Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy(2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Моби Дик | |
| Moby-Dick | |
 Титул на първото издание | |
| Автор | Херман Мелвил |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
| Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
| Оригинален език | английски |
| Вид | роман |
| Начало | Call me Ishmael. |
| Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
| Моби Дик в Общомедия | |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Моби Дик“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
| |||||||||||||||||||||||||
Глава 30
Лулата
След като Стъб си отиде, Ахав постоя някое време облегнат на фалшборда; после, както правеше обикновено напоследък, повика един дежурен моряк и го изпрати да му донесе кокаления стол и лулата. Запали лулата от закачената за компаса лампа, постави стола откъм подветрената страна на палубата, седна и запуши.
Според преданието в древните норвежки времена троновете на влюбените в морето датски крале били изработвани от зъбите на нарвали. Как би могъл тогава човек да погледне седналия на трикракия стол Ахав и да не го свърже със символизираната от него кралска мощ? Защото Ахав беше корабен хан, морски цар и господар на левиатаните.
Няколко минути гъстият дим излизаше из устата му с бързи, непрестанни изблици и се връщаше отново към лицето. „Какво става — заговори си той по едно време, като извади лулата от устата си, — пушенето не ме успокоява вече. Ех, луличке, тежко ще я карам, ако ме напусне твоята магия! Несъзнателно се мъчех, а не се наслаждавах… Да, и то пушех, без да усещам, че съм срещу вятъра; срещу вятъра, и то с такива буйни кълба дим, като че подобно на умиращ кит и моите последни нервни изблици бяха най-силни и изпълнени с най-голяма мъка. За какво ми е тази лула? Тя е измислена за спокойни души, които да пращат мекия бял дим към меки бели коси, а не към проскубани сиви кичури като моите. Няма да пуша вече…“
Той хвърли димящата лула в морето. Жарта изсъска във вълните; в същия миг корабът профуча край мехурчето, оставено от потъналата лула. Нахлупил шапка, Ахав се заклатушка по палубата.