Мерилайл Роджърс
Реликвата (14)

Глава дванадесета

— Инцидент по време на лов? — изсумтя Юфемия. — О, Грей, кога ще започнеш да говориш смислено?

Лиз бе застанала до съпруга си и усети как той се стегна. Предната врата на Брант Хаус едва се бе отворила, когато сестра му се нахвърли върху тях като строга майка, която наказва прегрешилите си деца.

— Казаха ми, че една жена се е присъединила към ловното развлечение — съобщи Юфемия с отвращение. Веднага след заминаването на двойката някакви сплетници я бяха информирали коя бе тази жена. — Без съмнение, това значително е усложнило ситуацията… и вероятно е създало определени опасности. — Тя впи сивите си очи в американката, чийто разговор с Хейтън й бе предаден почти буквално, в потвърждение на факта, че си бе изпросила поканата за участие в мъжкото забавление.

Лиз усети обвинението в думите на другата жена и се сви, понеже все още се чувстваше виновна, задето предложи този начин на ловуване, който ги отведе сами в гората, но Грей сложи нежно ръка на рамото й и я привлече към себе си.

— Достатъчно, Юфемия! — каза той и сестра му отстъпи пред неговия несравнимо по-силен поглед. Грей бе отвратен от отровата, която кипеше в думите й. — Първо Тимъти, а сега Лилибет? Не само е достатъчно, но е и твърде много.

Въпреки че погледът на Юфемия бе сведен към лъснатия под на антрето, очите й продължаваха да блестят като малки ахати. Незабавната реакция на Грей и това, че той използва името на любимата си баба за тази жена, й показаха точно как стоят нещата между него и съпругата му. Тя никак не бе доволна.

— Надявах се да съобразиш, че този въпрос би трябвало да се обсъжда в максимално тесен кръг.

Тръпка на раздразнение премина по тялото на Грей и той многозначително кимна към дискретния и официален Елисън. Преданият иконом продължаваше да държи вратата отворена, тъй като двойката все още не бе влязла въпреки силния дъжд, които се лееше зад тях.

Неприятна червенина покри изкривеното лице на Юфемия. Тя се обърна рязко и тръгна нагоре по стълбите. За първи път, откакто се помнеше, постъпи толкова неуместно и хвърли вината за това върху нецивилизованата американка.

— Елисън, накарай Харис, освен сандъците, да отнесе в стаите ни и личните ни чанти.

Грей изглеждаше спокоен, но Лиз усети раздразнението му, когато той я поведе към свободната всекидневна.

— Съжалявам — прошепна тя, щом вратата се затвори зад тях. Стаята бе осветена само от светлината на дъждовното небе, която се процеждаше през широките прозорци на едната стена. Те бяха потеглили от ловната хижа на Хейтън призори и пристигнаха в Брант Хаус още преди обяд.

— За какво? — раздразнението на Грей, предизвикано от Юфемия, пролича в резкия въпрос.

— Защото предизвиках Хейтън да организира лова по моите правила и това много улесни нападението срещу теб.

Тя нервно свали малката си шапка и я сложи върху масата, която използваха за семейни игри, без да обръща внимание, че разваля грижливо направената си прическа.

Това, че тя нарече графа Хейтън вместо Лорънс подобри настроението на Грей. Той се усмихна и поклати глава.

— Това беше непредвидена промяна на плановете и не тя бе причината за този изстрел. Всъщност, ако не се бе случило там, със сигурност щеше да се случи другаде.

За първи път мъжът й заговори за опасността пред нея и Лиз отвори уста, за да продължи разговора по този въпрос. Грей усети намерението й и се наведе към нея, като предложи на сладката й уста по-добро занимание. Тя потръпна при допира на твърдите му устни и разтвори своите, готова да приеме това, което той искаше да й даде. Минута по-късно Грей вдигна глава и затвори очи пред изкушението, защото сега не бе времето и мястото за ласките, към които съществото му стихийно се стремеше. Леденият му самоконтрол явно бе безсилен пред неопитната съблазън на Лилибет.

Лиз се подпря на рамото му и като се бореше с напиращата страст, продължи опитите си да разбере нещо повече:

— Но кой би могъл да знае достатъчно, за да…

Грей отново се наведе и отпи от сладкото вино на устните й, след което нежно прошепна в ухото й:

— Нека не губим време, като се тревожим за това, което стана или можеше да стане, а да вложим цялата си енергия в изпълнение на вчерашното ти предложение. Горя от нетърпение да предприема тази предпазна мярка.

Устните му тръгнаха от ухото й и като минаха покрай камеята, която тя гордо носеше на шията си, продължиха надолу. Лиз потрепери от спомена за яркия пламък на вчерашната им интимност и усети усилваща се болка, породена от жаждата за неговите ласки. Тя обгърна силните рамене, впи пръсти в черните кичури над врата му и се притисна още по-плътно към красивото лице, сгушено в гърдите й. Грей рязко я повдигна във въздуха, за да получи още от неустоимите й съблазни.

— Срамота, скъпа — той я пусна на земята, като дишаше тежко през стиснатите си зъби, — ти би могла да откъснеш монах от молитвата му, както откъсваш мен от задълженията ми.

Като продължаваше да я държи, Грей се отдръпна назад и впи поглед в страстната жена, която от мига, в който се срещнаха, доказваше, че е способна да превърне подредения му живот в абсолютен хаос. Тя просто прекрачваше или заобикаляше всички бариери, които той бе издигнал около себе си, за да се предпази от опасни емоции и посегателства към чувствата от миналото, които пазеше дълбоко в сърцето си.

— Трябва да спреш да ме изкушаваш да остана, когато наистина не бива да го правя — обзет от мисли, които доказваха наличието на опасни чувства, Грей решително се зае с неотложните въпроси. — Човек може да загуби представа за времето след един уикенд в провинцията, особено ако той е така богат на събития като този. — Блясъкът в очите му почти разтопи Лиз. — Само че днес е понеделник. Заседанието на парламента вече е започнало и аз трябва да побързам, за да заема мястото си в горната камара.

Въпреки че наистина трябваше да бърза, Грей се наведе и я дари с още една пламенна целувка, преди да се откъсне от съблазнителната й прегръдка. На вратата той се усмихна и нежно каза:

— До довечера…

Лиз гледаше след мъжа, който в последните двадесет и четири часа се оказа по-смайващ, отколкото си представяше в своята невинност. Тя почувства слабост от страстта, която той толкова лесно събуди. Придърпа едно кресло от масата и потъна в него, като зарови пламнало лице в ръцете си, кръстосани върху полираната маса. Когато се успокои, тя осъзна колко умело Грей я отвлече от важните въпроси, които смяташе да му зададе. Изведнъж я обзе справедливо негодувание срещу насладата от удоволствието, с което той я даряваше. Последната мисъл й припомни да пише на баща си, че му прощава за измамата, която я дари с такова щастие. Това я накара да се усмихне.

Тя не знаеше колко време бе стояла така, когато Елисън се прокашля, за да привлече вниманието й. Лиз вдигна поглед и се почувства неудобно, задето я завариха все още облечена с дрехите за път и то доста разрошена от ласките на Грей. Когато Елисън заговори, тя се зачуди дали, като се има предвид богатият му житейски опит, е разбрал причината за нейното притеснение.

— Ваша светлост, Ани и Дейвис вече разопаковаха сандъците с вашите рокли и дрехите на дука.

Лиз кимна. Това, че прислужницата й и камериерът на Грей бяха свършили част от нормалните си задължения, не можеше да бъде причината за това посещение. Тя изчака Елисън да обясни какъв е проблемът.

— За съжаление, личните чанти, които Харис внесе по нареждане на дука, са еднакви. Харис не знае коя къде да отнесе. Ще разрешите ли да ги остави във вашия апартамент и когато имате възможност, да определите местата им. Ще трябва само да позвъните и чантата на дука ще бъде отнесена незабавно в стаите му.

— Разбира се — съгласи си веднага Лиз.

Тъй като багажът на господарите се опаковаше и разопаковаше от слуги, за благородниците бе обичайно да носят лични чанти, до които имаха достъп само те. При нормални обстоятелства тя не би нарушила неприкосновеността на личните вещи на Грей, но в конкретната ситуация един от двамата трябваше да хвърли поглед на съдържанието на двете чанти. Следвайки този логика, Лиз реши, че това може да направи и тя. С лъчезарна усмивка тя се надигна и каза:

— Ще се кача още сега и ще разпределя чантите.

— Благодаря, госпожо — кимна Елисън и на обикновено безизразното му лице се появи топла усмивка.

Още с влизането в будоара си Лиз видя еднаквите чанти, спретнато поставени една до друга в единия край на леглото. Тя тръгна към тях и изведнъж се замисли дали Грей ще дойде в леглото й довечера, или ще я отнесе в своето.

Още няколко ярки кичура се освободиха от стегнатата прическа, когато Лиз тръсна глава и решително се зае с непосредствената задача. Ремъците, които държаха чантите затворени, бяха разкопчани, но тя бе сигурна, че ключалките не бяха отваряни. Като се вземеше предвид суетнята около раняването на Грей и страстната игра в последвалите часове, не бе чудно, че и двете чанти не бяха подредени много внимателно. Когато тя ги отвори едновременно, един смачкан лист хартия се изплъзна от претъпканата чанта на съпруга й. Лиз се наведе да го вдигне и леко потръпна. Хартията не беше висококачествена, каквато използваха аристократите. Тя бе груба и очевидно бе откъсната от някакъв по-голям лист, вероятно от тези, с които увиваха закупената стока по пазарите. Лиз сложи листчето върху твърдата корица на една книга в ъгъла на чантата, изглади я с длан и застина.

„Спри или следващия път ще се прицелим по-добре.“

Загадъчна, но брутално ясна, грубата заплаха удари Лиз със сила, каквато сигурно бе почувствал Грей, когато куршумът бе пронизал плътта му. Тя се свлече на колене, изпълнена със страх за живота на своя любим. В следващия момент я прониза споменът за други подобни откъснати листи. Лиз скочи на крака. Въпреки че трепереше, тя се втурна надолу по стълбите към библиотеката.

Лиз започна внимателно да претърсва бюрото на Грей въпреки безмълвното учудване на Дейзи. Дейзи бе едно хубаво, пълничко момиче, съвсем наскоро повишено в домашна прислужница, след като назначиха Ани за лична камериерка на дукесата.

Въпреки че бе съсредоточена в търсенето, Лиз усети критичния поглед на прислужницата, която старателно бършеше праха от лавиците. Като реши, че ще е по-добре да отвръща на всяко предизвикателство, господарката прекъсна работата си и се усмихна топло на младото момиче.

— Доволна ли си от новата си длъжност?

— О, да, госпожо.

Дейзи направи бърз реверанс, но тъй като бе твърде близо до подвижната стълба, която използваха, за да свалят книги от най-горните лавици, тя едва не падна. И като всички честни комплексирани хора, прислужницата се изчерви много лесно. Искрящият поглед на красивата господарка накара лицето й да пламне още по-ярко и очите й се наляха със сълзи от срам.

На Лиз й стана неприятно, задето предизвика това страдание.

— Сигурна съм, че тези стълби са направени, за да надхитряват хората. Имам предвид, че нито една жена не може я използва правилно. Мислиш ли, че мъжете са ги измислили с тази цел?

Спонтанен смях изтри сълзите на Дейзи и остави на страните й само приятна руменина.

— Затова аз бърша праха тук само когато няма вероятност някой да влезе.

— Мъдро решение. Аз ще приключа скоро и обещавам да не те гледам, ако и ти ми обещаеш същото. Сключихме ли договора?

Дейзи кимна откровено, като си мислеше, че това, което се говореше сред прислугата, бе вярно. Американката бе различна и доста по-приятна от повечето представители на своята класа.

Успокоена от сключването на странната сделка, Лиз се върна към търсенето. Тъй както не би погледнала в чантата на мъжа си, ако не бе възникнал проблемът с объркването, тя не би претърсвала бюрото му без належаща причина. Но търсенето на информация, която би попречила на някого да изпълни смъртната заплаха към Грей, сега бе по-важно от доброто възпитание.

Заровени под купчина платени сметки в едно от долните чекмеджета на бюрото, Лиз откри това, което търсеше: още пет предупреждения, написани със същия лош почерк. Съдържанието им показваше, че те бяха получавани след всяко от предишните „произшествия“ на Грей. Също толкова ясно бе, че съпругът й отказваше да се огъне пред заплахите, въпреки че знаеше колко опасна бе линията на поведение, която бе избрал. От една страна Лиз се гордееше със смелата му решимост да устои на натиска, а от друга, бе изплашена както никога досега.

Веднага отхвърли идеята да настоява Грей да обърне внимание на доказателствата за смъртната опасност. Той бе отказал да се огъне пред злодеите и едва ли щеше да отстъпи пред нейните молби. Не, тя трябваше да действа сама, с малко помощ от Тимъти и Дру. След като внимателно върна нещата на местата им, Лиз стана и на излизане се усмихна на прислужницата, като се надяваше по този начин да покаже, че не е имало нищо необичайно в действията й.

Тя мина покрай Елисън, без да го погледне и тръгна нагоре по стълбите, без да забележи как икономът кимна на Харис да замълчи, когато той понечи да я попита дали чантата на дука е готова.

Щом влезе в апартамента си, Лиз осъзна още нещо. По същия начин и вероятно поради същите причини тя не трябваше да казва на съпруга си какво е научила. Ако той разбереше, щеше да й забрани да прави каквото и да е по този въпрос. Весела искрица блесна в потъмнелите й от загриженост очи. Тя вече му доказа, че да й забранява нещо, е загуба на време и сили, така че това не би било сериозна пречка.

Лошото бе, че с доста по-голям успех той щеше да направи всичко възможно, за да попречи на отчаяното й търсене на потенциалния му убиец. Лиз бе решила твърдо да открие този злодей без оглед на средствата, които трябваше да използва, и независимо от опасностите, които това криеше.

 

— Ти се закле, че Грей няма да пострада, и излъга! — в нощната тишина на градината гласът на Юфемия трепереше от отвращение, заради извършеното предателство.

— Не, уважаема госпожо — моменталният отговор бе придружен от противно хилене. — Вие пожелахте това, но аз се заклех само, че Грей няма да пострада сериозно, както и стана.

Юфемия презрително изсумтя и отвори уста, за да отрече това твърдение, но облеченият в черно посетител, който се сливаше с мрака под високата ограда зад Брант Хаус, не й даде възможност да продължи.

— Освен това, ако искаш брат ти да остане жив и здрав — той направи пауза, за да засили ефекта от предупреждението, — съветвам те да бъдеш по-внимателна в действията си. Като ми изпрати бележка, за да ми определиш тази среща, ти пое огромен риск, не само за себе си, но и за своите партньори.

— Ние не сме партньори — изсъска високо жената.

— Тихо! — заповедта бе категорична, макар да бе изречена тихо. — Спомни си сделката, която сключихме, за да решим проблемите и на двама ни. Запомни, че си замесена толкова, колкото и аз. По силата на това обстоятелство, което не можеш да отречеш, ние наистина сме партньори.

Юфемия бе избрала това място за срещата, тъй като бе сигурна, че никой няма да се разхожда посред нощ в градината след проливния дъжд. Облаци закриха луната и въпреки че проливният дъжд бе преминал в леко ръмене, земята бе подгизнала. Калта шляпаше под краката й, когато тъпчеше от притеснение за решението, което трябваше да вземе. Да каже ли на Грей? Не. Това би унищожило гордостта й, семейното име и Дру.

— Наблюдавах те — продължи посетителят със заплашителен шепот — и видях, че започваш да изтърваш нервите си. Притеснявам се, че може да се окажеш достатъчно глупава да признаеш за сделката ни. Макар да се възхищавам от сестринската ти загриженост за Грей, съветвам те да помислиш и за своето здраве, така че си дръж езика зад зъбите.

Юфемия остана в градината, след като посетителят й си тръгна. Влажната мъгла проникваше през тъмните й дрехи и студът я пронизваше до кости, но тя не забеляза това, замислена за истината в ясно изложените факти.