Елин Пелин
Детската литература

Децата в училището живеят в една особена атмосфера, дето книгата им се налага сама по себе си. От читанките и христоматиите те се запознават с откъслеци от разни автори, които будят техния интерес. В училището те добиват знания за животни, земи, столици, морета, което дразни и възбужда детската фантазия и предизвиква интерес към нещо по-ново, по-неизвестно, по-любопитно и увлекателно.

Тоя интерес на детето може да бъде задоволен само с четене на книги вън от училището.

* * *

Най-много пленява и увлича децата фантастичното, героичното и комичното. Ето защо народните приказки толкова много харесват на децата. В тия приказки се преплитат почти феерично и трите горни елемента.

* * *

С нищо не могат да се заменят като четиво на децата народните приказки и легенди из стария завет.

* * *

Народните приказки, така както се разправят от самия народ, имат форма кристализирана и съвършена като стих. Така взети, приказките са най-добри за децата. По разните сборници на народните приказки обаче рядко се срещат приказки, записани в тяхната идеална форма. Те или са разправени от някой неумел разказвач, който я е развалил, или пък са развалени от литературния вкус на самия записвач.

Преработени от писатели приказки са винаги развалени приказки, още повече ако авторът е превзет литератор или маниерен писач.

* * *

Стиховете за децата трябва да бъдат леки, звучни и главно богати с образи прости, но силни.

* * *

Народните песни-поговорки за деца са често безсмислени, но ей богати със звучност и преплитане на думи, образни и внезапни.

* * *

Стиховете за по-възрастни деца трябва да имат тон декламаторски.

* * *

В последните две-три години повечето от нашите писатели се впуснаха и в полето на детската литература. Преценката на техните работи досега е дадена само от приятелите им.

* * *

Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога.

* * *

За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка.

* * *

Министерството на народното просвещение досега не е полагало особено грижи за детската литература, а то би трябвало да съзнае, че най-големи негови помагачи са ония, които пишат за децата.

* * *

При днешните скъпи цени на книгата трябва да се направи нещо, та и най-бедното дете, което ходи на училище, да има освен учебниците и други свои, лично негови си книги.

* * *

Държавата дава субсидии за насадени дръвчета, за фурни за печене на сливи, за отгледани породисти свини и прасета, а за ония, които садят най-хубавите цветя в човешката душа, няма никаква грижа.

[Излиза във в. „Развигор“, г, IV, бр. 164, декември 1924.]