Нора Робъртс
Танц във въздуха (12)

Единадесета глава

Затворена в офиса на Миа, Нел се потеше над фактите, цифрите, реалността и възможностите.

Съсредоточи се върху възможностите, които включваха компютър, купен на старо — с всички качества, които й бяха необходими, подходящо оборудване за осъществяване на продажбите, представителни визитни картички, уютен и все пак функционален домашен офис и кухненски робот.

Нел се нуждаеше от всички тези неща и още няколко, за да създаде стабилен и доходоносен бизнес. Изчисленията й доказаха, че може да осъществи всичко това, ако приблизително дванадесет месеца не се храни, не пие и не си купува дрехи.

Беше принудена да избере дали да живее в лишения около година, или да се справя без професионалното оборудване, което би й помогнало да изгради бизнеса си.

„Свикнала съм с живота в лишения“, помисли си. Месеци наред бе живяла така, преди да дойде на острова. Ако не бе проявила слабост и не бе прахосала пари за камбанки, сандали и обици, нямаше да си спомни колко е приятно да харчиш пори. Сега това трябваше да спре.

Според нейните изчисления би могла да събере парите за компютъра за три седмици, при условие че Мардж от „Айлънд Риълти“ проявеше достатъчно търпение и се съгласеше да получи парите на няколко вноски. Разбира се, щеше да има нужда от още няколкостотин долара за принтер, телефонна линия, регистрация на фирма и офис принадлежности. Щом веднъж започнеше търговия, би могла да оформя документи и менюта направо на компютъра.

Нел въздъхна, облегна се назад и прокара пръсти през косите си. Беше пропуснала униформата. Не можеше да се появи като организатор на празненството в дома на Мейси по джинси и тениска или със секси блуза с гол гръб. Имаше нужда от хубави черни панталони, бяла риза с къдрички и елегантни черни обувки.

Когато влезе Миа, тя вдигна поглед.

— Здравей. Ще се махна от твоето място.

— Няма нужда — махна с ръка Миа. — Трябва само да проверя нещо в каталога за септември. — Издърпа го от полицата, започна да го прелиства и погледна над страниците към Нел. — Финансови притеснения ли имаш?

— Защо питаш?

— Долавям вибрации.

— Не са притеснения, а по-скоро препятствия. Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че прибързвам.

— Защо? Не защо ти е неприятно да го признаеш, а защо мислиш, че прибързваш? — попита Миа и седна, протягайки се като котка пред камината.

— Имам само няколко странични ангажимента, поръчки за пакетиран обяд и едно важно парти, а вече се заех да оформям фирмена емблема и визитки и умувам от къде да намеря пари за компютър, въпреки че не би било толкова трудно да записвам всичко в бележник. Не бива да витая в облаци.

— Няма нищо по-досадно от това да си слагаш задръжки — каза Миа. — Когато започнах да разработвам заведението, повечето хора мислеха, че няма да успея. Малка общност, сезонни приходи. Книжарниците и луксозните кафенета били за големите градове и шикозните предградия. Но не се оказаха прави. Знаех какво искам и какво мога да постигна. Ти — също.

— След шест месеца или година — съгласи се Нел. — Все пак не бива да бързам.

— Защо да чакаш? Имаш нужда от капитал, но би било голям риск да отидеш в банката и да поискаш заем за бизнеса си. Задават прекалено много досадни въпроси за предишни кредити, какъв трудов стаж имаш и други подробности. — Наведе глава, когато чу въздишката на Нел. Обичаше да попада право в целта още с първата стрела. — Въпреки че си проявила невероятна съобразителност, възможно е да си оставили нещо неуредено — продължи Миа — а си прекалено умна, за да заложиш всичките си шансове на карта.

— Мислих за това — призна Нел. — Ако си проправя път по този начин, никога няма да бъда спокойна. Нел Чанинг досега не е вземала заеми, а ще бъде необходимо време, за да се сдобия с кредитна история.

— Което е едно от препятствията да си набавиш капитал. Има и магии, разбира се, но аз не обичам да правя магии за финансови печалби. Струва ми се… лекомислено.

— Не и когато целта ми е да увелича бюджета си, за да закупя основно офис оборудване.

Миа сви устни и долепи върховете на пръстите си.

— Имам една позната, която беше във финансово затруднение. Направи заклинание, за да реши паричните си проблеми, и следващата седмица спечели петдесет хиляди от лотарията.

— Наистина ли?

— Наистина. Успя да погаси дълговете си и да си подари едноседмична почивка в курорта Дорал Спа в Маями. Приказно място. Когато се върна, колата й се повреди, покривът й протече, избата й се наводни и получи съобщение за финансова ревизия. В крайна сметка отърва се от едни проблеми, а си навлече други. Поне й останаха спомените от почивката в Маями, които никой не може да й отнеме.

Нел долови насмешката в думите на Миа и леко се усмихна.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Магията не бива да се използва лекомислено.

— Бързо усвояваш, малка сестричке. И така — хайде да говорим делово! — Миа свали красивите си обувки с висок ток и кръстоса крака.

— Мия, много ти благодаря за това, но…

— Искаш да постигнеш всичко сама. Говориш празни приказки. — Леко докосна китката на Нел и отхвърли възраженията й. — Моля те, нека се държим като зрели хора.

— Дразниш ли ме или се опитваш да ме принудиш ли приема заем?

— Целта ми не е да те дразня или принуждавам да правиш каквото и да било, макар и да се говори, че ме бива и за двете. — Миа лениво се надигна и извади по една бутилка вода от малкия си хладилник. — Бихме могли да обсъдим заем за началните ти разходи. Да кажем — десет хиляди, за период от шест месеца при 12 процента лихва.

— Нямам нужда от десет хиляди — каза Нел и с раздразнение отвъртя капачката на бутилката. — А и 12 проценти са абсурдна лихва.

— Банката би поискала по-малка, но аз не съм банка и няма да задавам неудобни въпроси. — Миа долепи хубавите си червени устни до гърлото на бутилката. — Като бизнес дама предпочитам да инвестирам, защото обичам печалбата. Ти притежаваш умения, разбираш от продажби, което вече е доказано от големия интерес, който проявяват жителите на острова. С достатъчно оборотен капитал би могла да създадеш преуспяваш бизнес, който да се разрасне не като конкуренция на моя, а в сътрудничество с мен. Имам някои идеи за това, но бихме могли да ги обсъдим по-късно. Ще направя инвестиция от десет хиляди и ще ти стана партньор в сянка срещу приемлива компенсация, да речем — 8 процента от брутната печалба.

— Нямам нужда от десет. — „Не помня колко време е минало — помисли си Нел, докато барабанеше с пръсти по бюрото, — откакто за последен път водих преговор за хонорари и договори!“ Предприемаческият й усет се пробуди отново удивително бързо. — Десет хиляди биха били добре дошли и биха ми спестили труда с пот на челото и неприятностите.

— Но ако избегнеше това, щеше да изчезне и удоволствието от успеха — Пет хиляди са достатъчни — реши Нел — срещу 6 процента от чистата печалба.

— Добре тогава — пет, но срещу 7 процента от чистата печалба.

— Прието.

— Отлично. Ще се обадя на адвоката си да изготви договора.

— А аз ще открия сметка в банката.

— Няма ли да бъде по-безопасно, ако аз се погрижа за това и подам молбата за разрешително?

— Аз ще го направя. Понякога трябва сама да отстоявам своето.

— Малка сестричке, направила си го за първи път преди месеци. Залагам на теб, Нел — каза Миа и отвори вратата. — Ще успеем.

Нел работеше като фурия. Подготовка, планиране, изпълнение. В кухнята си експериментираше, отхвърляше някои неща, а други се оказваха сполучливи. Купеният на старо компютър в малкия й офис работеше до късно вечерта, когато съставяте на него менюта, брошури, оформяше визитки, издаваше фактури и канцеларски материали, всички с печата на фирма „Трите сестри“ и емблема, представляваща три жени, застанали в кръг, хванати за ръце.

На всеки документ бе изписано името на Нел Чанинг като собственик и бе отбелязан телефонният й номер.

Щом завърши оформлението на първия комплект документи, тя го взе, купи бутилка от най-доброто шампанско, което можеше да си позволи, и отиде до дома на Миа, да ги остави на прага й.

Вече бяха съдружници.

В деня на партито на Мейси Нел беше в кухнята й и се ориентираше в обстановката. Беше пристигнала преди четири часа и оттогава работеше неуморно, а оставаше още половин час, преди гостите да започнат да пристигат.

За пръв път, откакто Нел се бе заела с организацията на партито, най-сетне остана за малко на спокойствие. Ако Гладис издържеше цяла вечер, без да припадне от вълнение и притеснение, щеше да бъде истинско чудо.

Всеки сантиметър от кухнята бе подреден според указанията на Нел. Точно след десет минути можеше да започне да поднася ордьоврите. Тъй като списъкът на гостите надвишаваше сто души, бе използвала цялото си умение да убеди Гладис да се откаже от официално подредена маса с места за сядане — за сметка на забавните, интересни поставки за храна на стратегически места в цялата къща и във вътрешния двор.

Нел се бе погрижила за украсата от цветя и лично бе помагала на Карл да се справи с фееричното осветление и фенерите. Имаше свещи във взети под наем сребърни свещници и хартиени салфетки, на които по предложение на Нел бе щамповано сърце с инициалите на щастливите съпрузи. Нямаше да забрави как очите на Гладис се бяха навлажнили, когато ги бе видяла.

Доволна, че кухнята е готова за началото на „битката“, Нел излезе да провери мястото на полесражението и бойните части. Беше наела Пег за сервирането и Бетси от „Меджик Ин“ — да обслужва бара. Самата тя щеше да помага и на двете места, когато не бе заета в кухнята.

— Изглежда чудесно! — каза Нел и се отправи към вратата на задния двор. По всяка вероятност нощта щеше да бъде ясна. Двете с Гладис се бяха опасявали да не завали. Придърпа надолу черната жилетка, която бе добавила към униформата си. — Още веднъж да ти напомня, Пег. Ти ще правиш пълна обиколка на всеки петнадесет минути. Когато подносът ти остане празен или почти празен, връщаш се в кухнята. Ако мен ме няма, за да го напълня отново, ще ти покажа как.

— Правила съм го хиляди пъти.

— Знам. — Нел я потупа окуражително по ръката. — Бетси, надявам се да се справя с изхвърлянето на отпадъците. Ако съм отзад и се нуждаеш от нещо, само ми дай знак.

— Последна проверка. Всичко изглежда чудесно.

— Дотук добре. — Нел бе твърдо решена да бъде още по-добре. — Карл — младши отговаря за музиката, така че няма да се притеснявам за това. Шоуто може да започва. Пег, зеленчуковите хапки — на първата поставка.

За Нел това бе повече от обикновено парти. Днес поставяше ново начало. Когато запали и последната свещ, се замисли за майка си и за първата поръчка за доставка на храна, която бяха изпълнили заедно.

— Ще го направя отново, мамо — промълви тихо. — И този път ще бъде блестящо. — Докосна пламъка на свещта и с мисълта за майка си положи тази клетва. Огледа се наоколо и засия, когато Гладис Мейси излезе от спалнята. — Колко си красива!

— Нервна съм като младоженка. — Среса косата си, за да я направи по-бухнала. — Ходих чак до Бостън за този костюм. Нали не е много натруфен?

Тоалетът беше бледозелен, обшит с блестящи мъниста по реверите и маншетите.

— Прекрасен е, и ти също. Няма причина да бъдеш нервна. Трябва само да се забавляваш.

— Сигурна ли си, че ще има достатъчно скариди?

— Сигурна съм.

— Дали хората ще харесат пилето с фъстъчен сос?

— Ще го харесат.

— Ами…

— Гладис, престани да досаждаш на момичето с приказките си! — Карл се показа, намръщено подръпвайки възела на вратовръзката си. — Остави я да си върши работата.

— Мистър Мейси, много сте елегантен.

Нел не можа да се въздържи, протегна ръка и сама оправи вратовръзката му.

— Накараха ме да си купя нов костюм.

— Изглеждате много представителен — увери го Нел.

— Откакто се е върнал от работа, непрекъснато мърмори за това.

Нел бе свикнала с дребните им препирни и само се усмихва.

— Лично аз харесвам мъже, които не се чувстват удобно с костюм и вратовръзка. По-секси са.

Чувайки думите на Нел, лицето на Карл поруменя.

— Не можеше ли просто да си направим барбекю и да вземем няколко бъчонки с вино?

Преди Гладис да успее да го скастри, Нел повдигна подноса с ордьоврите.

— Мисля, че ще прекарате чудесно, ако започнете веднага.

Доброто възпитание принуди Карл да си вземе една от апетитните хапки със сьомга. В момента, когато я допря до езика си, присви устни.

— Има чудесен вкус — отбеляза той. — Предполагам, че отлично ще върви с бира.

— Идете във всекидневната и Бетси ще ви обслужи. Струва ми се, че първите гости пристигат.

— О, боже! — Гладис отново оправи косата си и бързо огледа навсякъде. — Канех се да проверя дали всичко е, както трябва, преди…

— Всичко е съвършено. Поздрави гостите, другото остави на мен.

След по-малко от петнадесет минути първоначалната скованост изчезна и партито започна с пълна пара. Музиката зазвуча с все сила, завързаха се разговори и докато обикаляше с пилешките кебапчета, Нел се увери, че е била права. Гостите ги харесаха.

Беше забавно да наблюдава познатите жители на острова в най-хубавите им официални дрехи, докато разговарят на отделни групички или се разхождат из двора. Надаваше ухо да чуе коментарите за храната и атмосферата и трепваше при всяка положителна оценка. Но най-доволна бе, че клиентката й сияе от радост.

За около час къщата се изпълни с гости и Нел нямаше време да си поеме дъх.

— Помитат всичко от подносите като прегладнели орди — каза й Пег, буквално връхлитайки в кухнята. — Човек би помислил, че са постили цяла седмица преди тази вечер.

— Ще стане по-спокойно, когато започнат танците. С бързи движения Нел напълни подноса.

— На коя поставка… Дявол да го вземе, не мога да запомня номерата. Кюфтетата са свършили наполовина. Каза ми да те предупредя.

— Ще се погрижа за това. Има ли нещо, което да не се харесва?

— Не, доколкото виждам. — Пег вдигна подноса. — Както върви, бих казала, че тази тълпа ще изяде и хартиените салфетки, ако им сложим сос.

Развеселена, Нел извади миниатюрните яйчени рулца, които затопляше във фурната. Когато ги подреди върху подноса, Рипли влезе в кухнята.

— Страхотно парти!

— Чудесно е, нали?

— Да, върхът.

— И твоят тоалет е върхът — отбеляза Нел.

Рипли сведе поглед към класическата си черна роля. Беше къса, плътно прилепнала и имаше предимството, че можеше да се носи и на парти, а с подходящо сако — и на делова среща.

— Имам същата и в бяло. Харесва ми, че са прилепнали, но не твърде разголени. — Тя се огледа наоколо, забеляза идеалния ред, чу бръмченето на машината за миене на съдове и усети аромата на подправки. — Как успяваш да организираш всичко тук?

— Просто съм надарена.

— Безспорно е. — Рипли си взе едно от яйчените рулца. — Храната е приказна — каза с пълна уста. — Не съм ти казвала, но това, което ми приготви за пикника, беше наистина превъзходно.

— О, там ли? Как се развиха събитията?

— Просто чудесно, благодаря — отвърна Рипли. Самодоволната и усмивка изчезна и тя се намръщи, когато влезе Миа.

— Исках да поднеса комплиментите си. — Миа забеляза яйчените рулца. — О, нещо ново! — Взе си едно и го опита. — Прекрасно е. Здравей, Рипли! Едва те познах в женски дрехи. Как реши дали да се облечеш в черно или в бяло тази вечер?

— Непоправима си.

— Не започвайте! Нямам време да бъда арбитър.

— Не се тревожи. — Рипли си взе още едно рулце. — Няма да хабя силите си за препирни. Току-що пристигна племенникът на Гладис от Кеймбридж, който изглежда чудесно. Имам намерение да се завъртя около него.

— Хубаво е, че някои неща никога не се променят.

— Не пипайте нищо! — нареди им Нел, после бързо излезе с подноса.

— Е… — Понеже предпочиташе да бъде далеч от много хора, събрани на едно място, но все пак искаше да хапне нещо, Рипли повдигна капака на покрит поднос. — Нел изглежда чудесно.

— Защо да не е така?

— Не се прави на глупачка, Миа. Не ти отива това невинно изражение. — Рипли си взе няколко поръсени с пудра захар сладки с формата на сърце. — Нямам нужда от вълшебно огледало, за да разбера, че е имала тежък живот. Жена като нея не би се появила на острова без нищо на свое име, само с една раница и „Буик“, купен на старо, освен ако не бяга от нещо. Зак смята, че някой мъж се е отнасял грубо с нея. — Миа не отговори и Рипли се облегна назад на плота, довършвайки заядливо: — Виж, аз я харесвам, а и брат ми е хлътнал по нея. Нямам намерение да я тормозя, а по-скоро да й помогна, ако има нужда от това.

— С или без значката си?

— И по двата начина. Струва ми се, че влага капитал тук и не работи само за теб, а започва разносна търговия с храни. Решила с да се установи на Трий Систърс, а това означава, че вече е един от гражданите, за които нося отговорност.

— Подай ми от онези. — Миа протегна ръка и изчака, докато Рипли й подаде сладка. — Какво искаш от мен, Рипли?

— Ако Зак е прав, значи онзи мъж я преследва и ще я открие.

— Каквото и да ми е доверила Нел, трябва да бъде запазено в тайна.

Рипли бе принудена да признае, че за Миа лоялността е нещо повече от религия.

— Не искам от теб да предаваш доверието й.

Миа отхапа от сладката:

— Просто не смееш да го кажеш, нали?

— О, стига си се заяждала! — Рипли гневно постави обратно капака върху подноса. — Докато работеше в идеално подредената кухня, Нел изглеждаше опиянена от щастие. Кажи ми какво си подразбрала. Искам да й помогна.

— Да, знам. — Миа дояде сладката и изтърси трохите от пръстите си. — Става въпрос за мъж. Той я преследва и е причина за съмненията, страховете и тревогите й. Ако дойде тук и я открие, тя ще има нужда и от двете ни. Ще трябва да й вдъхнем кураж да осъзнае собствената си сила и да я използва.

— Как се казва този мъж?

— Не мога да ти кажа. Не ми беше разкрито.

— Но ти го знаеш.

— Няма да издам това, което е споделила с мен. Не мога да си позволя да загубя доверието й. — Тревогата в очите на Миа накара Рипли да потръпне. — Дори и да го направя, името му е без значение. Сама е избрала този път, Рипли. Ние можем само да я напътстваме, да я подкрепяме и поучаваме. Но в края на краищата изборът си е неин. Ти знаеш легендата не по-зле от мен.

— Не искам да навлизаме в това. — Рипли с рязко движение показа, че отхвърля темата. — Говоря за сигурността на жена, която мога да нарека своя приятелка.

— Аз — също. Става въпрос за нейната съдба. Ако наистина искаш да й помогнеш, би трябвало да започнеш да носиш отговорност за самата себе си. — След тези думи Миа излезе от кухнята.

— Отговорност, дрън-дрън!

Рипли бе толкова ядосана, че желанието й да си вземе още една сладка се изпари. Знаеше какви са отговорностите й. Беше длъжна да се грижи за сигурността на гражданите и посетителите на острова. Да поддържа реда и да следи за спазването на законите. Извън това отговорностите й си бяха лично нейна работа. Струваше й се налудничаво да се занимава с магии и да вярва в някаква легенда, която и сега бе толкова безсмислена, колкото преди триста години.

Тя бе заместник-шериф на острова, а не част от някакво мистично трио спасителки.

Вече бе загубила апетита си и желанието да се завърти около племенника на Гладис Мейси. Така й се падаше, щом си губеше времето с Миа Девлин!

С гневна походка излезе от кухнята. Първия, когото видя, щом се върна обратно на партито, бе Зак. Беше в центъра на вниманието, както обикновено, когато се срещаше с хора. Те го бяха наобиколили. Но въпреки че стоеше в средата на компанията и разговаряше с тях, Рипли забеляза, че погледът и умът му са другаде. Нямаше съмнение, че цялото му внимание е съсредоточено върху Нел. Рипли наблюдаваше брат си, докато той следеше с поглед Нел, която обикаляше с подноса, предлагайки превъзходните си яйчени рулца. Беше като омагьосан.

Макар и да се съпротивляваше и да отхвърляше приказките на Миа за съдбата и отговорностите, когато това засягаше самата нея, ако ставаше въпрос за едно нововъзникнало и все още задълбочаващо се приятелство, нещата стояха съвсем различно. Особено щом бе въвлечен брат й. Беше готова на всичко за Зак, дори да се помири с Миа.

Щеше да се наложи да следи отблизо развитието на нещата и периодично да прави преоценка. Това бе свързано с доста размисъл.

— Хлътнал е до уши — прошепна Миа в ухото й.

— И сама виждам.

— Знаеш ли какво ще се случи, когато станат двойка?

Рипли взе чашата с вино от ръката на Миа и отпи до половината.

— Защо не ми кажеш?

— Ще й посвети живота си без ни най-малко колебание. Той е най-възхитителният мъж, когото познавам. — Миа взе чашата си и отпи глътка. — Поне по този въпрос сме единодушни.

Понеже знаеше това, Рипли омекна:

— Искам да направиш магия, която да го закриля.

— Вече направих каквото можах, но кръгът трябва да бъде от трите.

— Сега не мога да мисля и не ми се говори за това.

— Добре. Защо просто не постоим тук и не погледаме един силен и възхитителен мъж, влюбен до уши? Такива мигове не бива да се пропускат. — Миа неочаквано сложи ръка на рамото на Рипли. — Нел не забелязва това. То минава покрай нея като полъх от горещ въздух, но все още не е готова да го разбере. — Сведе поглед към чашата с вино с въздишка, в която се долови мъничко завист. — Хайде, искам да те почерпя.

 

Зак изчакваше да настъпи удобен момент. Разговаряше с останалите гости, танцуваше с дамите, пийна бира заедно с Карл по случай годишнината, изслушваше с искрен интерес оплакванията на жителите на селото и следеше всеки, който държи ключове за кола, да не употребява алкохол.

Наблюдаваше Нел, докато сервираше, бъбреше с гостите и се връщаше в кухнята да напълни отново подносите. Всичко, което забелязваше наоколо, му се струваше прекрасно.

Попита я дали би могъл да й помогне, после осъзна, че това е смешно. Не само защото нямаше представа какво трябва да се прави, но и защото очевидно Нел не се нуждаеше от ничия помощ.

Когато гостите започнаха да се разотиват, той лично откара неколцина от тях до домовете им за по-сигурно. Беше почти полунощ, когато реши, че вече е изпълнил служебните си задължения и би могъл да потърси Нел в кухнята.

Празните подноси бяха грижливо подредени върху белия мраморен плот. Купите за сервиране стояха, пъхнати една в друга. Мивката беше пълна със сапунена пяна, над която се издигаше лека пара, а Нел периодично зареждаше машината за миене на съдове.

— Кога за последен път си сядала?

— Загубих представа. — Тя нареди чиниите в машината. — Но умората ме прави невероятно щастлива.

— Заповядай! — Зак й подаде чаша шампанско. — Мисля, че я заслужаваш.

— Със сигурност е така. — Тя набързо отпи глътка и остави чашата. — След всичките тези седмици на приготовления накрая се получи. И имам пет ангажимента и следващата седмица. Познаваш ли дъщерята на Мери Харисън? През пролетта ще се омъжва.

— Чух това. За Джон Байглоу, мой братовчед.

— Получих предложение да организирам тържеството.

— Смятам, че трябва да включиш в менюто от онези твои кюфтета. Наистина са вкусни.

— Ще си го отбележа. — Беше толкова приятно да се правят предварителни планове. Не само за деня или за седмицата, а за месеци напред. — Видя ли как танцуваха Гладис и Карл? — Нел се изправи и силно притисна кръста си, където чувстваше болка. — Минали са тридесет години, а те танцуваха и се гледаха така, сякаш им е за първи път. За мен това бе най-хубавият момент от вечерта. Знаеш ли защо?

— Защо?

Нел се обърна към него:

— Защото за тях танцът, начинът, по който се гледаха, бе най-важното. Не украсата, хубавото осветление или коктейлът от скариди. Връзката между двама души, които взаимно си вярват. Какво щеше да се случи, ако някой от тях се бе отдръпнал преди години и си бе отишъл. Сега нямаше да има танц в градината и всичко това.

— Аз не можах да танцувам с теб. — Зак протегна ръка и плъзна пръсти по бузата й. — Нел…

— Ето къде сте били. — Гладис връхлетя вътре. Очите й бяха влажни и сияещи. — Помислих си, че сте се измъкнали.

— Разбира се, че не. Трябва да свърша тук, после да обиколя къщата, за да се уверя, че всичко е наред.

— Наистина няма нужда от това. Направи достатъчно, много повече, отколкото очаквах. През целия си живот не съм имала такова тържество. Хората ще има да говорят за него с години. — Обхвана раменете на Нел и я целуна по двете бузи. — Бях много капризна клиентка, знам това. — Прегърна я така силно, че тя остана без дъх. — О, беше такова угощение, че нямам търпение да дочакам още тридесет години да го направим отново. А сега искам да си отидеш у дома и да си починеш. — Пъхна стодоларова банкнота в ръката на Нел. — Това е за теб.

— Мисис Мейси, не съм очаквала да ми давате бакшиш. Пег и…

— Вече се погрижих за тях. Ще ме обидиш, ако не приемеш тези пари и не отидеш да си купиш нещо хубаво. А сега искам да изчезваш. Ако има още нещо да се свърши, може да почака до утре. Шерифе, помогнете на Нел да отнесе подносите до колата си.

— Ще го направя.

— Беше по-хубаво от сватбата ми — каза Гладис докато вървеше към вратата. Бързо се обърна и намигна. — А сега да видим дали ще се представя по-добре и от първата брачна нощ.

— Карл може да очаква изненада тази вечер. — Зак вдигна купчина подноси. — По-добре е да си тръгваме и да оставим младата двойка да се уедини.

— Идвам веднага след теб.

Наложи се да направят три курса и докато ги изпращаше, Карл пъхна в ръцете на Нел бутилка шампанско.

— Ето шапката ти, защо бързаш? — подсмихна се Зак, докато товареше багажника.

— Къде е колата ти?

— А? О, Рипли я използва да откара последната двойка гости у дома им. Повечето хора си отидоха пеша, което доста улесни нещата.

Нел се осмели да го погледне. Беше облечен с костюм, но вече се бе отървал от вратовръзката и я бе пъхнал в джоба си. Яката на ризата му бе разтворена и тя проследи с поглед съвършената извивка на шията му със загоряла от слънцето кожа.

На устните му се появи едва забележима усмивка, когато светлините на къщата на Мейси една по една угаснаха. Профилът му не бе идеален, косите му бяха разрошени, а позата, в която бе застанал — с палци, пъхнати в предните джобове на панталоните, беше по-скоро нехайна, отколкото съзнателен опит да впечатли някого.

Когато усети трепета на желанието, Нел не се опита да го потисне. Вместо това направи крачка напред.

— Пила съм само половин чаша шампанско. Умът ми е бистър, мислите ми са ясни и рефлексите — отлични.

Зак се обърна към нея:

— Като шериф се радвам да чуя това.

Без да откъсне поглед от него, Нел извади ключовете от джоба си и ги разлюля:

— Ела с мен у дома. Ти карай.

Веселите пламъчета в очите му заблестяха още по-силно.

— Няма да те питам дали си сигурна. — Пое ключовете. — Само ще ти кажа да влезеш в колата.

Коленете на Нел се подкосиха, но влезе и се отпусна, докато Зак седна зад волана. Когато с рязко движение я придърпа и жадно затърси устните й, тя забрави за слабостта в коленете си и се сгуши в скута му.

— Почакай, само почакай. Боже мой!

Зак включи запалването, моторът изхълца и той рязко направи обратен завой. Колата започна да се тресе, а Нел избухна в нервен смях.

— Ако тази таратайка се разпадне, преди да пристигнем, ще трябва да тичаме. Зак… — Нел махна предпазния колан, който машинално бе закопчала, наведе се и захапа ухото му. — Чувствам, че ще експлодирам.

— Споменавал ли съм ти някога, че особено си падам по жени, облечени с малки черни жилетки?

— Не. Наистина ли?

— Открих го тази вечер — Протегна ръка към деколтето на жилетката и притегли Нел към себе си. Разсеян по обясними причини, направи твърде остър завой и блъсна колата в бордюра. — Още само минута — каза задъхано.

С рязко изскърцване на спирачките спря пред къщата. Едва успя да загаси мотора и протегна ръце към Нел. Придърпа я в скута си и устните му срещнаха нейните. После даде воля на ръцете си.

През тялото на Нел премина тръпка на желание — гореща и приятна. Разтвори реверите на сакото му и се изви към него, потръпвайки при първия допир до тялото му.

— Нека влезем вътре. — Желанието му бе неудържимо и бе нетърпелив като тийнейджър. Положи доста усилия да отвори вратата на колата. — Трябва да влезем вътре.

Измъкна я навън, вече останал без дъх, и двамата продължиха да разкопчават дрехите си. Препънаха се и няколко от копчетата на ризата му изхвърчаха. Докато я водеше към къщата, в главата му отекваше искреният й смях.

— Ох! Имаш страхотни ръце! Искам да усещам допира им по цялото си тяло.

— Ще се погрижа за това. Проклета врата, какво й става?

Зак с раздразнение побутна вратата с хълбок и тя широко се отвори.

Озоваха се един върху друг на пода, наполовина вътре, наполовина отвън.

— Нека го направим тук, нека го направим тук! — повтаряше тя, докато пръстите й припряно се опитваха да разкопчаят колана му.

— Почакай… само да… нека да затворя…

Зак успя да се претърколи и да ритне вратата.

Стаята бе огряна от лунна светлина, а по стените пробягваха сенки. Подът беше твърд, но двамата не забелязваха това, докато разкъсваха дрехите си, търкаляха се и се боричкаха. Зак зърна красиви, еротични образи на светла кожа, нежни извивки, деликатни очертания. Не можеше да се насити да я гледа и бе изцяло завладян от страстта.

Когато маншетите на ризата й се закачиха на китките, той се отказа да я сваля и плъзна устни към гърлите й.

Нел тръпнеше под него като вулкан, който всеки момент ще изригне. Изгаряща от желание, тя впи нокти в гърба му. Светът около нея се въртеше все по-бързо и по-бързо, сякаш се бе качила на луда въртележка и единственото, което я придържаше към реалността, бе неописуемата наслада от допира на тялото му.

— Сега е моментът. — Сграбчи бедрата му и бе готова да го приеме в себе си. — Сега е моментът.

Той направи рязко движение, подтикван от напиращото желание, неподвластно на разума. Нел обви горещата си, влажна ръка около него и Зак усети инстинктивния й стремеж да се съединят, който я накара да се извие като дъга и да издаде тържествуващ вик.

Щом настъпи кулминацията й, той се почувства безкрайно щастлив, че е способен да й дари такава наслада.

Блаженството завладя сетивата й и заличи и последните следи от здрав разум. Изживяла вълшебния миг, притисна тялото му между бедрата си, чувствайки пълно сливане с него.

Опиянена от щастие, тя го понесе със себе си към върха на блаженството.