Нора Робъртс
Небе и земя (4)

Трета глава

Островът бе притихнал, бял и съвършен и Рипли си помисли, че прилича на огромна снежнобяла перла сред морето. Бурята, която бе бушувала през нощта, бе навяла сняг върху плажа, тревните площи и улиците. Дърветата, сякаш наметнати с хермелинови пелерини, се издигаха величествено — като на картина, а въздухът бе застинал. Тя съжали, че тази идилия трябва да бъде нарушена.

Зак вече се бе обадил на Дик Стабънс да изкара снегорина. Скоро светът отново щеше да се раздвижи. Но засега все още бе спокоен и тих. Гледката бе завладяваща.

Плажът бе покрит с няколко педи сняг и това бе единствената причина да се откаже от сутрешния си крос. Преметна през рамо сака със спортния си екип. Вдъхна от аромата на това, което снаха й печеше във фурната, и излезе от къщата. Засега, докато стигнеше до хотела, където се намираше фитнес клубът, островът бе изцяло неин.

От комините се издигаше дим. Прозорците на кухните светеха и тя си представи как зад тях бъркат овесена каша или пържат бекон. В тези топли, уютни къщи радостно танцуваха деца. Днес нямаше да ходят на училище. Щяха да се бият с топки, да строят снежни укрепления, да се пързалят с шейни и да пият горещ шоколад.

Някога и нейният живот бе така безгрижен!

С мъка се придвижи към селото, оставяйки диря след себе си. Небето бе бяло, сякаш се канеше да изсипе още няколко сантиметра, за да направи покривката по-дебела. „Все едно“, помисли си тя. След като прекараше един час в гимнастическия салон, щеше да се върне у дома да помогне на Зак да разчисти път за патрулната кола и за колата на Нел.

Когато навлезе в селото, погледна улицата и се намръщи. Тук снегът не бе така непокътнат, както очакваше и както й се искаше. Някой друг също бе излязъл рано и бе оставил тясна пъртина.

Това я подразни. Беше нещо като традиция, почти ритуал тя да бъде тази, която първа минава през натрупалия сняг в тази част на острова. Днес някой бе нарушил това и й бе отнел удоволствието. Ритна с крак в снега и продължи.

Пъртината водеше до каменния хотел в готически стил — „Омагьосаният хан“, където отиваше и тя.

„Навярно е клиент от континента — предположи. — Излязъл е рано от хотелската си стая, за да види как изглежда автентично село в Нова Англия, покрито със сняг.“ Нямаше право да го обвинява, но би могъл да изчака поне още час. Изкачи се по ниските стълби, изтупа снега от обувките си и влезе.

Махна с ръка на администратора, преметна чантата си и се затича по стълбите във фоайето, които водеха към втория етаж. Беше си платила да ползва съоръженията през целия сезон. Предпочиташе да тренира сама, а през лятото използваше морето за плувен басейн, така че не се налагаше да става официален член на клуба.

Зави наляво и се отправи към женската съблекалня. Доколкото си спомняше, тази седмица в хотела бяха отседнали малко хора. Повече от вероятно бе да ползва гимнастическия салон и басейна сама.

След като остави дрехите си в шкафчето, което бе отделено специално за нея, остана по черното спортно бюстие и клина и обу чорапите и маратонките си.

Настроението й отново се подобри при перспективата здравата да се поизпоти на уредите и да повдига тежести. Не обичаше бягащата пътечка и за общо раздвижване щеше да поплува в басейна.

Заобиколи съблекалнята и се отправи към вратата за фитнес залата. Преди да види, че не е сама, чу дрънчене на метал. Настроението й отново помръкна. Телевизорът бе пуснат на канал, който излъчваше забавно предаване. Докато тренираше, Рипли предпочиташе силна музика.

Но видя на уреда за коремни преси нещо, което определено привлече вниманието й. По-голямата част от тялото на мъжа бе скрита, но това, което се виждаше, бе превъзходно: дълги мускулести крака с равномерен тен, вече лъснали от пот, дълги ръце, добре оформени бицепси, които леко трептяха при повдигане и снишаване. Забеляза, че има маркови обувки, макар и поизтъркани. Тласкаше шестдесеткилограмовия лост с плавни, равномерни движения — все по-добре и по-добре.

Явно не тренираше от време на време, а редовно. Ако и останалата част от тялото му бе съразмерна с крайниците, би го намерила за неустоим.

Щом се налагаше да дели уредите с някого, добре че поне бе силен, мускулест и потен.

„Точно каквито харесвам“, със задоволство си помисли тя. Липсваха й мъже, липсваше й секс. Реши да погледне Мистър Фитнес отблизо и да види дали наистина е толкова съвършен.

Рипли грабна една хавлиена кърпа, преметна я през рамо и се отправи към него.

— Имате ли нужда от брояч? — започна тя и почти се задави, когато погледна надолу и видя лицето на Мак.

Той промърмори нещо и спусна лоста.

— Ей, как си? Хубав сняг наваля снощи, а?

— Да, наистина.

Разочарована, Рипли се обърна, за да започне със загрявката. Жалко! Тъкмо бе започнала да фантазира за Мистър Фитнес — и той се оказа самонадеяният доктор по паранормални явления.

— Чудесен клуб! — отбеляза той и леко изсумтя, докато отново повдигаше лоста. — Изненадах се да го намеря празен.

— По това време на годината хотелът няма много посетители. — Рипли му хвърли бегъл поглед. Не беше се обръснал и наболата брада правеше лицето на книжния червей още по-привлекателно. Изглеждаше секси. По дяволите — беше страхотен!

— Станахте ли член на клуба? — попита го тя.

— Да. По дяволите, обърках броенето! — Закачи лоста на стойката и изправи гръб. — Редовно ли тренирате тук?

— Не, имам уреди у дома — гири, боксова круша. Но когато не мога да тичам сутрин, обичам да ползвам тези неща тук и басейна. Гледате ли тази глупост?

Той нагласи тежестта и налягането на друг уред и погледна към телевизора:

— Без особен интерес.

Рипли го изключи, докато Мак започваше упражнение за мускулите на прасците. Пусна музика толкова силно, че не можеше да се води разговор.

Без да реагира. Мак продължи заниманията си, а Рипли се зае със своите. Наблюдаваше я с крайчеца на окото си. Обикновено не зяпаше жените във фитнес клубовете — не бе особено любезно. Но все пак беше мъж, бяха сами, а тя имаше красиво, стегнато тяло. Жалко, че бе толкова твърдоглава.

Сети се за онова, което бе видял на плажа преди две нощи. Приличаше на Рипли. Разбира се, че не бе тя, ала очите й бяха почти същите — проницателни, наситено зелени. Но жената, видението или каквото и да бе там, на плажа, нямаше толкова стегнато, тренирано тяло. А косите й, макар и дълги и тъмни, бяха къдрави, докато тези на Рипли бяха съвсем прави. Лицето, въпреки че имаше известна прилика, бе по-спокойно, тъжно и овално. Освен това не вярваше, че Рипли Тод би стояла, ридаейки, на тъмния плаж, а после би изчезнала във въздуха…

По всяка вероятност бе видял една от сестрите. Беше направил доста подробно проучване за тях и би се обзаложил, че е онази, която е носела името Земя.

Все пак заместник-шериф Тод имаше нещо общо с всичко това — беше напълно сигурен.

Не знаеше само как да проникне през твърдата обвивка, която си бе изградила. Тъй като възнамеряваше да направи точно това, не бе съвпадение, че едновременно решиха да вдигат тежести.

Тя започна с най-леките.

Бяха доста близо един до друг и въпреки силната музика, можеше да говори, без да вика като побъркан:

— Каква е храната в ресторанта?

— Има два ресторанта. Чудесна! В луксозния е скъпа.

— Какво ще кажеш за една закуска? Аз черпя.

Рипли го погледна предизвикателно:

— Благодаря, но трябва да се връщам у дома.

Мак забеляза, че погледът й се спря върху тежестите му. Беше взел двадесеткилограмови, а нейните бяха по десет. Повдигаха ги в синхрон, в такт с музиката.

— Инсталирах оборудването си — вметна той между другото, когато и двамата свършиха с упражнението. — Трябва да наминеш да го видиш.

— И защо да си правя труда?

— Просто от любопитство. Ако си притеснена от това, което се случи миналия път, обещавам да не те докосвам.

— Не съм притеснена от нищо.

В гласа й се долови хаплива нотка, която бе недвусмислено предупреждение да не си прави шеги с нея. Някои жени се гордееха с външния си вид, други — с интелекта си, а тя — със заядливия си нрав.

— Не мога да те виня, че не желаеш да дойдеш и дори да разговаряш с мен за това. — Усмивката му се върна, искрена и престорено глуповата. — Понякога забравям, че другите хора не са свикнали с паранормалните явления — те ги плашат.

— Мислиш, че се боя? — Рипли скръцна със зъби и продължи упражненията си. — Не ме плашиш, Бук, нито пък глупавите ти играчки.

— Радвам се да го чуя. — Гласът му прозвуча весело, а изражението му издаде задоволство. Приключи с упражненията на тепиха, изправи се и отиде до уреда за оформяне на бицепсите. — Разтревожих се, когато буквално изхвърча от къщата.

— Не съм изхвърчала — сопна се тя и започна серия упражнения за трицепсите. — Просто си тръгнах.

— Както и да е.

— Имах работа.

— Добре.

Рипли си пое дъх и си представи какво би се случило с тъпата му усмивка, ако размажеше с юмрук физиономията му.

— Ти, приятелче, може и да си богат без особен труд, но аз трябва да работя, за да се издържам.

— Разбира се. Ако не се притесняваш заради високата стойност на енергията онзи ден, наистина бих искал отново да дойдеш. Сега, когато цялата ми техника е инсталирана и работи, бихме могли да пресъздадем събитието или да проверим дали може да се повтори.

— Не ме интересува.

— Ще заплатя загубеното ти време.

— Нямам нужда от парите ти.

— Това не го прави по-малко полезно. Помисли си. — Мак реши да прекъсне упражненията си и да й даде възможност наистина да помисли. — Между другото — добави, докато преместваше тежестите — имаш стегнат корем.

Рипли раздвижи устни и леко се озъби зад гърба му.

„Какво доживях — помисли си тя, докато довършваше упражненията си. — Някакъв задръстен учен да ме обвинява, че се страхувам.“ Ако не беше толкова смешно, би й се сторило обидно. После се замисли върху предложението му да й заплати за времето, което би загубила за глупавите му експерименти или проучвания — както и да ги наричаше. Жалко, че бе най-привлекателният и определено най-добре сложен мъж, когото бе срещала от месеци насам. Ако не бе толкова досаден слабоумник, биха могли да се позабавляват с упражнения от съвсем различно естество. Но вместо това, щеше да се старае да го избягва винаги, когато бе възможно. Нямаше да й бъде лесно, но поне нямаше да скучае през зимата.

Когато усети приятна умора в мускулите, Рипли се върна в съблекалнята, взе душ, облече банския си костюм и се отправи към басейна.

Би трябвало да се досети, че тук отново ще се натъкне на него. Беше я изпреварил и вече правеше обиколки с плавни, почти лениви движения на ръцете. С изненада установи, че тенът покрива всеки видим сантиметър от тялото му. Черният бански не скриваше много от него.

Рипли не се отказа от плуването дори при перспективата да дели басейна с него. Хвърли хавлиената кърпа встрани и се гмурна. Когато се показа над водата, той беше съвсем близо до нея и нехайно се носеше по повърхността.

— Имам една идея.

— Обзалагам се, че си пълен с идеи. — Тя потопи глава и приглади косите си назад. — Слушай, басейнът е голям, нека си го поделим. Ти стой от тази страна, а аз ще стоя от другата.

— Не бих го нарекъл идея, а по-скоро предложение.

— Бук, ще ме ядосаш.

— Нямам предвид… — Този път той наистина се изчерви и руменината, в съчетание с мъжествената набола брада, му придаде още повече чар. Рипли усети приятна тръпка на желание и това я смути. — Наистина не намеквам за… — Пое си дълбоко дъх, защото знаеше, че в противен случай ще започне да заеква. — Имах предвид да се състезаваме.

Блясъкът в очите й издаде, че идеята за състезание й допада, но след миг тя се преобърна във водата и заплува на другата страна.

— Не ме интересува.

— Ще ти дам четвърт дължина преднина.

— Да, явно наистина си решил да ме ядосаш.

— Предлагам четири дължини — упорито продължи гой. — Ако победиш, няма да те безпокоя повече. Ако аз победя, ще ми отделиш един час от времето си. Един час — срещу три месеца спокойствие. Определено ти би имала по-голяма полза от победата.

Беше готова да му отвърне троснато, че каквото ще да става, няма да му позволи да я безпокои. Имаше само една малка пречка: не бе в състояние да устои на предизвикателството.

— Четири дължини, без преднина. — Тя нагласи очилата за плуване на главата си. — Когато победя, ще стоиш настрана от мен, няма да споменаваш за проекта си или както там го наричаш и няма да проявяваш лично любопитство.

— Това последното е истинско предизвикателство, заместник-шериф Тод, но съм съгласен. Ако аз победя, ще дойдеш в къщата и ще ми асистираш в някои тестове. Един час работа, но с пълно съдействие от твоя страна.

— Съгласна съм. — Когато й подаде ръка, тя само я погледна с безразличие. — Забрави!

Рипли го изчака да се присъедини към нея до стената и се подготви, като вдиша и издиша бавно няколко пъти.

— В свободен стил ли ще се състезаваме?

— Да. На три ли тръгваме?

Тя кимна.

— Едно, две…

На три двамата се оттласнаха едновременно и запориха водата. Рипли нямаше намерение да губи, дори не смяташе, че това е възможно. Откакто се помнеше, плуваше всеки ден, а и тук бе на своя територия.

Забеляза добрата му форма още при първата обиколка. Беше впечатлена, но знаеше, че нейната е по-добра.

Докоснаха отсрещната стена и се оттласнаха за втората обиколка.

Тя бе красива и Мак се надяваше по-често да му се удава възможност да я наблюдава — при по-малко напрегнати обстоятелства. Забеляза, че не само е силна, а и притежава грация на истинска атлетка.

Никога не се бе заблуждавал, че е велик в тази област. Но ако имаше нещо, което можеше да прави добре, то бе плуването. Трябваше да признае, че не бе очаквал силите им да са толкова изравнени. Неговият размах бе по-широк и бе с около десетина сантиметра по-висок от нея, но тя имаше невероятно силни крака.

При третата дължина Мак увеличи темпото. Рипли отвърна със същото. И двамата приемаха това като предизвикателство и то ги забавляваше. Тя си играеше с него. Отново усили скоростта. Струваше му се дяволски забавно, че си бе наумила на всяка цена до му натрие носа.

„Този негодник е като змиорка“, помисли си Рипли. Когато започнаха последната дължина заедно, осъзна, че сериозно е подценила възможностите му. Събра сили, втурна се напред и го изпревари с около четвърт от тялото си. Усети как при това последно усилие адреналинът й се покачи.

Беше поразена и зашеметена, когато той се устреми напред и докосна стената преди нея. Задъхана, повдигна очилата над челото си.

Никои, дори Зак не можеше да я победи на четири дължини. Това бе истински срам.

— Е? — Мак си пое дъх и приглади косата си назад. — Ще ти бъде ли удобно днес по някое време?

 

Негодникът дори не бе злорадствал. Това правеше вкуса на поражението още по-горчив. Беше се държал изключително почтено. Рипли започна да се пита дали не е дрогиран. Никой не би могъл да остане толкова спокоен без химическа намеса.

Изля част от яда си с чистене на сняг и поуспокои нараненото си его с една от превъзходните кифлички на Нел, но не престана да мисли за това.

Имаше предостатъчно обаждания, за да бъде заета цял ден: кола, паднала в канавката след подхлъзване, счупено стъкло от снежна топка и обикновеното разнообразие от пакости, които свободните от училище хлапета измисляха в снежни дни като този.

Все пак случката във фитнес клуба терзаеше съзнанието й и разваляше настроението й.

В полицейския участък Зак я слушаше как мърмори проклятия и наблюдаваше безмълвно как налива кафе след кафе. Той бе търпелив човек и познаваше сестра си. Бяха се срещнали няколко пъти през деня по време на патрулиране и бе усетил признаци на избухливост. Те все още не бяха отминали и това го подтикна да полюбопитства за причината. Моментът му се струваше подходящ. Самият той си почиваше, вдигнал крака на бюрото, с чаша в ръка.

— Ще продължиш ли да си траеш за това, което те е ядосало, или ще изплюеш камъчето?

— Нищо не ме е ядосало. — Рипли шумно сръбна от кафето, опари езика си и изруга.

— Изглеждаш кисела, откакто се върна от фитнес клуба тази сутрин.

— Не съм кисела. Ти си кисел.

— Просто съм замислен — поправи я той, — а мисленето е единственият начин за намиране на разрешение на конфликт или сложна ситуация. Да си кисел означава да гледаш навъсено дълго време, докато накрая излееш гнева си върху някого. Тъй като аз съм единственият на прицел, имам интерес да знам какво ври в душата ти.

Рипли се обърна към него с подигравателна усмивка:

— Това е най-тъпото нещо, което съм чувала.

— Слушай. — Зак й се закани с пръст. — Усещам, че всеки момент ще си го изкараш на мен. Кажи ми кой те е ядосал и заедно ще насиним задника му от бой.

Рипли не можеше да отрече, че брат й умее да я разсмива, когато е най-потисната. Приближи се към бюрото и седна на ръба.

— Запозна ли се с онзи образ Бук?

— Големият мозък от Ню Йорк? Да, срещнах го, докато се разхождаше из селото, за да се ориентира. Изглежда доста приятен.

— Приятен? — изсумтя Рипли. — Знаеш ли защо е тук?

Зак промърмори нещо вместо утвърдителен отговор. Само споменаването на името му бе достатъчно да разбере кой е източникът на нейния гняв.

— Рип, непрекъснато се натъкваме на какви ли не вариации на тази тема. Не може да живеем на Острова на Трите сестри и да я избягваме.

— Този път е различно.

— Може би. — Той се намръщи, когато се изправи, за да си налее още кафе. — Това, което се случи с Нел през есента, поражда много въпроси. Не само защото тя се върна, образно казано — възкръсна от мъртвите, или защото се разкри, че онзи негодник Ремингтън я е малтретирал по време на брака им. Дори не защото се опита да я убие, когато я откри тук.

— И те рани. — Каза го тихо, защото сякаш все още виждаше кръвта по ризата му, тъмния й блясък в сенките на гората.

— Всичко това бе подходящ материал за пресата — продължи Зак. — Голям, доходен скандал. Добре че овладяхме положението… Направихме всичко възможно да не се разчуе.

— Доколкото беше по силите ни — съгласи се тя.

Зак застана до нея и докосна лицето й. Знаеше, че онази нощ тя бе нарушила обещанието си. Беше съединила ръце с Миа и бе използвала свръхестествените си способности, за да спаси Нел и него.

— И все пак доста неща бяха раздухани — продължи тихо той. — Мълвата, спекулациите и бръщолевенията на един луд са достатъчни, за да събудят интерес. Можеше да се очакват посещения във връзка със събитието.

— Очаквах да се появят любопитни хора — призна тя. — Може би повече наивни туристи или нещо подобно. Но този Бук е различен. Той е сериозен, нещо като… не знам как точно да се изразя… кръстоносец. И има научна титла. Много хора биха го сметнали за луд, а други — не. Освен всичко може би Миа ще реши да си сътрудничи с него.

— Да, тя — може би. — Зак пропусна да добави, че същото би могла да направи и Нел. Вече бяха разговаряли на тази тема. — Изборът е неин, Рип. Това не трябва да оказва влияние върху твоя.

Сестра му хвърли сърдит поглед към кафето си:

— Той спечели да му отделя един час.

— Какво?

— Подлият негодник спечели бас тази сутрин. Аз загубих, така че трябва да му сътруднича един час в неговите вуду глупости.

— Как така загуби?

— Не ми се говори за това — промърмори Рипли.

Но Зак вече изгаряше от любопитство да разбере какво е станало.

— Тази сутрин не си ходила другаде, освен във фитнес клуба, нали? Чух, че се е записал за членство. Там ли го срещна?

— Да, да и да. — Тя се отдръпна от бюрото и започна да крачи нервно из стаята. — Кой би предположил, че е толкова бърз? При спринта — добре, съгласна съм, нормално е да ме победи, защото има предимство с ръста. Но не и на четиристотин и осемдесет метра свободен стил.

— Състезавали сте се по плуване? — изненада се Зак. — Победил те е на плуване?

— Казах, че не ми се говори. Просто не бях във форма, това е! — Рязко се обърна и го погледна накриво. — Смях ли дочувам?

— Иска ли питане? Нищо чудно, че си толкова ядосана.

— Я млъквай! Не знам какво мисли да изпробва през този един час — със своите енергийни детектори и сензори за улавяне на духове. Само губене на време.

— Тогава няма за какво да се притесняваш. В колко часа е срещата ви?

— Млъквай, Зак!

 

Рипли реши, че трябва все пак да изпълни досадното задължение. Предпочете да повърви пеша и да отстъпи патрулната кола на Зак, защото това бе начин да отложи още малко неприятната работа, която отиваше да свърши.

Напълно се бе стъмнило, когато зави към жълтата къщичка. Имаше новолуние. От сутринта бяха навалели още няколко сантиметра сняг, но облаците се бяха разпръснали. Ясното небе и звездите даваха надежда за скорошно затопляне на времето, но сега студът режеше като бръснач.

Вървеше бързо и си светеше с джобното фенерче. Поклати глава, когато насочи лъча над роувъра на Мак. Не си бе направил труда да го почисти от снега. „Типично поведение на смахнат професор — реши тя. — Не обръща внимание на злободневните неща.“ Спря се пред вратата и потропа с юмрук.

Мак отвори, носеше сив, доста износен пуловер и също толкова износени дънки. Безпогрешно долови аромата на телешката супа, която Нел приготвяше, и реши, че само тя е причина устата й да се напълни със слюнка.

— Здравей! Господи, навън е страшен студ. Сигурно е под нулата. — Когато й стори път да влезе, той погледна навън. — Без кола ли си? Вървяла си пеша в това време? Полудяла ли си?

Рипли огледа техниката, заела почти цялата всекидневна:

— Живееш в такава обстановка, а питаш мен дали съм полудяла.

— Много е студено за вечерна разходка. — Той инстинктивно хвана ръцете й и ги разтри, въпреки че бяха с ръкавици.

— Не се мотай. Времето тече.

— Не си променила отношението си. — Този път тонът му не бе спокоен и безгрижен, а издаваше нетърпение. Накара я да го изгледа подозрително. — Виждала ли си някога измръзнали пръсти?

— Всъщност… ей! — Рипли рязко се отдръпна, когато той свали ръкавиците й, за да провери пръстите.

— Бях с група в Непал преди няколко години. Един от студентите прояви небрежност. — Мак не обърна внимание на съпротивата й и леко разтри пръстите й. — Загуби два.

— Аз не съм небрежна.

— Добре. Нека да взема палтото ти.

Рипли го свали, както и шала, вълнената шапка и шушляковото елече и струпа всичко това в ръцете му.

— Очевидно не си небрежна.

Той се огледа, търсейки къде да остави дрехите й. Рипли не можа да сдържи смеха си:

— На пода е доста удобно.

— Не, само… — Мак се сети за леглото и се отправи между уредите към спалнята.

— От тъмното ли се боиш? — провикна се тя.

— А?

— Всички лампи в къщата са запалени.

— Да се боя от тъмното? — Мак отново се появи. — Винаги забравям да ги загася. Днес си купих от супата на Нел. Току-що я опитах. Искаш ли? — Отлично прочел мислите й, очакваше отказ. — Яденето не влиза в определения час.

— Не съм гладна — бързо отвърна тя и се намръщи.

— Добре, после ще я изям, така че можем да започваме. Къде ли сложих… — Потупа джоба си и се завъртя. — О, да! — Откри диктофона зад монитора. — Първо искам да запиша някои основни лични данни, така че ще… — Замълча и смръщи вежди. На дивана бе натрупал папки, изрезки от вестници, научни книги, фотографии и други принадлежности. Дори на пода нямаше място, където да седнат двама души. — Имаш ли нещо против тази част да бъде в кухнята? — Рипли сви рамене, пъхна ръце в джобовете си и го последва. — Първо ще се нахраня. — Мак взе купата, но реши да се смили над нея. — Защо не промениш мнението си, за да не се чувствам неудобно, като ям пред теб?

— Добре, имаш ли бира?

— Не, съжалявам. Но имам много хубаво „Мерло“.

— И то ще свърши работа.

Остана права, докато Мак сипваше супата в купички и наливаше вино.

— Седни. — Той се настани срещу нея, но веднага стана. — По дяволите, връщам се след минута! Можеш да започнеш да се храниш.

Рипли взе лъжицата си, а Мак се втурна обратно във всекидневната. Чу се мърморене, ровене из хартии и шум от падане на нещо дребно на пода. Върна се с тетрадка, два молива и чифт очила с метални рамки.

В мига, когато ги сложи, стомахът й се сви. „О, боже! — помисли си Рипли. — Невероятно секси професор.“

— Ще си водя бележки — обясни той. — Преди да включа касетофона, как ти се струва супата?

— Нел я е правила — кратко отвърна Рипли.

— Да. — Мак започна да се храни. — Тя ми спаси живота онази вечер, когато бях загубил представа за времето. Намерих порция мидена яхния във фризера и едва не се разплаках. Брат ти е щастливец. Вчера се запознах с него.

— И той казва същото. — Рипли се поуспокои при мисълта, че колкото по-дълго разговаря за незначителни неща, определеното време изтича. — Страхотна двойка са.

— И аз съм на същото мнение. На колко години си?

— Моля?

— Възрастта ти… за записа.

— Не знам какво значение има това. Миналия месец навърших тридесет.

— На коя дата?

— На четиринадесети.

— Стрелец. Знаеш ли часа на раждане?

— Не обърнах особено внимание. — Рипли вдигна чашата си с вино. — Доколкото си спомням, майка ми каза, че е било около осем вечерта — след шестнадесет часа родилни мъки. За какво ти е това?

— Ще въведа данните ти и ще направя астрологична таблица. Ще ти дам копие, ако желаеш.

— Пълни глупости.

— Ще бъдеш изненадана. На острова ли си родена?

— Да, у дома. Присъствали са доктор и акушерка.

— Преживявала ли си някога нещо паранормално?

Нямаше намерение да лъже, но тази тема винаги караше гърлото й да се свива.

— Какво например?

— Помниш ли сънищата си?

— Разбира се. Миналата нощ имах един мокър сън за Харисън Форд — с пауново перо на шапката и бутилка екзотично масло. Какво мислиш, че означава?

— Както пурата понякога се оказва просто пура, така и в еротичните сънища понякога няма друг смисъл, освен секс. Цветни сънища ли сънуваш?

— Да, разбира се.

— Винаги ли?

Тя повдигна рамене:

— Черно-бялото е за филмите на Богарт и художествената фотография.

— Сънищата ти пророчески ли са?

Рипли понечи да отговори утвърдително, но се сдържа:

— Все още не сме го направили с Хари, но се надявам.

Мак смени тактиката:

— Имаш ли хоби?

— Хоби? Имаш предвид да шия кувертюри или да наблюдавам птици в естествената им среда? Не.

— Какво правиш през свободното си време?

— Не знам. — Рипли изпита неудобство, но бързо се отърси от него. — Най-различни неща: телевизия, кино, понякога излизам на плаване.

— Филми на Богарт? Кой ти харесва най-много?

— „Малтийският сокол“.

— С какво плаваш?

— С малката лодка на Зак. — Рипли потропа с пръсти по масата и се замисли. — Възнамерявам да си купя своя собствена.

— Нищо не може да се сравни с един ден, прекаран в открито море. Кога осъзна, че притежаваш особена сила?

— Това никога не е… — Изправи се и старателно прикри израза на лицето си. — Не знам какво имаш предвид.

— Много добре знаеш, но за момента може и да не се впускаме в тази тема, ако ти е неприятно.

— Не ми е неприятно. Просто не разбирам въпроса.

Той остави молива си, побутна купата със супа встрани и погледна Рипли право в очите:

— Тогава ще го задам по друг начин: Кога разбра, че си магьосница?