Сандра Браун
Добре пазени тайни (23)

Глава ХХIII

— Подпалена? — повтори тя с уплаха в гласа.

— Не се правете на учудена.

— Не разбирам за какво намеквате.

Той удари с юмрук по волана.

— Как можахте да спите спокойно през това време?

Алекс го погледна втренчено.

— Предполагате, че аз имам нещо общо с това, така ли?

Рийд насочи вниманието си към пътя. Лицето му беше намръщено, не се виждаше и следа от обичайната му язвителна усмивка. От радиостанцията се разнасяха обезпокоителни съобщения, примесени с ужасяващо пращене. По магистралата нямаше движение, така че сирената беше излишна, но лампата върху покрива на колата все още проблясваше и караше Алекс да се чувства странно.

— Мисля, че вие имате пръст в тази работа, както и вашият близък приятел и съюзник — нейното учудване само го вбеси допълнително. — Пасторът ви е добър приятел, нали?

— Пламит ли?

— Пламит ли? — имитира я той злобно. — Кога измислихте този номер — вечерта, когато ви посети в стаята ви в мотела, или на другия ден, когато ви срещна пред кафене „В & В“?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Откъде знаете?

— Знам. Кой се обади пръв?

— Той и неговата съпруга дойдоха в стаята ми. Никога не го бях виждала преди. Този мъж е смахнат.

— Но това не ви пречи да го привлечете за вашата кауза!

— Не съм привличала никого!

Ругаейки полугласно, той приближи микрофона до устата си и предаде на един от своите помощници, че ще пристигне след няколко минути.

— Десет — четири, Рийд. Като пристигнете, идете до конюшня номер две.

— Какво става там?

— Не знам. Някой ми каза да ти предам това.

— Десет — четири. Сега съм на централния вход.

Те излязоха от магистралата и поеха по страничния път. В стомаха на Алекс нещо се преобърна, когато видя облаците дим над една от конюшните. Пламъци не се виждаха, но покривът беше облян от струи вода от маркучите на пожарникарите. Обути в гумени ботуши, те се опитваха да угасят пожара.

— Пристигнали са навреме. Няма много щети — грубо я информира Рийд.

Аварийни коли бяха паркирани близо до димящата конюшня и пред къщата. Почти всички прозорци на долния етаж бяха счупени. По стените бяха изписани с боя потресаващи предупреждения за голямо бедствие.

— Три коли са били. Очевидно са обиколили в кръг около помещенията няколко пъти, хвърляли са камъни по прозорците, след като са свършили мръсната работа. Можете да видите колко добре са се справили — каза той с присвити устни. — Изхвърлили са боклуци в коритата за пиене на вода от добитъка. Чудесни приятели имате тук.

— Има ли ранени?

Гледката беше ужасяваща. Младата жена не можеше да си поеме въздух.

— Един от ездачите.

Алекс се обърна към него за повече подробности.

— Той видял ракетата, втурнал се навън от спалните помещения и се спънал. Счупил си ръката.

Конюшня номер две беше тази с димящия покрив. Рийд спря блейзъра отпред и тичешком влезе вътре. Алекс, чувствайки се ужасно отпаднала, бутна вратата и го последва в конюшнята, като си пробиваше път между забързаните пожарникари.

— Какво става? — че се гласът на Рийд, който се обръщаше към струпалите се на централната пътека хора.

Един кон цвилеше, явно от силна болка. Този звук беше най-ужасният, който Алекс някога беше чувала. Рийд се затича по посока на цвиленето.

Семейство Минтън се бяха събрали по пижами пред един бокс. Сара Джоу ридаеше силно. Енгъс я потупваше утешително по гърба. Джуниър я държеше за едната ръка, а с другата прикриваше прозевките си. Рийд ги избута настрани и спря пред бокса.

— Господи! — извика той и тази дума беше последвана от цял поток ругатни. После заплака мъчително, което накара Алекс да потръпне и да извърне лице. До него забеляза един мъж с очила и голям корем. По всичко личеше, че са го измъкнали от леглото. Сакото му от рипсено кадифе беше облечено направо върху пижамата. Той сложи ръка на рамото на Рийд и поклати тъжно плешивата си глава.

— Не мога да направя нищо за него. Ще трябва да го убием.

Рийд гледаше безмълвно към доктора. Гръдният му кош се вдигаше и отпускаше, сякаш всеки миг щеше да повърне вечерята си.

Хълцанията на Сара Джоу се усилиха. Тя закри лицето си с ръце.

— Мамо, позволи ми да те отведа обратно вкъщи — Джуниър я хвана през кръста и я поведе надолу по централната алея.

Почти се бяха изравнили с Алекс, когато я забелязаха. Сара Джоу нададе гневен вик и я посочи с пръст:

— Вие, вие сте виновна за това!

Алекс отстъпи назад.

— Аз…

— Това е само ваша работа, злъчна кучко!

— Мамо, не се вълнувай — произнесе Джуниър съчувствено.

Сара Джоу безсилно се отпусна в ръцете му. Той погледна към Алекс без упрек, по-скоро озадачено. Не каза нито дума повече и продължи с майка си, оборила глава на гърдите му.

— Какво се случи, Ели? — попита Рийд, явно незаинтересован от другата драма.

— Една греда паднала и счупила гръбнака му — каза тихо мъжът на име Ели.

Явно беше ветеринарният лекар.

— Дайте му нещо обезболяващо, за Бога! — възкликна Рийд, гледайки към страдащото животно.

— Бедрената му кост също е счупена. Предполагам, че има и вътрешни увреждания. Дори и да успея да го закърпя, отсега нататък няма да става за нищо.

Те замълчаха за момент, вслушвайки се само в жалните стонове, които издаваше животното. Най-накрая Енгъс каза:

— Благодаря ти, Ели. Знаем, че направи всичко възможно.

— Съжалявам, Енгъс, Рийд — каза ветеринарят искрено.

— Излезте всички навън. Ще трябва да отида до кабинета и да взема едно лекарство. Като се върна, ще му направя инжекция.

— Не — каза грубо Рийд. — Остави на мен.

— Не трябва да правиш това, Рийд. Инжекцията е…

— Не мога да го оставя да чака толкова дълго.

— Няма да ми отнеме повече от десет минути.

— Казах, че аз ще го направя — извика Рийд нетърпеливо.

Енгъс се намеси. Потупа ветеринарния лекар по рамото, за да прекъсне спора, и каза:

— Вървете си вкъщи, Ели. Съжалявам, че ви извикахме напразно.

— Много съжалявам, лекувам Дабъл Тайм, откакто се е родил.

Алекс закри уста с длан. Дабъл Тайм беше любимецът на Рийд.

Ветеринарният лекар си тръгна през другата врата. Не успя да забележи Алекс.

Пожарникарите отвън викаха. Конете цвилеха уплашено.

— Рийд, ще се оправиш ли, момче? — попита Енгъс.

— Да. Погрижи се за Сара Джоу, а аз ще се погрижа за коня.

По-възрастният мъж сякаш искаше да оспори решението му, но накрая се обърна и си тръгна. Когато мина покрай Алекс, погледна я строго, но не каза нищо.

Идваше й да заплаче, като гледаше Рийд, коленичил в сеното да разтрива нараненото място на коня.

— Ти беше добър, най-добрият — шепнеше тихо мъжът. — Даваше всичко от себе си, а сега? — Животното цвилеше тъжно, сякаш се молеше.

Рийд се изправи бавно. Извади пистолета от кобура си и провери дали е зареден. След това го насочи към коня.

— Не! — извика Алекс и се втурна към него. — Рийд, недей! Нека някой друг да го направи.

Беше виждала закоравели престъпници, които, след като бяха осъдени на смърт, се обръщаха към адвокатите, съдиите и съдебните заседатели и просеха милост.

Но никога не беше виждала такава решителност на лицето на нито един от тях, като тази, изписана на лицето на Рийд, когато го погледна. Очите му бяха пълни със сълзи и омраза. Светкавично той я хвана през кръста и я притегли с гръб към гърдите си. Тя се съпротивляваше, но ръката му я прикова на място.

После мъжът хвана дясната й ръка, принуди я да поеме пистолета, така че всъщност тя го държеше, когато той се прицели между очите на коня и натисна спусъка.

— Не!

Тя изкрещя в момента, когато оръжието изгърмя и се изплъзна от ръката й. Оглушителният трясък рикошира в каменните стени на конюшнята и отекна дълбоко в съзнанието й. Конете цвилеха и тропаха с крака уплашени. Навън някой извика и няколко пожарникари се втурнаха през вратата, за да разберат откъде идва този изстрел.

Рийд отстрани Алекс от себе си. Каза ядосано:

— Трябваше да го направите още в началото и да му спестите агонията.

 

— Пожарът е напълно потушен, господин Минтън — докладва началникът на пожарникарите. — Проверихме всички проводници, изолацията и покрива. Щетите са повърхностни. Много съжалявам за коня на Рийд Ламбърт.

— Благодаря за всичко, което направихте. Винаги съм казвал, че нашата пожарна команда е най-бързата и най-добрата в Западен Тексас.

Енгъс беше възвърнал част от сърдечността си, въпреки че по лицето му все още имаше следи от умора. Алекс можеше само да се възхищава на неговата издръжливост и самообладание.

Той седеше на масата в кухнята заедно с Джуниър и изглеждаше така, сякаш с прекарал нощта в игра на покер, а не в тревоги за ранения кон и повреденото имущество.

— Предполагам, че вече можем да си тръгваме — каза пожарникарят, взе шапката си и тръгна към вратата! — Утре ще пратим някой да потърси следи. Това е направено преднамерено.

— Ще ви сътрудничим, с каквото можем. Радвам се, че пристигнахте веднага и успяхте да спрете пожара, преди да е станало късно.

— До скоро — каза пожарникарят.

Когато излизаше през задната врата, той се сблъска с Рийд, който тъкмо влизаше. Шерифът не обърна внимание на Алекс, която стоеше смутена до стената, и си наля чаша кафе от каничката, донесена от Луи.

— Коритата за добитъка са почистени. Конете няма да се отровят от собствените си изпражнения — каза той. — Заковахме всички прозорци с дъски, така че няма да мръзнат през нощта. Има доста за разчистване.

— Е — Енгъс стана с въздишка, — не можем да правим нищо, докато не съмне, затова отивам да спя. Благодаря, Рийд. Ти надхвърли границата на шерифските си задължения.

Рийд поклати глава в знак на потвърждение и попита:

— Как е Сара Джоу?

— Джуниър й даде приспивателно.

— Вече спи — Джуниър също стана от масата. — Искате ли да ви откарам до града, Алекс? Нямате работа тук по това време.

— Исках да види своето дело — каза Рийд.

— Нямам нищо общо с това! — извика Алекс.

— Пряко може би не — намеси се Енгъс със строго изражение, — но вашето разследване раздвижи нещата. Водим борба с този дяволски пастор от години. Той само търсеше повод, за да направи подобно нещо. Вие му предоставихте блестяща възможност.

— Съжалявам, че приемате нещата по този начин, Енгъс.

Въздухът беше изпълнен с напрежение. Никой не помръдна. Дори прислужницата спря да мие празните чаши от кафето. Накрая Джуниър пристъпи към нея и я хвана за ръката.

— Хайде. Става късно.

— Аз ще я откарам до града — каза рязко Рийд.

— Нямам нищо напротив, но за всеки случай ще дойда и аз.

— Ти ще трябва да се погрижиш за това, което остава тук.

— Добре тогава. Ти я отведи вкъщи — съгласи се Джуниър. — Ти си този, който я доведе, нали? — След като каза това, той се обърна и напусна стаята.

— Лека нощ, Рийд. Лека нощ, Алекс — Енгъс последва сина си.

Рийд изсипа утайката от кафето в мивката и каза:

— Да тръгваме.

Алекс оправи палтото си и излезе с него навън. Качи се в колата обезсърчена. Искаше й се да каже нещо, за да наруши ужасната тишина, но не можеше да издаде никакъв звук. Рийд не изглеждаше склонен към разговори. Очите му бяха втренчени в осовата линия на пътя.

Най-накрая безпокойството в гърдите й надделя и тя изтърси:

— Нямам нищо общо с това, което се случи тази вечер.

Той извърна леко глава към нея и я погледна с недоверие.

— Мисля, че Джуниър ми вярва! — извика тя отбранително.

— Какво знае той, по дяволите? Вие сте го заслепила. Само да погледне сините ви очи и е готов на всичко. Влюбен е до уши във вас, защото сте дъщерята на Селина. Помни колко безумно я обичаше някога и иска да го направи отново — само че този път по съвсем различен начин. Играчката, която иска да ви даде, не е дрънкалка.

— Отвратителен сте.

— Може би трябваше да се сбием заради вас, това би ви доставило голямо удоволствие.

Тя стисна зъби.

— Можете да мислите каквото си искате за отношенията ни с Джуниър или за неговите чувства към мен, но няма да позволя да ме мислите за виновна за нанесените щети във фермата тази вечер.

— Вие сте виновна за това. Вие сте подтикнала Пламит.

— Не съм го направила умишлено. Пламит си беше втълпил, че аз съм отговорът на неговите молитви и че Бог ме е изпратил, за да пречистя Пърсел от грешниците, каквито са семейство Минтън и всички, свързани по някакъв начин с хазарта.

— Той е по-луд, отколкото смятах.

Тя потрепери при спомена за Пламит.

— Вие не знаете нищо. Той каза, че Бог е сърдит, защото не съм ви поставила зад решетките. Обвини ме в общуване с Дявола, имайки предвид вас — въздържа се да спомене сексуалните намеци, които направи пасторът.

Рийд паркира пред мотела. Вратата на стаята й все така висеше на една страна.

— Доколкото си спомням, казахте, че ще се погрижите за това.

Той не изключи двигателя, а го остави да работи на празен ход. По радиостанцията продължаваха да се чуват различни съобщения. Този шум й лазеше по нервите.

— Съжалявам за Дабъл Тайм, Рийд. Знам колко привързан бяхте към него.

Тапицерията изскърца, когато мъжът повдигна рамене:

— Той беше застрахован.

Алекс издаде слаб възглас на болка и гняв. Рийд не й разреши да се извини, нито й позволи да го съжалява, защото не би позволил и на себе си подобни усещания. Тя беше свидетел на болката, която изпита през няколкото секунди, когато изстреля куршума в главата на коня. Беше усетила тази мъка и когато той говореше за погребението на баща си.

Това Рийд не можеше да си прости. Повече от един път беше показал пред нея, че не е безчувствен.

Тя сви ръцете си в юмруци, доближи ги един до друг и ги тикна пред лицето му. Той я погледна въпросително.

— Какво означава това?

— Сложете ми белезници — каза тя. — Арестувайте ме. Обвинете ме в престъпление. Нали казахте, че аз съм виновна.

— Така е — гневът му се върна. — Енгъс беше прав. Ако не бяхте дошла тук и не бяхте започнала да си пъхате носа навсякъде, това нямаше да се случи.

— Отказвам да поема вината за случилото се тази нощ, Рийд. То е дело на неуравновесен човек и неговите слепи привърженици. Ако не беше моето разследване, нещо друго щеше да им послужи като катализатор. Извиних им се за коня. Какво друго искате от мен?

Той се извърна рязко. Алекс отдръпна ръцете си бързо, сякаш се бранеше от лапите на свирепо животно и беше осъзнала това едва в последния момент.

Още усещаше вкуса на целувката му — с дъх на уиски и тютюн. Изведнъж й се стори, че Рийд я целува отново — почувства върха на езика му, пръстите му върху тила си и близостта на бедрата му до нейните.

— По-добре тръгвайте, Алекс — гласът му беше тих и дрезгав.

Той превключи на задна скорост. Младата жена се вслуша в съвета му и слезе от колата.