Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy(2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 43
Чуваш ли?
— Шт! Чуваш ли шума, Кабако?
Беше по време на среднощно дежурство в ясна лунна нощ; моряците бяха застанали в редица, започваща от едно буре с прясна вода в средната част на палубата и завършваща до бурето с дневната дажба вода близо до кърмата, и си подаваха един другиму ведрата, с които пълнеха бурето с дневната дажба. Застанали в по-голямата си част до свещените граници на капитанския мостик, те се пазеха да не говорят и да не тропат с крака. Ведрата минаваха от ръка в ръка при пълно мълчание, нарушавано само от случайния плясък на някое платно и тежкото пухтене на непрестанно напредващия кил.
Сред този именно покой един от редицата, Арчи, чието място беше близо до задните люкове, прошепна на съседа си — испано-индиански мелез — горните думи:
— Шт! Чуваш ли шума, Кабако?
— Вземай ведрото, Арчи! За какъв шум приказваш?
— Ето пак… под люка… не чуваш ли… кашлица… на кашлица прилича.
— По дяволите кашлицата! Подавай нататък върнатото ведро.
— Ето пак… Ето!… Сега пък като че се обръщат заспали хора.
— Карамба! Стига, друже! Обръщат се в тебе трите сухара, дето изяде снощи за вечеря… нищо друго. Гледай ведрото!
— Приказвай си, каквото щеш, друже; аз имам остър слух.
— Разбира се; нали ти чу на петдесет мили в морето как тракат иглите на старата квакерка плетачка в Нантъкит; ти беше.
— Не се смей; ще видим какво ще излезе. Слушай, Кабако, в задния трюм има човек, когото не сме видели още на палубата; подозирам, че старият Могул знае тая работа. Чух как Стъб казваше на Фласк при едно утринно дежурство, че нещо не е в ред.
— Шт! Ведрото!