Карел Чапек
Кракатит (42)

XLII

Сепна се от сън, вир-вода от пот. Къде — къде се намирам? Таванът над него се люлееше и пропадаше, не, не, не, падаше, спускаше се надолу, свличаше се бавно като огромна хидравлична преса. Прокоп поиска да изкрещи, но не можеше; а таванът вече бе толкова ниско, че можеше да различи на него кацналата прозрачна мушичка, зрънцето пясък в мазилката, всяка мазка, оставена от четката на бояджията; и все по-ниско се спускаше таванът, Прокоп го наблюдаваше с притаен дъх от ужас и само гърдите му свиреха, без да може да изтръгне от себе си звук. Светлината угасна, настана черен мрак; сега ще го смачка. Прокоп вече усети как таванът се допря до настръхналите му коси и безгласно изпищя. О-о-о-х, напипа вратата, изкърти я и се хвърли навън; а там е същата тъмница, но не е тъмнина, а мъгла, непрогледна мъгла, толкова гъста мъгла, че не можеше да диша, започна да се задушава и хълца от ужас. Сега ще ме задуши, ужаси се той и се спусна да бяга, като стъпваше по някакви живи тела, които още агонизираха. Тогава той се наведе, протегна ръка и усети в шепата си млада широка гръд. То-то-това е Анчи, изплаши се и поиска да напипа главата й; но вместо глава напипа паница, пор-це-ланова купа с нещо слузгаво и гъбесто като говежди бял дроб. Повръщаше му се от ужас и искаше да откъсне ръцете си от там; но онова лепне за ръцете му, тресе се като пихтия, залепило е смукалцата си за кожата му и пълзи нагоре по ръцете му. Ами че това е Кракатицата, една мокра и пихтиеобразна сепия с лъскавите очи на принцесата, които го гледат страстно втренчено и влюбено; пълзи по голото му тяло и търси къде да насади гадния си бликащ задник. Прокоп не може да си поеме дъх, бори се с нея, вчепкал е пръсти в податливата, клейообразна материя; и дойде на себе си.

Над него се беше навел Паул и налагаше гърдите му със студен компрес.

— Къде-къде-къде е Анчи — промърмори Прокоп с облекчение и затвори очи.

Бух, бух, бух, бяга той плувнал в пот през разораните ниви; не знае за къде бърза толкова, но тича презглава, просто лети, а сърцето му тупка ей така, така, така, иска му се да извика от ужас, че ще пристигне късно. И ето я най-после къщата, само че няма нито врати, нито прозорци, само горе има часовник, който показва четири без пет. И Прокоп веднага разбира, че щом голямата стрелка се изравни с дванайсет, цяла Прага ще хвръкне във въздуха. „Кой ми взе Кракатита“, реве Прокоп; опитва се да се покатери по стената, за да спре стрелката на часовника в последната минута; скача и забива нокти в мазилката, но се хлъзга надолу, като оставя по стената дълги драскотини. Вие от ужас и полита нанякъде да търси помощ. Втурва се в конюшнята; там стоят принцесата и Карсон и правят любов с отривисти механични движения като картонени човечета на камината, задвижени от топлия въздух. Щом го съзират, те се хващат за ръце и започват да подскачат по-бързо, по-бързо, все по-бързо.

Прокоп отвори очи и видя над себе си принцесата, наведена със стиснати устни и трескави очи.

— Животно — изръмжа той с мрачна ненавист и бързо затвори очи. Сърцето му биеше в такъв лудешки ритъм, с какъвто онези двамата бяха се клатили пред него. Очите го смъдяха от пот, а в устата усещаше соления й вкус; езикът му се беше запекъл за небцето, а гърлото му беше се залепило от суха жажда.

— Искаш ли нещо? — попита го отблизо принцесата. Завъртя глава в знак, че не иска. Тя помисли, че отново е заспал; но след малко се обади прегракнал:

— Къде е пликът?

Тя помисли, че бълнува; не му отговори.

— Къде е пликът — повтори той, като смръщи заповеднически чело.

— Тук е, тук — рече тя бързо и пъхна в дланта му първия къс хартия, който попадна в ръцете й. Той го смачка недоволен и го захвърли.

— Не е това. Аз-аз искам плика. Аз-аз-аз си искам плика.

Продължи да повтаря това без край, започна да беснее и тя извика Паул. Паул си припомни някакъв дебел, омазнен и превързан плик; но къде е сега? Намери го в нощното шкафче: ето го, тук е! Прокоп го сграбчи с двете си ръце и го притисна до гърдите си; притихна и заспа като заклан. След три часа отново го ороси обилна пот; беше толкова изнемощял, че едва дишаше. Принцесата алармира лекарския консилиум. Температурата чувствително беше спаднала, пулс сто и седем, нишковиден; веднага решиха да му направят камфорова инжекция, но местният селски лекар, поселянил се и обхванат от стеснение между тия капацитети на медицинската наука, заяви, че той никога не буди пациентите си.

— Поне ще преспи своя екзитус, нали? — измърмори прочутият специалист. — Прав сте.

Напълно изтощена, принцесата отиде да поспи един час, след като я увериха, че несъмнено и тем подобни; при пациента остана доктор Крафт, който обеща, че след час ще я осведоми какво е положението. Но той не се обади и обезпокоената принцеса дойде сама да види какво става. Намери Крафт, застанал насред стаята, да размахва ръце й на висок глас да изнася лекция за телепатията, като се позоваваше на Рише, Джеймс и не знам още на кого; а Прокоп го слушаше с ясни очи и от време на време го дразнеше със забележките на учен и ограничен неверен Тома.

— Аз го възкресих, принцесо — извика Крафт, като забрави за всичко. — Аз съсредоточих волята си с единственото желание да оздравее; аз… аз правех ей така с ръцете си над него, разбирате ли? За излъчване на флуид. Но знаете ли колко изтощава човека това. Уф! Капнах — заяви той и изпи на един дъх пълна чаша бензин за дезинфектиране, като го смяташе, изглежда, за вино; така се беше развълнувал от успеха си. — Кажете, излекувах ли ви или не?

— Излекувахте ме — каза Прокоп с любезна ирония. Доктор Крафт рухна в креслото.

— Никога не съм предполагал, че съм имал толкова силно лъчение — въздъхна той доволен. — Да простирам ли още ръцете си над вас?

Принцесата смаяно гледаше ту единия, ту другия. Изчерви се цялата, засмя се, изведнъж очите й се овлажниха, погали Крафт по рижата глава и избяга.

— Жените не издържат — констатира гордо Крафт. — Виждате ли, аз съм съвсем спокоен. Просто чувствах как флуидът изтича от пръстите ми. Сигурно би могло да се фотографира? Като ултралъчението.

Дойдоха капацитетите и преди всичко изхвърлиха Крафт въпреки протестите му и отново се заеха да мерят температурата, пулса и всичко възможно. Температурата се бе покачила, пулсът деветдесет и шест, у пациента се бе появил апетит; е, промяната беше сериозна. След което капацитетите се отправяха в другото крило на замъка, където също бяха необходими; тъй като принцесата беше вдигнала температура почти четиридесет градуса, рухнала съвсем след шестдесетчасовото бдение; освен това силна анемия и редица други болести, включително и занемарено туберкулозно огнище.

Един ден след това Прокоп седеше в леглото си и тържествено приемаше гости. Наистина цялото общество се беше разотишло, само дебелият cousin се мотаеше още тук, скучаеше и въздишаше. Довтаса Карсон малко смутен, но срещата премина добре. Прокоп не спомена нищо за миналото и Карсон накрая изплю камъчето; страшните експлозиви, които Прокоп беше произвеждал през последните дни, при изпитания се оказали приблизително толкова експлозивни, колкото дървените стърготини; с една дума с една дума Прокоп трябва да е имал вече порядъчна температура, когато ги фабрикувал. Пациентът и това прие спокойно и едва след няколко, мига прихна да се смее.

— Е, добре, де — рече добродушно, — ама все пак здравата ви изплаших.

— Така е — призна си Карсон. — Никога не съм се страхувал толкова за себе си и за фабриката.

Крафт се домъкна син-зелен и сломен. През нощта беше празнувал чудотворния си флуид с големи количества вино и сега се чувстваше отвратително. Оплакваше се, че завинаги е загубил своята сила за въздействие, и заяви, че от днес нататък се отдава на индийски аскетизъм, съгласно учението на йогите.

Дойде и oncle Шарл, беше tres aimable^[1] и приятно сдържан; Прокоп беше благодарен, че le bon prince бе намерил добрия тон от преди един месец и че отново му говореше на „ви“ и забавно разказваше за своите приключения. Само когато разговорът, макар и отдалеч, се докосваше до принцесата, и двамата ги обземаше известно смущение.

През това време принцесата в другото крило на замъка покашлюваше сухо и болезнено и всеки половин час приемаше Паул, който трябваше да й разказва какво прави Прокоп, какво е ял, кой е при него.

От време на време той все още вдигаше температура, придружена с кошмари. Виждаше тъмен навес и безкрайни редици от бъчви с Кракатит; пред навеса се разхождаше насам-натам, насам-натам въоръжен войник; нищо повече, но беше ужасяващо. Струваше му се, че отново е на война; пред него безкрайно поле с мъртъвци, всички са мъртви и той е мъртъв и замръзнал за земята; само Карсон се лута между труповете, псува през зъби и поглежда нетърпеливо часовника си. От другата страна с резки, холерични движения се приближава куцият Хаген; върви изненадващо бързо, подскача като скакалец и цвърти при всяко конвулсивно движение. Карсон небрежно го поздравява и му казва нещо; Прокоп напразно се ослушва, не чува нито дума, може би вятърът ги отнася; с предългата си изсъхнала ръка Хаген сочи към хоризонта; какво ли си приказват? Хаген се обръща, пъхва ръка в устата си и измъква жълти конски зъби заедно с челюстта; вместо уста сега на лицето му зее хлътнала дупка, която безгласно се кикоти. С другата ръка бръква в очната си кухина и изважда огромна сочна ябълка и като я държи между пръстите си, я поднася към лицата на падналите; а жълтата челюст в другата му ръка грачещо отброява: „Седемнадесет хиляди сто двадесет и едно, сто двадесет и две, сто двадесет и три.“ Прокоп не може да се извърне, защото е мъртъв; ужасната кървава очна ябълка замръзва над лицето му и конската челюст изграква „седемнадесет хиляди сто двадесет и девет“, и се защраква. Сега Хаген вече чезне в далечината и все брои; а принцесата прескача труповете с безсрамно вдигната високо до над гащите си пола, приближава се към Прокоп и размахва в ръка татарски бончук като че ли е бич. Спира се над Прокоп, гъделичка го под носа с бончука, а с върха на обувката си бута главата му, сякаш проверява дали е мъртъв. В лицето му нахлу кръв, въпреки че беше истински умрял, толкова истински, че усещаше замръзналото си сърце като камък; обаче не можеше да понесе гледката на стройните й крака. „Мили, мили“, прошепна тя и с бавно движение спусна полата си, коленичи до главата му и леко докосна с длан гърдите му. Изведнъж изтръгна от джоба му дебелия превързан плик и скочи, разкъса го яростно на парчета, които хвърли на вятъра. След това разпери ръце и се развъртя, и продължи да се върти, като газеше по мъртвите, докато изчезна в нощния мрак.