Марлис Мелтън
Не ме забравяй (6)

Пета глава

Тя беше убедила Малъри да я замести.

Разочарованието развали за дълго настроението на Гейб, който наблюдаваше как доведената му дъщеря измъква фотоалбума от шкафа с книги.

— Това е сватбеният ви албум — каза тя, като се тръшна на кушетката до него в кабинета.

Гейб погледна бялата му корица с позлатени ръбове, осъзнавайки огромното си нежелание да участва в тази дейност, особено щом Хелън нямаше да е до него.

— Знаеш ли, чувствам се малко изморен — опита се да изклинчи той. — Нека да разгледаме снимките утре сутринта.

А и не лъжеше. Въпреки лекарството, което вземаше на всеки четири часа, той усещаше, че умората се е просмукала чак до костите му.

Беше направо съкрушен. Двете неща, които желаеше най-много в момента, изглеждаха напълно недостижими — връщането при тюлените и обичта на Хелън.

След като му се беше извинила този следобед, тя се държеше особено любезно с него, но и някак хладно и на дистанция. Беше изгълтал колкото можа от разводненото й задушено на фурна, макар да бе изгубил апетита си, както и силите си. Искаше му се единствено да изпие приспивателните и да потърси забрава върху твърдата и неравна кушетка.

— Да разгледаме само един албум, а? — умолително изрече Малъри.

Погледна го с големите си зелени очи и той разбра, че е обречен.

— Добре. Само един.

Тя го възнагради с усмивка, а на лявата й буза се появи трапчинка. Неочаквано му хрумна, че в бъдеще тя със сигурност ще разбие доста мъжки сърца. Бог да пази мъжкия пол.

— Добре — каза Малъри и разгърна корицата, — ето тук мама се облича за сватбата.

Гейб си пое дълбоко дъх и се гмурна. Беше възнаграден с образа на Хелън по дантелен корсет и в допълнение жартиери и секси дълги бели чорапи, поставени до сватбената рокля. Бедрата й бяха дори още по-великолепни, отколкото си ги беше представял. Устните му пресъхнаха.

— А ето тук се гримира.

Гейб направо се загуби сред снимките на лицето й в едър план. Тук тя беше по-млада, по-свежа, по-заоблена. В снимките, на които надничаше в огледалото, слагайки си руж и очна линия, имаше някаква неуловима интимност. Те бяха запечатали образа на млада жена, изпълняваща специалния за нея ритуал да се приготви за своя жених. Хелън сияеше от щастливо очакване. В кехлибарените й очи светеше възбуда. Той никак не се учудваше, че не е успял да й устои.

Малъри обърна на следващата страница.

— Тук сте в църквата. Ти чакаш мама да влезе.

Снимката приличаше на онази от банята й, само че на тази той беше наперен моряк с бяла униформа. На лицето му имаше изключително самоуверено изражение. Този тип не знаеше какво е да се потиш в последната минута преди сватбата. Очите му гледаха застрашително.

Гейб изпита усещането, че стените се сриват върху него. Облегна се назад на кушетката и се опита да успокои дишането си. По челото му избиха капки пот и ризата му залепна за гърба. Нямаше желание да гледа повече снимки.

Малъри обърна глава и го погледна. После бързо се изтегли назад, така че сега седеше плътно до него.

— Искаш ли да видиш как съм изглеждала аз на десет? — попита тя.

Хлапето си го биваше. Гейб направи крива гримаса, обръщайки се към профила й, и отново си позволи да погледне албума. Тя сочеше едно момиче с изумруденозелена рокля, кестенява коса, украсена с портокалови цветчета, и зелени очи, широко отворени и блестящи.

Гейб неволно въздъхна с възхищение.

— Хубава си — каза той. — Харесва ми цветът на косата ти.

Малъри направи гримаса.

— Аха, е, да, боята ще падне от миенето.

Тя сложи зад ухото си кичур боядисана коса и Гейб забеляза, че по ръба на нежната й ушна раковина има множество дупки.

— Мама знае ли, че така си продупчила ухото си? — попита той и сам се стресна от това, че нарече Хелън „мама“.

Малъри скри вещественото доказателство, като тръсна глава.

— Да — уморено произнесе тя. После добави с отбранителен тон: — Това е само на лявото ми ухо. Направих го преди месец.

— Защо го направи? — попита той, не разбирайки каква е причината, особено след като не носеше обеци.

Лицето й придоби намусено изражение.

— Не знам. Май защото моите приятелки ме предизвикаха.

— А какво казва мама по въпроса?

Харесваше му да нарича Хелън „мама“. Така тяхната връзка изглеждаше постоянна, окончателна.

Върху лицето на момичето се появи гримаса на отвращение, която изглеждаше почти комична.

— Тя направо откачи. Затова не нося никакви обеци. Дупчиците трябва да зараснат.

Искаше му се да поздрави Хелън, че е постигнала своето.

— Значи си се подложила на всичко това ей така, за едното нищо — отбеляза той.

Тя сви рамене — едно леко повдигане и спускане. Мълчанието й го раздразни.

— Винаги ли правиш каквото ти кажат приятелките? — добави той, опитвайки се да измъкне още нещо от нея.

— Не.

Гейб изчака, усещаше, че тя ще му каже нещо повече.

— Аз всъщност не го направих заради това — тихо призна Малъри.

— Така ли?

Секундите минаваха, а тя се взираше с невиждащ поглед в снимките. Изведнъж избута албума от скута си и избяга, оставяйки Гейб да седи там, потънал в дълбок размисъл.

Той в никакъв случай не беше експерт в областта на детската психология, но половин дузина дупчици в едното ухо със сигурност му звучаха като вик за повече внимание. Като се имаха предвид обвиненията на Хелън, че е пренебрегвал доведената си дъщеря, трябваше да признае, че самият той по някакъв начин е отговорен за действията на Малъри, макар тогава тя да го е смятала за мъртъв. Ако се беше държал повече като баща, преди да замине на последната си мисия, тя щеше ли да си пробие ухото?

Гейб тихо изруга и потърка възпалените си очи. Господи, колко беше уморен! Трудностите по пътя му напред изглеждаха по-големи от всичко, преживяно някога в миналото… а това говореше много за човек, който е преминал през ада. Някога, по време на военното си обучение, той бе имал сили да понесе всичко, което се изискваше от него. Тогава беше по-млад. А сега се чувстваше на около един милион години.

С полузатворени очи оглеждаше обстановката наоколо. Най-малката от трите спални беше превърната в кабинет. Той лежеше на кушетката във виненочервено и зелено. Шкафовете за книги и бюрото бяха от махагон, който им подхождаше. На единствения прозорец имаше изящно набрано късо перденце. Тук беше истински рай в сравнение с онова, което вероятно беше преживял. Наистина нямаше от какво да се оплаква.

Погледът му се плъзна към албума до него, който едва се крепеше на ръба на възглавничката и все още стоеше отворен, както го бе оставила Малъри. Гейб започна да разглежда снимките от разстояние.

Ето го него самия там, главата му стърчеше над останалите и той позираше пред камерата, обгърнал със собственически жест раменете на Хелън. Любопитството го накара да отгърне страницата и ето ги пак двамата — целуваха се.

Гейб остана без дъх. Наведе се напред към снимката в близък план, изкусен от мисълта да целуне жена си. Изражението на нейното лице го накара цял да пламне. Клепките й бяха натежали от желание, очите й — замъглени, устните — леко разтворени. Господи, беше толкова красива така!

Взирайки се в снимката, той осъзна, че днес тя преднамерено се беше опитала да го заблуди. Бе казала на лекаря, че се е омъжила за Гейб, за да може Малъри да има баща. Но това не беше цялата истина, нали така? Тези снимки показваха, че тя здравата е била хлътнала по него. За миг се наслади на откритието си. Но после си спомни за физическото си състояние в момента и настроението му помръкна. Вече не беше същият мъж; бе покрит с белези от рани буквално от главата до петите. Никак не се учудваше, че сега тя не иска да има нищо общо с него.

Като се изправи с мъка, Гейб отиде до скрина и измъкна от там чисти дрехи за преобличане. Примирявайки се с мисълта, че трябва да вземе студен душ, той прекоси коридора и влезе в банята на Малъри, твърдо решен да остави този мъчителен ден зад гърба си.

Хвърли мръсните си дрехи в коша, чудейки се кога ли Хелън намира време за прането. Може би трябваше да й помогне малко утре, докато тя е на работа. Щеше да поправи и разклатената месингова кука.

След като сам си възложи тези задачи, Гейб се почувства сравнително по-добре. Ако се разшеташе из къщата, Хелън щеше да е по-малко склонна да го зареже. А ако изиграеше добре картите си, може би някой ден дори щеше да спи с нея. Не че бе достатъчно сигурен в себе си, за да прекара цялата нощ в леглото й. Бе сбъркал помощник-капитан Леон с един от своите мъчители. Бог знае какво би могъл да причини на нищо неподозиращата си съпруга.

Но той слагаше колата пред коня. Предстоеше крачка номер едно — да накара Хелън да го оцени. За да постигне това, трябваше да стане незаменим. Щеше да се погрижи за всички дребни поправки из къщата. Щеше да стане идеалният баща на Малъри, която си беше пробила половин дузина дупки в ухото без никаква видима причина.

Освежен след душа и в по-добро настроение поради взетото решение, Гейб набързо навлече дрехите. Отивайки към кабинета, забеляза, че Хелън стои пред вратата на Малъри. Усмихна й се, но това я накара да се намръщи и да го погледне подозрително.

Хелън завъртя топката на вратата.

— Миличка, какво правиш? — тя надникна вътре.

— Чета — гласът на Малъри идваше някъде откъм тавана. Беше се покачила на горното легло.

— Наистина — скептично изрече Хелън и изчезна вътре в стаята.

Гейб беше надникнал по-рано в стаята на Малъри. Сега мислено си представи обстановката: солидно легло на два стажа от бяло дърво, отрупано с пухкави животни — играчки, розови стени и бяла мебелировка. Подредбата в стил „малко момиченце“ беше съсипана с плакати на поп звезди и рап музиканти, а по цялата стена имаше лепенки с изписани лозунги от рода на „Всички под пара и никой да не пада под бара!“.

Гейб си представи как Хелън се приближава до леглото.

— Това не е книга, а списание — каза тя.

Чу се шумолене.

— Ей, бях си отбелязала докъде съм стигнала! — възропта Малъри.

— Ако ще четеш, започни със списъка за лятната ваканция — троснато отвърна майка й.

— Мразя ги тези книги!

Виждайки възможност да приложи на практика своя план, Гейб направи завой в коридора и пъхна глава в отвора на вратата.

— Дори не си ги погледнала, как можеш да твърдиш, че ги мразиш? — възрази Хелън.

Тя се беше навела и ровеше в шкафа с книги, без да забелязва присъствието на Гейб.

А Гейб много добре я беше забелязал. Той поглъщаше с поглед нейните съвършени… ъъ, съвършени прелести, забравил напълно за Малъри. Хелън носеше къси дънкови панталонки — всъщност толкова къси, че както се беше навела да рови в шкафа, му даваше възможност да се наслади на гледката на пет сантиметра от изваяното й дупе — не се забелязваха никакви пликчета, освен ако не носеше прашки. Тази възможност направо го наелектризира.

Малъри се изкиска и той откъсна очи от гледката. Хелън рязко се обърна и се изправи, притиснала една книга до гърдите си.

— Недей да ме дебнеш — скара му се тя.

Гейб вдигна ръце и предложи с пламнало лице:

— Стори ми се, че мога да помогна.

— Подвързала съм я — Хелън се обърна към дъщеря си и се опита да пъхне книгата в ръцете й.

— Нека да не е най-дебелата! — захленчи Малъри.

— Какво е заглавието й? — попита Гейб.

— „Клетниците“ — Хелън настойчиво подаваше книгата на дъщеря си. — Трябва отсега да започне, за да я изчете до началото на учебната година.

— Съгласен съм с теб — обади се той и погледна настойчиво Малъри.

Малъри направо зяпна.

— Е, аз не съм — рече тя. — И именно аз съм тази, която трябва да я прочете!

— Ще я прочетеш — твърдо обяви Хелън, — иначе цяла седмица няма да излизаш от къщи.

Гейб пристъпи крачка напред.

— Аз ще се справя с това.

— Моля? — тя впери невярващ поглед в него.

— Да — каза той. — Ще я накарам да прочете книгата.

— Как?

— Ще я четем заедно. Това е велика книга.

Майка и дъщеря го гледаха така вторачено, сякаш на главата му са изникнали рога.

— Добреее — тихичко каза Хелън. — Аз отивам да взема душ.

Тя премина тържествено покрай него, като му подаде книгата. След секунди вратата се затвори зад нея.

Това победа ли е, зачуди се той.

Малъри подпря с ръка брадичката си и изсумтя.

— Ти оглеждаше мама — с обвинителен тон изрече тя и се ухили хитро.

Гейб не си направи труд да отрича. Вместо това повдигна рамене, омаловажавайки едностранния си интерес.

— Слез тук — посочи той долното легло, — защото няма начин аз да се кача при тебе.

Тя изръмжа сърдито, но се насочи към стълбичката. Гейб се пъхна на тъмно на долното легло и включи настолната лампа.

— Тази книга ще ти хареса — каза той, облегнал гръб на стената. — Аз я четох, когато бях в гимназията и в колежа.

Усещането, че преживява същата ситуация за втори път, отново го стресна и той за миг застина на мястото си, неспособен да се отърве от чувството, че някога в продължение на много дълги часове е седял така, подпрял гръб на стената.

Едно познато чувство за неотложност отново го смути. Той знаеше нещо. Нещо, което трябваше да каже на другите. Нещо, изпълнено с опасност, от което изведнъж му се зави свят и тялото му плувна в пот.

Малъри скочи на пода и чувството се изпари. Тя грабна една възглавница от леглото си и се настани до него.

— Това са повече от триста страници! — оплака се тя.

Гейб потръпна и се постара да се съсредоточи върху настоящето.

— Свали си обувките — каза й той, като видя, че е с маратонки. — Легнала си с обувки в леглото? Отвратително!

Обувките й тупнаха на пода.

— Миришеш на ягоди — каза Малъри в отговор, ловко сменяйки темата.

Беше използвал лосиона й за тяло „Горски плодове“.

— Качи се пак на леглото с обувките си и ще изчезнат — предупреди я той, без да се хваща на нейния номер.

— Добре — каза Мал нехайно и се отдръпна от него.

Гейб разтвори книгата.

— Искаш ли да четеш първа, или искаш аз да започна?

— Ти — мигновено реши Малъри.

Гейб прочисти гърлото си и зачете. Много скоро и двамата бяха погълнати от историята.

Колкото и да беше интересен романът на Виктор Юго, Гейб не пропусна да забележи, че Малъри опря буза до рамото му. Нежна топлина плъзна по тялото му, изпълвайки го не с ужас, както би могъл да предположи, а със задоволство. Това усещане го накара да си помисли, че мярналата се в съзнанието му опасност е въображаема. Положението на най-незаменимия татко на света си имаш своите малки преимущества.

— Може ли аз да чета до края на главата? — попита тя, като посегна към книгата.

— Да, разбира се — Малъри беше налапала въдицата. Преживя миг на разочарование, когато тя се отмести от него.

Но гладкото и бързо четене и мелодичният й глас му напомниха каква умница е всъщност. Изненада се от чувството си на бащинска гордост. Тя дори не беше негово дете, не и биологически, но беше наистина будно дете, дявол го взел.

По някое време усети, че Хелън подслушва от коридора. Само една лека сянка и ароматът на цветя му подсказаха, че тя е там. Изведнъж Гейб вече не слушаше внимателно историята, а по-скоро се чудеше защо тя се крие в коридора.

Малъри стигна до края на главата и гласът й замря.

— Страхотно — отбеляза тя. — Нека утре да прочетем още.

Хелън избра точно този момент, за да влети в стаята.

Носеше бели боксерки и бяло горнище на пижама. Косата й беше скрита под хавлиена кърпа, увита около главата като тюрбан. Шията й изглеждаше невероятно тънка и уязвима. Той изпита неудържимо желание да я докосне с устни.

— Аз си лягам — пресилено бодро каза Хелън. — Мал, имаш нужда да вземеш душ.

Тя пъхна глава под горното легло, за да целуне дъщеря си. Заради тюрбана трябваше да се наведе доста ниско, та да не се удари в леглото. Горнището на пижамата й се разтвори и Гейб зърна великолепните й гърди, поклащащи се като зрели плодове.

Мили боже! Едва се сдържа да не я сграбчи и привлече към себе си.

Тя целуна дъщеря си по бузата, а после обърна глава към него — може би по навик — и застина на място.

Той не й остави време да промени намерението си. Импулсивно притисна устни върху нейните. Очите й блеснаха изненадано и за секунда двамата се гледаха втренчено.

В съзнанието му изкристализира един спомен. Със същата тръпнеща наслада, която изпитваше в момента, си припомни как прониква в нея, само че тогава бе направил грешката да погледне в очите й. Изневиделица го бе обзела паника, бе го задушила и го бе смъкнала в някаква дупка, където го управляваха емоциите. Спомни си как бе стиснал силно очи в желанието си да прогони това усещане. Любовта беше опасно нещо. Тя можеше да го накара да се поколебае, преди да натисне спусъка, да се изплаши и да не скочи от самолета. Не можеше да бъде тюлен и същевременно да се чувства по този начин.

Гейб стреснато се дръпна назад. Хелън го гледаше втренчено и объркано.

Разтърсен от спомена, той набързо се измъкна от тясното легло и излезе от стаята. Неочаквано се насочи към входната врата, усещайки, че има нужда да проясни главата си.

Закрачи напред-назад по цялата дължина на площадката, поемайки дълбоко глътки солен въздух. Като обходи балкона отстрани на къщата, Гейб видя, че лунният полумесец е застлал океана със сребристо покривало. Вкопчи се в парапета и откри, че е неравен и има нужда от излъскване.

Щом веднъж сърцето му заби спокойно, той си позволи да преживее отново спомена. Чувстваше се благодарен за него, макар че пораждаше смущаващи чувства. Споменът потвърди онова, което вече бе усетил — че двамата с Хелън си принадлежат, че сексът между тях е бил невероятен, точно както си го представяше. Толкова невероятен, че той се е изплашил до смърт.

Гейб затвори очи и преживя отново удоволствието да люби тялото й, да поглъща всяка капчица сладост, да вкусва всеки неин отклик. Известно време тя се бореше да остане сдържана, съпротивлявайки се на неговото желание за пълно отдаване, но той не беше доволен, докато не я накара да му се отдаде изцяло. Срази самообладанието й, като я целуваше, галеше я и я изучаваше, докато тя не започна да се мята в ръцете му и с вик не призна пълната си капитулация.

С изненада усети, че лицето й е влажно. Спря, за да погледне в очите й и да разбере защо плаче.

Очите й бяха като кехлибарени вирове. Реши никога повече да не поглежда в тях, докато правят любов. В онази нощ забрави за това. Изведнъж чувствата свиха сърцето му. Не можеше да гледа в очите й и да не усеща болката й, да не усеща собствената си всепоглъщаща нужда да я притежава.

Изплашен от властта, която тя имаше над него, той рязко се дръпна, търкулна се настрани и впери поглед в тавана, отказвайки се от удовлетворението, бягайки от отломките на любовта, плуващи в очите й.

Вятърът откъм океана облъхна голите ръце и крака на Гейб и го накара да се върне в настоящето. Сега разбираше нежеланието на Хелън той да се прибере у дома. Бе отказал да й даде любовта, която искаше от нея в замяна. Беше се страхувал, че чувствата му ще го направят по-малко воин. И когато бе усетил, че нейната любов се разпада, се бе паникьосал и бе избягал, без да дочака да види какво ще им струва тяхната взаимна студенина.

Съзнавайки собствената си глупост, той простена и закри лицето си с ръце. Какъв идиот е бил! А дали сега бе по-различен? Не можеше да каже. Вероятно. Знаеше единствено, че ще умре от щастие, ако Хелън отново го приеме в прегръдките си. И тогава щеше да положи големи усилия, за да е сигурен, че тя ще го задържи там!

Но дали Хелън някога щеше да го иска целия в белези от рани, признат за военноинвалид?

Чувствайки се напълно съкрушен, Гейб отиде до шезлонга и се стовари върху него като пациент в ръцете на хипнотизатор. Лекарят бе препоръчал да не го лекуват с хипноза. При някои пациенти хипнозата отключвала такива реални спомени, че те все едно преживявали травмата си отново.

Изминаха няколко минути, но нищо не се случи. Остана само единственият спомен, който го измъчваше със своята чувственост и с неизбежната истина, че някога я е разочаровал.

Изтощен, той закри очите си с длан, но в същото време усещаше и болезнена възбуда. Помисли си да се върне обратно в къщата, да си признае за върналия се спомен и да помоли за още един шанс. Но какво щеше да постигне? Този следобед тя бе казала: като ни обръщаш внимание сега, няма да промениш миналото. Хелън не желаеше отново да преживее разочарованието. Нямаше търпение да остане сама, без него.

Освен това утре тя трябваше да стане рано, за да отиде на работа. Трябваше да я остави да се наспи добре, дължеше й го.

Макар че шезлонгът не бе особено удобен, тялото на Гейб сякаш не усещаше това. Тръпчиво-сладкият въздух ухаеше на цветя и море. Топлият вятър леко разроши косата му, подобно на майка, която слага сина си да спи.

Постепенно започна да се унася, съзнавайки смътно, че не е взел приспивателното си.

Първият половин час сън му донесе отмора. После в съзнанието му започнаха да трепкат образи, сякаш щракаха един след друг ужасяващи диапозитиви.

Сенки се спуснаха над него. Слепоочието му се притисна в студен варел. Дръпнаха го и го изправиха на крака.

Влачиха го по дълъг коридор. Светлините на халогенни лампи заслепяваха очите му.

Вкараха го в сумрачна килия.

Бутнаха го да седне на наподобяващо стол приспособление.

Вързаха ръцете и краката му с ремъци.

И през цялото време преживяваше отново и отново същия ужас — че този път може да измъкнат нещо от него.

Една ръка на рамото му.

Не и от моята уста, мълчаливо се молеше той, докато от тялото му направо се лееха реки от пот.

Леките стъпки на главния му мъчител. Лицето му плуваше сред сенките.

Този човек никога не повишаваше тон повече от шепот. Другите, които го малтретираха, винаги крещяха. Гейб се страхуваше от прошепнатите команди, които се изплъзваха от устните на Сюн Ки. Онзи пусна ръчната си чанта на една маса и с нежни движения я отвори. Метал застърга в метал. Инструментите за мъчение на Сюн Ки; сякаш имаше нужда от тях. Само с юмруци и крака той вече едва не бе убил Гейб.

Един от инструментите му приличаше на зъболекарски скрепер.

О, мамка му, не! Гейб го беше очаквал. Затвори очи и запълзя към онова ъгълче на съзнанието си, където никой не можеше да го докосне — вероятно освен през каналчето в корена на зъба. Дължеше това сигурно кътче на командир Джефрис, коравия тип, който бе направил всичко възможно да гарантира провала на всеки новобранец, преминаващ основното обучение по подводно взривяване.

Да си отвори устата.

Страшната команда достигна до слуха на Гейб и цялото му тяло се сви като пружина, но това нямаше да му помогне да се измъкне от затвора си. Само щеше да изсмуче силата му, а тя щеше да му трябва, за да се възстанови.

Отпусни се, каза си той с гласа на командир Джефрис.

Изведнъж усети, че са забравили да завържат с ремъци лявата му ръка. Истинско чудо! Остана неподвижен, пресмятайки шансовете да освободи дясната си ръка, докато обезоръжава двамата мъже, стоящи от двете му страни. Невъзможно. По-добре щеше да се справи, ако най-напред вземеше заложник, а след това го използваше, за да получи свободата си.

Хладни пръсти притиснаха долната му челюст. Сюн Ки пристъпи напред. Инструментът на мъчителя рязко проблесна, а лицето му остана в сянка.

Гейб реагира. Лявата му ръка описа светкавична дъга, той сграбчи мъжа, сключи пръсти около гръкляна му и изтегли тялото му върху гърдите си, държейки го отпред като щит.

Нещо като че ли не беше наред. Корейците определено бяха дребни, но този човек изглеждаше толкова немощен, че приличаше на дете или на жена, бореща се в ръцете му. Той бе паднал напряко върху краката на Гейб и докато риташе и дращеше, Гейб можа да определи първо, че е бос, и второ, че ноктите му са извънредно дълги и остри. Дългата му коса се разпиля на благоуханни вълни върху гърдите на Гейб.

Някакъв дълбоко вкоренен инстинкт накара Гейб да разхлаби хватката. Той се усъмни в реалността на случващото се и с ужас осъзна, че не се намира там, където смяташе, че се намира.

Лежеше върху шезлонга на собствената си тераса и оказваше насилие срещу напълно невинно човешко същество.

Пръстите му рязко се разтвориха, мнимият нападател се смъкна от него и тупна глухо на терасата, като стискаше шията си и се бореше за въздух. Гейб втренчи поглед в тялото до себе си и не искаше да повярва в случилото се.

Мили боже, беше се опитал да удуши жена си!