Сандра Браун
Добре пазени тайни (20)

Глава XX

— Виждам, че сте изненадана — каза Стейси, усмихвайки се ехидно.

— Да — отговори Алекс приглушено. — Никой не ми е споменавал за това досега.

Самообладанието на Стейси й изневери. Поставяйки ръка на гърдите си, тя изкрещя:

— Имате ли представа каква болка причинявате?

— На кого?

— На мен! — удари с юмрук по гърдите си. Внезапно свали ръката си и прехапа устни, сякаш се засрами от избухването си. Затвори очи за момент и когато ги отвори отново, те бяха пълни с неприязън, но спокойни.

— В продължение на двайсет и пет години трябваше да живея с мисълта, че Джуниър се ожени за мен, за да преодолее мъката си от смъртта на Селина.

Алекс не можеше да отрече и само виновно сведе очи.

— Мисля, че вие се надявате на същото.

— Съжалявам, госпожице… Стейси. Мога ли да ви наричам Стейси?

— Разбира се — отговори тя рязко.

— Съжалявам, че моето разследване ви е причинило страдание.

— И още как! Вие се ровите в миналото и по този начин отново напомняте на хората за моето нещастие.

— Нямах представа коя е била първата съпруга на Джуниър, дори не знаех, че живее в Пърсел.

— Ако знаехте, това щеше ли да бъде от значение за вас?

— Вероятно не — отговори честно Алекс. — Не мисля, че бракът ви с Джуниър има връзка с делото. Не мога обаче да ви попреча да го свързвате с него.

— А какво ще кажете за баща ми? — наведе глава встрани Стейси.

— Какво имате предвид?

— Тона ваше разследване го притеснява.

— Защо?

— Тревожи го фактът, че поставяте под съмнение издаденото от него решение.

— Съжалявам, но не мога да променя това.

— Не можете или не искате? Мразя хора, които петнят репутацията на други, за да се издигнат!

— Това ли мислите, че правя? — попита Алекс обидена. — Мислите, че съм подновила делото, за да направя кариера?

— Не е ли така?

— Не — поклати решително глава. — Майка ми е била убита в онази конюшня. Аз не вярвам, че мъжът, обвинен в убийството, е могъл да извърши подобно престъпление. Искам да знам какво всъщност се е случило. И ще разбера. Ще накарам този, който ме е оставил сираче, да понесе вината за това.

— Имах някои съмнения, но сега съм сигурна, че единствената ви цел е да отмъстите.

— Аз искам справедливост.

— Не ви ли интересува какво ще струва това на другите хора?

— Вече се извиних за страданията, които съм ви причинила.

Стейси каза с ожесточение:

— Вие искате публично да разпънете на кръст баща ми. Не отричайте! — избърза тя, когато Алекс отвори уста да й възрази. — Няма значение, че отричате. Вие искате да го направите за смях. Най-малкото — обвинявате го, че е допуснал грешка при издаване на присъда.

Би било лъжа да оспори това.

— Да. Аз вярвам, че той е осъдил неправилно Бъди Хикс.

— Баща ми има зад гърба си четиридесет безупречни години като съдия, което говори за неговата мъдрост и почтеност.

— Ако моето разследване е маловажно, както се изразихте, то няма да опетни неговото досие, нали, госпожице Минтън? Един почтен съдия не може да бъде опетнен от незначителен следовател, който е изпълнен само със злоба и мъст. Ще бъдат необходими доказателства, за да подкрепя своите твърдения.

— Вие не разполагате с такива!

— Надявам се да намеря в хода на разследването. Ако впоследствие репутацията на баща ви пострада… — тя си пое дълбоко дъх и вдигна ръка към челото си. Изражението й беше сериозно, а думите й — искрени. — Стейси, не искам да провалям кариерата на баща ви, нито да оспорвам неговата честност при издаване на присъди до този момент. Не искам да наранявам ничии чувства или да причинявам мъка на невинни хора. Искам само справедливостта да възтържествува.

— Справедливост! — извика саркастично Стейси с очи, изпълнени със злоба. — Вие нямате право да произнасяте тази дума! И вие като майка си сте хубава, но куха. Ограничена и егоистка. Не ви пука за чувствата на останалите хора. Не виждате нищо друго, освен собствените си интереси.

— Разбирам, че не сте харесвала много майка ми — отбеляза Алекс с огорчение.

— Мразех я!

— Защо? Защото Джуниър беше влюбен в нея ли?

Реши, че щом Стейси може да нанася удари под кръста, тя също може. Това подейства. Жената отстъпи назад и се хвана за тоалетната масичка, за да не се олюлее. Алекс й подаде ръка, но дъщерята на съдията пренебрегна жеста й.

— Стейси, Джуниър се е оженил за вас само няколко седмици, след като е била убита майка ми. Разберете, че този факт ме озадачи.

— На вас може да ви се е сторило внезапно, но ние се срещахме отдавна.

Това беше нещо ново.

— Наистина ли?

— Да. И през по-голямата част от времето бяхме любовници.

Думите й пронизаха Алекс като отровна стрела и в същото време я накараха да я съжалява още повече. Представи си историята на обикновеното момиче, безнадеждно влюбено в красив футболист, което е склонно да пожертва дори гордостта си, за да привлече вниманието му. То би направило всичко, за да го задържи близо до себе си.

— Разбрах.

— Съмнявам се. Точно като Джуниър вие сте сляпа за истината.

— Каква е истината, Стейси?

— Че Селина имаше грешно мнение за него. Като всички останали, тя непрекъснато го сравняваше с Рийд. Джуниър винаги беше на второ място. Не ме интересува как ги е оценявала. Аз го обичах такъв, какъвто е. Джуниър не искаше да повярва, но въпреки баща ви и вас, Селина винаги е обичала само Рийд.

— Щом като го е обичала толкова много, защо се е омъжила за баща ми, а не за него? — този въпрос измъчваше Алекс от дни наред.

— Селина и Рийд станаха по-близки приятели през пролетта. Когато свърши учебната година, Селина отиде да посети нейни братовчеди в Ел Пасо.

— Там е срещнала баща ми — Алекс знаеше голяма част от историята от баба си. — Ал отивал на военен лагер във Форт Блис. Скоро след като са се оженили, отпътувал за Виетнам.

Стейси каза подигравателно:

— И след като баща ви умря, тя поиска да се върне при Рийд, но той я отблъсна. Тогава Селина започна да дава надежди на Джуниър. Знаеше, че той винаги я е желал, но го пренебрегваше заради Рийд. Безсрамно си играеше с Джуниър, мамейки го за бременността си. Подхвърляше му идеята да се омъжи за него, но това не можеше да стане, докато го имаше Рийд Ламбърт. Майка ви даваше напразни надежди на Джуниър. Направи живота му окаян. И щеше да продължи да го мами, ако беше останала жива — бившата госпожа Минтън си пое дълбоко дъх и продължи. — Радвах се, когато Селина умря.

У Алекс се породи ново съмнение.

— Къде бяхте онази вечер?

— Вкъщи. Разопаковах багажа си. Току-що се бях върнала от едноседмична почивка в Галвестън.

„Би ли лъгала за нещо, което така лесно може да се провери?“ — помисли Алекс.

— Вие сте се омъжила за Джуниър веднага след смъртта на майка ми.

— Точно така. Той имаше нужда от мен. Знаех, че съм само лекарство за неговата мъка, така както винаги съм знаела, че когато се люби с мен, той си представя, че го прави със Селина, защото всъщност искаше нея. Но нямах нищо против това, че ме използва. Готвех, грижех се за дрехите му, носех му храна в леглото.

Изражението й се промени, когато се върна назад в спомените.

— Направих се, че не забелязвам нищо, когато ми изневери за първи път. Естествено, бях съкрушена, но го разбирах. Когато излезехме, жените се тълпяха около него. Кой мъж би могъл да устои на такова голямо изкушение? Любовните му афери не траеха дълго. Бързо изгубваше интерес — тя сви ръце в юмруци. — След това се появяваше друга. И друга. Бих търпяла всичките му любовници, само и само да беше останал мой съпруг. Но той ме помоли за развод. В началото отказах. Джуниър продължи да ме моли, като казваше, че не му е приятно да ме наранява с изневерите си. Когато вече нямах друг избор, му дадох развод. Сърцето ми беше разбито, но му дадох това, което искаше, знаейки… знаейки — повтори, — че никоя друга жена не би била подходяща за него колкото мен. Мислех си, че ще умра от любов по него. Толкова го обичах.

Тя се отърси от спомените си и отново взе Алекс на прицел.

— И все още трябва да стоя и да гледам как се мести от жена на жена, търсейки през цялото време това, което аз мога и искам да му дам. Трябваше да гледам как танцува и как флиртува с вас тази вечер. С вас! Боже мой! — Тя изхлипа, повдигна лице към тавана и удари челото си с юмрук. — Вие искате да го погубите, а той не може да разбере това!

Свали ръката си и погледна Алекс втренчено.

— Вие сте отрова, госпожице Гейдър. Тази вечер се чувствам по същия начин, както преди двадесет и пет години.

Приближи се до нея и изсъска в лицето й:

— Бих искала никога да не се бяхте раждала.

Девойката пребледня и побърза да се измъкне от тоалетната.

— Вече се канех да вляза и да ви измъкна оттам — каза Джуниър, който я чакаше в коридора.

Отначало не забеляза, че цялата трепереше. Когато я погледна, започна да се безпокои:

— Алекс, какво има?

— Бих искала да се приберем в мотела.

— Лошо ли ви е? Какво…

— Моля ви! Ще говорим по пътя.

Без да каже нито дума повече, Джуниър я хвана за ръка и я поведе към гардероба, където поиска палтата им.

— Чакайте тук.

Влезе отново в клуба, заобиколи дансинга и се доближи до масата, където вечеряха. След кратък разговор с Енгъс и Сара Джоу се върна точно навреме, за да поеме палтата от гардеробиерката.

Качиха се в червения ягуар. Джуниър изчака тактично, докато се отдалечиха от клуба, и попита:

— Добре, какво се случи?

— Защо не ми казахте, че сте бил женен за Стейси Уолис?

Той я загледа втренчено, докато не стана твърде опасно за шофирането, после обърна глава и впери очи в пътя пред себе си.

— Защото не сте ме питала.

— Колко умно!

Тя облегна главата си на прозореца, чувствайки се така, сякаш беше получила удар с верига и очакваше втори. Точно когато си мислеше, че е разгадала всички интересуващи я любовни връзки в Пърсел, ето че се появи нова заплетена интрига.

— Толкова ли е важно? — попита Джуниър.

— Не знам. Кажете вие. Важно ли е?

— Не. Бракът ми с нея трая по-малко от година. Разделихме се като приятели.

— Вие мислите така. Тя все още ви обича.

Той примигна.

— В това именно беше проблемът. Любовта на Стейси е заробваща, собственическа. Тя ме задушаваше. Не можех да дишам. Ние…

— Джуниър, вие спите с всяка срещната жена — прекъсна го тя нетърпеливо. — Спестете ми баналните обяснения. Наистина не ме интересуват.

— Тогава защо подхванахте тази тема?

— Защото тя се изправи на пътя ми в тоалетната и ми попречи да изляза навън. Обвини ме, че съсипвам живота на баща й с това разследване.

— За Бога, Алекс, Джо Уолис е голям ревльо. Стейси се грижи за него и го закриля като майка. Не се съмнявам, че й е говорил лоши неща за вас. Човек трудно може да спечели симпатиите й. Не се тревожете за това.

Алекс не харесваше Джуниър Минтън в този момент. Той падна в очите й заради своето отношение към жените, към любовта, на която и да е жена. Наблюдаваше го тази вечер. Той правеше точно това, в което го обвиняваше Стейси — местеше се от жена на жена. Млада или стара, привлекателна или не, омъжена или самотна — това беше без значение за него. Беше любезен с всяка, а те сякаш не осъзнаваха, че всичко е само игра.

Изглежда като че ли приемаше тяхното преклонение като нещо естествено. Алекс никога не беше намирала такъв вид самонадеяност за похвална или привлекателна. Джуниър мислеше, че може да плени всяка жена, която заговори. За него флиртът беше нещо толкова естествено, както дишането. Не му идваше наум, че някой може да разтълкува погрешно неговите намерения и по този начин да бъдат наранени нечии чувства.

Може би, ако не беше говорила със Стейси, Алекс щеше да се усмихне снизходително, както всички други жени, и би приела неговата любезност за част от характера му. Но вместо това сега тя беше ядосана и искаше да му даде да разбере, че не може да я отмине с лека ръка.

— Не говорихме само за съдията Уолис. Тя каза, че й причинявам болка със спомените от брака й с вас и излагам мръсните й ризи на показ. Останах с впечатление, че ролята й на ваша бивша съпруга е истинско изпитание за нея.

— Това наистина не е мой проблем, нали?

— Може би е трябвало да бъде ваш.

Грубата й забележка го изненада.

— Изглежда ви е яд на мен. Защо?

— Не знам — гневът й отмина бързо. Чувстваше се изтощена. — Съжалявам. Може би винаги се задълбочавам повече, отколкото трябва.

Той се пресегна и докосна коляното й с ръка.

— Едно качество, достойно за възхищение, което успях да забележа.

Алекс вдигна ръката му и я постави обратно на кожената седалка между тях.

— Все още не съм се хванала на въдицата — не се поддаде и на усмивката му. — Защо се оженихте за Стейси?

— Наистина ли искате да говорим за това? — попита той, зави пред мотел „Уестърнър“ и спря на паркинга.

— Да.

Намръщен, угаси двигателя и сложи ръка на седалката. След това се обърна към нея.

— Така съм решил тогава.

— Вие не сте я обичал.

— Не, по дяволите.

— Но сте се любил е нея.

Той повдигна въпросително вежди.

— Стейси ми каза, че дълго време преди това сте били любовници.

— Любовници — не, Алекс. Излизах с нея от време на време.

— Колко често?

— Наистина ли ви интересува?

— Кажете.

— Отбивах се при Стейси, когато исках да спя с жена, а сестрите Гейл бяха заети или неразположени, или…

— Кои?

— Сестрите Гейл. Това е друга история — махна той с ръка, сякаш да пропъди въпросите, които можеха да й дойдат наум.

— Имаме на разположение цяла вечер.

— Може ли нещо да ви се изплъзне?

— Рядко. Какво ще кажете за тези сестри?

— Те бяха три. Казваха се Уенда Гейл, Нора Гейл и Неги Гейл. Рийд ги беше открил преди мен. Той ме запозна с тях — Джуниър се изхили, сякаш си припомни особено неприличен инцидент от своята младост. — Накратко, сестрите Гейл спяха с всеки срещнат. Нямаше момче от гимназията в Пърсел, което да не е спало поне веднъж с тях.

— Добре, представям си картинката. Но когато те не са били на разположение, вие сте посещавал Стейси Уолис, защото тя също ви е позволявала да спите с нея.

Той я погледна намръщено.

— Никога не съм насилвал жена. Тя самата го желаеше, Алекс.

— Само с вас?

Джуниър сви рамене в знак на съгласие.

— И вие се възползвахте от това.

— Кажете ми поне едно име на мъж, който не би го направил.

— Имал сте причина за това — продължи тя сухо. — Позволявам си да кажа, че вие сте единствения мъж, с когото някога е била Стейси.

Имаше достатъчно благоприличие, за да изглежда засрамен.

— Съгласен съм с вас.

— Съжалих я тази вечер, Джуниър. Тя беше изпълнена с омраза към мен, но не можех да не я съжалявам.

— Не можах да разбера как ме спечели и успя да се ожени за мен. Ходеше като сянка след мен от деня, в който се записах в гимназията в Пърсел. Знаете ли, тя беше умно момиче. Беше любимка на учителите, защото беше добросъвестна и никога не създаваше неприятности — засмя се развеселен. — Хората никога не биха повярвали, ако им кажех какво беше готова да направи на задната седалка на моя шевролет.

Алекс гледаше разсеяно пред себе си и всъщност не го слушаше.

— Стейси е мразела Селина.

— Тя ме ревнуваше от нея.

— Главно защото, когато сте се любили със Стейси, тя е знаела, че вие всъщност сте желаел майка ми.

— Боже мой — усмивката му изчезна.

— Точно това каза. Вярно ли е?

— Селина винаги беше с Рийд. Това беше факт.

— Но вие наистина сте я желал, въпреки че е принадлежала на най-добрия ви приятел.

След дълга пауза той призна:

— Би било лъжа, ако отрека.

Алекс добави много тихо:

— Стейси ми каза и нещо друго. Тя подхвърли една безцеремонна забележка, без да разкрие какво стои зад нея. Каза нещо, което като че ли всички знаят, нещо, което би трябвало и аз вече да знам.

— Какво?

— Че сте искал да се ожените за майка ми — погледна го отново в очите и попита с дрезгав глас. — Вярно ли е?

Той извърна глава настрана и каза:

— Да.

— Преди или след като се е омъжила и ме е родила?

— И преди, и след това.

Когато забеляза явното й объркване, добави:

— Не мисля, че имаше мъж, който да е видял Селина и да не поиска да бъде негова. Тя беше красива и забавна, умееше да те накара да мислиш, че ти си нещо по-специално за нея. В нея имаше… — той търсеше подходяща дума, — нещо — стисна юмруци, — нещо, което те кара да искаш да я притежаваш.

— Някога притежавал ли сте я?

— Физически ли?

— Спал ли сте някога с майка ми?

Изражението на лицето му стана искрено и доста тъжно.

— Не, Алекс. Никога.

— Опитвал ли сте се някога? Би ли го направила?

— Не мисля. Никога не направих опит. Поне не бях много настоятелен.

— Защо, след като сте я желал толкова много?

— Защото Рийд би ни убил.

Зашеметена, тя го погледна.

— Наистина ли така мислите?

Той вдигна рамене и на лицето му се появи неговата подкупваща усмивка.

— Казах го на шега.

Алекс не беше много сигурна. Звучеше убедително, когато го каза.

Той се премести на седалката и застана по-близо до нея. Прокара пръсти през косата й, погали я нежно по тила.

— Това е потискащ разговор. Нека да сменим темата — прошепна и я целуна леко по устните. — Какво ще кажете да оставим миналото настрана за малко и да помислим за настоящето? — Очите му шареха по лицето й, докато с върховете на пръстите си докосваше всяка нейна черта. — Искам да спя с теб, Алекс.

За миг тя остана толкова смаяна, че не можа да отговори нищо.

— Не говорите сериозно, нали?

— Искате да се закълна ли?

Тогава той я целуна сериозно. Най-малкото — поне опита да го направи. Наведе глава и доближи устните си до нейните, притисна ги силно и направи опит да я целуне истински. Когато тя не отговори на целувката му, се облегна назад и я погледна озадачен.

— Не искате ли?

— Не.

— Защо?

— Знаете много добре защо, без да ме питате. Би било лудост от моя страна. Не съм ли права?

— Правил съм и по-луди неща — ръката му се спусна надолу по пуловера й, внимателно опипа мекия овал на гръдта. — Дори и по-грешни.

— Е, аз пък не съм правила.

— Ще ни бъде хубаво заедно, Алекс.

— Никога няма да можем да разберем дали е така.

Той прокара палец по долната й устна, като непрекъснато я гледаше в очите.

— Никога не използвай думата „никога“ — наведе глава и я целуна нежно, но не страстно, след това се върна на мястото си зад волана и излезе от колата.

На вратата я целуна набързо за лека нощ, но изражението на лицето му беше снизходително и озадачено. Алекс осъзна, че той я смята за прекалено скромна и мисли, че ще му трябва време, за да я свали.

Беше толкова объркана от неговото предложение, че изминаха няколко минути, преди да забележи, че червената лампичка на вътрешната разговорна уредба мигаше. Обади се до рецепцията на мотела и разбра, че са я търсили от клиниката в Уейко. Набра номера с лошо предчувствие. Преди лекарят да вдигне телефона, вече знаеше какво ще й каже. Независимо от това думите му й причиниха невъобразима болка:

— Госпожице Гейдър, много съжалявам. Госпожа Греъм издъхна рано тази вечер, без да дойде в съзнание.