Любомир Николов, Георги Георгиев
Съдът на поколенията (4)

Моретата се задушават

Репортаж от третия ден на процеса

Погледнете тези снимки. Припомняте ли си сензацията? Милиардерът Еритриадис излиза от църквата заедно с новата си съпруга, известната певица Дейзи Соул. Още в деня на бракосъчетанието някои от скандалните вестници зададоха въпроса, колко ли ще трае този брак? Както се установи само след година, те питаха с право. Погледнете снимките по-долу. Янис Еритриадис пред съда. Обвиняват го в убийството на собствената му съпруга. Но вие отлично знаете как свърши всичко. Двама висши полицейски чиновници, които поддържаха обвинението, се самоубиха при загадъчни обстоятелства. Няколко дни по-късно делото бе прекъснато и Еритриадис бе освободен по добрата стара формулировка: „поради липса на доказателства“.

Сега прочутият милиардер, собственик на огромен танкеров флот, отново е пред съд. Но този път той е лишен от възможността да се оправдае чрез задкулисни машинации. Ще успее ли все пак да се измъкне? Той, изглежда, се надява на това. Въпреки сериозното обвинение Еритриадис може би има шансове. За втори защитник той е избрал Спирос Паликис, ловкия адвокат, който го спаси от обвинението в убийство. Първи защитник, естествено, е Хенри Уейн. Седнал до Паликис, рижият великан съсредоточено разгръща някаква дебела папка, навярно предварителните материали по обвинението.

Освен Еритриадис двамата адвокати днес ще имат още един подзащитен. Той не е така известен, но в своята област е не по-малко важен от милиардера. Името му е Карло Каталано. До момента на своето отвличане в бъдещето той заемаше поста председател на международната комисия за чистотата на Средиземно море. Какви са неговите престъпления, можем само да предполагаме, но по-добре е да изчакаме обвинението. Впрочем няма да чакаме дълго. Ето вратата в дъното на залата се отваря и един след друг влизат съдебните заседатели, Председателя и Обвинителя. В залата настъпва пълна тишина.

Председателя. Откривам днешния трети ден на процеса. Днес ще разгледаме обвинението срещу Янис Еритриадис и Карло Каталано. Моля Обвинителя да започне.

Обвинителя. Преди да започна, искам да задам на обвиняемия Еритриадис няколко въпроса. Господин Еритриадис, вие притежавате контролния пакет акции на „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“, нали?

Еритриадис. Трудно е да се каже… Зает съм с толкова неща.

Обвинителя. Моля, отговорете ми точно и ясно. Отричате ли, че притежавате 42 процента от акциите на тази компания?

Еритриадис. Казах, че не съм сигурен, но няма да отричам. Надявам се на лоялността на обвинението. Нека бъде така, както казвате.

Обвинителя. Искам само да ви предупредя, че ако решите да отказвате, трябва да имате предвид папката, стояща пред вашите адвокати. В нея има точни сведения за банковите ви сметки и за основните ви финансови операции. А сега позволете ми още един въпрос: каква е общата водоизместимост на вашия танкерен флот?

Еритриадис. Около шест милиона тона.

Обвинителя. Вие навярно не включвате в сметката потъналите танкери „Елф“ и „Хиперион“. Но и без тях общата водоизместимост на вашите кораби надминава седем милиона тона. А ако включим и тях…

Уейн. Протестирам против това! Танкерите „Елф“ и „Хиперион“ са потънали и няма защо да се измъкват отново на бял свят.

Председателя. Протестът се отхвърля засега. Ако обвинението наруши по тази линия юридическите норми, протестът ще бъде приет. А сега, моля, продължавайте.

Обвинителя. Казах, че ако включим двата потънали танкера, ще достигнем до осем милиона тона. Бързам веднага да се извиня пред защитата, ако не съм се изразил достатъчно ясно. Ще започна с обвинения от времето преди потъването на двата танкера. Ето, погледнете.

Отново залата на съда изчезва и вместо нея се появява просторът на Средиземно море, гледано от птичи поглед. Срещу нас изгрява слънцето. Отляво, далече на хоризонта, се вижда земя.

— Намираме се на юг от Балеарските острови — прозвучава гласът на Обвинителя.

Сякаш носени от невидим самолет, ние летим над морето. Една малка точка срещу нас расте, приближава се и скоро се превръща в огромен сив кораб.

— Танкерът „Елф“, водоизместимост 380 хиляди тона — казва Обвинителя.

И сякаш за да можем да проверим думите му, ние се спускаме ниско над вълните и прелитаме край десния борд на танкера. Близо до носа с големи бели букви е написано името: „Елф“. Отново се издигаме с шеметна скорост и продължаваме да летим, оставяйки назад кораба.

— Погледнете следата, която оставя зад себе си този танкер.

Наистина, зад „Елф“ остава широко мазно петно от изтичащ нефт, което бавно се разлива. Тази черна следа върху морските вълни сякаш няма край.

Завръщаме се в залата на съда. Леко разтревожен, Хенри Уейн се изправя от мястото си.

Уейн. Колкото и да е неприятен този случай, той едва ли може да послужи като основа за обвинението. Инцидентът е изолиран и може да се обясни с всичко — нещастен случай, недобросъвестност и дори саботаж.

Обвинителя. Моля ви, не бързайте със защитата. Все още не е отправено някакво обвинение. Но вие явно искате да ускорите нещата. Сега ще покажем няколко други случая.

И преди той да довърши, картините започват да се редят. Танкерът „Посейдон“ край бреговете на Португалия — нефтено петно, дълго двадесет мили. Танкерът „Ангелика“ в Атлантическия океан — петното е дълго осемдесет мили. Танкерът „Хиперион“… Танкерът „Родос“… Танкери, танкери, танкери.

Когато свършва тази поредица от мазни петна, Обвинителя продължава:

— Танкерите на господин Еритриадис работят особено интензивно. В резултат на аварии, както и при обикновената им експлоатация, особено при промиването на резервоарите, ежегодно те изхвърлят в моретата и океаните почти един милион тона нефт.

Паликис. Какви доказателства имате за това?

Обвинителя. Не са ли ви достатъчни показаните картини? Ако искате повече, можете да отворите червената папка, която се намира пред вас. Там са изброени всички по-сериозни случаи на изпускане на нефт от танкерите, собственост на Янис Еритриадис. Там се намират и извадки от официалната статистика на ООН.

Паликис. Но аз не мога да вярвам на писмени доказателства, без да има кой да потвърди тяхната истинност.

Председателя. Всички документи, представени тук, са достоверни. Това са фотокопия от оригиналите. За оформянето им бе положен доста труд. Моля обвинението да продължи.

Обвинителя. И тъй, по вина на Еритриадис ежегодно в моретата и океаните се изхвърлят стотици хиляди тонове нефт…

Уейн. Отново възразявам! Нека приемем, че наистина в океаните се изхвърля нефт. Но защо на процеса е призован тъкмо господин Еритриадис? Замърсяването на моретата е неизбежно при използуването на танкери. Защо от всички собственици на петролоносачи трябва да обвинявате само моя подзащитен? Та той е хвърлил не малко усилия за подобряване на положението.

Обвинителя. Причините, по които избрахме Еритриадис, са няколко. Вече посочих до каква степен небрежно се гледа на изхвърлянето на нефт. А сега искам да ви покажа част от изказването на обвиняемия пред международния конгрес на собствениците на танкери, състоял се в Хамбург.

От двореца на правосъдието се пренасяме в друга, не по-малка зала. Но тук не са заети и половината от местата. Публиката изглежда отбрана — тежки, отпуснати, делови мъже, застаряващи мършави секретари, които трескаво записват нещо в бележниците си. На трибуната Еритриадис говори:

— Нашите противници упорито се мъчат да докажат, че замърсяването на моретата с нефт надминава допустимите граници. През последните години борбата срещу нас се засилва особено много. Правят се опити за създаване на законопроекти, насочени срещу танкерите. И дори тук, на нашия конгрес, вие чухте едно смайващо предложение. Предлагат ни да монтираме на всеки танкер „черна кутия“ с прибори, които да записват всяко изпускане на нефт. Има ли смисъл да обясняваме доколко нелепа е такава идея. Тя явно цели да затрудни нашата работа, да ни накара да влагаме допълнителни средства в поддържането на корабите и в крайна сметка да намали приходите.

Конгресната зала изчезва. Обвинителя се надига от мястото си и продължава:

— Чухте мнението на Еритриадис за контрола върху танкерите. Трябва да посоча, че той използува цялото си влияние, за да бъде взето едно общо решение на конгреса: в никакъв случай да не се допуска монтирането на „черните кутии“, за които ставаше дума. Така той направи още една крачка в своите престъпления. Мотивите за подобни действия той изрази лично в своята реч пред конгреса. Грижите за чистотата на моретата биха довели до намаляване на печалбите от превозването на нефт.

Паликис. Не мога да разбера защо тук думата печалби се употребява само в отрицателен смисъл. Както всеки делови човек, господин Еритриадис има право да си осигури доходи от своята дейност. Надявам се, вие няма да отречете, че без доходи той отдавна би изгубил възможността да поддържа своя флот. А това би се отразило на енергетиката на много страни. И тогава той би бил отговорен за много по-тежки последици — повишаване на цените, безработица, липса на горива. В този смисъл можем да кажем, че моят подзащитен е благодетел на хиляди хора. А от друга страна, аз съм убеден, че той не е знаел за тези неприятни случаи.

Уейн. Моят колега правилно изразява мнението на защитата. За всяко изпускане на нефт е отговорен преди всичко капитанът на съответния танкер. Може би Обвинителя предполага, че господин Еритриадис притежава свръхестествени способности? Уви, това не е така. Зает преди всичко с делови въпроси, обвиняемият не е могъл да види онова, което става на стотици километри от него, и да накаже виновните. Моля да бъде отхвърлено обвинението по тази точка.

Обвинителя. Нека напомня, че Еритриадис би могъл и без свръхестествени способности да знае какво става на танкерите, ако не беше отхвърлил предложението за монтиране на контролни прибори. Освен това, колега, ние сме възрастни хора. Нека разсъждаваме трезво. Ежегодно по ваше време са се издавали хиляди статистически справочници — на ООН, на ЮНЕСКО, всяка държава поотделно, та дори всяко министерство. Как е могъл господин Еритриадис да не знае фактическото положение на нещата. При това той е разполагал с добро разузнаване. Но да оставим това. Искам да докажа, че обвиняемият носи вината за всички случаи на изливане на нефт в моретата. Да се върнем към един от показаните случаи. Близо до Балеарските острови танкерът „Елф“ излива нефт във водите на Средиземно море. Този случай не остава незабелязан.

Появява се същата картина, която видяхме преди малко. Танкерът плува, влачейки след себе си тъмно мазно петно. Но сега можем да забележим един малък самолет, който кръжи над кораба. В следващия миг се пренасяме в кабината на самолета. Пилотът включва вградения в командното табло диктофон и произнася:

— Танкерът „Елф“. Нефтена следа, дълга около двадесет и пет мили.

Нова картина. В малък, но добре обзаведен кабинет, зад масивно дълбоко бюро, седи Карло Каталано. Пилотът от самолета му подава някакъв лист. Каталано набързо преглежда написаното, обляга се назад в креслото и тихо казва:

— Значи пак Еритриадис. С този човек ще си имаме неприятности. Миналата седмица „Посейдон“, сега „Елф“… Но вие навярно бързате. Сега ще получите премията. Както винаги…

Той става, отива до стоящата в ъгъла каса, отваря я и измъква отвътре тънка пачка банкноти. Подхвърля я на бюрото пред пилота, после му поднася готова разписка. Свикнал с подобни процедури, пилотът се разписва и прибира пачката в джоба на комбинезона си.

— Това е всичко — казва Каталано. — И… нали знаете. Мълчете. В нашата работа дискретността е най-важна.

Пилотът кимва и излиза от кабинета. Изображението се разсейва.

Обвинителя. Оттук, паралелно с обвинението срещу Еритриадис, тръгва и обвинението срещу Карло Каталано.

Уейн. Но в какво го обвинявате? Показаната картина беше нещо съвсем обикновено. За добре извършена работа пилотът получава премия. Това влиза в задълженията на Каталано като председател на международната комисия за чистотата на Средиземно море.

Обвинителя. Досега всичко изглежда съвършено почтено. Но бихте ли погледнали продължението на сцената?

Отново сме в кабинета на Каталано, но сега гост е самият Еритриадис. Милиардерът преглежда някакъв дълъг списък. Когато стига до края, той вдига глава.

— Не е ли много скъпо?

Каталано взема списъка от ръцете му и бързо прекарва пръст по редовете от горе на долу.

— Не е много. Всичко е според договора. За всяко нефтено петно съм плащал на пилотите. И в края на краищата вие поемате само част от разноските. За последния период трябва да платите едва една четвърт от цялата сума. В момента от вашите танкери само „Елф“ и „Ангелика“ са в Средиземно море.

— Е, да — намръщва се Еритриадис. — Но вие забравяте, че освен на вас плащам и на други.

Обвинителя. В разговора, който показахме, ставаше дума за договор. Този договор е бил подписан между Карло Каталано, като председател на международната комисия за чистотата на Средиземно море, и Янис Еритриадис, като представител на асоциацията на собствениците на танкери. Каталано се задължава да пази в тайна грубите нарушения на закона за опазване на моретата и океаните. По този начин той фактически напълно проваля дейността на комисията.

Уейн. Можете ли да докажете съществуването на такъв договор?

Обвинителя. Можете да се убедите сами.

Той става, изважда от папката пред себе си един лист и го подава на Уейн.

Обвинителя. Това е оригиналът на договора, изваден от личния сейф на Еритриадис.

Паликис. Протестирам против подобни методи за сдобиване с доказателства. Това е нарушение на конституционните свободи.

Председателя. Отхвърлям протеста. Според всички законодателства конституционните свободи не могат да служат за прикриване на престъпления.

Обвинителя. Смятам, че по този начин вината на Карло Каталано е доказана. Вместо към опазване на чистотата на Средиземно море той е насочил организацията към защита на виновните. Но трябва да продължим с обвиненията срещу Янис Еритриадис. Както бе споменато в разговора му с втория обвиняем, той е подкупвал и други лица, отговорни за контрола над танкерите. Но нека оставим това настрана.

Уейн и Паликис мълчат. Те дори изглеждат доволни от това отклонение. Без съмнение в предварителните си разговори с тях Еритриадис е разкрил много повече от онова, което е изнесено на процеса.

Обвинителя. Вече зададох на обвиняемия въпрос, дали притежава контролния пакет акции на „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“? Той отговори утвърдително. Сега ще задам още един въпрос. Господин Еритриадис, вие ли бяхте инициаторът за организирането на тази компания?

Еритриадис. Може да се каже, че е така.

Обвинителя. Да се върнем малко назад. Когато научихте за откриването на огромно нефтено находище край бреговете на Индонезия, вие се заинтересувахте от него. И това е напълно обяснимо. Намаляването на нефтените запаси водеше до все по-слабо натоварване на вашия танкеров флот. Финансовото ви положение ставаше нестабилно. Затова вие решихте да вложите всичко, с което разполагате, в разработката на находището. Но бяхте в криза. Откъде намерихте необходимите средства?

Уейн. Обвинението задава странни въпроси. На всички е известно, че за господин Еритриадис финансовата страна на подобна операция не може да създаде трудности.

Обвинителя. Моля, ако сте толкова уверен в думите си, отворете папката, която е пред вас, и проверете преписите от банковите сметки на обвиняемия за периода, когато е създадена „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“. Ще се убедите, че той не е разполагал с достатъчно налични средства. Тук обаче идва щастливият случай — потъването на танкерите „Елф“ и „Хиперион“.

Паликис. Не виждам какво общо има това с процеса.

Обвинителя. Позволете ми все пак да припомня някои събития около потъването на тези два танкера. Точно в тези дни, когато Еритриадис напразно търси средства за основаването на новата компания, група престъпници решава да го шантажира. Обвиняемият тъкмо е пристигнал в Париж, когато пред стаята му в един от луксозните хотели се събира тълпа от журналисти. Сред тази тълпа стои един младеж, който изважда от джоба си писмо и го връчва на Еритриадис. Съдържанието на това писмо вече е съобщено на журналистите. Група неизвестни бандити заплашват, че ако до един часа не получат милион долара в брой, ще взривят танкерите „Елф“ и „Хиперион“. Всичко е направено шумно, блестящо, явно престъпниците обичат рекламата. Какво е това? Реална заплаха или блъф? Еритриадис се спира на втората възможност и повиква полицията. Както съобщават по-късно вестниците, полицията действува извънредно стремително. Младежът, който е връчил писмото, бива арестуван. Една инжекция с веростимулин го принуждава да издаде скривалището на своите съучастници. Специални полицейски отряди потеглят към мястото, за да арестуват престъпниците. Завързва се престрелка, в която загиват четирима неизвестни и един полицай. В квартирата следствените органи намират включена мощна радиостанция. С нея са задействувани радиоуправляемите взриватели на бомбите, скрити в танкерите „Хиперион“ и „Елф“. Погледнете резултата от взрива на танкера „Хиперион“ с водоизместимост 500 хиляди тона.

Летим над огромен пожар. Нефтът, разлян по повърхността на океана, гори, изпускайки огромни кълба черен дим. Накъдето и да се погледне, картината е една и съща — пламъци, пламъци до хоризонта. Над това фантастично зарево като дребни насекоми кръжат самолети и хеликоптери. От тях към горящите вълни се сипе бяла пяна. На местата, където пада, тя за момент усмирява пламъците, но дори и тези малки черни петна сред пожара бързо изчезват. Нищо не може да укроти огнената стихия.

— Това става край бреговете на Бермудските острови — казва Обвинителя. — Пожарът се движеше към островите, но след четиридневна героична борба аварийните команди успяха да го изгасят. Вижте сега картината след аварията на танкера край южните брегове на Англия.

Почти същият гигантски пожар. Разликата тук е само в броя на самолетите. Те кръжат на цели ята и изсипват препарати над пламналия нефт. В акцията са се намесили и набързо съоръжени за целта кораби.

Отново сме в Двореца на правосъдието.

Обвинителя. Въпреки пожарите, край Бермудските острови останаха около сто хиляди тона нефт, а край бреговете на Англия около осемдесет и пет хиляди. Тези нефтени петна не можаха да бъдат премахнати въпреки положените усилия. Те станаха причина за смъртта на десетки хиляди птици, замърсиха плажове…

Уейн. Да, но това не е станало по вина на Еритриадис!

Обвинителя. Ще видите след малко каква е ролята на Еритриадис в тази драма, в която впрочем загинаха над триста души от екипажите на танкерите и от аварийните команди. Да се върнем към момента, когато бандитите, отчаяни от действията на полицията, решават да взривят корабите.

Пусто поле. Над полегналата трева, над градините, засадени със зеленчуци, над редките горички се сипе мръсен дъжд. В далечината се вижда мокър асфалтов път, край който голям пътепоказател съобщава: „Париж — 65 километра“.

Виейки със сирените, колона полицейски коли се отклонява от шосето и се приближава към малка къщичка. Автомобилите заобикалят ниското здание и въоръжени полицаи с кислородни маски изскачат от тях. Един високоговорител обявява гръмливо:

— Предайте се! Нямате никакви шансове!

Вместо отговор от прозорците се разнася стрелба. Полицаите залягат.

— Огън! — командува един от офицерите. Стотици куршуми се забиват в стените на къщата. Грохотът на залповете изпълва влажния въздух.

Вътрешността на къщата. Залегнали край прозорците, трима от бандитите стрелят към нападателите. Четвъртият е застанал край радиостанцията.

— Време е — казва той и натиска един бутон.

После, въздишайки от облекчение, престъпникът изважда от джоба си мръсна бяла кърпа и я размахва на прозореца. Останалите спират да стрелят. След малко секва и стрелбата отвън. Бандитите се приближават към вратата и чакат.

Следващите събития стават много бързо. В къщата нахълтват трима полицаи.

— Горе… — извиква първият.

Но той не успява да довърши фразата си. От упор вторият полицай изстрелва в гърба му кратък автоматен ред. Нещо не е наред, бандитите разбират това и се хвърлят към оставеното на пода оръжие, ала преди да го докоснат, третият полицай насочва автомата си към тях и натиска спусъка.

Завръщаме се в залата на съда. Еритриадис отчаяно бърше с кърпа лицето си.

Обвинителя. Печална жертва… Така наричаха вестниците смъртта на полицая. Само няколко души знаеха истината. Подкупени от Еритриадис висши полицейски чиновници бяха избрали този рядко честен полицай за изкупителна жертва. Той им беше създал някои неприятности.

Уейн. Как може да твърдите, че обвиняемият има нещо общо с тази афера?

Обвинителя. А откъде мислите, че полицията е узнала мястото, в което се укриват шантажистите? От техния съучастник? Така казват вестниците. Но той изобщо не е разпитван. Можем да докажем и това. А ако желаете, ще покажем главното доказателство — разговора на Еритриадис с един от убитите.

Еритриадис. Не трябва. Признавам… че направих това… заради застраховката на танкерите.

Уейн. Добре, но всичко това е в областта на криминалните престъпления. Какво интересно намира съдът в подобно провинение на Еритриадис?

Обвинителя. Грешите. Наистина обвиняемият не е виждал нищо друго освен парите и хората, които е трябвало да загинат, за да улеснят пътя му към тях. Той е забравил за стотиците хиляди тонове нефт, попаднали в океана вследствие на авариите. И обвинението не свършва дотук. След като взима парите от застраховката на двата танкера, Еритриадис е в състояние да организира международната компания за експлоатация на нефтеното находище край Индонезия. Така се ражда „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“. На дълбочина двеста метра бива изградено подводно съоръжение и започва извличането на нефт. Естествено, това е свързано с много трудности, но има и някои предимства — например опростената експлоатация. Прави се сондаж до нефтоносния пласт. През друг сондаж, който стига под нефтоносния хоризонт, се спуска морска вода. На дълбочина двеста метра тя има налягане двадесет атмосфери и изтласква нефта нагоре. Първичната обработка се извършва също под водата. Утайниците и сепараторите са разположени на дъното. Газът, водата и тежките фракции на нефта се изхвърлят направо навън — в морето. Това до голяма степен намалява разходите по експлоатацията на находището. А как се отразява на морските обитатели, ще ви покажа след малко. По-нататък пречистеният нефт се събира в големи подводни резервоари и периодично се прибира с помпи от танкерите. Моля, погледнете как изглежда подводното съоръжение.

Но нищо не може да се види. Изведнъж се оказваме в някаква гъста тъмна мътилка, която не позволява на погледа да стигне по-далече от един метър.

— Такава е водата край мястото на сондажите — казва Обвинителя. — И това се простира на много километри наоколо. Сега ще проясним изображението.

По дъното са пръснати стотици метални куполи, свързани с широки галерии, и плетеници от електрически кабели. Над тях, привързани с вериги към тежки бетонни блокове, бавно се полюляват сферичните резервоари. Нагоре, към повърхността, се издигат дебели шлангове, по които нефтът се изтегля от танкерите. Над много от куполите водата е затъмнена от нефт, мазут и мехури газ, които стремително изплуват нагоре. Дъното е покрито с дебел слой черна тиня. Дълбоководна пустиня — само така може да се нарече това място. Такива са и думите на Обвинителя:

— Тази област от морското дъно край Индонезия бе превърната в пустиня. Нефтът и газът, разпръснати из водата, са убили всичко живо в радиус от десетки, дори стотици километри. Но за да не бъда голословен, искам да видите какво е представлявал този район преди „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“ да погуби морските обитатели.

Ние плуваме из чиста, прозрачна като зеленикав кристал вода. Дъното е покрито с водорасли, из които играят хиляди малки рибки с приказно ярки цветове. Голяма акула лениво кръжи из водата. Ято риби-пеперуди се стрелка недалече от нея. По дъното рак-отшелник бавно влачи своята черупка.

Издигаме се нагоре. Водата просветлява, постепенно губи зеления си цвят. Морските обитатели стават все по-многобройни. Коралите разперват своите израстъци като клони на фантастични дървета. Сред тях плуват риби-хирурзи с прекрасна жълтосиня окраска. Други, непознати риби се събират накуп като ята от прелетни птици. Картината е неописуема. Тук навсякъде гъмжи живот, който скоро ще бъде унищожен от нефта. Подводната красота ще бъде погубена.

Очарователната подводна картина изчезва и продължава реалността — съдът срещу убийците на живота.

Обвинителя. Нефтът се разлива по повърхността на моретата върху огромни площи. А именно в повърхностните слоеве са най-разпространени планктонът, хайверът и личинките на много от водните обитатели. Нефтът унищожава инкубаторите на океана и заедно с тях невероятно множество живи организми още при тяхното раждане или преди да са се развили. Тук бихме могли да завършим, но искам да спомена и за милионите птици, ставащи жертви на нефтените петна. Чайки, албатроси и десетки други видове птици се гмуркат във водата, търсейки храната си. Само за миг перата им могат да бъдат покрити с нефт. Птиците вече не могат да летят, перушината им престава да ги защищава от студа, а погълнатият нефт води до отравяне. После вълните изхвърлят труповете им на брега.

Летим ниско над пусти плажове, изцапани с нефт. Хиляди малки черни купчинки лежат на мръсния пясък. Това са птици с омазнена, сплъстена перушина — неузнаваеми, грозни тела.

Обвинителя. Прибавете към това китовете и делфините, загинали от попадане на нефт в дихалото. Има ли какво да добавим?

Председателя. Може ли защитата да каже нещо в полза на обвиняемите?

Уейн. Искам да повтаря две неща, които вече казах. Първо, моите подзащитни не са единствените виновници за замърсяването на океаните. И второ, господин Еритриадис има големи заслуги за намаляване на безработицата и в борбата против енергийната криза.

Председателя. Аргументите на защитата не могат да бъдат приети. Еритриадис е работил единствено за своя печалба. Като доказателство можем да посочим, че той остави Англия без петнадесет милиона тона договорен нефт, когато английското правителство не се съгласи с повишаването на цените.

Обвинителя. Ние не можем да осъдим всички виновни. Затова избрахме най-големите престъпници: Еритриадис, който системно допринася за замърсяването на океаните с нефт, и Каталано, който е прикривал престъпните действия на цялата асоциация на собствениците на танкери. С това смятам обвинението за завършено.

Председателя. Отново питам защитата, може ли да добави нещо?

Уейн и Паликис мълчат.

Председателя. Моля съдебните заседатели за присъдата.

Председателят на съдебните заседатели се изправя. Гласът му глухо звучи в мълчанието на съдебната зала.

— Обвиняемите Янис Еритриадис и Карло Каталано се признават за виновни.

Председателя. Закривам третия ден на процеса.

 

 

Публикуването на този репортаж предизвика нова буря в целия свят. Изплашени от това, собствениците на танкери побързаха да приемат монтирането на „черните кутии“. Международната организация за чистотата на Средиземно море бе разформирана и на нейно място възникна нова организация за контрол над танкерите.

Бяха направени неприятни разкрития за връзките на Еритриадис с някои висши полицейски чиновници. Разкрита бе цяла мрежа от корупция, започваща от престъпния свят и достигаща до правителствата. Няколко души се самоубиха, впрочем напълно безсмислено, защото скоро след това скандалът бе потушен.

Светът очакваше новия репортаж на Елмър Уелч.

 

 

Хенри Уейн живееше във вила, подобна на моята. Открих това съвсем случайно, когато през един свободен ден реших да направя по-голямо пътешествие из гората. Дългите разходки ми доставяха неописуемо удоволствие.

Запитах Джонсън дали може да ми намери отнякъде компас, но той поклати глава.

— Няма да се нуждаете от компас. Гората може би ви изглежда необятна и заплетена, но всъщност е невъзможно човек да се заблуди в нея. Опитайте.

Когато потеглих на път, все още не вярвах, че всичко ще бъде толкова леко. Но колкото повече се отдалечавах от вилата, толкова по-ясно разбирах докъде са довели грижите за опазване на природата. От време на време през дърветата виждах бели постройки, веднъж дори различих флайър, кацнал на малка поляна, но не се приближих. Желаех да бъда сам в пътешествието си. А малко по-късно открих пътеката.

Тази пътека по нищо не се отличаваше от другите, по които бях вървял досега. Но щом стъпих на нея, почувствувах как кръвта в тялото ми заигра по-буйно, мускулите ми се обтегнаха и с всеки миг аз крачех по-леко. Не знам какво и къде беше монтирано, но можех да се закълна, че земното притегляне е намаляло. От бавната, равномерна походка преминах в бяг, сетне в нещо неописуемо, почти равносилно на полет. Не само гравитацията играеше роля за това чудо. В тялото ми наистина се вливаха сили и аз летях с огромни скокове, преодолявах по десет-петнадесет метра, превръщах се в птица.

За миг на едно от разклоненията на пътеката се мярна синкав облак, в който лениво се плискаха пенести морски вълни. И аз знаех, че ако завия по разклонението, ще мога да тичам все така чак до морето.

Опиянението от невероятния полет ме замайваше така, че забелязах новия „облак“ едва когато прелетях край него. С крайчеца на окото си видях широкото, чисто течение на река и в същия момент реката наистина се появи пред мене. Но вече беше късно, за да спирам или да набирам инерция за скока. Отхвърлих се напред прекалено слабо и прелетях не повече от петнадесет метра. Точно толкова колкото беше нужно, за да стигна до средата на реката.

Слабата гравитация и приливът на сили ми позволиха, преди още да потъна до гърдите, да се отблъсна от повърхността на водата. Новият скок ме прехвърли на другия бряг.

Събух мокрия панталон и го проснах на слънце. Ризата ми почти не беше пострадала.

Неочаквано от гората излезе Хенри Уейн.

Той изглеждаше не по-малко учуден от мене. Позна ме веднага, защото вече се бяхме срещали в Двореца на правосъдието — тогава исках да взема от него интервю, но той отказа. Може би ме беше забелязал на първия ред, въпреки че обикновено не гледаше към залата.

— Привет — каза Уейн и седна до мене.

Извадих от джоба на ризата почти пълен пакет цигари и го протегнах към адвоката.

— Не пуша — промърмори той. — Поне засега.

Разбрах го много добре. Аз самият почти не пушех, откакто бях пристигнал. Въздухът не ми позволяваше.

— Захвърли тоя боклук — посъветва ме Уейн. — Ние сме се нагълтали с толкова отрови, че нямаме нужда от повече.

Замахнах и хвърлих пакета в реката. Той заплува по течението, приближи се към брега и остана в ниските клони на един храст.

— Само тука човек може да почувствува, че наистина живее — казах аз.

Гигантът мрачно кимна и дългите му бакенбарди се разклатиха.

— Живеем и се радваме като еднодневки. А някой ден процесът ще свърши и ние пак ще се озовем в ония мръсни свинарници, които някой глупак е нарекъл градове. И отгоре на всичко трябва да защищавам гадове, които ден след ден са унищожавали всичко това.

Можеш да се откажеш.

— Няма да го направя. Знаеш много добре защо ще продължавам да ги защищавам. Заради парите! В нашето проклето време човек трябва да плаща дори за въздуха, който диша.

Той помълча и добави:

— А бих искал да остана тук…