Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. —Добавяне

6.

Минаваше полунощ, когато се върнах при доктор Фаулър. Къщата беше тъмна, светеше само в неговата стая. Явно е имал затруднения със заспиването тази нощ. Но това не обременяваше съвестта ми. Хапнах вкусна скара, после се наврях в едно кино и изгледах половината прожекция. Безпощаден занаят е моят.

Влязох през главния вход и пресякох тъмното антре, за да стигна до кухнята. Хладилникът мъркаше в мрака. Грабнах ампула морфин за примамка и тръгнах нагоре по стълбата, светейки си с джобното фенерче. Стаята, разбира се, беше заключена.

— Ето ме, докторе — извиках аз, докато търсех ключа в джоба си! — Нося ви дозичката.

Най-сетне намерих ключа и отворих вратата. Докторът дума не промълви. Лежеше си на леглото, потънал във възглавниците, още облечен с вълнения костюм. В лявата ръка стискаше на гърдите си рамка със снимката на някаква жена. В дясната държеше револвера. Куршумът бе влязъл през дясното око. Гъста кръв бе избила в краищата на отвора като рубинени сълзи. Ударната вълна бе изкарала другото око наполовина от орбитата и то сякаш се взираше в мен със стъкления поглед на тропическите риби.

Докоснах опакото на дланта му. Беше студена като къс месо, окачено на ченгела. Преди да пипна каквото и да е друго, отворих куфарчето на пода и извадих чифт гумени ръкавици от джобчето на капака.

Нещо не се връзваше. Странно ми се струваше някой да си пусне куршум в окото, но пък от друга страна, докторът като специалист очевидно е бил по-наясно по въпроса. Опитах се да си го представя, стиснал насочения надолу револвер, докато той самият отмята глава назад, все едно си слага капки в очите. Не, нещо не беше точно.

Вдигнах от нощното шкафче подвързаната в кожа библия. До леглото изпадна кутия с патрони. Това беше фалшива книга, куха отвътре… а аз се оказах пълен глупак, за да не открия по-рано патроните. Вдигнах ги, събрах и онези, които се бяха изтърколили под леглото, и ги напъхах обратно във фалшивата библия.

Обиколих цялата стая и изтрих с носната си кърпа всичко, до което се бях докосвал, докато претърсвах стаята. Полицията от Паукипси едва ли щеше да бъде особено очарована от факта, че частен детектив, пришелец, е подложил на тормоз един от видните граждани — до такава степен, че го е принудил да се самоубие. Казах си, че ако е самоубийство, те няма да седнат да търсят отпечатъци и продължих да трия.

Изтрих и дръжката на вратата, и ключа и затворих, без да заключвам. Долу обърнах пепелника в джоба на сакото си, занесох го в кухнята, измих го и го сложих до отцеждащите се чинии. Върнах морфина и бутилката мляко в хладилника, после внимателно минах с кърпата навсякъде из кухнята. Слязох в мазето и изтрих дръжката на вратата и цялата брава. За външния капак не можах нищо да направя, освен да поставя резето на мястото му и да натикам винта обратно в изкъртеното гнездо. Някое малко по-любопитно ченге нямаше начин да не го забележи начаса.

По обратния път за Ню Йорк имах достатъчно време да обмисля всичко в колата. Това, че бях подтикнал един стар човек към самоубийство не ми даваше мира. Изпитвах известни угризения и ми беше тъпо. Каква грешка, да го заключвам в една стая с револвер. Още повече, че докторът имаше какво да разкаже.

Опитвах се да запечатам образа в съзнанието си, като снимка: проснатият на леглото доктор Фаулър със зееща дупка на мястото на окото, пръснатият по одеялото мозък. На нощното шкафче запалена лампа, до нея библия. В библията — куршуми за револвер. В изстиналата Сгърчена ръка на лекаря — рамка с портрет, която преди това бях видял върху скрина. Показалецът на другата ръка — върху спусъка.

Колкото и да превъртах сцената в главата си, някакво парче от мозайката липсваше. Кое точно? Къде му беше мястото? Можех да се опра единствено на инстинкта си. Някакво натрапчиво подозрение ме преследваше и не можех, и не можех да се отърва от него. Вероятно за да избягна въпроса за собствената си вина, смътно усещах, че това не е самоубийство. Не, според мен някой беше препарирал доктор Фаулър.