Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moby-Dick, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Невяна Розева, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noisy(2010)
- Разпознаване и корекция
- vasko_dikov(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Херман Мелвил. Моби Дик
Второ издание
Редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова
Дадена за набор 14.XII.1976 г.
Подписана за печат март 1977 г.
Излязла от печат юни 1977 г.
Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.
Издателски коли 29,82. Цена 2,53
Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Моби Дик | |
Moby-Dick | |
Титул на първото издание | |
Автор | Херман Мелвил |
---|---|
Създаване | |
Първо издание | 18 октомври 1851 (Великобритания) 14 ноември 1851 (САЩ) г. САЩ |
Издателство | Richard Bentley (Великобритания) Harper & Brothers (САЩ) |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Начало | Call me Ishmael. |
Край | It was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan. |
Моби Дик в Общомедия |
„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.
Сюжет
Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.
Превод и издаване в България
- 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
- 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
- 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
- 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
- 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
- 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.
Външни препратки
- „Моби Дик“ на сайта „Моята библиотека“
- „Моби Дик“ в сайта на Проект Гутенберг ((en))
|
Глава 98
Наливане и почистване
Разказахме вече как дежурният по мачта съзира отдалече големия левиатан; как го гонят из водната пустиня и убиват в бездънните долини; как го завличат до кораба, за да го обезглавят; как (на същото основание, на което палачът в миналото получавал дрехата на обезглавения) голямото му ватирано пардесю става собственост на неговия палач; как, когато му дойде времето, го осъждат на претопяване и как подобно на Седрах, Мисах и Авденаго[1] неговият спермацет, мас и кости минават невредими през огъня; сега остава да завършим последната глава от това описание, като преповторим — ако би било възможно с песен — романтичното наливане на маслото в бурета и спускането на буретата в склада, където левиатанът се връща отново в родните глъбини и се плъзга пак под повърхността, но, уви, за да не се издигне и да не изхвърли никога вече фонтана си над нея.
Докато е още топло, маслото се налива като горящ пунш в големи бурета с вместимост шест ведра и докато корабът се люшка надлъжно и встрани сред полунощното море, огромните бурета се търкалят непрекъснато напред, а понякога се втурват опасно по хлъзгавата палуба, както се плъзват и толкова други имоти, докато най-после ги задържат и спрат; а по обръчите започват да чукат безброй чукове, защото сега всеки моряк се превръща служебно в бъчвар.
Най-после, когато налеят и последното ведро и всичко изстине, големите люкове се отключват, вътрешността на кораба се разтваря и буретата се спускат за окончателния си морски престой. След това люковете се затварят херметически като зазидани шкафове.
Това е може би най-забележителната работа от целия лов на спермацетовия кит. Цял ден по дъските струят поточета от кръв и масло; свещеният капитански мостик се осквернява с натрупаните огромни части от разсечената китова глава; големи ръждясали бурета са натрупани навред като в двор на пивоварна. Фалшбордът и всички палуби са опушени от дима на топилнята; моряците се разтакат, омазнени до уши; целият кораб е заприличал на огромен левиатан; а през това време екипажът вдига оглушителна врява.
Но след ден-два ще се огледате и ослушате на същия кораб и ако не са „доносчикът“, лодките и топилните, бихте се заклели, че се намирате на безшумен търговски кораб с необикновено взискателен комендант. Непреработеният спермацет притежава необикновено свойство да изчиства. Затова палубата не изглежда никога толкова чиста, колкото след „масларската работа“, както я наричат. Освен това от пепелта на изгорелите останки от кита приготвят набързо една силна луга и ако някакви останки от кита са се полепили по борда, тази луга много лесно ги премахва. Екипажът обикаля трудолюбиво фалшборда с кофи и парцали и го изчиства напълно. От долните ванти измитат саждите. Многобройните съоръжения, употребени при работата, също така добросъвестно се почистват и прибират. Големият капак се изтърква и поставя върху топилнята, като закрива напълно казаните; всяко буре се изнася; всички въжета се навиват в невидими кътчета и когато след общите едновременни старания на почти целия корабен екипаж този добросъвестен труд най-сетне приключи, моряците се залавят със собственото си измиване, преобличат се от глава до пети и най-после се появяват на безукорно чистата палуба светнали и свежи като младоженци, току-що пристигнали от елегантната Холандия.
Те започват да се разхождат с лека походка по палубата, на групички по двама-трима, и разговарят шеговито за приемни, дивани, килими и тънки батисти; предлагат да постелят палубата с рогозки; мислят да поставят завеси по вантите; нямат нищо против да пият чай при лунно осветление на предната палуба. Да се спомене на такива парфюмирани моряци за масло, кокали и мас, би било почти дързост. Те нямат и представа дори за какво намеквате. Махайте се и донесете ни салфетки!
Но забележете: на трите мачти трима души се взират напрегнато да открият нови китове; ако бъдат уловени, тези китове непременно ще измърсят отново старата дъбова мебел и ще оставят поне капчица мас някъде. Да, неведнъж след тежък непрекъснат труд, продължаващ денонощно цели деветдесет и шест часа, от лодката, където китките им са се подули от гребане, моряците се качват на палубата, за да изтеглят огромни вериги, да повдигат тежки скрипци, да режат и да кълцат, запотени, опушени и обгаряни от обединените пламъци на екваториалното слънце и екваториалните топилни; когато след всичко това са си дали труд да изчистят кораба и да го превърнат в безукорно чиста всекидневна; неведнъж се случва тъкмо когато клетниците закопчават яката на чистите си куртки, да ги стресне вик: „Фонтан!“ И те трябва да се втурнат отново в борба с новия кит, да преживеят отново цялата умора. Убийствено, приятели! И все пак — такъв е животът. Едва успеем ние, смъртните, да изтръгнем с дълъг труд от огромното туловище на света мъничко ценен спермацет, да се изчистим, уморени, но търпеливи, от омърсяването и да се научим да живеем в чистите духовни скинии; едва успеем да го сторим, когато… „Фонтан!“ Духът излита и ние заминаваме да се борим с някакъв друг свят, да изживеем отново старата рутина на младия живот.
О, метемпсихоза[2]! О, Питагор! Ти, който загина в слънчева Гърция преди две хиляди години, толкова добър, толкова мъдър и благ… аз пътувах с тебе при последното си пътуване покрай бреговете на Перу… И колкото и да съм глуповат, аз, недозрялото, просто момче, те учих как се снажда въже.