П. С. Каст, Кристин Каст
Измамена (22)

Двадесет и първа глава

Мина цяла вечност, преди тълпата да се успокои и всички да заемат местата си за началото на ритуала. Беше ми много трудно, защото не можех да споделя силното си раздразнение. Не само защото никой няма да ме разбере, а и защото никой няма да повярва на това, което започвам да виждам — има нещо тъмно около Неферет. И защо някой да ми вярва? Аз бях просто едно момиче. Независимо какви сили ми е дала Никс, не съм от категорията на Висшата жрица. Да не говорим, че никой, освен мен не е забелязал малките парченца, които изграждат зловещата картина.

Афродита ще ме разбере и ще ми повярва. Колкото и да ми е неприятно, това беше истина.

— Зоуи, дай ми знак, когато си готова, и ще пусна музиката — подвикна Джак от ъгъла на залата, където беше цялата аудиотехника. За щастие момчето беше технически гений и му гласувах доверие да пусне музиката за ритуала.

— Добре, само секунда. Какво ще кажеш да ти кимна, когато съм готова?

— Няма проблем — усмихна се той.

Изправих се на крака и с ирония забелязах, че стоя на същото място, на което стоеше Неферет преди малко. Опитах се да прочистя съзнанието си от всякакви негативни мисли и объркването, което го изпълваше. Погледът ми се плъзна по кръга. Присъстваха доста повече хора, отколкото очаквах.

Те бяха седнали и пазеха тишина в очакване. Белите свещи изпълваха залата с ярка светлина. Видях приятелите си, заели своите места, готови да започнем ритуала. Замислих се за тях и за страхотните дарби, които получиха, и бях готова да кимна на Джак.

— Може ли да предложа услугите си?

Гласът на Лорън така ме стресна, че подскочих и изписках. Стоеше точно зад мен.

— По дяволите, Лорън! Изкара ми акъла! — изстрелях, преди да осъзная какво говоря. Но казвах истината — ужасно ме стресна.

За щастие той не коментира думите ми. Просто ми отправи протяжна и много съблазнителна усмивка.

— Мислех, че си ме видяла.

— Не, малко съм разсеяна.

— Напрегната по-скоро.

Той докосна ръката ми с жест, който може би е изглеждал невинен. Нещо като приятелска подкрепа. Но аз го почувствах като ласка, много нежна ласка. Широката му усмивка ме накара да се запитам за интуицията му. Ако притежаваше типичната за вампирите способност да чете мисли, просто щях да умра.

— Е, аз съм тук, за да ти помогна да се справиш по-леко с напрежението.

Той шегуваше ли се? Само като го видя, и си губя ума. Да се освободя от напрежението около Лорън Блейк? Няма начин.

— Наистина ли? И как мислиш да го направиш? — попитах с едва загатната игрива усмивка, защото си давах сметка, че цялата зала ни гледа, а цялата зала включваше и гаджето ми.

— Ще направя това, което правя и за Неферет.

Настъпи мълчание, в което се питах какво ли е това, което прави за Неферет. Но той не ме остави да се чудя дълго.

— Всяка Висша жрица има поет, който рецитира стихове, за да събуди присъствието на Музата, преди да пристъпи към ритуала. Днес предлагам услугите си на една много специална кандидатка за Висша жрица. Освен това мисля, че има някои недоразумения, които трябва да се изчистят.

Той сложи юмрук пред сърцето си в жест, с който засвидетелства уважение и който хората често отправят към Неферет. Но вместо като хладна и уверена Висша жрица, аз стоях неподвижно като пълен идиот. Нямах представа за какво говори. Какви недоразумения?

— Но ще ми трябва разрешението ти — продължи той. — Не искам да се натрапвам на ритуала ти.

— О, не! — Тогава осъзнах как е изтълкувал мълчанието ми и се наложи да поясня: — Имам предвид, че ни най-малко не се натрапваш и приемам помощта, която ми предлагаш. С най-голяма благодарност.

Зачудих се как изобщо съм успяла да се почувствам женствена и секси до този мъж. От усмивката му ми идваше да се разтопя в краката му.

— Чудесно. Когато си готова, просто ми дай знак и ще започна с въведението. — Той погледна към Джак, който чакаше знак от мен. — Имаш ли нещо против да поговоря с асистента ти за малка намеса в плановете ти?

— Не.

Чувствах се абсолютно нереално. Когато Лорън мина покрай мен, ръцете ни се докоснаха. Въобразявам ли си или имаше някакъв флирт между нас? Погледнах към кръга и видях, че всички ме гледат. Неохотно потърсих с очи Ерик, който стоеше зад Стиви Рей. Той се усмихна и ми намигна. Изглежда, не бе забелязал нищо нередно в поведението на Лорън спрямо мен. Преместих поглед към Шоуни и Ерин. Те следяха Лорън с жадни очи. Усетиха, че ги гледам, защото бързо откъснаха поглед от задника му и игриво повдигнаха вежди. И двете се държаха съвсем нормално.

Аз бях тази, която си въобразяваше разни неща.

— Стегни се! — изсъсках си тихо. Концентрирай се…

— Зоуи, готов съм. Започваме, когато кажеш — обади се Лорън.

Поех си дълбоко въздух и вдигнах глава.

— Готова съм!

Тъмните му очи срещнаха моите.

— Запомни, довери се на инстинктите си. Никс говори със сърцата на жриците. — И той пристъпи в кръга.

— Тази нощ е нощ на радост.

Гласът му беше не просто дълбок и изразителен, той беше заповеднически. Притежаваше същата способност като Ерик да изпълва залата с глас. Изведнъж всички притаиха дъх в очакване на следващите му думи.

— Но трябва да знаете, че радостта в тази нощ не е озарена само с щедростта на Никс, която току-що видяхте. Някои от идеите се родиха преди две нощи, когато вашата нова лидерка размишляваше за бъдещето на групата.

Признавам, че това ме изненада. Едва ли някой друг е разбрал думите му — че идеите бяха мои, а не на Неферет, но оценявах опита му да бъде коректен.

— Сега, когато празнуваме лидерството на Зоуи Редбърд и нейните идеи за бъдещето на групата, аз имам честта да открия този ритуал с една поема за радостта от новото начало, написана от моя съименник, поета Уилям Блейк.

Лорън се обърна към мен и каза с устни: Ти си, след което се обърна към Джак и му кимна да пусне музиката.

Магическият звук на „Алдебаран“ на Ения изпълни залата. Разделих се с последните следи от своята нервност и започнах да се движа покрай кръга, както видях, че правеха Неферет и Афродита. И като тях, аз се движех в синхрон с музиката, като от време на време се завъртах и правех по няколко танцови стъпки. Бях много притеснена именно от тази част на ритуала. Не съм дърво, но не съм и мис Танцьорка. За щастие се оказа много по-лесно, отколкото очаквах. Избрах тази музика заради нейната ритмичност, а и защото от „Гугъл“ разбрах, че Алдебаран е името на гигантска звезда. Прецених, че музика, която възхвалява звездното небе, би била много подходяща за тази нощ. Изборът беше съвсем уместен, защото имах усещането, че музиката ме носи, движи тялото ми грациозно и побеждава напрежението в мен. Когато Лорън започна да рецитира поемата, гласът му също отекваше в ритъма на музиката точно както и тялото ми. Изглеждаше, сякаш заедно създаваме магия.

Аз нямам име.

Само на два дни съм.

Как да те наричам?

Аз щастие съм.

Името ми радост е.

Нека сладка радост те сполети!

Думите на поемата ме развълнуваха. И когато застанах в центъра на кръга, усетих как буквално се превръщам в същата емоция.

Прекрасна радост!

Сладка радост, само на два дни.

Сладка радост те наричам.

Усмихваш се…

Възхитена от думите на поемата, аз се усмихнах на радостта от магията и мистерията, които изпълваха помещението ведно с музиката и гласа на Лорън.

Възпявам този миг.

Нека сладка радост те сполети!

Някак се синхронизирахме перфектно и поемата свърши точно когато стигнах до масата на Никс в средата на кръга. Леко задъхана, аз се обърнах към присъстващите и се усмихнах.

— Добре дошли на първия ритуал на новите Дъщери и Синове на мрака.

— Добра среща — отвърнаха всички в един глас.

Без да си давам възможност да се поколебая, аз взех запалката и с решителна крачка застанах пред Деймиън.

Въздухът е първият елемент, който се призовава, и съответно последният, който се отпраща, когато кръгът се разпуска. Усещах вълнението и нетърпението на Деймиън като физическа сила.

Усмихнах му се и заговорих. Стараех се гласът ми да изпълни залата, както правеше Неферет. Не знам доколко съм успяла, но да кажем, че бях доволна от тихата зала.

— Призовавам въздуха в нашия кръг и го моля да ни защитава с ветровете на своята проницателност!

Докоснах запалката до свещта на Деймиън и тя лумна, въпреки че с него се озовахме в средата на вихър, който развяваше косите ни и се заигра с полите на красивата ми рокля. Деймиън ми прошепна:

— Извинявай. Това е толкова ново за мен, малко ми е трудно да го контролирам.

— Напълно те разбирам — прошепнах му в отговор.

После се обърнах надясно и продължих към Шоуни, която имаше необичайно сериозно изражение, сякаш ще се явяваше на изпит по математика.

— Успокой се — опитах се да й прошепна, почти без да движа устните си.

Тя кимна едва доловимо и продължи да изглежда уплашена до смърт.

— Призовавам огъня в нашия кръг и моля да разпали пламъка на мощта и страстта, с което да ни донесе подкрепа и защита!

Поднесох запалката към свещта, която държеше Шоуни, но преди да успея да я докосна, фитилът се запали от само себе си с буен пламък.

— Опа — смънка Шоуни.

Прехапах устни, за да не се разсмея, и бързо се обърнах надясно, където Ерин стискаше здраво пред себе си синята свещ, сякаш е птичка, която може да отлети, ако не я държи здраво.

— Призовавам водата в нашия кръг, с молба да ни защитава със своите океани от мистерия и величие и да се грижи за нас, както дъждът се грижи за тревата и дърветата!

Запалих свещта на Ерин и се почувствах невероятно странно. Сякаш се пренесох на брега на езеро. Усещах миризмата на водата и нейния хлад по кожата си, въпреки че се намирах насред стаята и наблизо нямаше никаква вода.

— Предполагам, че мога да го смекча по някакъв начин — прошепна Ерин.

— Недей — усмихнах се аз.

После се насочих към Стиви Рей. Изглеждаше малко пребледняла, но на лицето й грейна огромна усмивка, щом застанах пред нея.

— Готова съм — каза тя на висок глас и около нас се разнесе тих смях.

— Добре — отвърнах аз. — Призовавам земята в нашия кръг и я моля да ни пази със силата на скалите и изобилието на богатата реколта!

Запалих зелената свещ и бях потопена в уханието на ливада с цветя, сред която се носеха птичи песни.

— Толкова е готино! — възкликна Стиви Рей.

— Да, наистина.

Гласът на Ерик ме изненада и когато погледнах към него, той сочеше кръга. Обърнах се да видя какво ми показва и забелязах красива сребърна нишка от светлина, която свързваше четиримата ми приятели и правеше окръжност, описваща мощта на елементите.

— Също както когато бяхме само ние петимата, но сега е по-силно — прошепна Стиви Рей, но по изражението на Ерик се досетих, че я е чул. Предполагам, че ще се наложи да му обясня за това, но сега не беше моментът.

Преместих се до масата на Никс в средата на кръга, за да завърша заклинанието. Обърнах се към виолетовата свещ, която стоеше там.

— Накрая призовавам духа и го моля да се присъедини към нас и да ни донесе проницателност, за да защити всички Дъщери и Синове на мрака.

Запалих свещта и тя пламна дори по-силно от тази на Шоуни и пространството около нас се изпълни със силата на останалите четири елемента. Те изпълниха и мен.

Почувствах се по-силна, по-спокойна, по-твърда, по-енергична. Взех в ръце плитката с евкалипт и салвия. Поднесох я на пламъка, така че да се запали, а после раздухах ароматния дим и той се разнесе на талази около мен. Тогава се обърнах към кръга и започнах своята реч. Мислех си какво ли ще говоря, след като Неферет се появи и буквално открадна идеите ми. Но сега, в средата на кръга, обгърната от силата на петте елемента, самоувереността ми се възвърна и набързо редактирах речта си наум.

Взех плитката и започнах да обикалям кръга, така че да срещна погледите на всички присъстващи и да ги накарам да се почувстват добре дошли.

— Тази вечер исках да променя нещата и да няма запален тамян и поругаване на наши съученици — говорех бавно и оставях думите ми да се смесят с дима, който се носеше около нас. Те много добре знаеха, че по времето на Афродита тамянът беше обилно смесван с марихуана, също както знаеха, че Афродита обичаше да взема кръв от някой нещастен третокурсник, когото подигравателно наричаха „хладилник“ или „снекбар“, и смесваха кръвта му с виното, от което всички пиеха. Това никога повече няма да се случи, поне доколкото зависеше от мен. — Тази вечер избрах да запаля евкалипт и салвия заради качествата, които тези билки притежават. От векове американските индианци са използвали евкалипта за лекуване, предпазване и пречистване, а бялата салвия — за да отпратят лошите духове, енергии и влияния. Тази вечер призовавам елементите да усилят енергията и въздействието на тези билки.

Изведнъж въздухът се раздвижи, изтегли дима от билките и като с невидима ръка го понесе наоколо на талази. Сред учениците се разнесе шепот на страхопочитание и аз отправих мислена благодарност към Никс, че позволи властта ми над елементите да придобие такива очевидни измерения.

Когато отново настъпи тишина, аз продължих:

— Пълнолунието е магически момент, когато границата между известното и непознатото е тънка и може да бъде прекрачена. Това е нещо удивително и мистериозно, но тази вечер искам да се спра на един друг аспект на пълната луна — че тя е идеалното време за завършване на нещо. Това, на което искам да сложа край тази вечер, е лошата репутация на „Дъщерите и Синовете на мрака“ От днес с тази част от историята ни е приключено и сега поставяме ново начало.

Обикалях кръга по часовниковата стрелка и подбирах внимателно думите си.

— От днес нататък „Дъщерите и Синовете на мрака“ ще бъде организация, изпълнена с почтеност и решителност. Смятам, че учениците от кръга, на които Никс е отредила дарба за елементите, характеризират много добре идеалите, на които трябва да отговарят всичките ни членове.

Усмихнах се на Деймиън.

— Моят приятел Деймиън е най-искрената личност, която познавам, въпреки че много пъти му е било трудно да остане верен на себе си. Той идеално представи въздуха.

— Въздухът около Деймиън се завихри, а той ми се усмихна срамежливо.

Обърнах се към Шоуни.

— Моята приятелка Шоуни е най-преданият човек, когото познавам. Ако е на твоя страна, тя е с теб, независимо дали си прав или не. И ако не си прав, ще ти го каже, но няма да те изостави. Тя идеално представи огъня.

Кафявата кожа на Шоуни засвети с вътрешна светлина. Приближих се до Ерин.

— Красотата на Ерин понякога заблуждава хората, които си мислят, че тя има красива коса, но не и мозък. Това не е вярно. Тя е една от най-мъдрите личности, които познавам, и Никс потвърждава това, защото оценява стойността на човека по вътрешните му качества. Ерин идеално представи водата.

Когато минах край нея, чух шума на вълни, които се разбиват в морския бряг.

Стигнах до Стиви Рей. Тя беше пребледняла и около уморените й очи имаше тъмни кръгове. Очевидно се тревожеше за мен прекалено много. Както винаги.

— Моята приятелка Стиви Рей знае винаги дали съм щастлива или тъжна, под напрежение или спокойна. Тя се тревожи за мен. Тя се тревожи за всичките си приятели. Понякога е твърде съпричастна и сега съм доволна, че с подкрепата на земята тези качества й дават сила. Тя идеално представи земята.

Усмихнах се към Стиви Рей и тя ми се усмихна в отговор, като набързо примигна, явно за да скрие напиращите сълзи.

Върнах се в центъра на кръга, където оставих евкалипта и вдигнах виолетовата свещ.

— Аз не съм идеална и не претендирам, че съм. Това, което искрено ви обещавам, е, че ще правя най-доброто за „Дъщерите и Синовете на мрака“ и за всички ученици в „Дома на нощта“

Тъкмо се канех да кажа, че се надявам да съм представила добре духа, когато гласът на Ерик се извиси над всички:

— Тя идеално представи духа!

Четиримата ми приятели изказаха шумно съгласието си и с радост (а и е изненада) чух и други одобрителни възгласи от присъстващите.