Херман Мелвил
Моби Дик (100)

Глава 98
Наливане и почистване

Разказахме вече как дежурният по мачта съзира отдалече големия левиатан; как го гонят из водната пустиня и убиват в бездънните долини; как го завличат до кораба, за да го обезглавят; как (на същото основание, на което палачът в миналото получавал дрехата на обезглавения) голямото му ватирано пардесю става собственост на неговия палач; как, когато му дойде времето, го осъждат на претопяване и как подобно на Седрах, Мисах и Авденаго^[1] неговият спермацет, мас и кости минават невредими през огъня; сега остава да завършим последната глава от това описание, като преповторим — ако би било възможно с песен — романтичното наливане на маслото в бурета и спускането на буретата в склада, където левиатанът се връща отново в родните глъбини и се плъзга пак под повърхността, но, уви, за да не се издигне и да не изхвърли никога вече фонтана си над нея.

Докато е още топло, маслото се налива като горящ пунш в големи бурета с вместимост шест ведра и докато корабът се люшка надлъжно и встрани сред полунощното море, огромните бурета се търкалят непрекъснато напред, а понякога се втурват опасно по хлъзгавата палуба, както се плъзват и толкова други имоти, докато най-после ги задържат и спрат; а по обръчите започват да чукат безброй чукове, защото сега всеки моряк се превръща служебно в бъчвар.

Най-после, когато налеят и последното ведро и всичко изстине, големите люкове се отключват, вътрешността на кораба се разтваря и буретата се спускат за окончателния си морски престой. След това люковете се затварят херметически като зазидани шкафове.

Това е може би най-забележителната работа от целия лов на спермацетовия кит. Цял ден по дъските струят поточета от кръв и масло; свещеният капитански мостик се осквернява с натрупаните огромни части от разсечената китова глава; големи ръждясали бурета са натрупани навред като в двор на пивоварна. Фалшбордът и всички палуби са опушени от дима на топилнята; моряците се разтакат, омазнени до уши; целият кораб е заприличал на огромен левиатан; а през това време екипажът вдига оглушителна врява.

Но след ден-два ще се огледате и ослушате на същия кораб и ако не са „доносчикът“, лодките и топилните, бихте се заклели, че се намирате на безшумен търговски кораб с необикновено взискателен комендант. Непреработеният спермацет притежава необикновено свойство да изчиства. Затова палубата не изглежда никога толкова чиста, колкото след „масларската работа“, както я наричат. Освен това от пепелта на изгорелите останки от кита приготвят набързо една силна луга и ако някакви останки от кита са се полепили по борда, тази луга много лесно ги премахва. Екипажът обикаля трудолюбиво фалшборда с кофи и парцали и го изчиства напълно. От долните ванти измитат саждите. Многобройните съоръжения, употребени при работата, също така добросъвестно се почистват и прибират. Големият капак се изтърква и поставя върху топилнята, като закрива напълно казаните; всяко буре се изнася; всички въжета се навиват в невидими кътчета и когато след общите едновременни старания на почти целия корабен екипаж този добросъвестен труд най-сетне приключи, моряците се залавят със собственото си измиване, преобличат се от глава до пети и най-после се появяват на безукорно чистата палуба светнали и свежи като младоженци, току-що пристигнали от елегантната Холандия.

Те започват да се разхождат с лека походка по палубата, на групички по двама-трима, и разговарят шеговито за приемни, дивани, килими и тънки батисти; предлагат да постелят палубата с рогозки; мислят да поставят завеси по вантите; нямат нищо против да пият чай при лунно осветление на предната палуба. Да се спомене на такива парфюмирани моряци за масло, кокали и мас, би било почти дързост. Те нямат и представа дори за какво намеквате. Махайте се и донесете ни салфетки!

Но забележете: на трите мачти трима души се взират напрегнато да открият нови китове; ако бъдат уловени, тези китове непременно ще измърсят отново старата дъбова мебел и ще оставят поне капчица мас някъде. Да, неведнъж след тежък непрекъснат труд, продължаващ денонощно цели деветдесет и шест часа, от лодката, където китките им са се подули от гребане, моряците се качват на палубата, за да изтеглят огромни вериги, да повдигат тежки скрипци, да режат и да кълцат, запотени, опушени и обгаряни от обединените пламъци на екваториалното слънце и екваториалните топилни; когато след всичко това са си дали труд да изчистят кораба и да го превърнат в безукорно чиста всекидневна; неведнъж се случва тъкмо когато клетниците закопчават яката на чистите си куртки, да ги стресне вик: „Фонтан!“ И те трябва да се втурнат отново в борба с новия кит, да преживеят отново цялата умора. Убийствено, приятели! И все пак — такъв е животът. Едва успеем ние, смъртните, да изтръгнем с дълъг труд от огромното туловище на света мъничко ценен спермацет, да се изчистим, уморени, но търпеливи, от омърсяването и да се научим да живеем в чистите духовни скинии; едва успеем да го сторим, когато… „Фонтан!“ Духът излита и ние заминаваме да се борим с някакъв друг свят, да изживеем отново старата рутина на младия живот.

О, метемпсихоза^[2]! О, Питагор! Ти, който загина в слънчева Гърция преди две хиляди години, толкова добър, толкова мъдър и благ… аз пътувах с тебе при последното си пътуване покрай бреговете на Перу… И колкото и да съм глуповат, аз, недозрялото, просто момче, те учих как се снажда въже.