Херман Мелвил
Моби Дик (64)

Глава 62
Хвърляне на харпуна

Няколко думи по повод една случка в предишната глава.

Според неизменните обичаи в риболовството, когато китоловната лодка се отдели от кораба, временен рулеви става водачът, който трябва и да убие кита, а харпунджията, чиято задача е да задържи кита, гребе с най-предното гребло, наричано харпунджийско. А за забиване на първото оръжие в кита е потребна силна, пъргава ръка; защото често при тъй наречените дълги удари тежкото оръжие трябва да се хвърли на разстояние от двадесет до тридесет стъпки. Но колкото продължителна и уморителна да е гонитбата, от харпунджията се иска през цялото време да гребе с все сили; от него се иска всъщност да бъде за другите пример на свръхчовешки труд не само с невероятното гребане, но и гръмки, безстрашни викове; а какво значи да крещиш с цяло гърло, когато всички мишци са напрегнати и почти сгърчени от умора — какво значи това, знае само онзи, който го е изпитал. Аз например не мога едновременно да рева и да работя неспирно. В това напрегнато състояние, ревящ с гръб към рибата, изтощеният харпунджия чува вълнуващия вик: „Скачай и забивай!“ Той трябва да остави и закрепи греблото, да се полуобърне, да грабне харпуна от куката и да се опита с недоизчерпаната си силица да го забие някак в кита. Не е чудно тогава, че в цялата световна китоловна флота едва ли десет на сто от редовно хвърлените копия постигат целта си; не е чудно, че толкова несполучили харпунджии биват безумно ругани и понижавани; не е чудно, че на някои просто вените се пръсват в лодката; не е чудно, че някои китоловни кораби отсъстват по четири години и се връщат само с четири бурета мас; не е чудно, че за някои собственици на кораби китоловът е предприятие на загуба, защото душата на лова е харпунджията, а пък ако изтръгнете душата на харпунджията от тялото му, как ще му остане дъх, когато му е най-потребен?

Ако ударът е сполучлив, в следващия критичен миг, когато китът започне да бяга, водачът и харпунджията започват също да се блъскат назад-напред, като излагат на най-голяма опасност себе си и останалите. Тогава именно те разменят местата си; и водачът, първият офицер в малкия съд, заема своето място на носа на лодката.

Без да искам и да зная кой поддържа противното гледище, смятам, че всичко това е глупаво и излишно. Водачът трябва да си стои на носа от начало до край, той трябва да хвърля както харпуна, така и копието; никакво гребане не може да се изисква от него освен при обстоятелства, очевидни за всеки китоловец. Зная, че това може да предизвика понякога известно забавяне в гонитбата; но продължителна опитност в различни китоловни кораби от различни националности ме убеди, че повечето неуспехи в китоловството се дължат не толкова на бързината на кита, колкото на току-що описаното изтощение на харпунджията.

За да се осигури най-голям успех при хвърляне на копието, харпунджиите в тоя свят трябва да скочат отпочинали, а не изтощени от труд.