тези викове? Да не сте видели паяк?

Обноските му се промениха, когато усети нажежената обстановка. Въздухът беше наелектризиран, както преди светкавица.

— Мамо? Алекс? Какво има?

Алекс гледаше втренчено Сара Джоу, чието лице беше спокойно и самодоволно като на камея. После хукна към вратата, събаряйки стола си. Напусна стаята и бързо тръгна надолу по стъпалата.

Джуниър погледна въпросително майка си. Тя му обърна гръб и се върна на канапето. Взе чашата си с чай и бавно отпи една глътка.

Тогава той се втурна надолу по стълбите след Алекс и я настигна на входната врата, където неуспешно опитваше да облече палтото си.

Хвана я за раменете и я разтърси:

— Какво става, за Бога?

Алекс обърна глава настрани, за да не може да види сълзите в очите й, и се опита да освободи ръцете си.

— Нищо.

— Нямате вид на човек, който е бил на парти с чай.

— Чай? Ха! — каза Алекс, отмятайки глава назад. — Тя не ме покани тук, за да пия чай. — Изтри с ръка сълзите си и добави — предполагам, че трябва да й бъда благодарна, задето ми го каза.

— Какво ви каза?

— Че съм била зачената преди брака на родителите ми — лицето на Джуниър пребледня. — Значи е вярно, нали?

Джуниър свали ръцете си от раменете й и се опита да се извърне настрани. Тогава Алекс го хвана за раменете и го принуди да я погледне в очите.

— Истина ли е? — попита тя и сълзите потекоха по бузите й. — Кажете нещо, Джуниър! — Мъжът избягваше погледа й, което само потвърждаваше нейните съмнения. Започна сама: — Селина се е върнала от Ел Пасо. След като е била в прегръдките на някакъв войник, тя е била готова да се сдобри с Рийд. Вероятно би успяла, ако не съм била аз, така ли е? — тя покри лицето си с ръце. — Господи, ето защо Рийд ме мрази толкова.

Джуниър свали ръцете й от лицето и я погледна със сините си очи.

— Рийд не ви мрази, Алекс. Никой от нас не ви е мразил тогава, нито пък сега.

Усмихна се с мъка.

— Хващам се на бас, че Албърт Гейдър не е искал и да чуе за мен. Принудили са го да се ожени за майка ми — огледа се и продължи тихо: — това обяснява толкова неща. Толкова много неща. Защо баба Греъм беше толкова строга е мен, защо винаги се интересуваше с кого излизам, по кое време съм се прибрала и къде съм била. Мразех я за това, че беше толкова непреклонна, защото никога не съм й давала повод да не ми вярва. Сега разбирам, че прекалената й предпазливост е била оправдана, нали? — гласът й стана истеричен. — Дъщеря й е била опозорена, а преди двадесет и пет години това се е смятало за голям грях!

— Алекс, престанете!

— Това обяснява защо баба ми никога не ме е обичала. Аз съм унищожила живата на Селина и тя никога не ми го прости. Селина не е могла да има Рийд, не е могла да има вас, не е могла да има бъдеще. И всичко това заради мен. О, Господи!

Изрече всичко това с измъчен глас. Не можеше и не искаше да го погледне. Посегна да отвори вратата. Изтича на верандата и тръгна надолу по стъпалата.

— Алекс! — извика той след нея.

— Какво става, за Бога? — попита Енгъс, когато Алекс връхлетя върху него и се втурна към колата си.

— Оставете я и двамата — обади се Сара Джоу, която стоеше горе на площадката, откъдето беше наблюдавала и чула всичко.

Джуниър се обърна поривисто:

— Мамо, как можа! Как можа да нараниш Алекс по този начин?

— Не го казах, за да я наранявам.

— Какво си й казала? — попита Енгъс. Стоеше на вратата стъписан и нетърпелив, понеже никой не отговаряше на въпросите му.

— Разбира се, че си я наранила! — повтори Джуниър. — Знаеше, че от това ще я заболи. Тогава защо й го каза?

— Защото трябваше да го знае! Единственият човек, който би могъл да нарани Алекс, е тя самата. Преследва една илюзия. Майката, която търси, не съществува. Мърл й е натъпкала главата с глупости, че Селина е била съвършена. Забравила е да каже на момичето колко непочтена беше. Време беше Алекс да разбере това.

— По дяволите! — изруга Енгъс. — Ще ми каже ли някой какво става тук?