Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy(2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Моби Дик | |
Moby-Dick | |
![]() Титул на първото издание | |
Автор | Херман Мелвил |
---|---|
Създаване | |
Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Начало | Call me Ishmael. |
Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
Моби Дик в Общомедия |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“
- „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
|
Глава 62
Хвърляне на харпуна
Няколко думи по повод една случка в предишната глава.
Според неизменните обичаи в риболовството, когато китоловната лодка се отдели от кораба, временен рулеви става водачът, който трябва и да убие кита, а харпунджията, чиято задача е да задържи кита, гребе с най-предното гребло, наричано харпунджийско. А за забиване на първото оръжие в кита е потребна силна, пъргава ръка; защото често при тъй наречените дълги удари тежкото оръжие трябва да се хвърли на разстояние от двадесет до тридесет стъпки. Но колкото продължителна и уморителна да е гонитбата, от харпунджията се иска през цялото време да гребе с все сили; от него се иска всъщност да бъде за другите пример на свръхчовешки труд не само с невероятното гребане, но и гръмки, безстрашни викове; а какво значи да крещиш с цяло гърло, когато всички мишци са напрегнати и почти сгърчени от умора — какво значи това, знае само онзи, който го е изпитал. Аз например не мога едновременно да рева и да работя неспирно. В това напрегнато състояние, ревящ с гръб към рибата, изтощеният харпунджия чува вълнуващия вик: „Скачай и забивай!“ Той трябва да остави и закрепи греблото, да се полуобърне, да грабне харпуна от куката и да се опита с недоизчерпаната си силица да го забие някак в кита. Не е чудно тогава, че в цялата световна китоловна флота едва ли десет на сто от редовно хвърлените копия постигат целта си; не е чудно, че толкова несполучили харпунджии биват безумно ругани и понижавани; не е чудно, че на някои просто вените се пръсват в лодката; не е чудно, че някои китоловни кораби отсъстват по четири години и се връщат само с четири бурета мас; не е чудно, че за някои собственици на кораби китоловът е предприятие на загуба, защото душата на лова е харпунджията, а пък ако изтръгнете душата на харпунджията от тялото му, как ще му остане дъх, когато му е най-потребен?
Ако ударът е сполучлив, в следващия критичен миг, когато китът започне да бяга, водачът и харпунджията започват също да се блъскат назад-напред, като излагат на най-голяма опасност себе си и останалите. Тогава именно те разменят местата си; и водачът, първият офицер в малкия съд, заема своето място на носа на лодката.
Без да искам и да зная кой поддържа противното гледище, смятам, че всичко това е глупаво и излишно. Водачът трябва да си стои на носа от начало до край, той трябва да хвърля както харпуна, така и копието; никакво гребане не може да се изисква от него освен при обстоятелства, очевидни за всеки китоловец. Зная, че това може да предизвика понякога известно забавяне в гонитбата; но продължителна опитност в различни китоловни кораби от различни националности ме убеди, че повечето неуспехи в китоловството се дължат не толкова на бързината на кита, колкото на току-що описаното изтощение на харпунджията.
За да се осигури най-голям успех при хвърляне на копието, харпунджиите в тоя свят трябва да скочат отпочинали, а не изтощени от труд.