П. С. Каст, Кристин Каст
Избрана (22)

Двадесет и втора глава

За разлика от миговете, когато Стиви Рей умираше, този път не се вцепених и не се поколебах нито за секунда.

— Не! — изпищях аз, побягнах към Ерик и паднах на колене до него.

Той се подпря на ръце и започна да стене, а главата му почти опираше в пода. Не виждах лицето му, но забелязах, че ризата му се намокри от пот и вероятно дори кръв, въпреки че не долових мириса й. От очите, носа и устата му щеше да рукне кръв и Ерик щеше да се удави в собствените си телесни течности. Смъртта му щеше да бъде потресаваща и нищо не можеше да я предотврати. Можех само да бъда до него и да се надявам, че той ще стане като Стиви Рей и ще запази част от човечността си.

Сложих ръка на треперещото му рамо. През ризата му се излъчваше топлина, сякаш тялото му гореше отвътре. Трескаво се огледах за помощ. Както винаги, Деймиън беше до мен, когато се нуждаех от него.

— Донеси хавлии и повикай Неферет.

Деймиън хукна и Джак го последва по петите. Отново се обърнах към Ерик, но преди да го притисна в обятията си, гласът на Афродита се извиси над стенанията и звуците на уплашените хлапета, които се бяха насъбрали около нас и гледаха.

— Зоуи, той не умира.

Погледнах я, без всъщност да разбирам какво ми казва. Тя ме хвана за ръката и ме дръпна от Ерик. Започнах да се съпротивлявам, но следващите й думи стигнаха до съзнанието ми и ме смразиха.

— Чуй ме! Той не умира, а се Променя.

Изведнъж Ерик изкрещя и тялото му се сгърчи навътре, сякаш нещо в гърдите му се опитваше да се освободи, драскайки с нокти. Той притисна ръце до лицето си и продължи да трепери силно. Очевидно изпитваше неописуема болка и с него се случваше нещо сериозно, но нямаше нито капка кръв.

Афродита беше права. Ерик се Променяше във възрастен вампир.

Джак дотърча до мен и тикна няколко хавлии в ръцете ми. Погледнах го и видях, че той реве толкова неудържимо, че сополите му текат и капят върху дрехите му. Изправих се и го прегърнах.

— Ерик не умира, а се Променя. — Гласът ми прозвуча странно — дрезгав и напрегнат, докато повтарях думите на Афродита.

В същия миг в стаята нахлу Неферет. Придружаваха я Деймиън и неколцина воини. Тя изтича до Ерик. Внимателно наблюдавах лицето й и почувствах зашеметяващ прилив на облекчение, когато напрегнатото й разтревожено изражение мигновено стана радостно. Неферет грациозно седна на пода до Ерик, измънка нещо толкова тихо, че не разбрах думите й, и нежно докосна рамото му. Тялото му силно се разтресе веднъж и после започна да се отпуска. Ужасяващото треперене и страшните мъчителни стенания спряха. Тялото му бавно се разгъна и той застана на ръце и колене. Главата му все още беше наведена към пода, затова не виждах лицето му. Неферет му прошепна още нещо и Ерик кимна в отговор. След това тя стана и се обърна към нас. Усмивката й беше изумителна, изпълнена с радост и ослепително красива.

— Радвайте се, новаци! Ерик Найт завърши Промяната. Стани, Ерик, и ела с мен на твоя ритуал за пречистване и началото на новия ти живот!

Ерик се изправи и вдигна глава. Всички ахнахме. Лицето му светеше, сякаш нещо го озаряваше отвътре. И по-рано беше хубав, но сега красивите му черти бяха подсилени. Очите му бяха по-сини, гъстата му коса беше още по-буйна, черна и някак опасна, дори изглеждаше по-висок. И белегът му беше завършен. Сапфиреният полумесец беше запълнен. Покрай очите, веждите и изящно очертаните му скули имаше поразителен мотив от преплетени възли, които образуваха формата на маска и ми напомниха за красивия белег на професор Нолън. Главата ми се замая от напрежение. Погледът му се спря за миг на мен. Пълните му устни се разтеглиха в специална усмивка само за мен. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Той вдигна ръце над главата си и извика с глас, пълен с енергия и неподправена радост:

— Промених се!

Хлапетата се разкрещяха одобрително, но никой не се приближи до него, освен Неферет и вампирите. След това Ерик излезе от спортната зала заедно с тях, съпроводен от вълна на вълнение и шум.

Стоях неподвижно. Бях вцепенена, стъписана и ми се гадеше.

— Водят го да бъде миропомазан, за да служи на богинята — обясни Афродита, която все още стоеше до мен. Гласът й беше мрачен като току-що обзелото ме настроение. — Новаците не знаят какво точно се случва по време на миропомазването. Това е голямата тайна на вампирите и не им е позволено да я разгласяват. — Тя повдигна рамене. — Все едно. Някой ден ще разберем.

— Или ще умрем — с вцепенени устни промълвих аз.

— Или ще умрем — съгласи се Афродита и ме погледна. — Добре ли си?

— Да, добре съм — машинално отвърнах аз.

— Хей, Зи! Беше приказно! — възкликна Джак.

— Невероятно! Още ми се вие свят! — Деймиън разпери пръсти като ветрило и ги размаха пред лицето си.

— Фантастично! Сега Ерик Найт ще се присъедини към другите готини вампири като Брандън Рут, Джош Хартнет и Джейк Гиленхаал.

— И Лорън Блейк, сестра ми. Не го пропускай — напомни й Ерин.

— И през ум не би ми минало — рече Шоуни.

— Страхотно е, че гаджето на Зи е истински вампир — възкликна Джак.

Деймиън си пое дъх да каже нещо и после затвори уста. Изглежда, му стана неудобно.

— Какво? — попитах аз.

— Нищо. Само… ами… — колебаеше се той.

— Какво има? Изплюй камъчето!

Той трепна от тона ми и ме накара да се почувствам като пълен кретен, но отговори на въпроса ми.

— Не разбирам много от тези неща, но щом премине през Промяната, новакът напуска „Дома на нощта“ и започва живота си като напълно развит вампир.

— Гаджето на Зоуи ще замине? — учуди се Джак.

— Ще имате връзка от разстояние, Зи — побърза да ме успокои Ерин.

— Да, все ще измислите нещо. Фасулска работа — добави Шоуни.

Погледнах Близначките, после Деймиън и Джак, накрая Афродита.

— Неприятно — отбеляза тя. — Поне за теб. — Тя повдигна вежди и сви рамене. — Лично аз се радвам, че Ерик ме заряза. — Афродита отметна назад косите си и се отправи към другата стая, където беше сложена трапезата.

— Щом не може да я наричаме адска кучка, може ли да й викаме само кучка! — попита Шоуни.

— Омразна кучка е моят избор, сестра ми — допълни Ерин.

— Тя греши — настоя Деймиън. — Ерик все още ти е гадже, въпреки че ще отиде да прави вампирски неща.

Всички се бяха втренчили в мен, затова опитах да им се усмихна.

— Да, знам. Всичко ще бъде наред. Само че ми дойде в повече, това е всичко. Хайде да хапнем нещо.

Преди да продължат да ме успокояват, тръгнах към трапезата и те ме последваха като патенца в индийска нишка.

Стори ми се, че измина цяла вечност, докато Дъщерите и Синовете на мрака се нахранят и сетне почистят, но когато погледнах часовника, осъзнах, че всъщност са се нахранили бързо и си тръгват рано. Всички развълнувано говореха за Ерик, а аз кимах, издавах звуци на полуадекватна реакция и се мъчех да скрия колко вцепенена и зле се чувствам. Предположих, че ранното им тръгване е доказателство за неуспешните ми опити. Накрая видях, че единствените останали хлапета са Джак, Деймиън и Близначките. Те тихо изхвърляха остатъците от храната и изсипваха боклука в торбите.

— Ще ви помогна — предложих аз.

— Почти приключваме, Зи — отвърна Деймиън. — Остана само да приберем нещата от масата на Никс в средата на кръга.

— Аз ще го направя — рекох аз, опитвайки се (безуспешно, съдейки по погледите им) да се преструвам на безразлична.

— Зи, добре ли…

Вдигнах ръка, за да накарам Деймиън да млъкне.

— Уморена съм. Криво ми е заради Ерик. И честно казано, нуждая се известно време да бъда сама. — Не исках да прозвуча толкова сприхаво, но преминавах точката, когато можех да лепна на лицето си щастливо изражение и да се преструвам, че не треперя отвътре. Освен това предпочитах приятелите ми да мислят, че страдам от предменструален синдром, отколкото че в действителност съм готова да рухна. Обучаващите се за Висши жрици не рухват. Те се справят с проблемите. Не исках приятелите ми да знаят, че аз не се справям с проблемите. — Бихте ли ми дали малко време? Моля ви.

— Разбира се — в един глас отговориха Близначките. — До скоро, Зи.

— Добре. Ще се видим по-късно — рече Деймиън.

— Чао, Зи — каза Джак.

Изчаках, докато вратата се затвори след тях, и бавно влязох в страничната стаичка, която се използваше за танцово студио и упражнения по йога. В ъгъла бяха натрупани купчина меки рогозки и аз седнах върху тях. Ръцете ми трепереха, докато изваждах мобилния си телефон от джоба.

Добре ли си?

Написах краткото съобщение и го изпратих на Стиви Рей. Стори ми се, че мина цяла вечност, докато тя отговори.

Добре съм.

Дръж се.

Побързай.

Добре.

Затворих телефона и се облегнах на стената. Имах чувството, че целият свят тежи на плещите ми, и избухнах в сълзи и ридания.

Плачех и треперех. Обвих с ръце коленете си, притиснах ги до гърдите си и започнах да се клатя напред-назад. Знаех какво не е наред с мен. Изненадах се, че никой не се досети, дори приятелите ми.

Бях помислила, че Ерик умира, и това ми напомни за нощта, когато Стиви Рей умря в ръцете ми. Сякаш всичко се повтори — кръвта, тъгата, ужасът. Бях напълно съкрушена. Смятах, че съм превъзмогнала случилото се със Стиви Рей. В края на краищата, тя всъщност не беше мъртва.

Но само се заблуждавах.

Ревях толкова неудържимо, че разбрах, че той е до мен едва когато докосна рамото ми. Вдигнах глава, избърсах сълзите от очите си и се опитах да измисля нещо окуражително, което да кажа на приятеля, дошъл при мен.

— Почувствах, че се нуждаеш от мен — каза Лорън.

Изхлипах и се хвърлих в обятията му. Той седна до мен и ме сложи на коленете си. Притисна ме до себе си, зашепна ми мили думи и ме увери, че всичко ще бъде наред и винаги ще бъде до мен. Когато най-после се овладях и взех да хълцам, вместо да ридая, Лорън ми даде една от старомодните си ленени носни кърпички.

— Благодаря — измънках аз, избърсах лицето си и си издухах носа. Опитах да не се поглеждам в огледалата срещу нас, но не можах да не съзра подпухналия си и зачервен нос. — Страхотно. На нищо не приличам.

Лорън се подсмихна, премести ме така, че да съм с лице към него, и приглади назад косите ми.

— Приличаш на богиня, натъжена от напрежение и трудности.

Усетих, че някъде в гърдите ми напира истеричен смях.

— Мисля, че богините не се сополивят.

Той се усмихна.

— Не бъди толкова сигурна. — После изражението му се промени. — Когато Ерик се Променяше, ти помисли, че той умира, нали?

Кимнах, уплашена, че ако кажа нещо, отново ще се разрева.

Лорън стисна челюсти и отново ги отпусна.

— Непрекъснато повтарях на Афродита, че всички новаци, не само петокурсниците и шестокурсниците, трябва да внимават как Промяната се проявява в последния стадий, за да не се уплашат, когато я видят.

— Наистина ли боли толкова много, колкото изглежда?

— Болезнено е, но болката е приятна, ако в това има логика. Все едно мускулите те болят след тренировка. Болят те, но болката не е неприятна.

— Изглеждаше нещо много по-лошо от мускулна треска.

— Не е толкова лошо. По-скоро е шокиращо, отколкото болезнено. В тялото ти нахлува поток от усещания и ставаш свръхчувствителен. — Ръката му погали лицето ми и пръстът му нежно проследи линията на Белега ми. — Някой ден ще го преживееш.

— Надявам се.

Двамата се умълчахме. Лорън продължаваше да милва лицето ми и да проследява Белега, който украсяваше шията ми. Тялото ми се отпусна и същевременно затрептя от допира му.

— Разстройва те нещо друго, нали? — нежно попита той. Гласът му беше плътен, мелодичен и хипнотично приятен — Нещо повече, освен че Промяната на Ерик ти напомни за смъртта на приятелката ти.

Не отговорих и Лорън ме целуна по челото и леко докосна с устни татуировката на полумесеца. Потреперих.

— На мен можеш да кажеш, Зоуи. Между нас вече се случиха много неща и би трябвало да знаеш, че можеш да ми вярваш.

Той леко притисна устни до моите. Щеше да бъде хубаво да му кажа за Стиви Рей. Лорън можеше да ми помогне, а аз се нуждаех от помощта му, особено сега, след като реших, че тя може да бъде излекувана, като се помоля на Никс. Това, разбира се, означаваше, че ще трябва да образуваме кръг или Деймиън, Близначките, Афродита и аз да отидем при Стиви Рей, или тя да дойде при нас. Защитната магия на Неферет усложняваше нещата, но може би Лорън знаеше някакъв таен начин да я заобиколим. Помъчих се да се вслушам в инстинкта си и да преценя дали ме съветва да си държа устата затворена, но не почувствах друго, освен ръцете и устните на Лорън.

— Кажи ми — прошепна той, докато ме целуваше.

— Искам, да… — задъхано промълвих аз. — Но е много сложно.

— Нека ти помогна, моя любов. Заедно можем да решим всички проблеми. — Целувките му ставаха все по-разгорещени.

Исках да му кажа, но главата ми се въртеше и ми беше трудно да мисля, още по-малко да говоря.

— Ще ти покажа колко много неща можем да споделим… и колко цялостни и съвършени можем да бъдем заедно.

Лорън махна ръката си, която бе свил в юмрук в косите ми, и дръпна ризата си. Копчетата се разхвърчаха и гърдите му се разголиха. След това той бавно прокара нокътя на палеца си по лявата си гърда, оставяйки идеална алена линия. До мен достигна мирис на кръв.

— Пий — подкани ме той.

Не можах да се сдържа. Наведох лице към гърдите му и вкусих кръвта му, която се разля из тялото ми. Беше различна от тази на Хийт — не толкова гореща и ароматична, но по-силна. Кръвта му запулсира в мен заедно с главозамайващо и неотложно желание. Долепих устни до гърдите му. Исках още и още.

— Сега е мой ред. Трябва да усетя вкуса ти! — заяви Лорън и преди да осъзная какво прави, разкъса роклята ми.

Нямах възможност да се притесня, че той ме вижда само по сутиен и бикини, защото Лорън доближи палеца си до мен и ме поряза малко над гърдите. Изохках от острата болка, но когато той впи устни в мен и започна да пие кръвта ми, болката се замени с вълна на изумително удоволствие, което беше неописуемо силно, можех само да стена. Лорън разкъса дрехите си, докато пиеше кръв от мен, и аз му помогнах. Единственото ми желание беше да го имам. Целият ми свят се превърна в плам, усещания и страст. Ръцете и устните му бяха навсякъде по тялото ми и не можех да му се наситя.

И после се случи.

Чувствах ударите на сърцето му под кожата си и пулсът ми биеше заедно с неговия. Страстта му се равняваше на моята и желанието му отекваше в главата ми. И сетне, някъде дълбоко в обърканото ми съзнание, чух, че Хийт крещи: Зоуи! Не!

Тялото ми се разтресе в ръцете на Лорън.

— Мълчи — прошепна той. — Всичко е наред. Така е много по-добре, моя любов. Да бъдеш Обвързана към човек е твърде трудно. Има прекалено много усложнения.

Дишах бързо и учестено.

— Прекъснато ли е Обвързването ми с Хийт?

— Да. Нашето Обвързване го замени. — Той се претърколи върху мен. — А сега, нека довършим нещата. Позволи ми да те любя, любима.

— Да — промълвих аз. Устните ми отново намериха гърдите му и докато пиех от него, Лорън ме облада.

Светът се взриви в кръв и страст.