Елин Пелин
Цанко Церковски

Цанко Церковски, който несъмнено притежава един истински чист и благороден поетически талант, един жив дух и разбиране на народното творчество и на душевните народни ценности, още в ранните години на младостта си даде на нашата книжнина, която тогава живееше в един наивен идеализъм, много хубави песни, изпети с непосредствено и звънко вдъхновение.

Много от страниците на почти всички списания отпреди двадесет-тридесет години са пълни е неговото име, което бързо стана популярно и симпатично.

Неговите песни, монотонни, но все пак държащи живо вниманието, като песните на полски щурец, са най-ценното нещо, което той даде за литературата ни. Преизпълнени с наивна простота, с мека и тъжна самоирония, изплетени от благоуханни народни думи, свежи и изразни, с лека ритмика в стила на народните песни и ситноцвета римовка, в тях звучи цялата тиха гама на равното българско поле, дето работи денонощно селянинът, дето среща любимата си, дето бере цветята си, дето пои кончето си, дето пасе стадото си и свири с кавала, дето люлее детето си.

[Излиза във в. „Литературен глас“, г. III, бр. 116, 23 май 1931, с. 3. Тази статия Елин Пелин печата по-рано във в. „Развигор“, г. 1, бр. 41, 15 октомври 1921, с. 2, по случай тридесетгодишния юбилей на поета. В „Развигор“ тя започва с едно съобщение за тържеството в с. Бяла Черква и за гласуваните от Народното събрание 80 хиляди лева народен дар за Церковски, а завършва с констатацията, че и други писатели заслужават такова отличие, но не им се дава. Извадки от същата статия намираме и във в. „Земеделско знаме“, г. XXVI, бр. 509, 9 май 1948, с. 4.]