Христо Пощаков
Двубоят

І. Из информационните бележки на мастития историк Кхуп — гъбообразно същество от кълбовидната галактика МСХ-8 и между другото професионален телепат.

„Тогава, както и сега, тази зала била изпълнена от представители на откритите в космоса цивилизации. За някой представител от друга част на вселената би изглеждало като нещо анахронично за времето си. Но не било така, защото присъствуващите искали да усетят «ефекта на присъствието».

В описаната зона на световното пространство ритуалите и представленията, приключенията и завоюването на нови светове се предавали по местната Световна мрежа, която предлагала пълна автентичност на изображението и превъзходна сензорна комуникация с билиардите си клиенти в този ареал от космоса. Тя била напълно пригодена за техните възприятия и предаванията се възприемали напълно от сетивните им органи. Ретранслацията била мигновена и се осъществявала благодарение на ефекта на «не-времето», открит от тамошнити изтъкнати учени.

Но в нея отначала не всичко било наред. «Ефектът на присъствието» се изплъзвал от техните очни, чувствени и мирисни рецептори, дори от сетивността на ганглиите им или центровете за усетен контакт, както и от микрочиповете за регистрация на лептонно ниво, присъщи на някои от представителите на машинни цивилизации. Той започнал да става основен проблем за всички антропоидни, паякообразни, амфибии, каменоядни, рептилии и всички други обслужвани от Световната мрежа.

Преди епохата на всеобщото включване в Разума на този сектор от космоса, повечето от изброените представители на тези цивилизации били на път да се избият взаимно и нещата изглеждали донякъде ясни. По-силният, с по-голяма технологична мощ унищожавал по-слабия. И това продължило до масовото усвояване на нулеви енергии, докато най-сетне се разбрало, че безразборното им използуване ще доведе зоната им на обитание до изходно състояние, предшествуващо «големият взрив».

Тогава по-умните галактически раси създали Световната мрежа и по-глупавите се включили в нея, но липсата на «ефект на присъствие» скоро оказала влияние върху всичките. Това не станало веднага, а постепенно. Отначало всички създания от обвързаната с мигновена комуникация част на вселената били доволни. Да гледаш саги за бивши битки на креги от съседни планети било забавно, а режисурата на предаванията била гениална. Да прибавиш в тях своето виртуално участие било още по-вълнуващо. Но до известен момент, докато не настъпи насищане на сетивата.

След установяването на това явление всяко следващо предаване изглеждало скучно, понеже в тази умиротворена зона на света не съществували войни и изглежда нищо по-особено нямало да се случи. Забраните на тяхната Световна конвенция водели до поява на лоши настроения. И когато ефекта на скуката придобил глобален мащаб, измислили двубоите по мрежата, предназначени да оцветят емоциите на зрителите, за да ги предпазят от вредното й въздействие. Не било кой знае какво, но чувството за присъствие доставяло нов вид усещания, чрез собствената си автентичност. Под всеки стол, ложе, пръст или вода за пристигналите в Залата се поставяли устройства, регистриращи директните им реакци, които заедно с картината се излъчвали в Световното пространство. Обитателите му възприемали получената непосредствена информация и изглежда ставали по-доволни.

«Хляб и зрелища» — казала по някое време някаква историческа личност в изследваната от мене зона на космоса, която живеела на една от периферните планети на някаква галактика. На същата тази планета в някакъв период на развитие заменили нещата за звукозапис, наречени «грамофонни плочи» с «компактдискове». Тъй като нейните жители били способни да улавят звукова информация чрез слуховите си рецептори, тя обикновено им доставяла наслада и намалявала собствената им агресивност. Но те доста бързо разбрали новата стерилност на звуците, в които отсъствували нюанси и емоции. Поради този факт, те се изнервили и направили сто-двеста войни, последната от които едва не се оказала фатална за планетата им.

Впрочем те я наричали Земя. Опитът на живеещите по повърхността й разумни същества бил пренесен в сърцето на бялото джудже АКН-93 и съхранен дълги години в собственото му информационно поле, макар и досега да не се знае кой точно го е направил. От този източник научаваме, че след като осъзнали глупостта си, земните жители отново започнали да произвеждат грамофонни плочи, а произведените до тогава компактдискове били унищожени с примитивни машини, които ги размазвали по повърхността на планетата. От получените сведения се изяснява, че производството им се прекратило.

Това довело до известно успокоение на тези същества, но не успяло да притъпи първичните им инстинкти, въпреки че след няколко стотин техни години, те започнали да гледат предаванията по световната мрежа, които първоначално оказали пагубен ефект върху тях.

Някой си, който твърдял че е българин, макар че националностите по онези времена се смятали за изчезнали, умирайки от скука създал страшна теория, която целяла да върне света към първоначалната му точка на развитие.

Теорията му била много гадна, но тя представлявала реална заплаха за всички зрители на Световната мрежа. В нея единствено липсвал елементът на «пусковото й въздействие». С твърденията на този българин неумолимо бил доказан законът за «инвертните процеси», чиито постулат бил, че «след като нещо е пръкнало, то много лесно може да се върне в изходната си форма». Според нея «Големият взрив» бил недоглеждане на Твореца, а не глобално космическо явление. Но всичко било в състояние да се оправи и нещата да станат такива, каквито са били. И въпреки, че въпросният индивид отправил теоретична закана към някаква част от космоса, именно в този негов сектор намерили приложението му като участник в двубоите, предавани по Световната мрежа. Оставало да му намерят съперник.

Този българин се казвал Радой — много рядко срещано име в дадената галактика, същевременно нетипично за собствената му епоха“.

Запаметил достоверността на изложеното: Кхуп от кълбовидната конгломерация МСХ-8, професионален историк и същевременно телепат.

Персонален индекс: /пи/

/труден за идентификация/

Извадка от неговите задълбочени изследвания „Възгледи за вселената“

ІІ. Това, което в действителност стана.

През този ден Радой се събуди с чувството, че всичко около него е така, както трябва да бъде. Навън птичките пееха песните си, комуникационното пространство на холобокса се намираше на мястото си, по зелената трева пред къщата му се разхождаха фазани и зелената светлинка на пулта до главата му показваше връзка със Световната мрежа. В този момент той не знаеше, че изследователят на галактики Кхуп някога ще се заинтересува от него и някой от друга зона на космоса ще го предизвика на двубой. Но съвсем скоро узна.

Двубоите, предавани по Световната мрежа бяха започнали отскоро и ставаха все по-интересни. Зрителите в Залата интензивно предаваха собствените си преки усещания и излъчваната емисия не съдържаше елементи на стерилност, а беше форма на пряк контакт с разумните обитатели на космоса. Реакциите на съперниците също се регистрираха. Тяхната битка се състоеше в правилни отговори на седем зададени въпроса, очаквани от билиони зрители. Поставили сензорните си регистратори, те тръпнеха пред холобоксовете си, с надежда за неповторими усещания.

Радой разбра, че е нов избранник, в момента, в който беше телепортиран в Залата. Създадената от него теория го правеше потенциално опасен за вселената и благодарение на Кхуп, той беше попаднал в полезрението на журито на двубоите. Самата теория сякаш напираше да се докаже и светът като че ли искаше да възвърне първоначалното си състояние, но още не беше настъпил подходящия момент.

Той току-що се беше изкъпал, мокрите петна по халата му го доказваха. Сега стоеше пред централния пулт за мигновена междугалактическа връзка и по краката му все още се стичаха капчици вода. Докато мократа му коса бавно съхнеше, длъгнестият му череп беше обхванат от мрачно предчуствие. Двубоите не бяха лесно нещо.

— Да започваме — сепнаха го думите на Водещия. — Нещастнико, наясно ли си защо се намираш тук?

— Не съвсем — замаяно отвърна Радой — Отмъкнахте ме от банята.

— Ти ли си съществото, наречено човек, което теоретично решило да ни унищожи?

— Аз съм, и какво от това? Само стигнах до извода, че всички явления във вселената са обратими.

— И затова реши да ни натикаш обратно в задника на времето, така ли? Теорията ти щеше да намери последователи, а техните усилия да я превърнат в практика щяха да ни накарат да изчезнем.

— Защо непременно да изчезнете? Събитията във времето са циклични, все някой ден щяхте да се появите.

— Заради тази проявена ерес, те призовавам към всемирен двубой. Теорията ти е извънредно опасна. Ако загубиш битката, паметта ти ще бъде разградена. Такова е условието, в противен случай няма да има тръпка за зрителите.

— Какво ще правя?

— Ще отговаряш на седем въпроса, зададени от противника ти. Всеки неправилен отговор води до частично разграждане. Впрочем и ти можеш да зададеш един въпрос. Съперникът ти ще бъде мекотело от планета в зоната на съзвездие Граг, наблюдавано от неговата галактическа ос. И то си има своите трески за дялане, но е достатъчно начетено. Ако не се беше занимавало с глупости, нямаше да се намира тука. Провали ли се, го очаква същата участ.

— Хайде да не си губим времето с празни приказки, а да започваме — предложи българинът.

— Съперник, отправи първия въпрос — нареди Водещият двубоя.

— Да живееш или да не живееш? — прозвуча в ефира превод на билиони езици и още толкова усещания. — Кое е по правилно? Съобразил съм въпроса със житейските мъдрости от твоята зона на космоса.

Съперникът явно се беше подготвил, докато Радой, облечен в халата си за баня изглеждаше като невинен младенец.

— Предпочитам първото, повече ми харесва, докато все още не съм ви затрил всичките.

— Съперник, продължавай нататък — подкани Водещият. — Първият отговор се зачита.

— Да бъдеш или да не бъдеш?

— Я стига си ме будалкал. Повтаряш предишния въпрос — отвърна Радой.

— Да обичаш или да не обичаш? — попита съперникът, който не се забелязваше наоколо.

— Обичам тези, които ме обичат. Останалите ги мразя — заяви твърдо българинът. — Карай нататък.

— Правилен отговор — отбеляза Водещият. — Съперник, продължавай с въпросите. Можем и да не стигнем до седем, регламентът го позволява.

— Ще върнеш ли света в първоначалното му състояние, чрез шантавата си теория?

— Ако можех, веднага бих го направил, само за да не слушам тъпите ти въпроси. Впрочем къде си се скрил и какво представляваш? Предлагам на Водещия да не се прави на ударен, а да те покаже.

Три метровият рептилообразен, седнал нещо като трон в Залата го изгледа свирепо, но изглежда прие предложението. Радой реши, че трябва да се изрази по-внимателно.

— Искам да разговарям директно с прекия си съперник — уточни той. — Мисля, че имам това право.

— По принцип е така. Ще ти предоставя тази възможност, но не зная дали ще ти стане приятно.

— Не ми беше и когато ме измъкнахте от банята.

— То представлява подобен на пиявица организъм, естествено според критериите на вашата фауна. Не съм сигурен дали външният му вид няма да предизвика чувство на отвращение, а това няма да е добре за зрителите. Трябва да добавя, че не се храни с кръв, а с илюзиите на други разумни обитатели на неговата планета, и понеже е прекалило с консумацията им, затова се намира тук.

— Настоявам да го видя — упорито заяви Радой.

Съществото, което се появи приличаше на кошмар от сънищата му. Върху зеленикаво-синкавото му тяло, покрито със слуз се извиваха множество тънки пипалца. Това нещо беше неговият съперник. Независимо, че под отвратителната му външност се криеше достатъчно разум.

— Искам да задам следващ въпрос — заяви то хладнокръвно, ако изобщо притежаваше кръв. — Как определяш приоритета в квазматиловите ни ендолагии?

— Протестирам! Не съм подготвен по темата. Тук има ли Водещ или няма? — възмути се Радой.

— И ти можеш да зададеш подобен въпрос, а той вероятно ще реши изхода на двубоя — отвърна рептилообразнато. — От направените справки си изясних, че във вашето спортно състезание, наречено „професионален бокс“, не винаги дванайсетия рунд е бил решаващ.

— Добре, съгласи се Радой. Нека това нещо, след като ми задава такива въпроси да отговори: гъбите на Земята осъзнават ли размножението си чрез изпусканите от тях спори?

Въпросът му неочаквано оказа „пусково въздействие“ на собствената му теория. И тогава с околния свят се случи нещо особено. Времето периодично започна да променя хода си. „Големият взрив“ ту избухваше и формираше вселената, ту се свиваше в себе си, унищожил сътвореното. Теоретично Радой продължаваше двубоя си с пиявицоподобното, но той винаги стигаше до създаденото положение, породено от последния му въпрос. Водещият предаването все още не бе в състояние да определи победителят, а цикълът на вселената се повтаряше.

Светът периодично изчезваше и се появяваше, а разликата от милиарди години не беше съществена.

Така продължава и до днес, а ние не сме в състояние да го усетим, както и хилядите същества присъствуващи в Залата.

Но в библията е казано „В началото беше словото“ и може би това беше гадният въпрос на Радой към съперника му, който превърна материалните частици, изградили галактиките в така нареченото „инвертно състояние“.