Херман Мелвил
Моби Дик (85)

Глава 83
Йона от историческо гледище

В предишната глава споменахме историческия разказ за Йона и кита. Някои нантъкитци не вярват много на тази история за Йона и кита. Но и някои невярващи гърци и римляни, за разлика от правоверното езичество на епохата, също така са се съмнявали в легендата за Херкулес и кита и Арион и делфина, обаче въпреки тези техни съмнения двете легенди си остават достоверни.

Главното основание на един стар китоловец от Сагхарбър да се съмнява в еврейската легенда беше следното: той имаше една от чудноватите старинни библии, украсена с интересни ненаучни гравюри; една от тях представляваше кита на Йона с два дихателни отвора на главата — една особеност, вярна само по отношение на един вид левиатани (същинския кит и неговите подвидове), за която риболовците имат следната приказка: „Един фишек петачета може да го задуши“, толкова малка е глътката му. Но епископ Джеб има предварително приготвен отговор за това. Не е необходимо, казва епископът, да смятаме, че Йона е стигнал до корема на кита; той може да е останал временно само някъде в устата му. И това мнение на добрия епископ изглежда доста основателно. Защото в устата на същинския кит могат наистина да се поберат две маси за вист заедно с удобно насядалите играчи. Йона може да се е приютил и в някой кух зъб, но сетих се, че същинският кит няма зъби.

Второто основание, с което Сагхарбър (както наричаха китоловеца) подкрепяше неверието си, беше някакво неясно свързване на затвореното тяло и стомашния сок на кита. Но и това възражение също отпада, защото един немски тълкувател на Библията предполага, че Йона се е приютил навярно в плаващото тяло на мъртъв кит… както френските войници в Русия превръщали умрелите коне в шатри и се скривали в тях. Освен това други континентални тълкуватели смятат, че когато бил изхвърлен от йопския кораб, Йона е бил спасен веднага от друг кораб, носещ на носа си емблема с кит, а, добавям аз, вероятно и наричан „Кит“, както някои днешни плавателни съдове се наричат „Акула“, „Чайка“, „Орел“. Не липсват и учени — тълкуватели на Библията, които са на мнение, че споменатият в книгата на Йона кит е само някакъв спасителен уред — напълнена с въздух торба, до която изложеният на гибел пророк е доплувал и по този начин се е спасил от потъване. Така че горкият Сагхарбър изглежда сразен по всички направления. Но той има още едно основание за своето неверие. То е следното, ако си го спомням правилно: Йона бил глътнат от кита в Средиземно море, а след три дни бил изхвърлен някъде на три дни път от Ниневия, град на река Тигър, на много повече от три дни път по права линия от най-близкото средиземноморско пристанище. Как е станало това?

Но дали не е имало за кита друг начин да остави пророка на такова близко разстояние от Ниневия? Имало е. Могъл е да заобиколи с него нос Добра надежда. Но без да говорим за преплуването на цялото Средиземно море, Персийския залив и Червено море, подобно предположение включва и една цялостна обиколка на Африка за три дни, независимо от обстоятелството, че водите на Тигър близо до Ниневия са много плитки, за да може в тях да плува кит. Освен това предположението, че Йона е могъл да мине в такава ранна епоха покрай нос Добра надежда, би отнело честта за откриването на този голям нос от прочутия му откривател Бартоломео Диас и би превърнало съвременната история в лъжец.

Но всички тия глупави доводи на стария Сагхарбър доказваха само глупавата му гордост, че умее да разсъждава — нещо още по-осъдително у него, като се знае, че цялото му знание се състоеше в това, което бе научил от слънцето и морето. Искам да кажа, че то потвърждаваше само глупавата му гордост и отвратителното дяволско бунтарство срещу достопочтеното духовенство. Защото според един португалски католически свещеник предположението, че Йона е стигнал в Ниневия, като е минал край нос Добра надежда, още по-ярко подчертава чудото. И така е било. Освен това и до ден-днешен високо просветените турци вярват набожно в историческото предание за Йона. Преди около три века един английски пътешественик съобщава в старите „Пътеписи“ на Харис, че в построената от турците джамия в чест на Йона има чудно кандило, което гори без масло.