Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. —Добавяне

В Народния театър се играе „Еленово царство“ — легенда в стихове, втората поред българска пиеса през сезона, постановка на Юрий Яковлев. Авторът г-н Георги Райчев с дълбоко чувство и широк замах създава Еленовото царство — царство на чудесата, бляновете и елените-човеци. Сърцата, които туптят тук, тъй малко се различават от онези там горе, на хората от страната на слънцето! Редят се непринудено сцени и характери, съвсем правдоподобни, съвсем човечни и се пак с оттенък на фантастика. Сюжетът е зает изцяло от нашата митология. Ето ви Алгара, годеница на Алкмен и дъщеря на царя на еленовия свят. Някакъв незнаен, чуден сън й прокобява нейната орис: тя трябва да отиде в страната на слънцето, да се пренесе в жертва и да спаси своите близки от страшната клетва на боговете. Напразно Алкмен я моли да остане, напразно неговите вопли разкъсват тъмните подземия. Подпомогната от гледачката, Алгара стига в тайнствения лес на другия свят, където среща цар Кардан. Тя става негова съпруга само през деня, а вечер самотно скита като кошута из гората. Една нощ, в определен от съдбата час, Алгара пада, пронизана от стрелата на своя мъж. В миг само — спасени са всички елени от подземното царство и като истински човеци скърбят около безжизнения труп на тяхната Алгара.

Пиесата разкрива живота на хората от подземния и надземния свят с техните малки радости и безкрайни скърби.

И режисьор, и артисти не са пестили средства и усилия за изнасяне на тая мистично-религиозна легенда, на която не липсват сценични и литературни достойнства. Герганова леко и изразително очертава привлекателния образ на Алгара. Вещо изпълнение на влюбен дава Кирчев в ролята на годеника Алкмен. Кисимов тоя път разкрива нещо ново със своята игра — повече импулс и по-голяма естественост. Играта на почти всички артисти е безукорна.

 

[Излиза в сп. „Беседа“, р. I, бр. 7, 26 декември 1934, с. 2, с. подпис „Е. П.“]

Край