Херман Мелвил
Моби Дик (76)

Глава 74
Главата на спермацетовия кит — сравнително описание

И така, двата огромни кита се съвещават; да се присъединим към тях, за да се посъветваме и ние.

Спермацетовият и същинският кит са безспорно най-забележителни от големия вид левиатани ин фолио. Те са единствените, за които се урежда редовен лов. За нантъкитци те са двете крайни точки в поредицата на всички известни китове. Тъй като външната разлика между тях се забелязва най-вече в главите им; тъй като по една глава от всеки вид е окачена сега от всяка страна на „Пекод“ и ние можем свободно да отидем от едната до другата просто като прекосим палубата — къде, ако обичате, бихте намерили по-удобен случай за практическо китознание?

Преди всичко ще бъдете поразени от контраста между тези глави. И двете са безспорно много големи; но в главата на спермацетовия кит има известна математическа съразмерност, която липсва в тази на същинския кит. Главата на спермацетовия кит е по-характерна. Докато я наблюдавате, вие неволно признавате огромното му превъзходство, що се отнася до внушителността. В сегашния случай тя се подсилва от посивялото му теме, признак на напреднала възраст и голяма опитност. С една дума, той е това, което китоловците наричат „беловлас кит“.

Да отбележим сега най-голямото различие в тези глави — именно двата най-главни органа, окото и ухото. Много назад и ниско встрани, близо до ъгъла на челюстта, след внимателно търсене ще откриете най-после едно око без ресници, което бихте могли да вземете за око на жребче — толкова несъразмерно е то с големината на главата.

От това чудновато странично положение на окото е ясно, че китът може да види предмет, който е точно пред него, тъкмо толкова, колкото и предмет, намиращ се точно зад него. С една дума, очите на кита са разположени като човешките уши; а можете да си представите какво би било, ако би трябвало да гледате предметите с ушите си. Бихте открили, че ще имате само тридесет градуса зрително поле пред и около тридесет градуса зад страничната линия. Ако най-жестокият ви враг би вървял точно срещу вас посред бял ден с вдигната кама, вие не бихте могли да го видите, както не бихте го видели и ако се промъква крадешком към вас изотзад. С една дума, бихте имали, така да се каже, два тила, а в същото време и две лица (странични); защото какво друго е човешкото лице, ако не очи?

Освен това, докато у повечето други животни, които мога да си спомня сега, очите са разположени така, че сливат неусетно зрителните си полета, като предават на мозъка един, а не два образа, при особеното положение на очите у кита, фактически разделени от няколко кубически стъпки плътна маса, издигната между тях като огромна планина, разделяща две езера в долините, впечатленията, получавани от всеки отделен орган, са напълно отделени. Така че китът вижда сигурно една ясна картина от едната страна и втора от другата, а между двете — пълен мрак и нищо. За човека може да се каже всъщност, че гледа към света от караулна будка с две съединени рамки, образуващи общ прозорец. У кита двете рамки са поставени поотделно и дават два прозореца, но влошават твърде много видимостта. Тази особеност при очите на кита трябва да се помни винаги от китоловците; а да не се забравя и от читателя при някои следващи сцени.

Във връзка със зрението на левиатана може да възникне един твърде любопитен и странен въпрос. Но ще трябва да се задоволя само със споменаването му. Когато очите на човека са отворени на светло, виждането е едно неволно действие, с други думи, той не може да попречи механично за виждането на стоящите пред него предмети. При все това всеки знае от опит, че макар и да може да обхване с един поглед най-разнородни неща, съвсем невъзможно е да може да разгледа внимателно и напълно в едно и също време два отделни предмета, безразлично малки ли са, или големи, дори ако са непосредствено един до друг. Но разделите ли тези два предмета и обкръжите ли всеки от тях с тъмен кръг, то ако поискате да видите единия така, че да го запомните, другият ще бъде напълно изключен от съзнанието ви през това време. А какво става в такъв случай при кита? При него и двете очи могат наистина да действат едновременно, но дали мозъкът му е толкова по-възприемчив, по-съобразителен и по-изтънчен от човешкия, за да може едновременно да разглежда две отделни гледки — едната от едната му страна, другата от съвсем противоположна посока? Ако може, дали това е също такова чудо, каквото ще е, ако човек би могъл да докаже едновременно две съвсем различни евклидови теореми? Строго погледнато, това сравнение не е никак неподходящо.

Може да е безполезно хрумване, но всякога ми се е струвало, че крайно неуверените движения на някои китове, обкръжени от три-четири лодки, обичайната им плахост и плашливост произхождат косвено според мене от безпомощното объркване на волята, в което изпадат поради разделеното и диаметрално противоположно виждане.

Ушите на кита са също така чудновати, както и очите. Ако не познавате никак породата му, можете да търсите с часове по тия глави и да не откриете ухо. Той няма външно ухо; а в самия отвор едва бихте могли да проврете паче перо, толкова невероятно малък е той. Ухото се намира малко зад окото. По отношение на ушите трябва да се отбележи следната значителна разлика между спермацетовия кит и същинския кит; докато ухото на първия има външен отвор, ухото на втория е изцяло и гладко покрито с ципа, така че почти не се забелязва отвън.

Не е ли чудно, че такова огромно същество като кита трябва да вижда света през толкова малко око и да чува гръмотевицата с ухо, по-малко от това на заек? Но дали, ако очите му бяха широки като лещата на големия Хершелов телескоп, а ушите просторни като преддверие на катедрала, той би виждал по-далеко и би имал по-остър слух? Ни най-малко… Защо се стараете тогава да „разширите“ ума си? Изтънете го!

А сега с лостовете или парните машини, които имаме подръка, да обърнем главата на спермацетовия кит, за да бъде с основата нагоре; после, като се качим по стълба до най-високата й част, да надникнем в устата; ако не беше напълно отделена от тялото, бихме могли да слезем с фенер и в големия като Мамутската пещера в Кентъки китов стомах. Но да се хванем за зъба му и да се поогледаме наоколо си. Каква прекрасна и наглед невинна уста! От пода до тавана покрита или по-скоро тапицирана с блестяща бяла ципа, лъскава като булчинска сатенена рокля.

Но елате да погледнете могъщата долна челюст, която прилича на дългия и тесен капак на огромна табакера за енфие с панти от тясната вместо откъм широката страна. Ако я издигнете над главата си, така че да се видят редиците зъби, тя заприличва на страхотна подвижна решетка, в каквато — уви! — се превръща често за мнозина нещастни китоловци, в които тези зъби се забиват с ужасна сила. Но тя е много по-ужасна, когато на стотици метри под водата виждате някой разгневен кит да се люшка с раззинала петметрова паст, увиснала под прав ъгъл от тялото му, напълно наподобяваща удължен корабен бушприт. Този кит не е мъртъв, той е само обезсърчен, без настроение може би; саможив и толкова отпаднал, че затворите на челюстта му са се отпуснали, оставяйки го в това некрасиво състояние за срам на целия му род, който сигурно го кълне „да му се схванат челюстите“.

В повечето случаи тази долна челюст — след като е била лесно откачена от някой опитен артист — се отделя и окачва на палубата, за да извадят ценните й зъби — твърдите бели банели, от които китоловците изработват най-различни и оригинални предмети, включително бастуни, дръжки за дъждобрани и камшици за езда.

Челюстта се издърпва с продължително, тежко усилие, като че е котва; а когато му дойде редът — няколко дни след другата работа, — Куийкуег, Дагу и Таштего, и тримата отлични зъболекари, се залавят да вадят зъбите. Куийкуег разрязва венците с остра лопата; после завързват челюстта за болтове с халки, нагласяват отгоре един скрипец и болтовете измъкват зъбите, както мичигански волове измъкват стари дъбови пънове от непроходими гори. Всичките зъби са обикновено четиридесет и два; у старите китове са доста изхабени, но не и развалени, нито пломбирани като нашите. После нарязват челюстта на плочи, които се натрупват като греди за строеж.