Марлис Мелтън
Не ме забравяй (20)

Деветнадесета глава

Когато се прибраха у дома, на телефонния секретар намериха съобщение от командира на Гейб. „Научих, че си имал тежки преживявания тази вечер, лейтенант, и че дъщеря ти все още е в болницата. Съжалявам да го чуя. Когато се срещнем в неделя, ще се наложи да ми обясниш какво става, по дяволите. До края на седмицата ще съм извън града; иначе щях да дойда, за да ти предложа подкрепата си. Пази себе си и семейството си, ще се видим както е уговорено. Край“.

Гейб изтри съобщението.

— Както изглежда, командирът иска да се върнеш на активна служба — отбеляза Уести.

— Надявам се — отвърна Гейб. — Искаш ли нещо за ядене или пиене?

— Не, сър.

— Ела да ти покажа къде ще спиш — Гейб го поведе по коридора към кабинета.

За него беше огромно удоволствие да отстъпи на друг стаята, в която беше спал сам в продължение на седмици. Хелън му бе дала ясно да разбере, че ще спи при нея, в нейната спалня, до края на живота им.

— Кушетката е малко на буци — с извинителен тон каза той.

— Няма проблеми — отвърна Уести, като проверяваше колко е мека плетената възглавничка. — И без това няма да спя.

Главният помощник щеше да пази със своя автомат Р226 в скута, така че лейтенантът можеше да се отпусне. Какъв страхотен тип!

— Е, не се паникьосвай, ако чуеш странни звуци откъм спалнята — предупреди го невъзмутимо Гейб. Уести се ухили широко, с което накара Гейб да се почувства невероятно добре. — Чейс… — добави той, наричайки Уести с истинското му име.

— Сър? — Сините му очи подканваха Гейб да бъде откровен.

— … който и да е отговорен за случилото се тази вечер, той няма да спре, докато не го хванем или не ме убие. Ако това се случи, искам вие, момчета, да наглеждате Хелън както по-рано.

Твърдата долна челюст на Уести подсказваше неговата решимост.

— Няма да позволим пак да умрете, сър. Миналия път ви изпуснахме от поглед. Няма да направим същата грешка втори път.

— Благодаря — грубо каза Гейб в прилив на признателност. — Лека нощ.

Той се обърна и тръгна към спалнята, където го чакаше съпругата му.

Хелън беше гола. Гейб се наслади на гледката — лежеше свита на кълбо на една страна, дълбоко заспала. Бе придърпала единия ъгъл на одеялото върху гърдите си, а загорелите й бедра и копринените й рамене бяха голи. Хълмчетата на гърдите й едва-едва се очертаваха. Косите й се разстилаха върху възглавницата като златни нишки.

Гледката спря дъха му.

Въпреки че беше приучен на сурова дисциплина, трябваше да положи още усилия, за да се обърне и да отиде да вземе душ. Направи го за рекордно кратко време и угаси лампите, така че единствената светлина идваше от бледорозовата лампа с формата на лале, поставена до леглото. С хавлиената кърпа около бедрата, той се настани полека върху леглото и отметна одеялото, което я покриваше. Прелест!

Тя се размърда и изпъна тялото си — изящно, стегнато и красиво загоряло от слънцето, освен на някои много съкровени места. Предложи му сънливата си усмивка и вдигна ръце над главата си, така че гърдите й се надигнаха приканващо. Стенейки от нетърпение, той я хвана през кръста, впи устните си в тях и започна да ги смуче.

Беше му се отдала в Анаполис, но тогава това беше само едно „може би“. Тази нощ беше друго. В кехлибарените очи на Хелън светеше безусловното обещание — „завинаги“.

Той се закле пред себе си, че тя никога, никога няма да погледне назад към тази нощ със съжаление, че му е дала втори шанс. Знаеше, че е щастливец. Някои можеше да не са съгласни с това, като се имаше предвид какво бе преживял в Северна Корея. Но истината беше, че бе получил възможност да направи преоценка на самия себе си и на това какво е направил с живота си. Беше се представил добре като тюлен, с труд си бе изградил репутацията на роден водач, безкористно служещ на родината си. Но като баща и съпруг се бе провалил жестоко. Едва след като бе пленен и измъчван, бе започнал да разбира, че именно любовта му дава сили да се изправи срещу мъчителите си; именно семейството му бе причината да иска да оцелее.

Тази нощ представляваше нещо повече от една възможност да се люби с великолепната си съпруга. Тази нощ представляваше тържествена клетва, ново начало. Желанието ги изгаряше, по-осезаемо от всякога, и неудържимо ги сближаваше. Прониквайки дълбоко в нея, Гейб се взираше в сияещите й очи. Вплете пръсти в нейните, докато тя го приемаше с нежни конвулсии. В зениците й видя отражението на собственото си лице.

— Съжалявам, че не ти повярвах, Гейб — извини се тя. Той я целуна, не искаше да му напомня за събитията, които го бяха довели тук. Плъзгайки ръка между прилепналите им тела, той я докосна така, че я накара да занемее. Искаше тази нощ да се превърне в съкровен спомен, който да пазят години напред.

Но все пак тя успя да проговори.

— Обичам те, Гейб! — простена Хелън, достигайки върховната наслада.

Това признание взриви желанието му да се любят часове наред. Изгарящото удоволствие избухна в него, изстреля го до звездите и обратно, доказвайки му, че той е не само тюлен, но и човек.

 

 

Лийла избута слънчевите очила обратно върху хлъзгавия си нос и намести тялото си на шезлонга до басейна, така че дървените летвички да не й убиват. Книгата, която четеше, не можеше да завладее въображението й и тя неволно отново взе да размишлява за предишната вечер.

Това беше невероятна любовна среща — нямаше никакво съмнение. Беше излязла със Себастиан, като се бе заклела в себе си да не спи с него. За да се предпази, бе навлякла най-грозната си черна рокля — онази, която й бе купил Алтул — ако не за друго, то за да й напомня как един мъж може да разбие сърцето на една жена.

На Себастиан му трябваше по-малко от час, за да я накара да съблече роклята.

Глупачка, кипеше Лийла, бутайки отново непослушните очила по-нагоре на носа си. Толкова лесно се отклоняваше от правия път, щом ставаше въпрос за Себастиан. Той сигурно щеше да се смее, ако разбереше, че тя се бе запазила девствена за първата си брачна нощ. За него тя сигурно изглеждаше лесна плячка. Трябваше само да й покаже стръвта и тя се хвана на въдицата и се съблече за него! Копеле!

Е, разбира се, стръвта беше много голяма, каквато Никой друг познат мъж не й беше предлагал някога — бебе. Без никакво обвързване.

Все пак видимо обвързване нямаше.

Тя бе дошла на себе си само няколко секунди след оргазма. Осъзна истината в мига, когато той се отдели от нея и изчезна да спасява обезумялата Хелън.

Обвързването бе станало в сърцето й.

Не беше в състояние да позволи на Себастиан да я люби, без да се влюби в него. В онзи кристално ясен момент, когато той бе проникнал дълбоко в нея и тя тънеше в блаженство, изведнъж усети, че това става: влюбва се в него. Както през миналия май, когато го бе прелъстила.

Прозрението бе достатъчно ужасяващо, за да я накара да промени мнението си. Не искаше да се влюбва в тюлен. Защото всеки път, когато я оставеше, за да замине на поредната си мисия, тя щеше да има чувството, че я напуска.

Лийла бе видяла как се отразява този начин на живот върху брака на Хелън и Гейб. Макар че те сега като че ли се бяха сдобрили. Времето щеше да извади истината наяве.

Според личния опит на Лийла бъдещето винаги се оказваше по-лошо, отколкото някой е очаквал. С тревожна въздишка, тя примигна над книгата, която четеше, и се опита още веднъж да вникне в сложния текст. Една сянка падна върху страниците и я разсея. Тя не вдигна поглед, тъй като знаеше, че това трябва да е Джордж, досадният грък, който живееше в съседния апартамент.

— Върви си — каза тя.

За нещастие, с хапливия си език досега не бе успяла да спре Джордж. Нито пък в момента.

С вече опънати нерви, Лийла смъкна очилата си и впери свиреп поглед в досадника.

— Не съм в настроение…

Гласът й секна, тъй като зърна не Джордж, а Себастиан, който изглеждаше много привлекателен с невероятно бялата си плетена риза с къси ръкави и добре изгладените си моряшки шорти.

Той седна непоканен на шезлонга до нея.

— Опасявам се, че нямаш избор — каза Себастиан с ледено учтив тон.

Лийла потръпна, понеже долови решителност и голяма доза наранено его в тона му. Предишната нощ в болницата се беше опитала да му каже, че е променила мнението си за тяхното споразумение.

— Всъщност имам — натъртено рече тя, като изправи гръб в шезлонга.

Погледът на Себастиан се плъзна надолу по намазаното й с плажно масло тяло и се върна обратно. Изглеждаше смутен от отговора й.

— Имам избор — уточни Лийла.

Той стисна зъби и долната му челюст изпъкна. В очите му блеснаха искри, които й подсказаха, че й предстои дълга и трудна битка.

— Не можеш просто така да отмениш едно споразумение — изръмжа той с приглушен глас, за да не привлече вниманието на другите любители на слънчевите бани. В този августовски следобед около плувния басейн имаше много хора.

— Съжалявам — рече тя, след като долови отчаяние в гласа му. — Мога. Първо, не трябваше изобщо да се съгласявам на това споразумение. Излязох с теб само за да ти се извиня. Нямах ни най-малко намерение да правя секс с теб. — Произнесе последното изречение шепнешком.

— В случай че си пропуснала да забележиш, ние не правихме точно секс — през зъби изрече той.

— Виж какво, разбирам, че си разочарован. Не исках да те дразня…

— Смяташ, че се държа така, защото съм разочарован? — в красивите му очи блесна гняв. — Това е нещо повече. — Разочарованието е лесна работа. С него мога да се справя сам.

Добре, стигаше й толкова информация. Лийла потърка зачервените си очи. Миналата нощ не беше спала много след цялото това вълнение, след като Себастиан беше убил човек. Мили боже, тя дори не беше осъзнала този факт!

— Не смятам, че моментът е подходящ за разговори — каза тя, като сдържаше гнева си. — След две седмици ще ти се обадя и…

— Не — му звучеше категорично.

Тя го погледна отново и забеляза упорито издадената му долна челюст.

— Виждам, че си свикнал винаги да бъде на твоето — отбеляза Лийла.

— Лийла — тихо и умолително изрече той, — в каквото и да съм сбъркал, моля те, позволи ми да изкупя вината си. Сгреших, като те притиснах, признавам си. Моля те, не ме отблъсквай така. Толкова много те желая!

Той я изненада с тази страстна молба, с мъчителното отчаяние в гласа си. Лийла усети колко е слаба. Желанието допълнително подкопаваше съпротивата й. Спомни си неговите възхитителни целувки, удоволствието, което я бе накарал да изпита, и изведнъж решението й да го избягва й се стори прекалено.

— Не мога — колебливо каза тя, усещайки как гърдите й тръпнат под миниатюрните триъгълници на банския.

— Моля те — повтори той. — Можем да направим така, че всичко да е според твоите правила. Каквото и да поискаш, ще го имаш.

О, боже, той правеше това невъзможно! Тя затвори очи и мъчително преглътна, устата й бе пресъхнала. Сега най-много искаше да го замъкне в прохладния си апартамент, да го съблече и да правят безумен секс. Но ако го стореше, щеше да се влюби в него и той щеше да я изостави, за да прави онова, което правят тюлените.

Тя не искаше да преживее такава сърдечна мъка.

— Не мога — повтори Лийла.

Тя се изправи внезапно и измина двете стъпала, които я деляха от водата в басейна. Себастиан бе дошъл тук облечен. Не можеше да я последва във водата — единственото място, където тя бе в безопасност… единственото място, където можеше да изтрезнее.

В продължение на половин час той я наблюдава от шезлонга. Лийла пляскаше във водата, отиде по-навътре от всякога само за да не излезе от басейна и отново да се изправи пред изкушението.

Като поплува по гръб до другия край на басейна, тя се обърна и погледът й безпомощно се плъзна към Себастиан. Шезлонгът беше празен. Бързо огледа целия район около басейна.

Себастиан го нямаше.

Разочарованието й беше толкова голямо, че едва не се удави. Вкопчи се в ръба на басейна, питайки се какво ли е решил той. Дали не се беше отказал от нея? На сърцето й бе много тежко и това й подсказваше, че не й се иска той да се предаде толкова бързо.

Тя се измъкна от водата и седна на ръба на басейна, чувствайки се нещастна. Казваше си, че е постъпила правилно. Бе предпазила сърцето си. Не си струваше заради любовта си към един тюлен да рискува сърцето й да бъде разбито.

Не, дори той да й дадеше бебе.

Ами тогава защо се чувстваше така, сякаш е позволила нещо скъпоценно да й се изплъзне?

 

 

Телефонът иззвъня в два часа следобед. Гейб се обади от апарата в кухнята. Изпотени и гладни, двамата с Хелън току-що бяха довършили алпинеума.

— Ало?

— Гейб Рено?

— Да.

— Обажда се шериф Дънтън от полицейското управление на Сандбридж. Идентифицирахме човека, който отвлече дъщеря ви. Помислих си, че може да искате да знаете — той е бивш тюлен. Трябваше ни известно време, за да открием досието му. Официално е признат за мъртъв преди три години.

Какво ставаше, по дяволите! Гейб попи потта от челото си с кухненската кърпа, а мислите шеметно се блъскаха в главата му.

— Като се има предвид, че той вече официално е мъртъв, не виждам причини да повдигаме обвинение срещу човека, който го е убил, Себастиан Леон — продължи онзи, шумолейки с някакви книжа. — Но аз несъмнено бих искал да знам какво точно се е случило. Защо не дойдете в управлението да преразгледаме нещата?

Гейб въздъхна тежко. Обърна се към Хелън, която тъкмо влизаше в кухнята. Тя бе разгорещена и потна колкото него, след като бе работила в градината с диви цветя. Тънката й блузка бе влажна и прилепваше плътно, подчертавайки липсата на сутиен отдолу.

— Хм, може би днес следобед — взе да шикалкави той, като оглеждаше с възхищение задните части на Хелън, която се бе навела над умивалника да измие лицето си. — Тази сутрин съм зает.

Гейб бързо остави слушалката и измина двете крачки, които бяха необходими, за да сграбчи жена си през кръста и да я дръпне към себе си. Приглушеният й смях само го възбуди още повече.

— Малъри може да се събуди — напомни му тя, но все пак притисна долната част на тялото си към него.

Той я вдигна на ръце и я замъкна в килера. Затвори двамата в тясното и тъмно пространство, разкопча копчето на късите й панталони и ги смъкна.

— Ами Уести? — задъхано попита тя и се вкопчи в една полица, за опора.

— Той си подремва — успя да каже Гейб, като се освобождаваше от дънките си.

Пъхна ръка под тънката й блузка и обхвана едната й гърда, докато проникваше в тялото й и установяваше, че е приятно топла и влажна.

Откри, че любовта е мощен афродизиак. По неговите сметки, след като бе отсъствал триста шейсет и осем дни, през останалата част от живота им щеше да прави любов с Хелън всеки ден и пак нямаше да успее да навакса за претърпените лишения.

— Все още ме обичаш? — дрезгаво попита той, а всяка частичка от тялото му се разтапяше от удоволствие.

Уханието на Хелън се смесваше с кухненските аромати и цял го изпълваше.

— Завинаги — отговори тя.