Мерилайл Роджърс
Реликвата (8)

Глава шеста

— Ашли, добре ли сте?

Лиз чу думите, но те сякаш идваха отдалече. Замаяна, тя се вгледа в топлата струйка, която пълзеше по ръката й и капеше от ръкавицата в скута й. Вдигайки главата си от силното рамо, което бе поело удара, тя недоумяващо заизследва тъмната течност, която се стичаше по бледата буза.

Кръв! Грейсън кърви!

Лиз раздвижи глава, за да се отърси от своята зашеметеност. Особеният наклон на каретата бе усложнил задачата. Те лежаха в единия ъгъл като играчки в кутия, поставена на единия си връх. Като се извъртя, тя погледна към прозорчето над себе си, където видя едно полупознато лице. Освобождавайки се от зловещо безжизнената прегръдка, тя се опита да се наклони напред и да помогне отвътре за отключването на засяклата ключалка.

Нетърпението й да ускори момента, когато това ще стане, за да може незабавно да се помогне на неподвижния Грей, я караше да превръща секундите във вечност. В действителност отварянето на вратата отне само няколко мига, при което съпътстващите указания на лорд Оксли се оказаха съвсем ненужни.

— Ние бяхме на завоя недалеч зад вас.

Пълничките страни на лейди Оксли се разтресоха, след като тя бе избутала мъжа си и за да надникне над затворената в капана двойка, се бе повдигнала на пръсти.

— Видяхме как колелото ви изскача. Излезе така, сякаш нищо не го държеше.

— Това обяснява… — задъха се Лиз и се усмихна мрачно. Сигурна, че Грей не би й бил благодарен, ако продължеше да поддържа огъня на жадната за предположения жена, тя премълча въпросите, които се пораждаха у нея и се ограничи до простото: — … това нещастие.

Що се отнася до дука, всички, разтревожени за неговото състояние, решиха, че някой ще изтича до съседната конюшня или гостоприемница да вземе един варел. След което прислужниците на двамата благородници ще повдигнат този край на оста, който бе загубил колелото си и ще го поставят върху варела, като по този начин каретата щеше почти да възвърне нормалното си положение.

— Но най-напред, ваша светлост — заговори вежливо кочияшът, — ако можете да се изправите и да се покажете през отвора, ние ще ви помогнем да излезете от каретата.

— Не! — моментално отказа Лиз. — Докато се вдига каретата, не ще има какво да предпази дука да не падне настрани, което може да влоши нараняванията му, а и да предизвика нови, още по-опасни.

Решителното припламване в погледа й направи необходимото впечатление, за да предотврати всякакви по-нататъшни увещания… и да отвлече вниманието така, че никой да не забележи сребърното проблясване между неговите плътни черни ресници.

За безопасност, вратата, така трудно отворена, бе оставена полуоткрехната върху рамката си. И докато другите се готвеха да изпълнят предварително уточнените действия, Лиз предпазливо се настани обратно до ранения. Разхлаби вратовръзката му и с единия край попи вече започналата да се съсирва кръв от раната му. Същевременно се опитваше да заеме по-стабилно положение заради евентуалната необходимост да поеме значително по-голямата му тежест върху себе си.

Съсредоточена в това, Лиз не забеляза неуловимата усмивка, която мъжът не успя да овладее.

— Готови, момчета! На три!

При призива на кочияша отвън Лиз напрегна всеки свой мускул в готовност.

— Едно… две… три — вдигай!

Колата се вдигна толкова високо, че хвърли Лиз и нейния товар в противоположния ъгъл. Грейсън се отпусна безжизнено върху нея, с едната си ръка около кръста й, с която той, без тя да усети, я беше подкрепил, когато с трясък каретата бе доведена само малко по-ниско от нормалното ниво.

Сърцето на Лиз затуптя силно, когато лицето на Грей се зарови между ухото й, оголено от разрошената коса и сапфирената платка по рамото и гръдта й. Несъмнено тя реагираше така, защото, макар и предварително да знаеше какво трябва да направи, все пак се затрудняваше да държи Грей безопасно изправен. Това бе лъжа, призна си тя в изблик на откровеност. Тя не пожела да търси причината за тези „сърдечни трепети“, тъй подобни на онези, от които преливаха глупавите момичета от училището на мис Браун при вида на първия срещнат хубав мъж.

— Ваша светлост, ако разрешите, ние със Стебинз ще пренесем дука в каретата на лорд Оксли — с тези думи церемониалният кочияш на Ашли отвори вратата на колата. Въпреки че шапката му я нямаше, единият му ръкав бе разкъсан и ръкавиците му изкаляни, той бе пример за самообладание. — Негово благородие предложи да закара вас и съпруга ви до Брант Хаус, докато Стебинз в същото време ще вземе файтон, за да доведе семейния лекар. Аз ще остана тук да пазя каретата и да се погрижа за поправянето й.

— Ние в Америка сме чували много за невъзмутимото спокойствие на английските икономи и тяхната способност да се справят с всяка възможна трудност — с ръце обгърнала съпруга си, Лиз продължаваше да се усмихва на прислужника, който не само бе предложил начина, но и бе ръководил тяхното освобождаване. — Тази вечер вие доказахте, че така постъпват всички английски прислужници и аз ви благодаря от сърце.

Макар че се поклони скромно, кочияшът не можа да сдържи задоволството си и каза:

— Трябва да призная, че аз съм икономът на Брант Хаус. Кочияшът се разболя този следобед и тъй като помощник-кочияшът бе пуснат в едноседмичен отпуск, решиха аз, тъй като преди години бях обучаван за кочияш, да поема поводите за една вечер.

— Не бих пожелала никому да е болен… — леко захапа Лиз долната си устна, преди да грейне в усмивка по-бляскава и от косата й. — И все пак не мога да не смятам, че направо Господ Бог ви е изпратил тук тази вечер.

От мястото си тя не можеше да види лорд и лейди Оксли, но чу недоволно мърморене, което я подсети, че те двамата губят търпение. Тя моментално се зае наново с осъществяването на задачата да занесат Грей в къщи, където лекарят ще се погрижи за него.

— Отново ви благодаря за това, че се справихте така блестящо със ситуацията — каза Лиз на кочияша — иконом. — Но сега бих оценила помощта ви при пренасянето на дука в каретата на Оксли.

Лиз се сепна, когато товарът й внезапно се изправи с присмехулна усмивка.

— Благодарен съм за предложената помощ, но тя не е необходима сега, след като аз вече съм в състояние да се придвижа сам до каретата на техни благородия. Нямам нужда и от лекар. Едно наплискване със студена вода и няколко часа почивка ще са достатъчни да възвърнат нормалното ми състояние.

— Трябва да ви прегледа лекар — заувещава го Лиз.

Грей махна с ръка.

— Защо да притесняваме човека заради едно най-просто удряне на главата.

Като видя как с нежния си пръст тя посочи към петното на ризата му и прасковените устни се отвориха, за да го разубедят, той продължи и по този начин не й позволи да се доизкаже.

— Раните по главата обикновено кървят повече, отколкото е оправдано при подобни незначителни наранявания.

— Но вие бяхте изпаднали в безсъзнание.

Не бе толкова лесно да разубедиш Лиз, не и когато тя бе убедена в правотата си.

— Така ли е? — повдигна се една черна вежда. — Или се наслаждавах на вашите неотклонни грижи?

Грей изчака тази полуистина да разпали темперамента й. Ударът на вратата в слепоочието му бе причина да изпадне в безсъзнание за известно време, но след това той бе възвърнал сетивната си способност. Но предпочиташе Елизабет да си мисли друго. Смяташе, че иначе би могла да се подмами да тръгне по път, който бе опасно да се следва.

Лиз внезапно изтрезня от изненадата. Мисълта, че той се е възползвал от ситуацията, за да се държи толкова интимно с нея, я вбеси. Това коварство затвърди у нея убеждението, че и той бе виновен не по-малко от баща й за улавянето й в капана на този брак.

— Защо се бавите? — извика един глас с раздразнение.

— Моля, простете, че ви задържаме, Оксли. Спрях, за да уверя моята любяща съпруга, че не се нуждая от медицинска помощ.

— Ашли! Сега сте добре, нали? — възрастният лорд се бе приближил, за да надникне в мрака на каретата.

Грей излезе на улицата, с което накара лорд Оксли да отскочи крачка назад и с това разпръсна натълпилите се хора. Лиз пое с неохота подадената й ръка, а после не успя да попречи на съпруга си да притисне пръстите й отново в извивката на ръката си, когато я поведе към каретата.

След като и двете двойки се настаниха вътре и колата потегли, Лиз усети с раздразнение потайните любопитни погледи на другите двама.

— Трябва да поговорите сериозно на кочияша си — приел ролята на мъдър настойник, лорд Оксли се изпъчи, като съветваше и упрекваше бащински. — Колелото на една добре поддържана карета никога не би се разхлабило, камо ли да се извади напълно. Хората ви са проявили небрежност щом не са проверили старателно всяка сглобка.

— Учудващо е, че изобщо сте стигнали до приема, като се има пред вид колко бързо се извади след това — лейди Оксли преценяваше впечатлението, което направи намека й, че ако всичко е било изправно в началото на вечерта, очевидно е, че злополуката е резултат от саботаж.

— Наистина — Грей кимна с привидна дружелюбност, но стоманените очи изразяваха решителността му да разбие всяко съмнение както по отношение на добрата работа на хората му, така и относно възможността от евентуален заговор. — Аз ще проуча въпроса, разбира се. Но имам достатъчно голямо доверие в екипа си, за да не допусна простия факт, че една машина нерядко не дава никакви външни признаци на износване и макар и да ти служи безупречно, с времето се изхабява, докато един ден просто се поврежда. — Той сви рамене. — Сигурен съм, че ще открия причината за инцидента, за да не се стигне до друго по-злополучно произшествие.

Лиз се съмняваше. Въпреки това, тя прояви рядка сдържаност и замълча. Останалата част от, слава Богу, краткото им пътуване до Брант Хаус премина в гробно мълчание и усмивки на ледена любезност. Грей подпомогна Лиз при слизането им от каретата, когато пристигнаха. Тя бе обзета от такова благоговение пред сдържаната елегантност на високата сграда, че едва чу, когато съпругът й повторно увери техните благодетели, че се чувства добре.

— Ваша светлост! — младият лакей, който отвори врата, се изплаши като видя окървавения дук. — Къде е Елисън? Съжалявам. Мислех, че е с вас.

В объркването си той забрави всяко чувство за благопристойност и се измъкна покрай тях, за да види непознатата карета, която се отдалечаваше.

— Къде е колата?

Той влезе обратно и в противоречие с изискванията на етикета затръшна вратата, след което нервно се обърна към странната гледка на ранения си господар и непознатата червенокоса жена.

— Какво се е случило, сър?

— Аз съм добре, Харис, но каретата загуби едното си колело. Елисън и Стебис останаха да се погрижат за поправянето й и прибирането й в конюшнята.

При тези необичайни обстоятелства, вместо да смъмри новоназначения лакей за недодяланото посрещане, непристойно, но разбираемо за човек, който е изправен пред ситуация, надхвърляща опита му, Грей му се усмихна леко, но окуражително.

— Събуди мисис Елисън, за да може да приготви синия апартамент за съпругата ми и да донесе вана в моя.

Харис не успя да скрие изненадата си, но кимна няколко пъти и бързо се обърна, за да изпълни поръчаното.

Вниманието на Грей се премести върху жената до него.

— Преди да се отдадем на почивката, която за мен и без това е вече скъсена от уговорката ми със сър Дейвид, трябва да ви помоля да ме придружите в библиотеката.

Тъй като ръката й все още бе хваната в неговата, Грей приведе в изпълнение нареждането си само като я повлече към стаята.

Лиз не можеше да откаже, без да направи сцена, а и не искаше да е на езика на прислужниците повече, отколкото предполагаше неочакваното й появяване. Междувременно споменът за това, което се бе случило при предишните две негови покани в кабинета, събуди защитната й реакция.

Библиотеката бе една хубава стая с рафтове книги от горе до долу на двете стени, докато третата бе цялата прозорец, пред който падаше тъмнозелено перде от кадифе. На четвъртата имаше голяма мраморна камина с ракли от екзотично дърво от двете страни. Имаше и масивно писалище от дъб и зелена кожа, с гръб към прозореца и с няколко огромни облицовани в кожа кресла пред него. Грей й посочи едното от тях, докато той седна зад внушителното писалище.

Макар че тази стая съвсем не приличаше на строгия кабинет на мис Браун, Лиз се почувства така неловко, сякаш я бяха пренесли назад във времето. Тя отново се почувства като непохватна ученичка, която чакаше със сведена глава пред вездесъщата сила да я нахока. За да отпъди този образ, както и за да престане да се чувства принизена до ролята на покорна съпруга, преди още да заговори Грей, тя възобнови темата, която знаеше, че той вече бе забравил.

— Наистина трябваше да повикате лекар. Изтънчените дами от вашата среда може да не ви упрекнат за това, че така пренебрегвате опасността при рани по главата, но от моя опит в Дабъл Ейч зная, че е лекомислие да не се обърне по-сериозно внимание.

Лиз изпита вътрешно задоволство при мрачната физиономия, предизвикана от думите й. Е, какво като преувеличаваше малко. В същността си казаното бе истина. Тя бе видяла как едно момче, хвърлено от див кон при опит да го обуздае, бе умряло от удар по главата с копито. Овладявайки потръпването от мрачния спомен, тя продължи с опита си да провали лекцията на дука.

— И още, не можеш да очакваш да ти повярвам, че износено колело може да бъде причината за изскачането му от една така добре поддържана кола, каквато е твоята.

Когато лицето му стана непроницаемо като камък и очите му се вледениха, Лиз осъзна, че е попаднала на слабо място. Изглежда тази история бе по-дълга, отколкото тя можеше да предположи.

— Доведох ви тук не за да дискутираме тези въпроси. И тъй като и двамата се нуждаем от почивка, не мога да ви позволя да губите повече време за незначителни теми.

Лиз изтръпна и усети как се свива като в черупка, тъкмо това, което без съмнение бе целил той.

— На много пъти съм се опитвал да ви внуша — явно неуспешно — колко е важно да олицетворявате респекта, подобаващ на моето фамилно име… и на титлата ви.

Лиз изправи гръб, повдигна брадичка и засвятка с очи.

— Нима по някакъв начин съм посрамила едното или другото на бала тази вечер?

Грей пое дълбоко въздух, за да сдържи нарастващото си раздразнение. Не, тя не беше посрамила нито едното нито другото, но очевидно изобщо нямаше представа как непрекъснато бе на ръба да го направи. Докато обмисляше дали е разумно да я предупреди за присъщите на приемите опасности, тя отново заговори.

— Дори, струва ми се, трябва да признаете, че доказах способността си да не се обезлича в общата сцена на вашето общество. Какво би казал вашият принц, ако ме заточите отново в провинцията? — Грей направи още по-гневна гримаса, но Лиз продължи. — А и истината е, че вашите благородни дами, които си пъхат носа навсякъде, не се различават особено от тези, които аз познавам в Ню Йорк.

— Това не е „моето общество“. — Само Елизабет бе в състояние толкова бързо да разклати привидното му спокойствие. — Ненавиждам безкрайно повтарящите се безполезни разхищения и безсънни нощи. Участвам в тях единствено заради парламентарните си интереси и заради задълженията към моето положение.

Лиз се изненада от искреното му отвращение. Това й напомни разговора на Дру и Тимъти за безрезервното посвещаване на чичо им на някои каузи, но тогава бе заподозряла, че го прави по-скоро за да се представи в обществото, отколкото от искрени подбуди.

— Истина е обаче, че ще се наложи да останете в града, особено сега, след като в една вечер вие успяхте да станете любимката на сезона. Не ми вярвате, но аз откровено смятах, че като ви оставям в провинцията, ви осигурявам тъкмо този начин на живот, който бихте оценили най-много — това наистина бе вярно, макар и да бе също загрижен и за репутацията си, заради която бе решил да я държи настрана. — Сега вие не можете вече да избирате. От тази вечер до първи август оставате тук.

Това бе една тревожна перспектива, пред която Лиз се бе изправила по време на бала, но която не бе обмислила както трябва, преди да потегли от Ашли Хол. Тя прехапа долната си устна, ядосана от собствената си глупост. Представата за седмиците, месеците, които щяха да се занижат, я обезкуражи.

— И след като сте в Лондон за този период, вие се задължавате да приемете необходимостта да поддържате очаквания от нас имидж на щастлива новобрачна двойка, както тук, в Брант Хаус, така и навсякъде в града. Грей знаеше, че това бе единственият начин да се сложи край на клюките за внезапната им женитба, както и, което бе по-важно, да я предпази от дискретните, но все по-ясни намерения към нея на принца.

— Какво? — изсмя се тя. — Не можете да очаквате да се преструвам на обичана съпруга. Никога не съм била много добра по ролите и много се съмнявам, че бих успяла да изиграя такава, която е така далече от действителността.

Грей присви очи, докато вътрешно се съгласи с твърдението й. Ако имаше нещо, което можеше безспорно да й се признае, това беше, че тя бе напълно директна и честна. Той стана бавно и удоволствието от откриването на ключа към проблема предизвика саркастична усмивка на устните му. Трябваше само да се погрижи за това тя да стане точно такава, каквато той я искаше: заслепена от любов жена. Елизабет не приличаше на никоя от — жените, които бе познавал, и следователно представляваше предизвикателство — удивително съблазнително при това — и той щеше да се справи. Бе пречупил защитата й на два пъти и да повтори това нямаше да е трудно. Прелъстил и спечелил сам по-голямата част от жените си, той не се съмняваше в способностите си.

Едно малко дразнещо опасение му се натрапи. Ядосано отхвърли подозрението, че може би нямаше да се задоволи само с физическото й съблазняване. Зад тъмните плътни мигли очите на Грей се превърнаха в лед. Той бе страдал от подобни мъки по-рано. Бяха свършили при такава болка, каквато той се бе зарекъл никога повече да не допусне да го нарани. Не, той щеше да я съблазни, но тя нямаше да подкопае защитата му срещу несигурни емоции.

Очите на Лиз се разшириха, когато Грей започна да пристъпва все по-близо и по-близо. Тя не можеше да си поеме дъх и сърцето й заби бясно. Пак тези глупави трепети, които бе презирала някога у лекомислените момичета. Когато той се приближи достатъчно и посегна да я вдигне на крака, тя се задъха. Но както откри с изненада, тази реакция бе по-малко резултат на тревога или раздразнение, отколкото на очакване.

Грей усети смущението й и нежно наведе глава, внимаваше да не бърза, за да не прогони буйната жена със страстта си. Когато докосна с устните си тези на Лиз, нейните гъсти бронзови мигли се спуснаха върху страните й. Прилепила се към голямото му мускулесто тяло, Лиз се почувства противно слаба докато Грей доказваше каква коварна опасност можеше да бъде. Той я насърчи да се прилепи още по-плътно към него и тя безпомощно се подкоси, когато той я целуна първо по устата, после по шията и надолу към…

— Грей! Там ли си, Грей?

Резкият глас на лейди Юфемия прониза леката мъгла, отделяща Лиз от реалността. Вратата се отвори при едно не съвсем подобаващо на една дама дръпване.

— Исках да обсъдим тази твоя недомислица с разпределянето на Дру и Тимъти в една кола, но Харис ми каза, че колелото на вашата карета е изскочило.

Без да обръща внимание на жената, която все още бе в ръцете на брат й, Юфемия пристъпи напред с решителен поглед в гранитните си очи.

— А сега, Грей, налага се наистина да поговорим за вероятността Тимъти да предизвика нови неприятности!

— Не тази вечер, сестро. — Грей освободи Лиз от прегръдката си, но задържа ръката й. — Имам ранна среща със сър Дейвид, за да дискутираме важен въпрос — поради което имам нужда от сън. Така че желаем ти лека нощ.

— Хм, не съм и… — изпухтя лейди Юфемия, шокирана от отговора на Грей. Това трябва да се дължи на пагубното влияние на тази отвратителна американка. Макар и да бе дукеса, Юфемия не би я нарекла лейди!

Без да поглежда към никоя от двете, Грей поведе несъпротивляващата се Елизабет нагоре към спалните. Като не забравяше обаче своя план да опитоми младата си жена, на вратата на нейния апартамент той галантно взе ръката й, като докосна разтворените от изненада устни с една подкосяващо нежна целувка.

Лиз поглъщаше омаяно опасното въздействие на усмивката, която изкриви устните на дука. После той се обърна и я остави да гледа след него вцепенена като някоя лунатична.

Разтърсила глава, за да се освободи от хипнотизиращия облак, тя се залюля към определената й стая, усещайки, че опитите й да разсее мъглата бяха обречени на неуспех. Всичко, което се случи — от бала, през злополуката, до страстната целувка — бе задълбочило емоционалното объркване от натрупаните през този дълъг ден впечатления. Нежната целувка преди малко напълно разстрои мисленето й. С ръкавиците в една ръка, тя се понесе из новия си апартамент, едва забелязвайки луксозната обстановка или младата жена, която дискретно чакаше да й помогне с многобройните връзки на пищната бална рокля и с развързването на корсета.

Когато най-после Лиз се отпусна на огромно легло с четири табли и завеси от блестящ брокат, тя потъна в приятна сънна мъгла и се въртеше в безкраен танц в ръцете на мъж, който й бе ту враг, ту любим.