Мерилайл Роджърс
Реликвата (22)

Глава двадесета

Когато се прибра в апартамента си в Брант Хаус, Лиз с облекчение отпусна нараненото си тяло във ваната, пълна с гореща вода с пенести мехурчета. Тя използва сапун с аромат на роза и изтривалка, за да заличи напълно следите от пленничеството си. Сапуниса косата си и след като я разтри до корените с деликатните си пръсти, я пусна да се отцежда на пода през порцелановия ръб на ваната. После се отпусна лениво на високата облегалка.

Обичайно бе благородните дами да бъдат къпани от прислужниците си, но скромността на Лиз не й позволяваше да използва подобна услуга. Затова тя се стресна, когато чу вратата на банята да се отваря. Лиз рязко се изправи и към пода полетяха водни пръски и пяна.

Висок, тъмен и изключително красив, Грей застана до вратата на банята и с възхищение се загледа в едрите й гърди, покрити с пяна.

Той се бе освежил в своята баня и бе съвършено гол под аления халат, който бе вързал хлабаво. Лиз му отвърна със същото възхищение в погледа, насочен към косматите широки гърди.

— Не мислиш ли, че е време да излезеш от водата? — нежно попита Грей. — Аз вече се изкъпах и се облякох.

— Облякъл си се? — усмихна се Лиз и весело тръсна глава.

— Дори повече от необходимото — засмя се Грей. — Знаеш как спя — последните думи бяха придружени от дяволито намигване.

Това необичайно за него действие я накара да се изчерви, но Лиз не откъсна тюркоазните си очи от неговия прям поглед. В отговор тя се засмя и пое ръката, която той и подаде, да й помогне да се изправи.

Грей я обля с останалата във ведрото вода, за да измие пяната, която бе останала по нея. После взе една от меките хавлиени кърпи и нежно започна да изсушава тялото й. Той тръгна от раменете, после продължи надолу, като отдели доста време на сладките, изкушаващи гърди. Но не затова бе дошъл. Когато коленичи пред нея, за да продължи работата си, Грей си каза, че трябва да овладее желанието си за нейно добро. Това решение се потвърди от разкритията, които направи, докато попиваше всяка капка, която блестеше върху тялото й.

— Както каза Уърт, естественият ти цвят издава жизненост по един неповторим начин. Страхувам се обаче, че яркостта му доста ще се усили през следващите няколко дена — погледът му се придвижи по нежната плът, върху която червените петна вече потъмняваха. — Ти заплати прекалено скъпо загрижеността си за моята сигурност.

Той се протегна и леко целуна едно особено лошо натъртване върху извивката между кръста и ханша. Лиз въздъхна. Това не бе резултат от болката, но тя разбра, че Грей е помислил точно това. Мъжките страни потъмняха от срам. Той стана, взе друга, по-голяма кърпа и я уви с нея.

— Съжалявам, моя бедна, смела Лилибет. Ти не си в състояние да поемеш по пътя, към който водят подобни действия. В интерес на истината и аз не съм.

Това беше лъжа. Той бе готов да пренебрегне собствените си наранявания заради изкушението на съблазнителното й тяло, но обичаше тази жена прекалено много, за да я подлага на болките, които това щеше да й причини.

Лиз кимна и със съжаление прие този неоспорим факт. Тя се страхуваше, че до сутринта ще бъде толкова схваната и изтощена от болка, че не ще може да помръдне. Върху изразителното й лице Грей видя изписано повече разочарование, отколкото облекчение. Наистина, Лилибет сигурно съжаляваше не по-малко от него. Но по себе си той прецени колко болезнено ще е за нея да се любят при тези обстоятелства.

— Въпреки това можем все пак да споделим едно легло, за да успокояваме взаимно болките си — силните му ръце се отвориха широко в покана за прегръдка. — След като почти те загубих, имам нужда да те чувствам до себе си.

Грей осъзна, че това е първият път в живота му, когато искаше да прекара нощта с жена, сгушена платонично в прегръдките му. С всяка друга това би било ненужно пилеене на време, но дори само да държи своята Лилибет, удобно сгушена в ръцете му, означаваше за него много повече от лишената от чувство физическа близост.

Лиз се притисна към него, щастлива от перспективата за близост с този, който за нея бе, както той я нарече, дар на съдбата.

Също толкова внимателно, колкото и в стаята над Гейъти Хол, Грей повдигна на ръце вече чистата си и приятно ухаеща невеста и я отнесе до леглото й. Той я положи в него и се загледа с възхищение в прекрасната си жена.

— Сегашното ти облекло е много по-приятно от ризата и панталона, които носеше, когато влязохме тук.

Лиз отвърна на усмивката му:

— За сметка на това ти беше с безупречно облекло, ако изключим кръвта и мръсотията по него. Но все пак, аз също те харесвам така много повече.

Възхищението в тюркоазните очи почти провали благородните намерения на Грей. Въпреки това, когато легна до нея в леглото, той я взе в нежната си прегръдка и остана така, докато тя потъна в сън с глава, положена на рамото му. Известно време Грей не можа да заспи, възбуден от допира на прекрасните й форми до твърдото му тяло, но накрая напрежението на дългия ден и физическото изтощение от битката взеха връх.

 

Първите утринни лъчи се промъкнаха през процепа между тежките завеси. Те погалиха страните на Лиз и тежките бронзови мигли се повдигнаха в отговор на слънчевата игра. Усмивка изви нежните й устни, когато тя осъзна на какво точно бе легнала. Лиз лекичко целуна твърдата плът и се повдигна на една ръка, за да погледа спящия си съпруг. Стегнатите му страни и здравата челюст бяха потъмнели от наболата през нощта брада. Вниманието й се премести върху широките му гърди, които, макар и отпуснати, излъчваха мощта, която тя бе видяла в действие предната вечер и която остави сериозни последствия върху враговете му.

Инстинктивно тя започна да гали сатенената кожа и прокара нежните си пръсти през твърдите къдри. После, водена от навика, прекара устни по пътя на пръстите, като остави налетите си, копринено меки гърди да галят голото му тяло, докато постигна целта си.

Грей се събуди, объркан, задето сънят му се бе превърнал в действителност. Ръцете му продължиха да правят онова, което правеха насън — едната се спусна надолу, за да притисне по-близо свежата плът, а другата тръгна нагоре, за да обхване едно съблазнително полукълбо.

Съвсем истинският стон на страстна жажда окончателно го убеди, че не сънува. Грей застина, а тя се притисна още по-плътно до него. Дори тогава той си наложи само да я държи леко в прегръдките си.

Лиз обаче имаше други намерения. Усещаше болка, но не физическа. Като се отдръпна леко от мъжа, който внимаваше да не я нарани тя започна да повтаря ласките, с които го събуди.

— Ти каза, че не мога, но аз знам, че мога. — Лиз сложи още няколко изкушаващи целувки на гърдите на мъжа си и положи глава върху пътеката, която бе очертала с устни. Косата й погъделичка брадата му, когато тя добави: — И както виждам, повече от сигурно е, че и ти можеш.

Грей се засмя и я обърна внимателно по гръб. Сребристите му очи весело блестяха.

— Аха, значи това виждаш? Да видим дали си права, какво ще кажеш?

Устните му се спуснаха към гърдите й и той й върна сладкото мъчение, което тя бе извършила над него с лихвите.

Чак когато Лиз бе обладана от страстта до такава степен, че да не усеща нищо друго, мъжът й се премести бавно над нея, без да откъсва поглед от сините й очи, и внимателно спусна ханша си, за да докаже, че е била права. Тя изстена от удоволствие, когато устните им се впиха, и двамата започнаха да се движат в бавен сладък ритъм. Те отново се завъртяха в огъня на страстта и достигнаха нови дълбочини, преди да извикат заедно в експлозията на кулминационния момент.

 

— Аз нямам зестра — усмивката на Дру не оставяше съмнение, че тя не съжалява за това. Момичето бе изключително щастливо, че този факт прекрати интереса на лорд Поксуел и на останалите надути кандидати за ръката й, които търсеха само една изгодна сделка. — Не е ли чудесно?

Сгушена под ръката на Грей, Лиз отвърна на щастливата усмивка на Дру. Тя гледаше с умиление младата двойка, която седеше прегърната на розовата кушетка, украсена с дантели. Тя бе в комплект със зелената, на която бяха седнали те с Грей, точно срещу другата двойка. Въпреки че бе схваната и я болеше цялото тяло, тя не съжаляваше за лечението, което мъжът й проведе преди няколко часа.

— Разбира се, че имаш зестра — отвърна Грей на твърдението с раздразнение.

— Но аз не я искам! — извика Дру и се изправи на кушетката срещу доведения си чичо с искрена молба.

— Не, ти ще имаш зестра — отговорът бе достатъчно твърд, за да усмири Дру и да предизвика подозрителен блясък в сините очи. — Поне докато се уверя, че двамата с Тимъти можете да се оправяте сами.

Заплахата от сълзи заради измамените надежди моментално се превърна в бурен израз на радост и екзалтираната Дру се хвърли към любимия си.

— Като сватбен подарък, аз и Лиз ще осигурим сумата, необходима на Тимъти да се кандидатира в Камарата на Общините на мястото на дискредитирания сър Дейвид.

Тимъти помисли, че ще обезумее от двете толкова неочаквани приятни новини, и се опита да отклони вниманието от темата, докато успее да осъзнае казаното.

— Какво ста… какво ще стане със сър Дейвид и с графа?

Грей видя и мислено похвали усилията на братовчед си да се контролира — талант, необходим на всеки политик.

— Преди по-малко от час получих доклада на полицейския инспектор, натоварен със случая. В него се казва, че и двамата се намират в предварителния арест и поради сериозността на престъпленията си ще останат там, докато не бъдат изправени на подсъдимата скамейка. Какво ще стане след това? — Грей се усмихна, но очите му останаха ледени. — Съмнявам се, че двама мъже от висшето общество, но по свой избор паднали толкова ниско, ще събудят снизхождение, у който и да е съд. Хейтън може да настоява да бъде съден от Камарата на Лордовете, но не е толкова глупав.

— Хейтън. А защо не и сър Дейвид? — попита любопитно Лиз, тъй като не познаваше британските закони. — И защо трябва да е глупав?

Грей се усмихна и отметна един палав огнен кичур от челото й.

— Титлата на сър Дейвид не е наследствена и той не е член на Камарата на Лордовете. Ето защо няма тази привилегия.

Нежността, предизвикана от нейната близост, премина в стара горчивина, когато отговори на втория въпрос:

— Що се отнася до Хейтън… Малко неща са толкова жестоки, както отмъщението в нашата класа, когато един от нас опетни името, което поддържаме с такива усилия.

Лиз усети презрението му към своите, което той бе споделил с нея, когато разговаряха на тази тема — той беше оприличил висшето общество на красива глазура върху развален кейк — и отново се опита да го успокои.

— Най-доброто, което някой от коя да е класа може да направи — започна тихо тя, като го молеше с очи да разбере — да се опита да бъде толкова добродетелен, колкото се стреми да изглежда.

Ледът, сковал лицето на Грей, започна бавно да се топи при този израз на внимание от нейна страна.

Тимъти също бе забелязал как братовчед му възвръща леденото си изражение, от което, мислеше, огнената природа на Лиз го бе освободила. В ден, който трябваше да бъде изпълнен с облекчение и чувство на победа, това не бе позволено. Той отново се опита да отвлече вниманието, този път на Грей.

— Трябва да отбележа, че имахме голям късмет, задето полицията реши да се намеси в търговията с бели робини точно в този момент.

— Късмет? Нищо подобно. Джеръми изпълни заповедта, която му дадох, когато влизах в Гейъти Хол. Забрави ли? — извиха се учудено черните вежди. — Джеръми ми каза, че доста се е потрудил, за да убеди полицаите изобщо да дойдат — продължи Грей — Това спаси живота ни и аз му благодарих и щедро го възнаградих. Допълнителна награда е новата му длъжност на помощник-кочияш.

— Аз също ще изкажа признателността си към него — усмихна се Тимъти. — Очевидно на него дължим освобождаването си броени минути преди нашите „приятели“ да са сторили най-лошото.

— Положението не бе чак толкова лошо — засмя се тихо Грей, като се опита да успокои Тимъти и младата жена срещу себе си, чиито очи се бяха разширили въпреки отминалата опасност. — Джеръми ми каза, че полицаите са стояли до вратата почти от момента, в който влезе сър Дейвид, но са предпочели да изчакат развитието на събитията, преди да нахлуят и да разтурят приятната ни сбирка.

— Наистина да нахлуят — промърмори Тимъти и се усмихна, като повдигна счупената си ръка, която един лекар бе превързал предната вечер.

— Все пак, това решение е разбираемо. Чакането опъна нервите ни, но осигури достатъчно доказателства, за да бъде прекратена търговията с бели робини — Грей реши да не помрачава радостта от победата с тъжния факт, че когато една група бъде унищожена, на нейно място възниква друга и могат само да се надяват, че тя няма да е ръководена от членове на парламента.

— Кога най-рано можем да се оженим? — Дру целенасочено разби напрежението, създадено от мрачните спомени, като смени темата с доста неприятна.

— В края на сезона? — Лиз прие инициативата на Дру за разведряване на обстановката и погледна съпруга си, като очакваше той да потвърди предложението й.

Точно когато Грей снизходително кимна, един глас наруши приятната обстановка.

— Ще ми бъде ли разрешено да остана, докато скъпата ми дъщеря се омъжи? — Юфемия стоеше колебливо на вратата.

Лиз почувства съжаление към жената, чието лице бе грозно подпухнало — дали от сълзи на съжаление, или от възмущение бе невъзможно да се разбере. Елизабет подозираше, че причината бе комбинация и от двете. Сигурно бе само, че тазсутрешната среща на Юфемия с брат й бе изтрила официалната й надменност. Без нея тя изглеждаше съвършено непозната на Лиз.

За момент Грей също бе обзет от съжаление към сестра си, но само докато не се сети какво бе подготвила на неговата Лилибет. Сутринта, след като станаха, за да прекарат един ден, изпълнен със странна смесица от радост, тъга, облекчение и задоволство, той остави жена си на грижите на Ани и реши първо да приключи с най-неприятното задължение. Трябваше да се срещне с Юфемия, за да обсъдят отвратителните й постъпки и тяхната цена. Нейното появяване тук, пред тях, бе по негово нареждане. То бе първото от условията, които брат й постави, за да получи наказание, по-леко от онова, което би й наложил съдът. Въпреки това в слънчевата стая сякаш стана по-мрачно, когато тя влезе. Като че ли притъмня дори в градината зад дългите прозорци.

— Можеш да се върнеш за сватбата — Грей кимна хладно, като замести „да останеш“ с „да се върнеш“. — Разбира се, ако изпълниш твоята част от уговорката ни и доброволно се оттеглиш още сега по здравословни причини, които ще ти попречат да се появиш в общество и за в бъдеще.

Лицето на Юфемия стана мораво, но тя леко кимна.

— Но преди това, както се разбрахме, трябва да признаеш грешките си и да обясниш мотивите им пред присъстващите. Искам Дру, както и останалите в тази стая, да разберат какво се е случило, както и причината за постоянното ти оттегляне в Дел Хаус в Корнуел.

Със съзнанието, че жена му не е запозната със споменатата къща, Грей поясни:

— Дел Хаус е малко семейно имение, удобно, но доста отдалечено, от който и да е член на обществото, което Юфемия си позволи да опетни.

Вниманието на Грей не се бе отклонило от сестра му, която стоеше с издадена напред челюст. Когато той свърши с обяснението, мъртва тишина изпълни стаята. Не се чуваше нито шум от дреха, нито дори дишане, които да разсеят напрежението. Настойчивият му поглед я подкани да започва.

— Както вече ти казах, Дру — Юфемия погледна към доведената си дъщеря, която явно се стремеше да е по-далече от нея и по-близо до Тимъти, — баща ти почина в почти пълно безпаричие и не ти остави сумата, необходима за женитбата на дъщерята на един маркиз. Сър Дейвид обеща да осигури парите, необходими за брака ти с лорд Поксуел или с някой друг от приятелите му — гласът на Юфемия умоляваше да приемат действията й като проява на загриженост за доброто на всички.

— Всичко, което се искаше от мен, бе да помогна съвсем малко да бъде уплашен Грей и да се накара да изостави някакъв незначителен политически проблем.

— Не — проплака Дру.

Когато преди час мащехата й заговори за това, момичето не обърна внимание на обясненията, защото се радваше, че пречките между нея и мъжа, когото обичаше, са изчезнали. Сега, сгушена в прегръдката на Тимъти, разбра целия отвратителен план, който едва не завърши трагично и причини нараняването на нейния любим.

— Да знам, че си извършила всички тези ужасни неща за мое добро, означава да приема същата вина!

— О, не!

Като чу самообвиненията на любимата си доведена дъщеря, Юфемия понечи да се спусне към нея, но стоманеният поглед на Грей я закова на мястото й.

— Продължавай до края — нареди Грей, като желаеше да остави тъмния облак на това задължение зад гърба си и небето на бъдещето да остане съвършено ясно.

Юфемия отвърна на погледа, но не можа да издържи на по-силната воля на брат си. Тя пое дълбоко въздух и продължи:

— Наистина — тя наблегна на думата заради Грей и Дру, — аз вярвах на обещанието на сър Дейвид, че Грей няма да бъде наранен в резултат на моите действия, а всичко, което направих, бе, че им казвах къде и кога ходи брат ми. Определено нищо, което да не могат да научат от друг източник с малко повече усилия — тя почти ридаеше от отчаяние.

Грей кимна. Той вярваше, че Юфемия откровено е мислела, че може да играе опасни игри с предатели, които се борят срещу него, за да постигне своята цел, но това не я оправдаваше нито за злините, които причини на него, нито, което бе много по-лошо, за онези, причинени на неговата Лилибет.

— Признавам, но не приемам мотивите ти за извинение на постъпките, извършени срещу мен. Но ти нямаш дори минимално оправдание за непростимите си действия, насочени срещу Елизабет. Може да не си споделяла плановете на сър Дейвид срещу мен, но си пожелала моята съпруга да бъде продадена в харема на някой шейх.

— Но, Грей… — странен блясък, ужасен също като изкривеното мислене на Юфемия се появи в очите й. — Мислех само за нашето фамилно име, както и ти трябваше да помислиш — сега звучеше като наставница. — Кръвта на наследника на Ашли не трябва да се петни с тази на буржоазната класа.

Лиз почувства думите почти като физическо нападение и се отдръпна гневно от Грей. В отговор на това, въпреки че не откъсваше поглед от сестра си, той прегърна нежно жена си през раменете.

— Подозирах, че американката носи твое дете. Бях сигурна, че дори да я спасиш от търговците на проститутки, ти никога не би посмял да приемеш бебето й за свой наследник.

Сребристите очи блеснаха с такава ярост, че Юфемия се дръпна назад. Грей се обърна към Лиз:

— Ако злодеите, които разгромихме, бяха успели в пъклените си планове за теб, докато имаше живот в тялото ми, аз щях да те търся и да те прибера обратно у дома с детето, което носиш, независимо какво е то.

Госпожа Симз бе чакала тихо пред вратата по време на целия разговор и при тази пауза влезе и метна един шал на раменете на господарката си.

— Време е, лейди Юфемия — каза тя с непоклатима лоялност. — Каретата чака, за да ни откара до гарата. Единственият влак, който може да ни откара до мястото на смяната за крайната ни спирка, тръгва след един час.

Юфемия се стегна и заприлича на пародия на онова, което бе преди.

— Багажът е нареден и натоварен?

— Да, госпожо — госпожа Симз кимна, като внимателно подканяше нейно благородие да тръгва.

След като Юфемия излезе Тимъти се зае да отърве Дру от незаслуженото чувство за вина и да й съживи духа. С младежка непосредственост двойката бързо се успокои и се унесе в тих разговор за сватбата и бъдещето след нея.

Като се мъчеше да забрави болката, причинена от предателството на сестра си, Грей обърна цялото си внимание върху източника на онази топлина и обич, за които знаеше, че могат да излекуват раните от миналото.

Той стана и като се поклони, подаде на изненаданата Лиз ръка, за да се изправи.

— Мога ли да поговоря с вас на четири очи в библиотеката?

Въпросът бе зададен съвсем ясно. Въпреки дяволитата усмивка стана ясно, че Грей имитира себе си от техните първи дни заедно. Лиз помнеше колко често тези думи отбелязваха началото на яростни сблъсъци. Сега тя би приела всяко извинение, за да остане сама с мъжа на своя живот.

— Разбира се, ваша светлост. — Лиз повдигна леко крайчеца на полата си и направи лек реверанс.

Обектът на нейната насмешка изръмжа и тръгна след смеещата се жена. Като затвори вратата на библиотеката след себе си, Грей я сграбчи за страстна целувка. Тя се отпусна в прегръдката му и чак след няколко минути той я изправи на крака.

Лиз се облегна на стената с книги, докато красивият й мъж се запъти към бюрото си. Той започна да рови в същото чекмедже, в което тя бе открила отвратителните заплахи, и това усили любопитството й. Грей се приближи до нея, като стискаше нещо в дланта си, и тя позна жеста, който бе виждала по-рано. Безпределна обич озари красивото й лице.

Грей отвори ръка и на дланта му Лиз видя медальона. Първия път той й го даде с любов, която не бе признал. Сега повдигна ръката й, целуна страстно дланта и сложи камеята на същото място, като че ли да запечата ласката завинаги. После каза най-красивите думи:

— Обичам те.

Пръстите на Лиз се свиха около съкровището, тя се притисна в него и започна да го целува, като не спираше да шепне:

— И аз те обожавам, обожавам те, обожавам те.