Сандра Браун
Добре пазени тайни (14)

Глава XIV

— Ей, вие двамата! Откъде се взехте, по дяволите? — възкликна Джуниър, гледайки учудено ту Рийд, ту Алекс. — Влизайте. Не мислех, че някой може да дойде в такова време. Рийд, трябва да се прегледаш. Добре ли си? Как можеш да мъкнеш Алекс дотук?

Джуниър носеше стари дънки, протрити на коленете, памучен пуловер и бели чорапи. Изглеждаше така, сякаш току-що беше станал от сън. В едната си ръка държеше чаша с кафе, от което се вдигаше нара, а в другата — някакъв евтин роман. Косата му беше разрошена, брадата — небръсната.

След като се съвзе от изненадата, когато ги видя на прага, той се усмихна чаровно на Алекс. Тя си каза, че Джуниър изглежда страхотно и че повечето жени биха се съгласили с нейното мнение. Изглеждаше мързелив, богат, небрежно-елегантен, мил и приятен. Покани ги да се настанят удобно и усмивката на лицето му показваше, че се радва да ги види.

— Не съм я домъкнал аз тук — отвърна Рийд раздразнено. — Точно обратното.

— Аз пожелах да дойдем — каза Алекс грубо. — Исках да дойда сама.

— Нямаше да ви позволя да се пребиете някъде по магистралата в това време и да влезете в статистиката на моя район! — извика Рийд.

Обръщайки се към Джуниър, който вглъбено наблюдаваше разпаления им спор, обясни:

— Накратко, аз я докарах, защото беше решила на всяка цена да дойде и се страхувах, че ще се убие някъде или, по-лошо, че ще убие някого по пътя. И така, ето ни.

— Много се радвам, че сте тук — каза Джуниър. — Бях се приготвил да прекарам един досаден ден тук сам. Запалил съм камината в дневната и съм приготвил горещ пунш. Последвайте ме — той спря за малко, обърна се и добави: — по дяволите, Рийд, знаеш, че майка ми мрази да се оставят следи по пода. По-добре си свали ботушите.

— Разкарай се. Лууп в кухнята ли е? Ще се опитам да я увещая да ни донесе някаква закуска — отговори той, без да обръща внимание на пода на Сара Джоу. Запъти се към задните стаи, сякаш къщата беше негова.

Алекс го наблюдаваше, докато изчезна от погледа й.

— Може ли изобщо някога да говори любезно? — попита тя язвително.

— О, днес е в добро настроение — отбеляза Джуниър небрежно. — Трябва да го видите, когато наистина е ядосан. Оставете Рийд на Лууп. Тя знае колко харесва приготвените от нея яйца. Ще се почувства по-добре, след като закуси.

Помогна й да си свали палтото.

— Надявам се, че не се натрапвам — каза тя.

— Разбира се, че не. Не от куртоазия казах, че се радвам да ви видя тук — Джуниър я прегърна през раменете. — Нека…

— Всъщност — Алекс отмести ръката му от рамото си, — това не е приятелско посещение.

— По работа значи.

— Да, и то много важна. Енгъс тук ли е?

— В кабинета си е. Ще ви заведа.

— Съжалявам, че ви откъсвам от романа.

Погледна подозрително към корицата.

— Няма значение. Започна да става еднообразен.

— За какво се отнася?

— За временно пребиваващ гост в повечето от спалните в Холивуд, който спи с мъже и жени.

— Наистина ли? — попита Алекс с престорен интерес. — Мога ли да я прочета, като свършите?

— Засрамете се! — извика шеговито той. — Не искам да покварявам малолетна.

— Не сте много по-възрастен от мен.

— В сравнение с Рийд и мен вие сте направо дете — после отвори вратата на бащиния си кабинет. — Татко, имаме гости.

Енгъс погледна иззад вестника. В първите няколко секунди на лицето му се изписа изненада, после раздразнение и накрая усмивка.

— Здравейте, Енгъс. Съжалявам, че ви безпокоя в ден като днешния.

— Не се притеснявайте. Нямам друга работа. Когато игрището е заледено, не можем да тренираме конете навън — той стана от стола, тапициран с червена кожа, за да се ръкува с нея. — Вие сте ярък лъч в мрачен ден като днешния, нали. Джуниър?

— Вече й го казах.

— Споменах и на Джуниър — побърза да добави тя, — че това не е приятелско посещение.

— Седнете — махна с ръка Енгъс към един стол в стаята.

— Аз ще…

— Не, Джуниър бих искала да останете — каза Алекс, преди той да успее да се оттегли. — Това засяга всички ни.

— Добре тогава. Слушаме ви.

— Вчера отново говорих със съдията Уолис — мислеше си, че това ще разтревожи двамата мъже, но те останаха спокойни.

— Има ли някаква по-специална причина за това? — попита Енгъс.

— Исках ексхумация на тялото на майка ми.

Този път не се излъга в тяхната реакция.

— Господи, защо искате да правите подобно нещо? — попита Минтън старши и присви рамене.

— Алекс — Джуниър хвана ръката й, постави я на бедрото си и започна да я гали с длан. — Не е ли малко странно това желание? Толкова е… ужасно.

— Цялото дело е ужасно — напомни му тя, като освободи ръката си. — Както и да е, сигурна съм, че това, което поисках, е невъзможно, защото тялото на майка ми е било кремирано.

— Точно така — потвърди Енгъс.

— Защо? — Очите й светнаха в притъмнената стая. Те отразяваха пламтящия огън в камината и го гледаха обвиняващо.

Енгъс седна отново на стола си и вдигна рамене отбранително:

— Това беше най-добрият начин за разрешаване на нещата.

— Не разбирам защо.

— Баба ви планираше да напусне града, веднага щом уреди всичко по погребението. Не криеше това от никого. Затова реших тялото на Селина да бъде кремирано, мислейки, че Мърл ще поиска да вземе праха й със себе си.

— Вие решихте! С какво право, Енгъс? Кой ви упълномощи? Защо е трябвало вие да решавате какво да стане с тялото на майка ми?

Лицето му се изопна от гняв.

— Мислите, че съм решил да кремират тялото на Селина, за да залича уликите, така ли?

— Не знам! — възкликна тя и стана от стола си. Приближи се до прозореца и се загледа навън към заградените места до конюшните, които сега бяха празни. През вратите на оборите мъждукаха лампи. Беше проучила предприятията „Минтън“. Той беше инвестирал милиони в тази дейност. Питаше се дали е потаен, защото може да загуби много, ако тя заведе дело срещу него, или защото е виновен, или и двете заедно?

Накрая се обърна с лице към мъжете.

— Признайте си, макар и със закъснение, че не е било редно да го правите.

— Исках да снема отговорността от Мърл. Сметнах, че трябва да го направя, защото дъщеря й беше убита в една от моите конюшни. Тя не беше на себе си от мъка, а и трябваше да се грижи за вас. Ако това, което съм направил, ви изглежда подозрително сега, говори твърде лошо за вас, млада госпожице. Ако трябваше да го направя отново днес, бих взел същото решение.

— Сигурна съм, че баба ми е оценила какво сте направил. Но е било егоистично от ваша страна.

Енгъс я погледна проницателно и каза:

— Искате да се убедите, че е било напълно безкористно?

Тя го погледна право в очите.

— Да, искам.

— Харесва ми вашата прямота.

За миг в стаята стана толкова тихо, че се чуваше само пукането на дървата, които горяха в камината. Алекс наруши неловката тишина.

— Чудя се защо баба ми не е взела праха със себе си.

— Аз самият се чудех, когато й предложих и тя отказа. Може би не можеше да се примири с факта, че Селина е мъртва. Урната с праха й беше веществено доказателство за нещо, което тя не можеше да приеме.

Спомняйки си за живота на баба си, изпълнен със спомени за Селина. Неговото обяснение й се стори приемливо и правдоподобно. Освен това, ако Мърл не излезе от комата, в която беше изпаднала, Алекс нямаше да може да я попита дали това е вярно. В момента нямаше друга алтернатива, освен да приеме за истина думите на Енгъс.

Той разсеяно разтриваше пръста на крака си през чорапа.

— Не можех да си представя останките й да стоят в мавзолей. Никога не съм можел да понасям гробници. Ужасно глупави неща. Повдига ми се само при мисълта за тях. Веднъж ходих в Ню Орлиънс. Всички онези циментови гробове… о-о.

Той поклати глава с отвращение.

— Не се страхувам от смъртта, но когато умра искам да стана отново част от живота. Пепел в пепелта. Това с естественият кръговрат. Затова реших да купя парцел на гробищата и да погреба праха на Селина в земята, където се е родила и израснала. Убеден съм, че ме смятате за налудничав старец, Алекс, но така мислех тогава, а и сега не съм се променил. Не казах на никого, защото бях объркан, разбирате ли?

— Защо просто не разпръснахте праха й някъде?

— Мислех и за това, но сметнах, че един ден вие може да се появите и да поискате да видите къде е погребана майка ви.

Алекс почувства, че й прилошава. Наведе глава и се загледа във върховете на ботушите си, които все още бяха мокри от ходенето из канавката.

— Допускам, че ме смятате за вампир за това, че искам да отворя гроба на майка си. И Рийд също.

Енгъс махна с ръка.

— Рийд обича да си дава мнението, но понякога греши.

Тя пое тежко дъх и каза:

— Този път наистина греши. Повярвайте, не ми беше лесно дори да го помисля, а още по-малко да помоля за такова нещо. Струваше ми се, че едно по-обстойно разследване от съдебен лекар би хвърлило светлина върху…

Гласът й се провлече. Нямаше желание, а и не беше убедена, че трябва да продължи. Вчера мислеше, че ексхумацията може да й осигури веществено доказателство, което търси. Но тъй като това беше невъзможно, сега тя не искаше да научава истината и всичките й усилия доведоха само до по-голямо травматизиране не само на нея, но и на всички около нея.

Обяснението на Енгъс звучеше толкова правдоподобно и искрено. Плащането на разноските по погребението и уреждането на всички неща е било акт на милосърдие от негова страна, с който е искал да освободи баба й от това бреме.

Щеше й се да му повярва. Като дъщеря на Селина това я накара да се почувства по-добре. Като следовател обаче то я оставяше с празни ръце, осуетяваше плановете й и я караше да бъде подозрителна и да мисли, че нещо й е било измъкнато изпод носа.

— Готова ли сте да ви върна в града?

Рийд стоеше на вратата, опрял рамото си на рамката й и безочливо чистеше зъбите си с клечка, която местеше от единия край на устните си в другия. Беше свършил със закуската, но настроението му не се беше променило особено.

— Да. Готова съм. Ще бъдете ли така любезен да ме откарате обратно?

— Колкото по-скоро се върна на работа, толкова по-добре. Някой трябва да се погрижи за онези, които са решили да шофират в такова време.

— И без това сте дошла, защо не останете тук и да прекарате деня с мен до камината? — предложи Джуниър. — Можем да си направим пуканки. Селина някога много ги обичаше. Ще помоля Лууп да ни приготви нещо вкусно и ще ви откарам по-късно, когато разчистят пътищата.

— Чудесна идея, Джуниър. Благодаря, но имам работа.

Опитваше се да я примами да остане, но тя беше непреклонна. Семейство Минтън ги изпратиха до вратата. Не видяха Сара Джоу. Явно не беше разбрала, че в къщата има гости, иначе щеше да се появи.

Енгъс прегърна Алекс през рамото, когато минаваха през коридора. Заговори й тихо:

— Знам, че ви е трудно, моето момиче.

— Да, така е.

— Как е баба ви?

— Обаждам се в болницата всеки ден, но няма никаква промяна.

— Е, обадете се, ако имате нужда от нещо.

Алекс го погледна с неприкрито учудване.

— Енгъс, защо сте толкова мил с мен?

— Заради майка ви, а и защото ми харесвате. И защото нямам какво да крия.

Когато й се усмихна, Алекс разбра откъде Джуниър с наследил чаровната си усмивка. Той и Рийд разговаряха за нещо помежду си. Дочу Рийд да казва:

— Случайно попаднах на една твоя стара приятелка в бар „Последен шанс“ снощи.

Името на бара привлече вниманието й, тъй като по-късно вечерта имаше уговорена среща на същото място.

— Ами! — отговори Джуниър. — Коя беше?

— Глория или нещо подобно. Забравих името й по мъж. С черна къдрава коса, тъмни очи и дълги бедра.

— Глория Толбърт. Как изглежда сега?

— Напълняла е.

Джуниър се изсмя цинично.

— Така ли? Тя си взе силен мъж, който да я задоволява.

— Би трябвало да знаеш това — каза Рийд с насмешка.

— Е, какво стана снощи, негоднико? Остана ли доволна от теб?

— Знаеш, че никога не обсъждам интимния си живот.

— Точно това най-много ме дразни.

Алекс се обърна навреме, за да види как Джуниър смушка закачливо Рийд в корема. Юмрукът му рикошира, сякаш беше ударил барабан.

— Това ли с най-доброто, което можеш, старче? — присмя му се Рийд. — Признай си, Минтън, че загуби.

— Така е — каза Джуниър и светкавично замахна към главата му.

Рийд ловко отбягна удара и се опита да го захване с ботуша си над коляното. Двамата паднаха върху масата в коридора и за малко да съборят керамичната ваза.

— Стига толкова, момчета. Престанете, преди да сте си счупили нещо — каза Енгъс снизходително, сякаш бяха деца.

Алекс и Рийд облякоха палтата си. Рийд отвори вратата и отвън нахлу студен вятър. Джуниър каза:

— Сигурна ли сте, че не искате да останете тук, където е по-уютно?

— Страхувам се, че не — отвърна Алекс.

— Тогава побързайте. Довиждане — той я придърпа за ръката и я целуна по бузата.

Джуниър и Енгъс наблюдаваха как Рийд преведе Алекс по заледената пътека до мястото, където беше паркирана служебната му кола. Помогна й да влезе в нея, заобиколи от другата страна и седна зад волана.

— Брр — Джуниър потрепери, затваряйки вратата. — Искаш ли един горещ пунш, татко?

— Не — отговори баща му навъсено. — Прекалено рано е за пиене.

— Откога започна да се интересуваш от това?

— Ела тук. Искам да говоря с теб — каза Енгъс и накуцвайки, за да не пада тежестта върху болния му пръст, заведе сина си в своя кабинет.

— Сложи малко дърва в камината, ако обичаш.

Джуниър изчака дървата да се разгорят и се обърна към баща си.

— За какво ще говорим? Надявам се, че не е по работа. Взел съм си почивен ден — той се прозина.

— За Алекс Гейдър.

Джуниър се намръщи.

— Тя беше доста възбудена относно погребението на майка си, когато дойде, нали? Но ти добре се справи с нея.

— Само й казах истината.

— Направи го достатъчно убедително.

— Можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозен? — извика силно Енгъс.

Джуниър изглеждаше объркан.

— Мисля, че съм.

— А сега слушай внимателно — каза Енгъс строго. — Само един глупак би се присмивал на нейната решителност да стигне до края на тази история. Въпреки че е доста привлекателна жена, тя си върши добре работата. Изглежда тиха, но не е. И е много упорита, що се отнася до това дело.

— Знам това — каза намусено Джуниър.

— Попитай Джо Уолис, ако не ми вярваш.

— Вярвам ти. Просто ми е трудно да я приема сериозно, защото изглежда толкова сладка.

— Наистина ли ми вярваш? Не виждам да си направил нещо във връзка с това.

— Поканих я да дойде тук, за да пийнем нещо, и тя дойде.

— Какво друго направи оттогава насам?

— А ти какво искаш да направя? Да я ухажвам като някое сополиво хлапе ли? Или да й купувам цветя и шоколади?

— Да, по дяволите!

— Тя не си пада по тези неща — изсумтя Джуниър. — А дори и да можех, не бих го направил.

— Слушай, момчето ми. Не можеш да се оплачеш, че живееш зле. Всяка година ти купувам нов ягуар, ходиш на ски, риболов и конни надбягвания, когато пожелаеш. Играеш комар. Но ако тази млада госпожица с решила да ни съсипе, тя ще го направи. Да — изкрещя той, като отгатна правилно киселата усмивка на сина си, — трябва да отидеш и да свършиш поне едно полезно нещо в живота си!

С усилие обузда гнева си и продължи с по-спокоен тон.

— Едва ли очаква да се появи някакво доказателство и мисля, че добре съзнава това. Хвърля обвиненията си на посоки и се надява да улучи някого от нас. Ако издържим, тя рано или късно ще се измори и ще се откаже.

Джуниър прехапа устни и каза мрачно:

— Вероятно иска да ни изправи пред съд, така както ние искаме да построим този хиподрум. Това ще бъде истинска победа за нея. Ще й помогне в кариерата.

— По дяволите — измърмори Енгъс. — Знаеш какво мисля по този въпрос. Не ми харесват хората, които бързо правят кариера. Мястото на жените не е в съда.

— Ти къде би ги държал? В спалнята ли?

— Какво лошо има в това?

Джуниър се изсмя.

— Нямам намерение да споря с теб, но милиони работещи жени не мислят така.

— Може би Алекс няма да работи дълго. Не бих се учудил, ако кариерата й зависи от изхода на това следствие.

— Какво имаш пред вид?

— Познавам добре Грег Харпър. Той е амбициозен и се вижда на мястото на главния прокурор. Обича хората му да печелят делата. Сега, ако съм го разбрал добре, той е позволил на Алекс да прави това, защото му мирише на кръв, на нашата кръв. Ако се окажем замесени в убийство, името му ще бъде на първите страници на вестниците и той ще се прочуе. Губернаторът ще бъде опетнен, а заедно с него и комисията по надбягванията. От друга страна, ако Алекс не успее да намери нищо, Харпър ще бъде наказан. По-скоро ще уволни Алекс и ние ще бъдем там с отворени обятия, за да я хванем, когато падне — каза той, размахвайки ръце във въздуха за по-голяма убедителност.

— Виждам, че си помислил за всичко — отбеляза сухо Джуниър.

— Точно така. Добре е поне един от нас да помисли за нещо друго, освен за начина, по който гърдите издуват пуловера.

— Мислех, че искаш от мен да правя точно това.

— Трябва да направиш нещо повече, а не да я ухажваш от разстояние. Една любовна авантюра би била най-доброто нещо, което може да й се случи.

— Откъде знаеш, че е свободна?

— За разлика от теб аз никога не разчитам на случайността. Опитвам се да разбера фактите и вече проверих.

— Стар негодник — прошепна Джуниър с възхищение.

— Трябва да знаеш какви карти държи партньорът ти, синко. Иначе няма значение дали имаш в ръцете си печеливша карта.

Заслушан в прашенето на огъня в камината, Джуниър размишляваше върху думите на баща си. След известно време се обърна към него и попита:

— Докъде искаш да стигне тази любовна авантюра? До женитба ли?

Енгъс го потупа по коляното и се изсмя.

— Не би било лошо, нали?

— Би ли одобрил?

— Защо не?

Джуниър не се присъедини към смеха му, а се приближи до огъня, отбягвайки съучастническия поглед на баща си.

— Изненадан съм — каза той тихо. — Не намираше Селина подходяща за моя жена. Спомням си скандала, който вдигна, когато ти казах, че искам да се оженя за нея.

— Тогава беше на осемнадесет! — изкрещя Енгъс. — А Селина беше вдовица с дете.

— Да, Алекс. И виж как се извъртяха нещата. Тя би могла да ми бъде доведена дъщеря.

Енгъс сви вежди. Гневът му растеше.

— Имах и други съображения.

— Например?

— Това беше преди двадесет и пет години, времената бяха други, и хората също. Алекс не е като майка си. Тя с по-красива и по-умна от нея. Ако беше мъж на място, за какъвто претендираш, и ако поне веднъж помислиш с главата си, а не с нещо друго — ще видиш колко е важно тя да стои до теб.

Джуниър почервеня от яд.

— Много добре разбирам. Исках само да се убедя, преди да започна да я ухажвам, че този път ти ще я одобриш. Не ме интересува дали ми вярваш или не, но аз обичах Селина. И ако започна да флиртувам с Алекс, може би ще се влюбя в нея истински, но не защото ти го искаш, нито заради успеха на работата, а заради самия себе си.

Той тръгна към вратата. Енгъс рязко извика подире му. Джуниър спря и се обърна.

— Не обичаш такива лекции, нали, момчето ми?

— Да! — отвърна разпалено. — Аз съм зрял мъж, а не малко момче. Нямам нужда от твоите наставления. Знам как да се оправя с Алекс, а и с всяка друга жена.

— Наистина ли? — попита Енгъс предизвикателно.

— Да!

— Тогава защо днес Алекс те пренебрегна и замина с Рийд?

На горния стаж Сара Джоу подслушваше разговора им. Когато Джуниър нахълта във всекидневната и оттам се чу дрънчене на чаши, тя тихо затвори вратата на своята стая и се облегна на нея. Въздъхна отчаяно.

Това се случваше отново.

Изглежда не можеше да избяга от този кошмар. Сърцето на Джуниър щеше да бъде разбито отново, този път от дъщерята на Селина, защото тя ще застане между Енгъс, Джуниър и най-добрия му приятел. Историята се повтаряше. Къщата беше с главата наопаки и всичко заради онова момиче.

Сара Джоу знаеше, че няма да издържи. Не, беше убедена, че не би могла. Първият път не успя да предпази Джуниър от съкрушителния удар. И този път нямаше да успее.

Това щеше да сломи сърцето й.