Нора Робъртс
Танц във въздуха (1)

Пролог

Салем, Масачузетс, 22 юни 1692 година

Под тъмните сенки на дърветата в гъстата гора, час преди луната да изгрее, се състоя тайната им среща. Скоро най-дългият ден щеше да премине в най-късата нощ на лятното слънцестоене.

На това сборище нямаше да има празненство, нито обред на благодарност за светлината и топлината. Беше време на невежество и смърт.

Трите, които се срещнаха, трепереха от страх.

— Имаме ли всичко, от което се нуждаем?

Едната от тях, известна с името Въздух, придърпа качулката си така, че нито кичур от светлорусите й коси да не се види на светлината на угасващия ден.

— Това, което имаме, ще ни свърши работа.

Земя сложи до краката си пакета, който държеше. Онази част от нея, която искаше да ридае и беснее заради стореното и за това, което предстоеше, бе мъртва и погребана. Когато наведе глава, гъстите й кестеняви коси се разпиляха.

— Това ли е единственият изход за нас?

Въздух докосна рамото на Земя и двете погледнаха към третата.

Стоеше изправена и стройното й тяло не помръдваше. В очите й се четеше тъга, но зад нея прозираше ясна цел. Тя, която се наричаше Огън, свали качулката си с предизвикателен жест и по раменете й се спуснаха червени къдрици.

— Заради пътя, който сме избрали, няма друг. Те ще ни преследват като крадци и разбойници, ще ни убият, както вече сториха с една невинна.

— Бриджит Бишъп не беше вещица — каза Земя, докато изправяше гръб.

— Не, тя каза това пред съда и се закле. И все пак я обесиха. Убиха я въз основа на лъжите на няколко млади момичета и бълнуванията на фанатиците, които доловят мирис на сяра при всяко движение на въздуха.

— Но е имало и неколцина, които са се застъпили за нея. — Въздух преплете пръсти, сякаш се канеше да отправи молитва. Или да се обърне с молба към съда. — Не всички са били съгласни с тази присъда и ужасното преследване.

— Било е недостатъчно — промърмори Земя. — И прекалено късно.

— Няма да свърши само с една смърт. Виждам това. — Огън затвори очи и отново видя ужасите, които предстояха. — Не ще успеем да се предпазим от гоненията. Ще ни открият и ще ни унищожат.

— Нищо не сме направили. — Въздух отпусна ръце. — Не сме причинили вреда.

— А каква вреда причини Бриджит Бишъп? — Възрази Огън. — Каква вреда са причинили на Салем всички останали, които са обвинени и очакват съдебен процес? Сара Озбърн умря в бостънския затвор. Какво престъпление е извършила? — Беше обзета от силен гняв, но решително го прогони. Дори сега нямаше да позволи на яда и омразата да опетнят силата й. — Кръвта на тези пуритани се надига — продължи тя. — Те са фанатици и ще донесат вълна от смърт, преди здравият разум да се завърне.

— Освен ако успеем да им попречим.

— Не можем да ги спрем, сестро.

— Не — Огън кимна на Земя. — Единственото, което можем да направим, е да се погрижим за себе си. Така че ще напуснем това място, домовете, които сме създали тук, живота, който бихме могли да водим, и ще създадем нови. — Нежно обхвана с ръце лицето на Въздух — Нека не скърбим за нещо, което никога няма да имаме, а да се радваме на бъдещето, което ни очаква. Ние сме Трите и няма да бъдем победени.

— Ще бъдем самотни.

— Ще бъдем заедно.

Под последните проблясъци на угасващия ден запалиха огнен кръг. Вятърът издигна пламъците високо. Вътре в магическия кръг образуваха още един, хващайки се за ръце.

Въздух се съсредоточи и вдигни лице към небето.

— Когато нощта сменя деня, ние изпращаме таз светлина, верни на пътя на справедливостта. Кръг първи: Нека бъде истина!

Земя заговори дръзко, със силен глас:

— След час навеки ще напуснем тез места и от нас не ще остане ни следа. Кръг втори: Нека бъде сила, не тъга!

— Никому не сме сторили вреда, но тук не ще живеем, че дебне ни смъртта. Дом що създадем, далече от страха. — Огън вдигна ръце високо. — Кръг трети: Нека бъде свобода!

Вятърът се усили, земята затрепери и магическият огън разкъса мрака. Три гласа едновременно произнесоха думите:

— Свободна от омраза да бъде таз земя — и нека я отминат страховете и смъртта! Дълбай скали, дълбай дървета, хълмове, реки и понеси ни надалече с лунните лъчи. Когато се разцепи тоз крайбрежен склон и къс от него стане завинаги наш дом, нека този остров сред океанска шир убежище да бъде за търсещите мир.

В гората се разнесе силен рев, изви се вихрушка, издигнаха се огнени езици. Докато тези, които преследваха нещо, което не разбираха, спяха в добродетелните си легла, в небето се издигна остров и лудешки се завъртя над морето.

Застана спокойно сред тихите вълни и вдъхна първата си глътка живот в тази най-къса нощ.