Уилям Котсуинкъл
Извънземното (11)

11.

Всички от екипа му го наричаха Ключа. Той си имаше име, но неговите ключове бяха истинският му образ: ключове като за най-обикновен склад, но склад с необикновени стаи, за всяка от които той пазеше специален ключ.

В една от тия стаи стоеше Ключа сега и разглеждаше работната карта на стената, с очертани множество концентрични кръгове, все по-тесни и по-тесни, съединяващи се в една-единствена точка.

Без да откъсва очи от картата, Ключа заговори на своя помощник:

— Миналата нощ по радиото слушах някакви религиозни фанатици. Говореха за нашите наблюдения. Твърдяха, че онзи кораб бил знак от сатаната.

Помощникът пиеше черно кафе и продължаваше да разглежда дългия списък пред себе си. Повечето от имената в този списък имаха научни титли: лекари, биолози, химици.

— Предполагам, ясно ти е, че като привлечем тия хора, шансовете ти да те вземат за пълен идиот неимоверно нарастват?

— Време е да ги привлечем — отвърна Ключа, все още приковал поглед в картата, в точката, обозначаваща къщата на Елиът.

Помощникът му вдигна очи от списъка:

— Ами ако децата са си измислили всичко това? Ако се окаже, че разговорът, който хвана радарът, е само детска игра?

— Корабът кацна тук — Ключа посочи един от кръговете. — А ние хванахме разговора за изоставения чуждоземец ето тук. — И той бучна с пръст точката, където беше домът на Елиът. — Твърде близко е, за да е случайно съвпадение.

Мъжът се пресегна зад себе си и натисна копчето на един магнетофон. От него, се разнесе гласът на Елиът:

„… от далечния космос, Майкъл, от някакъв свят, който ние не разбираме. Трябва да му помогнем…“

Клоча натисна копчето и стаята отново утихна.

Той бе почувствал колко внушителен е този кораб още в нощта на приземяването му. Видял го бе на своя контролен екран как приближава — удивително кълбо енергия, появило се тайнствено иззад хоризонта. Поведението на кораба съвпадна с образеца на поведение, което специалният отряд на Ключа добре познаваше и от други подобни кацания. Само че този път успяха да ги изненадат.

Помощникът му стана от писалището и се приближи до него, при картата:

— Добре — каза той, потупвайки списъка с пръст, — това са хората, които ти трябват. Ами че то прилича на списък за банкет при връчване на Нобелова награда!

— Събери ги.

— Ще ме чуеш ли за минутка? Преди да сме въвлекли и научното общество. — Помощникът се обърна към картата. — Ако тук наистина има изоставен пришълец, не е нормално да се крие по къщите.

— Защо не?

— Защото той е необикновено същество. И ще се крие като отшелник горе из хълмовете помощникът показа района, където му се струваше, че се спотайва онова нещо, което издирваха. — Нима мислиш, че те не са тренирани да се справят с всяка ситуация? Нима мислиш, че тяхното командване не е предвидило и такова развитие на събитията?

— Та ние ги хванахме по бели гащи — възпротиви се Ключа.

— Може и така да е. Но ако ти беше извънземно, щеше ли да тръгнеш да чукаш по вратите на най-близките къщи?

— То е в тази къща — заяви Ключа.

— Ами нека да го докажем, преди да призоваваме тая тълпа… — Помощникът отново потупа с пръст по списъка. — Знаеш ли какъв цирк ще стане, като пристигнат тия светила? Тогава няма да можеш да се оправдаваш. Ако пък догадката ти е погрешна, ако в тая къща няма нищо, освен две смахнати деца, чиито глави са пълни само с космически нашественици, ще си загубиш и работата. Защото вече ще си похарчил към десет милиона долара за тоя, дето духа. Не забравяй, че правителството съкращава бюджета. Направо сме на ръба!

Ключа посочи списъка:

— Събери ги.

Помощникът му въздъхна:

— Ако бъркаш, ще се наложи и двамата да си търсим препитание, като събираме тайни доказателства за бракоразводни дела… Специална единица на частно детективско бюро. — Той понечи да се обърне, но се върна и показа най-отдалечените кръгове на картата, гората и хълмовете.

— Ако твоят извънземен е изобщо някъде тук, той се крие из тия хълмове и си брои дните.

— Като Робинзон Крузо, така ли?

— Точно така. Защото със сигурност не е седнал в нечия кухня да пие млечен шейк.

 

А Ити си седеше в кухнята и си посръбваше млечен шейк със сламка. Тия сламки бяха едно от най-прекрасните изобретения на Земята, защото да пиеш с тях беше толкова лесно.

— Харесва ли ти, Ити? — попита го Елиът, седнал срещу него до масата.

Извънземното кимна, а прекрасната течност забълбука в чашата му.

 

Бяха проведени телефонни разговори с всички учени от списъка — разнородна група от специалисти, предварително проучени, снабдени със специални пропуски и после поканени да се включат в най-странната експертна група на Земята. Някои приеха развеселени, други — с насмешка, но никой не го взе на сериозно и дори не допусна, че действително един ден ще му поискат някаква експертиза. Така че, когато слушаха гласа от другия край на жицата, те биваха безкрайно изненадани, а после, умълчани, поставяха слушалката и вглеждайки се в нея, се чудеха кой по-точно се е побъркал — те или правителството…