Нора Робъртс
Танц във въздуха (13)

Дванадесета глава

Ушите на Зак бучаха. Или ударите на сърцето му отекваха силно като стоварване на юмрук върху клавиши на пиано. Чувстваше се замаян и не можеше да помръдне. Това би го разтревожило, ако изобщо му бяха останали сили да се тревожи.

— Беше чудесно! — едва успя да промълви и поемайки си дъх, добави: — Мислех, че халюцинирам.

— Аз също. — Нел бе притисната под тежестта на тялото му и едва успя да долепи устни до шията му.

— Удари ли се някъде?

— Не, ти ме задържа да не падна. — Леко прокара зъби по извивката на врата му. — Като истински герой.

— Да, разбира се.

— Накарах те да бързаш. Надявам се, че не се сърдиш.

— Малко ми е трудно да се оплаквам точно в този момент.

Събра сили да се претърколи, повличайки и нея. Нел повдигна глава, отметна косите си назад и се усмихна.

— Вероятно ще ми дадеш шанс да покажа, че имам стил и мога да бъда нежна.

— Моля?

— Само си помислих колко ми хареса стилът ти тази вечер на партито. Всеки път, когато срещнех погледа ти, едва се сдържах да не оближа устни. Едрият, красив шериф Тод се разхождаше сред хората, облечен с костюм, в който не се чувстваше особено удобно, и за цяла вечер изпи една-единствена бира, за да може да откара гостите здрави и читави у дома им. Гледаше ме с покоряващите си зелени очи, които така ме възбуждаха, че трябваше да се връщам в кухнята, за да се успокоявам.

— Наистина ли? — Той прокара длани по ръцете й и се засмя, когато докосна маншетите на ризата й. Започна внимателно да ги разкопчава. — Знаеш ли какво си мислех, докато те наблюдавах?

— Не съвсем.

— Мислех си, че изглеждаш грациозна като танцьорка и се опитвах да не си представям какво има под колосаната ти бяла риза и малката секси жилетка. — Щом освободи китките й, плъзна дланите си нагоре към раменете й. — Имаш страхотно тяло, Нел. От седмици ме подлудява.

— Не мога да опиша какво означава това признание за мен. — Нел отметна назад глава и вдигна ръце. — О, боже! Чувствам се пълна с живот. Ще ми се това никога да не свършва. — Наведе се и го целуна. После бързо се изправи на крака. — Искам да отворя шампанското, да се напия и да се любим цяла нощ.

— Приемам идеята. — Той се надигна и широко отвори очи, когато Нел тръгна към вратата. — Какво правиш?

— Отивам да взема шампанското от колата.

— Нека си сложа панталоните и ще го донеса. Нел! — Смаян, Зак скочи на крака, когато я видя да се втурва навън, съвсем гола. — За бога! — Грабна панталоните си и отиде с тях до прага. — Върни се, преди да те обвиня в непристойно поведение.

— Няма кой да види. — Усещането да стои гола навън и да се наслаждава на ласките на хладния нощен въздух, след като току-що е изгаряла от страст, бе невероятно. Тревата гъделичкаше босите й крака. Тя разпери ръце и се завъртя в кръг. — Хайде, излез навън, нощта е прекрасна. Луна, звезди и шумът на морето.

Зак гледаше невероятно съблазнителните и златисти коси, огрени от сребристата светлина на звездите, млечнобялата й кожа и лицето й, вдигнато към небето. След минута очите й срещнаха неговите над обраслата с трева пътека и той остана без дъх. Би се заклел, че за миг цяла засия.

— Долавям нещо във въздуха — каза тя и обърна свитите си длани нагоре, сякаш да улови дъха на нощта. — Чувствам как пулсира вътре в мен. В такива моменти мисля, че съм способна на всичко. — Все още със свита длан, протегна ръка към Зак. — Ще дойдеш ли да ме целунеш на лунна светлина?

Не можа да устои на изкушението да опита, приближи се и се хвърли в обятията й. От небето над тях струеше светлина. Целувката му бе кратка и нежна, а не изгаряща. Тази нежност я трогна. Когато я вдигна на ръце, Нел опря глава на рамото му, чувствайки се желана и закриляна.

Зак я отнесе вътре, прекоси малката къща и когато стигнаха до старото легло, то тихо изскърца под тежестта им.

„По-късно ще мисля как съм могъл да се влюбя в магьосница“, каза си той, докато телата им отново се сливаха.

 

Нел се събуди преди зазоряване след поредната кратка дрямка, която си бяха позволили. Усети топлината и тежестта на Зак. Неговата сила и търпение бяха едновременно възбуждащи и вдъхващи чувство за сигурност.

Запечата образа му в съзнанието си, преди да се измъкне от леглото, за да започне деня си.

Взе душ, облече се с шорти и потник, тихо събра дрехите, разхвърляни във всекидневната, и влезе в кухнята.

Никога преди не бе изпитвала такова желание, което да се надига в нея като животински порив и да я завладява изцяло. Надяваше се изживяването да се повтори. Нежността, която дойде по-късно, неутолимата жажда за още, задъханото докосване в мрака — всичко това.

Нел Чанинг имаше любим. И той спеше в нейното легло.

Зак я желаеше и това бе вълнуващо. Приемаше я такава, каквато е, а не се опитваше да я моделира според своите прищевки — това бе балсам за душата й.

Безкрайно щастлива, тя направи кафе, чийто аромат изпълни въздуха. Замеси тесто за канелени кифли и друго — за хляб. Докато работеше, Нел си тананикаше и наблюдаваше как с настъпването на деня по небето се появяват розови отблясъци.

Щом поля градината и си наля чаша кафе, сложи първата партида кифли във фурната. С чашата в едната ръка и молив в другата започна да нахвърля менюто за следващата седмица.

— Какво правиш?

Пресипналият му сънен глас я накара да подскочи и кафето се разля по хартията.

— Събудих ли те? Съжалявам. Стараех се да не вдигам шум.

Зак вдигна ръка.

— Нел, това ме ядосва. — Гласът му й се стори по-плътен и стомахът й инстинктивно се сви от ужас, когато той се приближи към нея. — Искам да те помоля нещо. — Взе чашата й и я изпи до дъно, за да проясни главата си и гласа си. — Не ме сравнявай с него. Ако бях сърдит, че си ме събудила, щях да ти кажа. Всъщност събудих се, защото те нямаше до мен и ми липсваше.

— Някои навици трудно се премахват, колкото и усилия да полагаш.

— Е, продължавай да опитваш. — Зак каза това с шеговит тон и се наведе над печката да напълни чашата си. — Печеш ли нещо? — Явно доловил приятния мирис, присви ноздри. — Света Богородице! — Блажено си пое дъх. — Канелени кифлички?

Нел леко се усмихна и трапчинките й се появиха.

— И ако наистина е така?

— Ще бъда твой роб.

— Толкова си лесен, шерифе. — Тя извади ръкохватката от чекмеджето. — Защо не седнеш? Ще ти сервирам закуска и можем да обсъдим какво очаквам от своя роб.

 

В понеделник сутринта Нел весело влезе в кафенето — книжарница, натоварена с кутии с изпечени сладкиши, поздрави весело и се качи по стълбите.

Лулу спря да регистрира поръчките, получени по пощата през уикенда, и устните й леко помръднаха, когато Миа престана да зарежда полиците и се обърна.

— Някой е имал късмет този уикенд — отбеляза тя.

— Ще се опиташ ли да изкопчиш подробности?

— Моля ти се. — Миа постави нова книга и изчетка полепналия прах от полата си. — Затанцуваха ли нимфите в гората?

Развеселена, Лулу започна да се кикоти.

— Е, не забравяй да ме осведомиш.

Миа се качи в кафенето, където се разнасяше неустоимият аромат на домашни канелени кифлички.

— Имала си натоварен уикенд — отбеляза тя, докато преглеждаше сутрешните поръчки.

— Разбира се.

— Партито в събота беше чудесно. Справи се блестящо, малка сестричке.

— Благодаря. — Нел подреди кифличките, преди да налее от първото сутрешно кафе на Миа. — Уговорих си няколко срещи с потенциални клиенти през тази седмица.

— Поздравления. Но… — Миа вдъхна от аромата на кафето си. — … не мисля, че бъдещите ти ангажименти те карат да сияеш така днес. Може ли да опитам една от тези кифлички? — Уж случайно, мина зад барплота, където Нел избираше коя от кифличките да й подаде. — Явно не си прекарала уикенда само в печене на сладкиши.

— Поработих малко в градината. Доматите ми се развиват отлично.

— Аха. — Миа поднесе ароматната кифличка към устните си и кокетно отхапа. — Предполагам, че и шериф Тод е бил толкова сладък. Хайде разказвай! Има време до десет часа, когато трябва да отворим.

— Не мога да говоря за това. Не мислиш ли, че би прозвучало цинично?

— Съвсем не. Настоявам да узная подробности. Прояви малко съчувствие. От доста време не съм имала сексуални изживявания и имам право на малко тръпка, като чуя за преживяното от друг. Очевидно си на върха на щастието.

— Наистина е така. Беше чудесно. — Нел се завъртя с танцова стъпка и взе кифличка и за себе си. — Той е толкова щедър и… издръжлив.

— Охо! — Миа прокара език по устните си. — Не спирай!

— Мисля, че счупихме няколко рекорда за издръжливост.

— Струва ми се, че малко се хвалиш, но няма значение — нали е между приятелки!

— Знаеш ли кое беше най-хубавото?

— Надявам се да ми разкажеш, както и за всичко останало.

— Той не се отнасяше с мен, като че ли съм от стъкло или съм изпаднала в нужда или… не знам как да се изразя… слаба. Когато съм с него, се чувствам сигурна. Първия път едва се добрахме до къщата и се озовахме на пода, разкъсвайки дрехите си. Беше толкова нормално!

— Всички бихме могли да използваме този „нормален“ начин от време на време. Целува страхотно, нали?

— О, господи, а когато… — Гласът на Нел затихна и лицето й пребледня.

— Бях на петнадесет години — сподели Миа и отново отхапа от канелената кифличка. — След едно парти ме откара у дома и задоволихме взаимното си любопитство с няколко много дълги целувки. Не искам да те обидя, но имах усещането, че целувам брат си. Разбрахме, че не си подхождаме и решихме да останем само приятели. Но целувките наистина си ги биваше. — Миа облиза полепналата по пръстите й глазура. — Затова предполагам, че си прекарала чудесен уикенд.

— Радвам се, че не знаех това преди. Може би щях да се почувствам застрашена.

— Много си сладка. Е, какви са намеренията ти относно Закари Тод?

— Да му се наслаждавам.

— Чудесен отговор. Поне засега. Ръцете му също са страхотни, нали? — многозначително подхвърли Миа, докато се отдалечаваше.

— Този път ще те помоля да млъкнеш.

Миа със смях тръгна надолу по стълбите.

— Отивам да отворя. — „И аз бих те помолила за същото, малка сестричке“, добави мислено.

 

Миа не би се изненадала да узнае, че тази сутрин и Зак е подложен на кръстосан разпит по време на закуска.

— Напоследък не се свърташ често у дома.

— Имах много неща за вършене. Нали ти донесох подарък?

Рипли с наслада отхапа от първата кифличка.

— Мм, вкусна е — отбеляза тя с пълна уста. — Предполагам, че заетостта ти през уикенда е била свързана с най-добрата готвачка на острова. Стигнах до това умозаключение, тъй като донесе торбичка с шест кифлички.

— Вече са само четири. — Самият той с апетит дояждаше една от тях и едновременно с това прелистваше книжата, струпани на бюрото му. — Джон Мейси не си е платил глобата за неправилно паркиране. Трябва да му се напомни.

— Аз ще го сторя. Е, значи най-накрая преспа с Нел.

Зак й хвърли убийствен поглед.

— Имаш толкова сантиментално и романтично сърце, Рип. Не мога да си представя как все още не се е пръснало от силни чувства.

— Обикновено мълчанието се приема за положителен отговор. Е как беше?

— Аз разпитвам ли те за сексуалния ти живот?

Тя му даде знак да изчака отговора й, докато преглътне.

— Да.

— Само защото съм по-голям и по-мъдър от теб.

— Да, разбира се. — Рипли си взе втора кифличка не само защото бяха невероятно вкусни, но и за да подразни брат си. — Ако започнеш да се държиш като по-зрелия в семейството, ще се съглася, че аз съм по-млада и по-цинична. Ще продължиш ли да проучваш миналото й?

— Не.

Зак демонстративно отвори чекмеджето, пусна плика с кифличките вътре и го затвори.

— Ако имаш сериозни намерения спрямо нея — а тъй като те познавам, виждам, че е така, — това ще бъде необходимо. Зак, тя не е дошла на Трий Систърс от небето.

— Дошла е с ферибота — хладно отбеляза той. — Какъв проблем имаш с нея? Мислех, че я харесваш.

— Наистина я харесвам, и то много. — Рипли се облегна на ръба на бюрото си. — Но по необясними причини харесвам и теб. Имаш слабост към изпадналите в беда и наранените, Зак, а понякога, макар и не по своя вина, те могат да ти донесат неприятности.

— Нима съм ти давал повод да се съмняваш, че мога сам да се грижа за себе си?

— Влюбен си в нея. — Когато Зак примигна и я погледна втренчено, Рипли се отдръпна от бюрото и неспокойно закрачи из офиса. — Какво, да не съм сляпа или глупава? Познаваме се цял живот, познавам всяко твое движение, всяка нотка в гласа ти, всеки израз на лицето ти. Влюбен си в нея, а дори не знаеш коя е.

— Тя е точно тази, която съм търсил цял живот.

Рипли понечи да ритне бюрото, но се въздържа и очите й добиха по-нежен израз.

— О, по дяволите, Зак! Защо трябваше да казваш това?

— Защото е истина. Такива сме ние от рода Тод, нали? Напредваме в работата — сами, без чужда помощ, а после попадаме на някого и решаваме, че е завинаги. Аз бях улучен от любовната стрела и това ми харесва.

— Добре, нека се върнем малко назад. — Твърдо решена да го предпази, независимо дали той иска това, Рипли плесна с длани по бюрото и се наведе. — Нел е имала неприятности. Успяла е да избяга от тях — поне временно, но заплахата съществува. Той може да я преследва, Зак. Ако не бях загрижена за теб, никога не бих попитала Миа за това. По-скоро бих отрязала езика си наполовина с ръждив кухненски нож. Попитах я, но и тя не е съвсем наясно.

— Скъпа, както спомена преди малко, добре ме познаваш. Щом е така, каква очакваш да бъде реакцията ми след всичко, което току-що ми каза?

Рипли гневно въздъхна:

— Ако той я открие, ще се изправи срещу теб.

— Много близко до ума. Не трябваше ли да патрулираш — или предпочиташ днес да се занимаваш с канцеларска работа?

— За нищо на света! — Сложи шапката си и извади косата си отзад, вързана на опашка. — Радвам се, че си намерил жена, която ти подхожда. Още повече се радвам, че я харесвам. Но Нел Чанинг е нещо повече от приятна жена с мрачно минало, която може да прави божествени сладкиши.

— Искаш да кажеш, че е вещица — спокойно отвърна Зак. — Да, вече знам това и лично за мен няма никакъв проблем.

След тези думи той се върна до клавиатурата с едва забележима усмивка, а Рипли затръшна вратата след себе си.

 

— Богинята не изисква жертвоприношения — каза Миа. — Тя е майка, която заслужава уважение, любов и дисциплина и като всяка майка — желае щастие за децата си.

Вечерта бе хладна, Миа вече долавяше дъха на отиващото си лято. Скоро листата на дърветата й щяха да сменят пищната си зелена окраска. Вече бе видяла покритите с власинки гъсеници и наблюдаваше как катеричките усърдно трупат запаси от орехи. Помисли си, че това предвещава дълга и студена зима. Но засега розите й все още цъфтяха, а нежните стъбла на уханните билки се промъкваха между камъните в градината.

— Магията се поражда от стихиите и от сърцето. За ритуалите се използват различни средства, дори визуални. Всяка професия изисква определена рутина и съответни пособия. — Миа премина през градината, отвори вратата на кухнята и стори път на Нел да влезе. — Имам нещо за теб.

В стаята ухаеше също както в градината. Закачени на куки, съхнеха китки от билки. На гладък плот бяха подредени саксии с цветя, които Миа бе избрала да радват очите й, когато е вътре. На печката имаше казан, в който къкреше нещо, което силно ухаеше на хелиотроп.

— Какво приготвяш?

— О, малко заклинание за една жена, която ще ходи на интервю за работа към края на седмицата. Много с притеснена. — Миа прокара ръка през издигащата се пара. — Хелиотроп за успех, слънчоглед за добра кариера, клонче от леска за помощ при проблеми с общуването и още това — онова. Ще й дам малка торбичка с няколко подходящи кристала, които може да сложи в чантата ся.

— Ще получи ли работата?

— Зависи от нея. Магическата сила не може да ни гарантира всичко, което пожелаем, нито може да служи за опора на слабите. А сега — ето ти пособията. — Миа посочи към масата. Грижливо ги бе подбрала, непрекъснато визуализирайки образа на Нел в съзнанието си. — Щом си отидеш у дома, трябва да ги пречистиш и никой не бива да се докосва до тях без твое разрешение. Те се нуждаят от твоята енергия. Магическата пръчка е направена от брезово клонче, окастрено от живо дърво по време на зимното слънцестоене. Кристалът на върха и е от чист кварц. Подарък ми е от онази, която ме посвети в тези неща.

Беше прекрасна, тънка и гладка, и когато Нел прокара пръст по нея, почувства я мека като коприна.

— Не мога да приема нещо, което ти е било подарено.

— Предназначена е да се предава от ръка на ръка. Ще поискаш да имаш и други. Медна би била добра за теб. Това е метлата ти — продължи Миа, повдигайки вежди, и Нел едва успя да сподави смеха си.

— Извинявай, дори не ми беше хрумвало за… летяща метла.

— Няма да летиш на нея. Ще я държиш до вратата на дома си — за да те пази и да пропъждаш отрицателната енергия. Ето ти и чаша. Един ден ще пожелаеш сама да си избереш, но засега тази ще свърши работа. Купих я от пазара, на щанда за стъклени изделия. Понякога по-непретенциозната върши по-добра работа. Пентаграмата е от кленова кора. Винаги трябва да стои изправена. Кинжалът не се използва за рязане, а за насочване на енергията. — Миа не го докосна, но каза на Нел да го направи.

— Някои предпочитат мечове, но не и ти, предполагам — добави, докато Нел внимателно прокарваше върховете на пръстите си по украсената с дърворезба дръжка. — Острието му е затъпено, защото така трябва да бъде. Другият нож е предназначен да реже. Извивката на дръжката ще ти даде възможност да я хващаш здраво, за да косиш билките и растенията си, да режеш пръчки, да надписваш свещи и т.н. Има и магьосници, които го използват в кухнята за рязане на храна. Изборът е твой, разбира се.

— Да, така е — съгласи се Нел.

— Смятам, че сама можеш да се справиш с избора и покупката на свой собствен казан. Чугунените са най-хубави. Съветвам те да потърсиш кадилница и тамян в някой от магазините за подаръци, а фунийките и пръчиците се намират по-лесно. Когато имаш време, сама можеш да си направиш тамян на прах. Имаш нужда от няколко сламени кошници и нишки от коприна. Искаш ли да си запишеш?

Нел въздъхна:

— Може би е по-добре.

— Свещи — продължи Миа, след като подаде бележник и молив на Нел. — Ще ти обясня целта на цвета и символите. Имам няколко кристала за теб, но ще имаш нужда от още, по твой избор. Няколко десетки буркани за консерви с капаци, хаванче и кълцалник, морска сол. Имам тесте карти „Таро“, които мога да ти заема, и няколко дървени кутии, които после ще поискам да ми върнеш. Това ти е достатъчно за начало.

— Много по-заинтригувана съм, отколкото предполагах. Онзи ден, когато бяхме в градината, просто стоях и гледах.

— Има неща, които човек може да направи с ума и сърцето си, и други, които изискват и още нещо — за подпомагане на силата и от уважение към традициите. Сега, когато имаш компютър, ще можеш да съхраняваш магиите, записани в него.

— Да ги съхранявам в паметта на компютъра?

— Защо да не бъдеш практична? Така ще работиш по-ефективно? Нел, говорила ли си със Зак за тези неща?

— Не.

— Притеснена ли си каква ще бъде реакцията му?

Нел отново докосна магическата пръчка и се замисли.

— Отчасти, но преди да се стигне дотам, не знам как да му кажа, защото самата аз не съм си го обяснила напълно.

— Разбирам те. Сама решаваш какво да споделиш и какво да премълчиш, както и какво да дадеш или вземеш.

— Като имам предвид отношението на Рипли, мисля, че може би Зак е на същото мнение. Струва ми се прибързано да заговарям на тази тема толкова скоро.

— Кой би могъл да те упрекне? Нека се поразходим.

— Трябва да се връщам, почти се стъмни.

— Зак ще почака. — Миа отвори украсената с резба кутия и извади своята магическа пръчка. На върха имаше кръгло топче от кварц, тъмносив като очите й. — Вземи своята. Време е да се научиш как да запалваш огнен кръг. Нищо сложно — увери я тя и побутна Нел да мине през вратата. — Щом осъществим това, което се върти в ума ми, почти мога да гарантирам, че сексът ще бъде върховен.

— Не става дума само за секс — започна Нел. — Но това определено ще бъде в плюс.

Докато вървяха към гората, се спусна лека мъгла, а сенките на дърветата по сивата земя се удължиха.

— Времето се променя — каза Миа. — Последните седмици на лятото винаги ме карат да изпитвам меланхолия. Странно е, защото обичам есента с нейните аромати и багри.

Нел едва се въздържа да не каже, че Миа е самотна, но подобно твърдение би прозвучало самодоволно от устата на жена, която току-що си е намерила любовник.

— Може би е заради спомените от детството ти — предположи тя. — За мен краят на лятото означаваше край на ваканцията. — Последва Миа надолу по добре отъпканата пътека през мъглата, между сенките на дърветата. — Мразех онези първи няколко седмици в училище, понеже почти всяка година преместваха баща ми и бях новото момиче в класа, докато другите вече бяха оформени в групички.

— А сега?

— Сега искам само да намеря място, където да създам дом и да се установя.

— Още нещо общо помежду ни. Това е едно от местата, които аз считам за свой дом.

Излязоха на поляна, където мъглата бе бяла, огряна от светлината на изгряващата луна. Беше пълнолуние и лунният диск проблясваше между дърветата, докосвайки тъмните листа с лъчите си, които се процеждаха през клоните и осветяваха три камъка, струпани един до друг. По клонките на храстите край поляната висяха китки от билки. Проблясващите нанизи от кристали нежно звънтяха от лекия полъх. Шумът на вятъра, камъните, морето, което бе наблизо — всичко това бе като магия. Самото място създаваше чувство за древност и вечност.

— Тук е прекрасно! — възкликна Нел. — Някак призрачно, но не в смисъл на страховито. Човек почти очаква да види призраци и конници без глави. Дори и това да се случи, би изглеждало напълно естествено, а не плашещо.

Завъртя се и стъпките я прорязаха мъглата, подобна на плащ от сива коприна. Усети ухание на върбинки, розмарин и градински чай, разнасяно от морския бриз.

Долови и още нещо — съвсем лек шум, подобен на музика.

— Точно тук беше в нощта на слънцестоенето, преди да излезеш и да застанеш на скалите.

— Тази земя е свещена — каза Миа. — Говори се, че сестрите стояли тук преди повече от триста години и направили магия, за да създадат своето убежище. Може би е истина, а може би не, но нещо винаги ме привлича насам. Заедно ще запалим огнен кръг. Това е основен ритуал.

Миа извади ритуалния кинжал от джоба си и започна. Заинтригувана, Нел повтори думите и жестовете и не бе изненадана, когато през мъглата засия тънък кръг от светлина.

— Зовем Земя и Огън, Въздух и Вода да пазят този кръг, сътворен от нас сега. Волята ни нека бъде на света! Закрила черпим от стихиите в нощта. — Миа сложи ножа и магическата пръчка на земята и кимна към Нел, след като монотонната й песен бе повторена. — Когато си готова, ще се научиш да запалваш кръг по свой начин, със свои собствени думи. Надявам се да нямаш нищо против, че предпочитам да работя гола, когато времето го позволява.

След тези думи Миа свали роклята си и грижливо я сгъна, докато Нел гледаше със зяпнала уста.

— О, аз не бих могла…

— Не е задължително. — Без да се чувства неловко от голотата си, Миа отново взе магическата си пръчка. — Обикновено предпочитам тази, особено за този ритуал.

Имаше татуировка. „А дали не е белег по рождение?“, запита се Нел. Видя малка пентаграма върху снежнобялата кожа на бедрото й.

— Какъв ритуал?

— Ще свалим Луната. Правя това най-вече, когато се налага да се свърши сериозна работа, но понякога имам нужда или желание за допълнително зареждане с енергия. За да започнеш, трябва да отвориш ума, духа, сърцето и тялото си. Вярвай в себе си! Всяка жена е подвластна на Луната, както морето. Дръж магическата пръчка в дясната си ръка.

Повтаряйки жестовете на Миа, Нел протегна ръце, бавно ги издигна високо, а после здраво стисна магическата пръчка и с двете.

— В тази нощ и в този час силата на Луна нека бъде с нас! Нека да се слее светлина със светлина! — Магическите пръчки бавно се насочиха към сърцата им. — В едно да засияят богиня и жена! Радост неизмерна от теб да заструи! Волята ни в нова сила превърни!

Нел почувства прилив на енергия и светлина. Белият лунен диск, който плавно се издигаше над дърветата, запулсира. Сребърна струя светлина със сини отблясъци по края се спусна с въртене надолу и се вля в тялото й.

Със силата дойде и вълна на радост. Нел избухна в смях, когато Миа наклони магическата си пръчка.

— Понякога е хубаво да си момиче, нали? Сега ще затворим кръга. Вярвам, малка сестричке, че ще намериш подходящ начин да използваш тази свежа енергия.

 

Когато остана сама, Миа използва собствената си енергия да направи магия за закрила. Нел притежаваше огромен запас естествена сила, напълно свободна. Щеше да й помогне да я изследва и пречисти. Но имаше нещо по-неотложно, което терзаеше съзнанието й сега. В кръга, сред гората, бе забелязала нещо, което бе убегнало на Нел. За миг черен облак бе затъмнил лунния диск.