П. С. Каст, Кристин Каст
Непокорна (31)

Тридесета глава

Не исках да чакам Дарий, защото можех и сама да измина краткото разстояние до училището, докато той се качи на колата си и дойде при мен, но не можех да рискувам. Нощта се беше превърнала от приятел в ужасяващ и невидим враг. Докато чаках Дарий, звъннах на Стиви Рей.

Но тя не вдигна. Телефонът дори не позвъни, а директно се включи гласовата поща. Отново се замислих какво ли съобщение да й оставя.

— Здравей, Стиви Рей, има едно голямо пророчество, свързано с древно създание, за което искам да поговорим, преди да дойдеш, за да не налетиш право на него. Ще те потърся пак по-късно.

Не ми се стори, че е особено умно. Ядосах се на себе си, че не съм се обадила на Стиви Рей по-рано, но инцидентът с баба отне цялото ми внимание.

Точно каквото гарваните-демони целяха.

Колата на Дарий спря пред входа на спешното отделение и той слезе да ми отвори вратата.

— Как е баба ти?

— Засега няма промяна. Докторите казаха, че това е добър знак. Сестра Мери Анджела ще остане с нея тази нощ, за да мога да отида и да проведа ритуала.

Сестра Мери Анджела е могъща жрица. От нея би станал чудесен вампир — каза Дарий, докато обръщаше колата.

— Ще й го кажа — засмях се аз. — Станало ли е в училище днес нещо, за което трябва да знам?

— Имаше слухове за отмяна на ритуала, след като се разпространи новината за инцидента с баба ти.

— О, не, не е необходимо — казах аз набързо. — Ритуалът с твърде важен, за да си позволим да го отменяме. Той ме изгледа с любопитство и отвърна:

— Точно това каза и Неферет. Успя да убеди Шекина да не променя програмата.

— Така ли? — възкликнах аз и се зачудих защо ли е толкова важно за Неферет да бъде извършен ритуалът. Може би се досеща, че Афродита е загубила дарбата си за елемента Земя и очаква да види как ще се изложим. Е, очакваше я голяма изненада.

— Едва стигнахме навреме. Ще успееш само да се преоблечеш и трябва по най-бързия начин да отидеш на източната стена.

— Няма проблем, свикнала съм да се справям в напрегнати ситуации — излъгах аз.

— Е, все пак Афродита и останалите от групата са подготвили всичко предварително.

Афродита, а? — засмях се аз.

— Да, Афродита — усмихна се той. После ми отвори вратата, за да сляза.

— Благодаря ти, скъпи — пошегувах се аз. — Ще се видим на ритуала.

— Не бих го пропуснал за нищо на света.

 

 

— О, боже! Баба ти добре ли е? Толкова се притесних, като научих! — каза Джак и се хвърли да ме прегърне.

Дукесата размахваше опашка за поздрав.

— Да, много се притеснихме за нея — рече Деймиън, който влезе веднага след Джак и също ме прегърна. — Запалих една лавандулова свещ и я оставих да гори цял ден.

— Това със сигурност би я зарадвало.

— Е, как е положението? Ще се оправи ли? — попита Ерин.

— Да, Афродита нищо не ни каза — добави Шоуни.

— Казах ви всичко, което знам — отвърна Афродита, която влезе последна в стаята. — А то е, че нищо няма да може да се каже със сигурност поне няколко дни.

— Все още това е единственото, което знаем отвърнах. — Но поне е добре, че не се влошава.

— Наистина ли гарваните-демони са причинили инцидента? — попита Джак.

— Да, напълно сигурна съм — отвърнах аз. — Един от тях беше в стаята й, когато пристигнах.

— Тогава как се реши да я оставиш съвсем сама? Искам кажа, те могат да я наранят! — възкликна Джак.

— Наистина могат, но тя не е сама. Помните ли монахинята, за която ви споменахме с Афродита? Тя остана с нея и няма да допусне нищо да й се случи.

— Монахините ме ужасяват — каза Ерин.

— А аз да не казвам мен колко ме плашат. Прекарала съм първите си пет години в частно католическо училище и мога да ви гарантирам, че са ужасно гадни — добави Шоуни.

— Сестра Мери Анджела може отлично да се справи с всеки гарван-демон, който се опита да се навърта около баба.

— Значи тази монахиня знае за гарваните-демони? — попита Деймиън.

— Знае цялата история. За пророчеството и въобще всичко. Трябваше да й разкажа, за да разбере защо е толкова важно да не оставя баба сама нито за минута. Замълчах и усетих, че трябва да им призная. — Освен това усещам, че мога да й имам доверие. Чувствам прилив на много силна добра енергия, когато съм около нея. В интерес на истината тя ми напомня на баба ми.

— Освен това тя смята, че Никс е просто още една персонификация на Божията майка, което значи, че не ни смята за някакви зли изчадия от ада — обясни Афродита.

— Това е много интересно — каза Деймиън. — Иска ми се да се запозная с нея… веднага щом приключим с тази лудост около Калона.

— Като се заговорихме за лудости, някой от вас хвърлял ли е око на скритата камера? — попитах аз.

Джак кимна и потупа чантата на рамото си.

— Аз поглеждах и засега всичко е ъ-ъ мъртвешки спокойно. — Той се изхили и после се плесна през устата. — Извинявам се, не исках да говоря така неуважително.

— Скъпи, всичко е наред — Деймиън го прегърна. — Хуморът помага в такива стресови ситуации. А ти си много готин, като се смееш.

— Преди да ми се е повдигнало и да съм повърнала върху новата си прекрасна рокля, може ли да се концентрираме над подготовката за ритуала? Няма да е особено добре да закъсняваме — напомни ни Афродита.

— Да, права си, ще се заемем с това. Забелязвам, че изглеждате чудесно — казах аз и се усмихнах на всички. — Ще бъдем много хубава група.

Те се засмяха и започнаха да кокетничат и да се покланят. Идеята да сме облечени с чисто нови дрехи на пречистващия ритуал беше на Близначките. Искаха това да символизира Новата година и обновяването на училището след пречистването. Докато бях при баба в болницата, Близначките бяха напазарували. Не ги попитах как са се освободили от училище. За някои неща е по-добре човек да не знае подробностите. Всички бяхме облечени в черно, но изглеждахме различно. Роклята на Афродита беше от кадифе, много къса и с обло деколте. Изглеждаше убийствено с черните си ботуши на тънки токчета. Имах чувството, че е решила да заложи на мотото си: „Няма значение какво се случва. Ако изглеждаш добре, всичко ще е наред.“ Деймиън и Джак бяха облечени с черни мъжки дрехи. Не разбирам нищо от мъжки дрехи, но двамата изглеждаха добре. Близначките бяха с къси черни поли и от онези туники, стегнати под бюста, за които не можех да определя дали са готини, или по-скоро изглеждат като дрехи за бременни. Естествено никога не съм го споменавала на Близначките. Аз бях облечена с роклята, която Ерин ми беше избрала. Черна на цвят, с блещукащи червени камъчета по деколтето и по края на дългите ръкави. Щом дойдеше моментът да вдигна ръце и да призова елементите, камъчетата щяха да засияят на лунната светлина като капчици кръв. С други думи — страхотна рокля.

Естествено, всички носехме огърлиците със символа на „Дъщерите и Синовете на мрака“. Моята беше с червени камъни в тон е тези по роклята.

Усмихнах се на приятелите си, защото се чувствах уверена и горда. Баба беше в най-добрите ръце. Приятелите ми бяха до мен, този път без тайни между нас. Ритуалът щеше да мине добре, а Стиви Рей и червените новаци щяха да се покажат на всички, което пък значи, че Неферет повече няма да може да ги крие, независимо дали ще признае своето участие в създаването им или не. Може да се каже, че с Ерик отново си говорим. А като стана дума за момчета, съм оптимистично настроена относно връщането на Старк към живота. Този път Шекина щеше да стане свидетел на това.

Чувствах се доста добре и всички бяхме готови да се справим с каквото и древно зло да ни се изправи насреща.

— Така, ритуалът ще протече както обикновено. Ще изляза на музиката, която Джак избере.

— Спрях се на най-хубавата част от саундтрака на „Мемоарите на една гейша“ Има и още нещо, но ще го оставя за изненада.

Намръщих се. Точно сега не ми беше до изненади.

— Не се притеснявай — каза Деймиън. — Ще ти хареса.

— Значи започваме с призоваването на елементите. Афродита, трябва да застанеш точно пред големия дъб до източната стена.

— Вече се погрижихме за това, Зи — каза Ерин.

— Да, подредихме свещите и ритуалната маса, а Джак и Деймиън се занимаваха с озвучаването.

— А Стиви Рей не се е мяркала, така ли? Не — отговориха всички едновременно.

Въздъхнах отново. Няма да е зле да дойде най-после.

— Не се тревожи, ще дойде — каза Деймиън.

— С Афродита си разменихме погледи.

— Надявам се. Защото не знам какво ще правим, ако зелената свещ излети от ръцете на Афродита, когато се опитам да я запаля.

— Тя може да я остави на земята и да направи няколко танцови стъпки, докато запалваш свещта предложи Джак с надежда.

Афродита завъртя очи.

— Да се надяваме, че план Б просто няма да се състои. И така, щом Стиви Рей пристигне и елементите са призовани, ще обявя съществуването на червените новаци и ще обясня как тяхната поява ще изчисти училището от тайни — обясних аз.

— Това е добра идея — съгласи се Деймиън.

Благодаря. След това предполагам, че ще се наложи да се дават много подробни обяснения, затова мисля да ги оставя за след края на ритуала.

И ще гледаме как Неферет ще се оправя с последиците — каза Афродита.

— А ако тя е кралица Тси Сгили, както предполагаме, май ще е твърде заета да дава обяснения на ядосаната Шекина, за да се занимава с възкресяване на Калона и изпълняване на пророчеството казах аз, а наум допълних: А ако най-лошото се случи и кралица Тси Сгили е Стиви Рей или някой от нейните новаци, ще разчитам на Шекина или на Никс да оправи тази работа. — Деймиън, хвърляй по едно око за гарваните-демони. Ако ти се стори, че виждаш или чуваш някой от тях, прати им вятъра.

— Добре, ще го направя.

— Е, значи сме готови?

— Да! — извикаха всички едновременно.

Излязохме от общежитието и е уверени сърца се устремихме към последния си миг невинност.