Сандра Браун
Добре пазени тайни (21)

Глава XXI

Алекс почука на вратата и почака, докато Рийд й отвори.

— Влезте. Благодаря, че ме посещавате толкова скоро.

Тя седна на стола пред бюрото му. Без да я пита, той наля чаша кафе и я постави пред нея. Благодари му с кимване на глава.

— Приемете моите съболезнования за баба ви — шерифът отново седна на скърцащия въртящ се стол.

— Благодаря.

Алекс отсъства около седмица, докато уреди нещата около погребението на баба си. На службата в параклиса присъстваха само тя, няколко бивши колежки на баба й и двама-трима пациенти от клиниката. След церемонията прибра оскъдния й багаж. Персоналът беше много любезен с нея, но имаше хора, които чакаха да бъдат настанени за лечение, и стаята трябваше да бъде освободена веднага.

Тази седмица беше пълна с напрежение и неприятни емоции. Докато седеше втренчена в скромния ковчег и органът свиреше някаква тиха мелодия, Алекс изживя докрай кошмарното чувство за собственото си поражение. Не успя да изпълни обещанието, което даде пред старата жена и пред себе си. Не можа да открие убиеца на Селина навреме.

Поражението беше дори още по-голямо, тъй като не успя да спечели любовта и опрощението на баба си. Беше пропуснала последния си шанс.

Сериозно се замисли дали да не отиде при Грег и да му каже, че е бил прав и че е трябвало да се вслуша в съвета му още в началото. Той щеше да се зарадва да я види смирена и веднага щеше да я натовари с друго дело.

Това би било най-лесното и най-доброто разрешение. Никога няма да се връща в Пърсел и да се изправя срещу враждебността, която витаеше във въздуха около нея, нито да поглежда в очите онзи мъж, който я караше да се чувства толкова странно, когато бе с него.

От правна гледна точка делото беше прекалено слабо, за да може да устои в съда, но от лична гледна точка не можеше да го изостави и да напусне. Интригуваха я мъжете, които бяха обичали майка й. Трябваше да разбере кой от тях я е убил и дали тя е виновна за убийството на майка си или не. Трябваше или да отрече вината си, или да се примири с нея и да продължи да живее, но не можеше да остави въпроса неразрешен.

И така, тя се върна в Пърсел.

Зелените очи на Рийд, които бяха преследвали мислите й от седмица насам, бяха все така властни и обезпокоителни, както преди.

— Не бях сигурен дали ще се върнете — каза той направо.

— А е трябвало. Казах ви, че няма да се предам.

— Да, помня — изръмжа неприветливо. — Харесаха ли ви танците миналата вечер?

Въпросът му дойде изневиделица и предизвика бързата й реакция:

— Откъде знаете, че съм ходила там?

— Мълвата се разнася бързо.

— Джуниър ви е казал.

— Не.

— Трудно ми е да отгатна — каза Алекс. — Откъде разбрахте, че съм ходила в онзи клуб?

— Един от помощниците ми е засякъл Джуниър да се движи с превишена скорост по магистралата онази нощ. Около единадесет часа. Видял ви е в колата с него — той вече не гледаше към нея, а разглеждаше върховете на ботушите си. — Навярно ужасно сте бързали да се приберете в мотела.

— Не се чувствах добре и реших да си тръгна — това е всичко.

— Самото празненство ли не ви хареса, или хората? И аз не мога да понасям някои от тях.

— Няма нищо общо с празненството, нито пък с хората. Е, добре — беше заради една жена. Стейси Уолис… Минтън — Алекс го наблюдаваше внимателно, за да види как ще реагира. Лицето му остана невъзмутимо. — Защо никой не ми каза, че Стейси е била омъжена за Джуниър?

— Не сте питала.

Като по чудо успя да се овладее.

— На никой ли не му е идвало наум, че прибързаният им брак може да бъде от значение за мен?

— Това не беше важно.

— Запазвам си правото сама да реша дали е важно или не!

— Добре. Мислите ли, че е от значение за вашето разследване?

— Да, мисля! Прибързаният брак на Джуниър през цялото време ме учудваше и ми се струваше странен. Още повече сега, когато се оказа, че съпругата му е била дъщеря на съдията!

— Няма нищо странно в това.

— Случайност, разбира се?!

— Не. Стейси Уолис беше влюбена в Джуниър още от първия миг, когато го видя в гимназията. Всички го знаеха, а и тя не го криеше от никого. Когато Селина умря, Стейси разбра, че има шанс, и го използва.

— Стейси не ми прилича на човек, който би се възползвал от случая.

— Не бъдете дете, Алекс. Ние всички се възползваме от случая, когато много искаме нещо. Тя го обичаше — натърти Рийд нетърпеливо. — Той страдаше заради смъртта на Селина. Предполагам, Стейси е разбрала, че любовта й би го накарала да страда по-малко, и това й е било достатъчно да реши.

— Не е било.

— Наистина ли? Тя не можеше да накара Джуниър също да я обича. Кой се интересува от Джуниър?

— Стейси. Тя ме пресрещна в дамската тоалетна на клуба и ме обвини, че обърквам живота й с подновяването на това дело.

— Смела жена — той кимна одобрително с глава. — Винаги ми е харесвала.

— Наистина ли? И вие ли сте спал с нея? Или сте бил преситен от сестрите Гейл?

— Сестрите Гейл? — изсмя се високо той. — Сигурен съм, че не Стейси ви е говорила за прословутото трио на Пърсел.

— Джуниър запълни празнините.

— Вечерта трябва да е била страхотна.

— За разкриване на тайни — да.

— Така ли? — каза Рийд провлачено. — И какво друго открихте?

Тя пренебрегна намека му.

— Рийд, защо Джуниър се е оженил толкова прибързано? Той не е обичал Стейси. Убедили са го да се ожени за нея. Защо точно тогава?

— Може би Стейси е искала да стане булка през юни.

— Не се шегувайте! — Алекс стана бързо и се доближи до прозореца.

Той започна да си свирука мелодията на песента „Момче, защо винаги си в лошо настроение“?

— Току-що погребах единствения си жив роднина, забравихте ли? — избухна тя.

Рийд изруга тихо и прокара пръсти през косата си.

— За момент забравих. Чуйте, Алекс, много съжалявам. Спомням си колко зле се чувствах, когато погребах баща си.

Обърна се и се взря в лицето му, но той гледаше разсеяно.

— Енгъс и Джуниър бяха единствените хора от този проклет град, които дойдоха на погребението. Дори не ходихме в обреден дом или в църква, а отидохме направо на гробищата. После Енгъс се върна обратно на работа, а Джуниър на училище, за да не пропусне контролното по биология. Аз се върнах у дома. Не след дълго Селина дойде. Беше избягала от училище, само за да дойде и бъде с мен. Знаеше, че ще се чувствам зле, въпреки че го мразех този негодник, докато беше жив. Лежахме на леглото двамата и мълчахме така, докато се стъмни. Тя знаеше, че ако не се прибере вкъщи, майка й ще се безпокои. Плачеше вместо мен, защото аз не можех.

Когато спря да говори, в стаята настъпи тишина. Алекс все още стоеше до прозореца, неподвижна от разказа му. Усещаше болка в гърдите и й беше жал, че е бил толкова самотен като малък.

— Тогава ли за първи път се любихте със Селина?

Той стана от стола и се доближи до нея.

— Тъй като толкова ви интересува интимния ми живот, защо първо не ми кажете нещо за вашия?

Напрежението рязко нарасна. Гневът на Алекс също.

— Защо не престанете да се криете и не ме попитате направо?

— Добре — каза той с подигравателна усмивка. — Джуниър все още ли не е спал с вас?

— Негодник!

— Наистина ли не е?

— Не!

— Хващам се на бас, че е опитал. Джуниър винаги опитва — смехът му беше дълбок и язвителен. — Шегувам се — каза той и вдигна ръка, за да я погали по бузата. — Изчервихте се.

Тя отблъсна ръката му.

— Вървете по дяволите!

Ядоса се на себе си, че се изчерви като ученичка. Не му влизаше в работата с кого спи. Това, което най-много я вбеси, беше, че не го е грижа за нея. Ако трябваше да опише блясъка в очите му, тя би го нарекла закачлив, а може би любопитен, но в никакъв случай — ревнив.

За да си отмъсти, попита изведнъж:

— За какво се скарахте със Селина?

— Селина и аз? Кога?

— През пролетта на третата година в гимназията. Защо през лятото тя е заминала за Ел Пасо и е започнала да се среща с баща ми?

— Може би искаше да смени обстановката — каза той пренебрежително.

— Знаехте ли колко много я обича най-добрия ви приятел?

Предизвикателната му усмивка изчезна.

— Джуниър ли ви каза това?

— Знаех го и преди да ми го каже. Знаехте ли, че я е обичал?

Той сви рамене и каза:

— Почти всяко момче в училище…

— Аз не говоря за някакво повърхностно влюбване в красиво момиче, Рийд! — тя хвана ръкава на ризата му, за да му покаже колко важно беше това за нея. — Знаехте ли какво изпитва Джуниър към нея?

— И какво, ако съм знаел?

— Той ми каза, че сте щял да го убиете, ако опита нещо с нея. Каза, че бихте убил и двамата, ако ви измамят.

— Преувеличавате.

— Точно така каза Джуниър. Но аз не мисля така — добави Алекс спокойно. — Ситуацията е била доста сложна, а и отношенията помежду ви също.

— Чии отношения?

— Вие сте обичал майка ми, но също и Джуниър. Това не е ли бил един любовен триъгълник в най-тесния смисъл на думата?

— За какво говорите, по дяволите? Да не намеквате, че аз и Джуниър сме обратни?

Неочаквано той сграбчи ръката й и я притисна върху панталона си.

— Усещате ли това, скъпа? Много по-често е бил твърд, отколкото мек, но никога за мъж.

Смаяна и разтреперана, Алекс отдръпна ръка и започна да я трие в бедрото си, сякаш се беше опарила.

— Имате много мръсно подсъзнание, шериф Ламбърт — каза тя, крайно развълнувана. — Мислех, че вие и Джуниър сте се обичали като кръвни братя, а излиза, че сте били съперници.

— Аз не се състезавам с Джуниър.

— Може би не сте го искал, но другите винаги са ви изправяли един срещу друг. И познайте кой е стоял на върха? Вие. Това ви е тревожило. Дори сега.

— Това ваше психологическо заключение ли е?

— Не е само мое мнение. Стейси спомена същото онази вечер, без да съм я питала. Каза, че хората винаги са ви сравнявали и че Джуниър винаги е бил на второ място.

— Не мога да забраня на хората да говорят.

— Вие сте взел връх в съперничеството за Селина, нали?

— Защо питате? Знаете всички отговори.

— Там също сте бил на първо място. Джуниър е искал да бъде любовник на Селина, но не е бил. Вие сте бил неин любовник.

Последва дълга тишина. Рийд я гледаше като ловец, който дебне плячката си и накрая я улавя. Слънчевата светлина, която проникваше в стаята през процепите на прозорците, се отразяваше в очите, косата и веждите му, опасно сбръчкани.

Много тихо той каза:

— Сполучливо попадение, но няма да призная нищо.

После се опита да се отмести, но тя го хвана за ръцете.

— Не сте ли бил неин любовник? Какво значение има, ако ми отговорите сега?

— Никога не разказвам такива неща — той наведе очи към пулсиращото й гърло и погледна отново нагоре. — И трябва да се радвате, че не го правя.

Изведнъж я обзе силно желание. Жадуваше да усети твърдите му устни отново върху своите, грубия му език в устата си. Изгаряше от желание и се разкъсваше от угризения за това, което отчаяно желаеше, а не трябваше да допусне.

Алекс притвори очи. Слънцето се процеждаше през клепачите й и й причиняваше болка.

Искаше й се да избяга от пълното с неизвестни настояще и безпокоящото я минало, затова каза:

— Джуниър спомена, че сте били нещо повече от обикновени приятели — това беше блъф, но реши да опита. — Каза ми всичко за отношенията между вас и Селина, така че наистина няма значение дали ще признаете или не. Кога за първи път… знаете какво?

— Се любихме ли?

Вулгарността и ниският му глас я накараха да потръпне. Никога преди това тази дума не й беше звучала толкова еротично както сега. Тя преглътна и кимна едва забележимо в знак на потвърждение.

Изведнъж той обви тила й с ръка и я придърпа към себе си, доближавайки лицето й до своето.

— Не ви е казал подобни глупости — прошепна той. — Не се опитвайте да ме заблуждавате. По-голям съм от вас с осемнадесет години и съм по-умен. Знам номера, за каквито не сте и чували. Бъдете сигурна, че няма да се хвана на въдицата ви.

После сграбчи косата й в шепата си и я стисна силно. Дъхът му стана по-горещ и той бързо каза в лицето й:

— Не се опитвайте да застанете между мен и Джуниър отново, разбрахте ли? Сражавайте се с двамата, спете с двама ни, но не се бъркайте в неща, които не разбирате.

Очите му се присвиха застрашително.

— Майка ви имаше лошия навик да си играе с огъня, Алекс. На някой му писна от това и я уби, преди тя да си вземе поука. Ще бъде добре, ако разберете това, преди да ви се случи нещо подобно.

Никой от двамата не подозираше, че ги наблюдават от улицата.

Сутринта й се провали, що се отнася до откриване на нови улики. Нищо не можеше да отклони мислите й от обезпокоителния разговор, който беше водила с Рийд. Ако един от помощниците му не беше почукал на вратата и не ги беше прекъснал, не се знаеше дали не би му извадила очите с нокти, или пък би се поддала на силното си желание да притисне тялото си до неговото и да го целуне.

По обяд престана да размишлява за това, пресече улицата и отиде да обядва в кафене „В & В“. Както на повечето работещи в търговската част на града, това й беше станало навик. Вече никой не прекъсваше разговора си, когато тя влизаше. Дори понякога Пийт й кимваше с глава за поздрав, ако не беше много зает в кухнята.

Тя ядеше прекалено бавно и побутваше жълтия керамичен пепелник напред-назад по масата, докато разлистваше менюто, за да си избере десерт.

Убиваше си времето, тъй като не искаше да се връща в малкия мрачен кабинет на приземния етаж в съда и да зяпа в пространството пред себе си, премисляйки хипотези, които изсмукваше от пръстите си. Но една мисъл продължавайте да я преследва. Имаше ли някаква връзка между смъртта на Селина и прибързания брак на Джуниър със Стейси Уолис?

Умът й беше потънал в предположения, когато напусна кафенето. Светофарът — един от малкото в търговската част на града — светна зелено, когато стигна до ъгъла. Тъкмо щеше да пристъпи на асфалта, когато някой я хвана за ръката.

— Пастор Пламит — учуди се Алекс. Събитията от последните дни бяха помогнали бързо да го заличи от паметта си, както и неговата стеснителна съпруга.

— Госпожице Гейдър — каза той с обвиняващ тон, — видях ви с шерифа тази сутрин! Разочаровахте ме.

— Не разбирам с какво…

— Освен това — прекъсна я той, — разочаровахте и Всевишния — отвори широко очи и след това ги притвори почти напълно. — Предупреждавам ви, че Бог не ще допусне да го мамят.

Тя нервно прехапа устни и се огледа наоколо, надявайки се да мине някой, който да я избави.

— Не съм имала намерение да ви оскърбявам, нито вас, нито Бог — каза тя, чувствайки се глупаво, че говори по този начин.

— Все още не сте поставила грешниците зад решетките!

— Няма причини за това. Моето разследване не е завършило и ако трябва да ви кажа истината, пастор Пламит, аз не дойдох тук, за да вкарвам, който и да било зад решетките.

— Вие сте твърде мека с безбожниците!

— Ако с това искате да кажете, че подхождам не както трябва към своето разследване, тогава съм съгласна с вас.

— Видях ви тази сутрин да общувате с онзи син на дявола.

Безумните му очи бяха поразяващи, дори отблъскващи. Тя го погледна втренчено.

— Рийд ли имате предвид?

Той издаде съскащ звук, сякаш самото име призоваваше дявола и той трябваше да бъде нащрек.

— Не се оставяйте да ви измами!

— Уверявам ви, че няма да се оставя.

Той пристъпи по-близо до нея.

— Дяволът знае слабото място на жените. Използва техните нежни, уязвими тела като проводници на дяволските сили. Те са опозорени и трябва да се пречистват редовно чрез изтичане на кръв.

„Той не само е побъркан, но и болен“ — помисли с ужас Алекс.

Пламит удари с ръка по библията и това я накара да подскочи от страх. Издигайки пръст във въздуха, пасторът извика:

— Устоявайте на всички изкушения, сестро! Призовавам всички нечестиви мисли да напуснат сърцето и тялото ви. Още сега! — изрева с все сили.

После се отпусна, сякаш заклинанието го беше изтощило напълно. Алекс стоеше прикована на мястото си и не можеше да повярва на очите си. Когато се съвзе, погледна неловко наоколо с надеждата, че никой не беше станал свидетел на тази лудост и на нейното неволно участие в нея.

— Доколкото знам, аз нямам нечисти мисли, а сега трябва да си тръгвам, защото закъснявам — тя стъпи на шосето, въпреки че светофарът светеше червено.

— Бог разчита на вас. Не може да търпи онези, които го мамят.

Той се втурна след нея и я сграбчи за раменете.

— Бог да те благослови, сестро! Бог да благослови теб и твоята мисия! — Хвана я за ръка и успя да пъхне някаква брошура в нея.

— Благодаря.

Алекс освободи ръката си от неговата и прекоси улицата, като ловко се промуши между преминаващите коли. Беше капнала от умора и спря за момент, за да си отдъхне, когато затвори вратата на съда след себе си.

Поглеждайки през рамо, за да види дали Пламит не я следва, тя се сблъска с Рийд.

Той я хвана с две ръце в прегръдките си.

— Какво става е вас, по дяволите? Къде бяхте?

Искаше й се да се облегне на него, да усети закрилата му, докато сърцето й спре да бие така лудо, но не си позволи това удоволствие.

— Никъде. Исках да кажа — навън. Ходих да обядвам кафене „В & В“, а след това се разходих.

Той я разглеждаше внимателно. Забеляза, че косата й с разбъркана от вятъра и бузите й са зачервени.

— А това какво е? — кимна към брошурата, която тя още стискаше в пребледнелите си пръсти.

— Нищо — отговори Алекс и се опита да я напъха в джоба на палтото си.

Рийд я измъкна от ръката й. Хвърли бегъл поглед на корицата, разлисти я и прочете на глас предупреждението за приближаването на Страшния съд.

— Занимавате се с такива неща?

— Разбира се, че не. Един пътуващ проповедник ми я даде. Наистина трябва да обърнете внимание и да разчистите просяците по улиците в града, шерифе — каза тя надменно. — Нарушавате обществения ред.

Заобиколи Рийд и продължи надолу по стъпалата.