Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Забравените кралства 1 — Долината на мразовития вятър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Crystal Shard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, форматиране
Диан Жон(2010)
Корекция
mistar_ti(2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон(2015)

Издание:

Р.А. Салваторе. Кристалният отломък

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо ДАР“, София, 2007

ISBN 954—761—103—8

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

8
Кървави поля

Ордата навлезе в Бременския проход малко преди пладне. Воините копнееха да оповестят величественото си пристигане с бойна песен, но разбираха, че ако искат плана на де Бернезан да успее, щеше да им се наложи да действат тихо и предпазливо.

Познатата гледка на лодките, плаващи из Маер Дуалдон, успокои де Бернезан, който вървеше редом с крал Хаалфдейн. Изненадата щеше да бъде пълна, убеден бе той, и с насмешка отбеляза, че на някои мачти вече се издигаше червеният флаг — знакът за успешен улов.

— Още плячка за победителите — прошепна той.

Варварите все още пазеха тишина, когато воините на Мечката се отделиха от основната група и се насочиха към Термалайн, макар гъстият облак прах, който се вдигна след тях да бе достатъчен знак, че ставаше нещо необичайно. Те закрачиха към Брин Шандер и нададоха победоносен вик, когато зърнаха знамето на главния град.

Обединените сили на четирите града на Маер Дуалдон лежаха скрити в Термалайн. Целта им бе да нанесат светкавичен и яростен удар на малкото племе, което нападаше поселището, да го победят, колкото се може по-бързо и да се притекат на помощ на Брин Шандер. Така останалите варвари щяха да се окажат хванати в капан между двете войски. Водач на тази операция бе Кемп Таргоски, но първия удар щеше да нанесе Агорвал, представителят на Термалайн.

Армията на Хаалфдейн нахлу в града и започна да пали къщите по пътя си. Макар сред риболовните градове Термалайн да отстъпваше по броя на населението си единствено на Таргос, той бе просторен град, с големи къщи и широки улици. Жителите му бяха успели да запазят уединението си, което придаваше на града усещане за усамотеност и подвеждаше страничния наблюдател за броя на обитателите му. Въпреки това, де Бернезан усети, че улиците бяха необичайно празни и се опита да привлече вниманието на Хаалфдейн към този факт. Кралят обаче го увери, че плъховете просто са се скрили при приближаването на Мечката:

— Изкарайте ги от дупките им и изгорете домовете им! — изрева варварският крал. — Нека рибарите в езерото чуят писъците на жените си и видят дима от горящия си град!

В този момент една стрела изсвистя и се заби в гърдите му, разкъсвайки плътта му. Потресеният вожд сведе поглед към потрепващата дръжка, стърчаща от гърдите му, но не успя дори да извика, преди тъмата на смъртта да се спусне над него.

С ясеновия си лък Агорвал Термалайнски бе накарал краля на Мечото племе да замълчи завинаги. И тогава, по негов сигнал, четирите армии на Маер Дуалдон се впуснаха в битка.

Те изскачаха от покрива на всяка сграда, от всяка уличка, от всеки двор. Изумените варвари много скоро разбраха, че са безсилни срещу яростното нападение на това множество. Много от тях паднаха мъртви още преди да успеят да извадят оръжията си.

Някои от по-опитните варварски бойци успяха да заемат отбранителна позиция, но жителите на Десетте града, борещи се за домовете си и за живота на обичните си същества и въоръжени с превъзходните оръжия, изковани от джуджетата, безстрашно се нахвърлиха върху им и ги разпръснаха.

В една малка уличка в покрайнините на града, Риджис се бе скрил зад някаква каруца, когато двама варвари, обърнати в бяг от съюзниците, изтичаха покрай него. Полуръстът беше изправен пред дилема — не му се щеше съгражданите му да го вземат за страхливец, но нямаше никакво намерение да се хвърля в битката наравно с големите хора. Когато опасността отмина, той се показа иззад каруцата и се опита да реши как да постъпи по-нататък.

Внезапно насреща му се показа тъмнокос мъж, боец, както предположи Риджис, от войската на Десетте града. Мъжът го забеляза и полуръстът разбра, че с криеницата е свършено — дошло бе време да се действа.

— Двама от ония боклуци току-що минаха оттук — храбро се провикна той. — Хайде, ако побързаме все още можем да ги настигнем!

Само че де Бернезан имаше други планове. В отчаян опит да спаси живота си, той бе решил да се мушне в някоя странична уличка и да се появи от друго място, представяйки се за воин от войската на Десетте града.

И нямаше никакво намерение да оставя живи свидетели на предателството си. С меч в ръката южнякът се приближаваше към Риджис.

Полуръстът бързо усети, че нещо в поведението на тъмнокосия мъж не бе наред.

— Кой си ти? — попита той, макар всъщност да не очакваше отговор.

Мислеше си, че познава почти всички в града, но никога досега не бе виждал този човек и сега усети как го изпълва грозно подозрение — това трябва да беше предателят, онзи де Бернезан, когото Дризт бе описал на Бруенор.

— Защо не те видях с другите по-ра…

Де Бернезан замахна с меча си към главата на полуръста. Риджис — пъргав и вечно нащрек — успя да избегне удара, но острието все пак го одраска, а рязкото движение го запрати на земята. Съвсем спокойно, с хладнокръвие, което плашеше, тъмнокосият мъж отново вдигна меча си.

В последния момент Риджис успя да се изправи и бавно заотстъпва назад, докато не се блъсна в малката каруца, зад която се бе скрил преди. Де Бернезан неумолимо се приближаваше. Полуръстът нямаше къде да избяга.

Отчаян, Риджис извади рубина, който висеше под жилетката му.

— Не ме убивай — умоляваше той, докато камъкът се полюляваше примамливо на верижката си. — Ако ми подариш живота, ще ти дам този рубин и ще ти покажа откъде можеш да се сдобиеш с още много такива.

И като усети лекото поколебаване на де Берензан при вида на рубина, продължи:

— Изработката е прекрасна. Струва повече от драконово съкровище!

Мечът на южняка все още бе насочен към него, но Риджис виждаше, че секундите отминават, а тъмнокосият мъж не примигва. Полуръстът усети как ръката, с която държеше камъка, спира да трепери. В същото време зад гърба му пръстите на дясната му ръка се сключиха върху дръжката на малкия, но майсторски изработен боздуган, който лично Бруенор му бе направил.

— Ела, погледни го отблизо — меко се обади той и де Бернезан, напълно запленен, се наведе, за да усети по-добре магията на искрящия камък.

— Ама това наистина не е честно — оплака се полуръстът на висок глас, сигурен, че де Бернезан не чува нищо от това, което казваше в момента.

След това стовари боздугана върху тила на приведения мъж.

Полуръстът погледна резултата от мръсната си работа и с безразличие сви рамене — направил бе това, което трябваше.

Звуците от битката се чуха наблизо и бързо прекъснаха размислите му. Риджис отново направи онова, което инстинктът му подсказваше — бързо пропълзя под тялото на мъртвия си враг и се обърна така, сякаш бе паднал под тежестта на по-едрия си противник.

Когато попипа раната, която де Бернезан му бе нанесъл в началото, Риджис благодари, че не бе загубил ухото си. Надяваше се, че тя е достатъчно сериозна, за да придаде достоверност на историята му за драматична борба на живот и смърт.

* * *

Основната част на варварската армия достигна дългия, нисък хълм, който водеше към Брин Шандер, без да подозира какво бе сполетяло другарите им в Термалайн. Тук те отново се разделиха на две — Хийфстааг поведе Племето на лоса към източната страна на възвишението, докато Беорг, заедно с останалата част от войската, се насочи право към стените на града. Сега вече воините пееха, надявайки се по този начин да всеят още по-голям ужас в сърцата на и без това ужасените жители на Десетте града.

Ала гледката зад стените на Брин Шандер бе съвсем различна от тази, която очакваха. Воините на града, заедно с бойците на Каер Кьониг и Каер Диневал стояха на пост, приготвили лъкове, копия и ведра с вряла мазнина.

И (каква черна ирония!) когато племето на Лоса — вече далеч напред — чу първите ужасени викове да се издигат във въздуха, от гърдите на всички се изтръгна победоносен рев. Те не знаеха, че викаха не ужасените жители на Десеттте града… Само няколко мига по-късно, когато завиха зад източния склон на възвишението, крал Хийфстааг и воините му също се изправиха очи в очи с гибелта си. Обединените войски на Добра медовина и Дуганова бърлога се бяха окопали и ги очакваха, в първите минути варварите дори не успяха да разберат какво ги бе сполетяло.

След първоначалното объркване обаче, Хийфстааг успя да си възвърне контрола над положението. Безброй пъти бе водил воините си в битка — това бяха калени бойци, които не знаеха що е страх. Дори и след \загубите, които понесоха по време на първоначалното нападение, варварите пак не бяха по-малко от противниците си и Хийфстааг бе сигурен, че бързо ще успее да прегази рибарите и да разположи бойците си.

Ала в този момент, с боен вик на уста пристигнаха воините от Източен пристан и притиснаха племето на Лоса по левия фланг. И отново Хийфстааг не се поколеба нито миг, а нареди на воините си да заемат такава позиция, че да се защитят от новия враг. Тогава се появиха джуджетата — деветдесет калени в битки и въоръжени до зъби воини, които се вклиниха в сърцето на варварската войска, а начело, като смъртоносно острие, се биеше Бруенор. Те се врязаха сред воините на Лоса, покосявайки варварите с лекотата, с която свистящата коса поваля крехката пролетна трева.

Варварите се биеха храбро и много рибари загинаха в този ден по източните склонове на Брин Шандер. Ала воините на Лоса бяха по-малобройни и враговете им ги бяха обградили отвсякъде — кръвта им се лееше по-силно от кръвта на жителите на Десетте града. Не помагаха и неуморните усилия на Хийфстааг да въведе някакъв ред — всичко около него се разпадаше. За негов най-голям позор и ужас, той разбра, че ако не иска всичките му воини да загинат в този ден, ще трябва да разкъса обръча, който ги обгражда и да потърси спасение в тундрата.

Сам едноокият крал — той, който никога не бе отстъпвал в битка — събра воините си и поведе отчаяното бягство, търсейки пролука между бойците на Бруенор и армията от Източен пристан. Повечето от хората му паднаха, посечени от остриетата на джуджетата, ала някои успяха да разкъсат обръча на враговете си и се втурнаха към Грамадата на Келвин.

Хийфстааг също успя да избяга, убивайки две джуджета по пътя си, но в следващия миг се оказа погълнат от облак непрогледна тъма. Едноокият крал се хвърли с главата напред в него, само за да се озове отново сред дневната светлина — очи в очи с един елф на мрака.

* * *

Седем резки издяла Бруенор върху дръжката на брадвата си и се насочи към „осмата“ — висок, едър младеж, толкова млад, че дори и брадата му още не бе набола по загорялото лице, ала въпреки това носеше знамето на племето си със спокойствието на опитен воин. Бруенор любопитно се вгледа в откритите очи и спокойното лице на младия варварин, докато се приближаваше към него. Изненада го наблюдателната, съчувствена дълбина на погледа, така различна от свирепата жажда за кръв, която разкривяваше чертите на останалите варвари. Джуджето установи, че изпитва съжаление, задето трябва да погуби някой толкова млад и така необикновен и когато двамата се изправиха един срещу друг, Бруенор се поколеба за миг.

Ала варваринът, безстрашен и безжалостен в битка, както повеляваха обичаите на народа му, не пропусна да се възползва от моментното колебание на джуджето и замахна. С убийствена точност той стовари дръжката на знамето върху врага си и ударът бе толкова силен, че дървото се счупи в ръцете му и нащърби шлема на джуджето, а него самото едва не повали на земята. Як като скалите, които дълбаеше, Бруенор постави ръце на хълбоците си и се втренчи яростно във варварина, който замалко не изпусна оръжието си, смаян, че врагът му още се държи на краката си.

— Глупав хлапак — изръмжа джуджето докато замахваше. — Никога ли не са ти казвали да не удряш джудже по главата!

Младият варварин отчаяно се опитваше да се задържи на краката си, но Бруенор стовари железния си щит върху лицето му.

— Осем! — изрева той и тръгна да търси номер девет.

Ала докато се отдалечаваше, джуджето хвърли още един поглед към падналия младеж и поклати глава, натъжен от загубата на някой толкова висок и силен и с толкова мъдри очи — невероятна смесица от сила и ум, която рядко се срещаше сред дивите и свирепи обитатели на Долината.

* * *

Яростта на Хийфстааг се удвои, когато видя, че новият му противник бе елф на мрака.

— Подло псе! — изрева той и вдигна огромната си брадва.

Още преди да бе свършил, противникът му вдигна ръка и в миг алени пламъци обгърнаха грамадния варварин от глава до пети. Едноокият крал изрева от ужас при вида на магическия огън, макар че пламъците не нараняваха кожата му. Дризт се нахвърли върху него, а двата му ятагана свистяха във въздуха — ту високо, ту съвсем ниско долу и с такава бързина, че Хийфстааг не смогваше да отбива ударите им.

Многобройни малки рани покриха тялото на варварина, ала те само го раздразниха, без да му причинят истинска болка. Той замахна с огромната си брадва и макар че Дризт успя да отмести главата си, страховитият удар скова рамото му. Хийфстааг пак вдигна брадва, но този път елфът успя да се дръпне и, повлечен от мощния си замах, едноокият крал залитна. Дризт не се поколеба и заби един от ятаганите си дълбоко в гърдите на краля.

Агонизиращ, варваринът изкрещя и замахна с оръжието си. Елфът, сигурен, че с последния удар бе убил врага си, бе изумен, когато почувства тъпата страна на брадвата да се стоварва в ребрата му и да го запраща във въздуха. Варваринът отново вдигна оръжието си, с намерение да довърши врага си преди да се е съвзел.

Ала Дризт бе пъргав като котка. Той се претърколи и посрещна удара на Хийфстааг с изваден ятаган. С високо вдигната брадва Хийфстааг не можа да спре навреме и се наниза на острието. Кралят на Лоса замахна отново, втренчил яростен поглед в елфа. Този път обаче Дризт (видял вече свръхчовешката му сила) бе нащрек — второто му острие се заби в тялото на Хийфстааг, разпаряйки корема му от край до край.

Варваринът изпусна брадвата и се вкопчи в корема си, в отчаян опит да задържи вътрешностите си. Огромната му глава се люлееше, целият свят се въртеше около него, струваше му се, че пропада в огромна бездна.

В този момент се появиха неколцина от воините му — бягащи от джуджетата, които ги следваха плътно по петите — и го уловиха преди да падне на земята. Толкова голяма бе верността им към техния крал, че двама от тях го вдигнаха и го отнесоха в тундрата, докато останалите се обърнаха и се приготвиха да посрещнат преследвачите си. Знаеха, че няма да избегнат смъртта, но се надяваха да задържат джуджетата достатъчно дълго, за да могат другарите им да го занесат на сигурно място.

Дризт се претърколи настрани и скочи на крака с намерението да тръгне след двамата воини, които носеха тялото на Хийфстааг. Имаше ужасното подозрение, че страховитият крал ще се оправи дори и след двете чудовищни рани, които му бе нанесъл и бе решен на всяка цена да довърши започнатото. Ала когато се изправи, светът около него се завъртя. Наметката му бе изцапана със собствената му кръв и той изведнъж усети, че му е трудно да си поеме дъх. Изгарящото обедно слънце заслепяваше привикналите му с нощта очи, обля го пот.

В следващия миг Дризт потъна в пълен мрак.

* * *

Трите войски, скрити зад стените на Брин Шандер бързо се разправиха с челния отряд на варварската армия, след което изтласкаха останалите нашественици назад. Непоколебими и уверени, че времето е техен съюзник, свирепите воини се прегрупираха около крал Беорг и отново поеха към града — бавно и предпазливо.

Когато чуха виковете, идващи от източния склон, варварите решиха, че Хийфстааг е приключил битката там и, научил за съпротивата, която те бяха срещнали, се връща, за да им помогне да смажат града. В този момент Беорг съзря няколко варвари да бягат на север към Ледовития пролом (местност, която се намираше срещу Бременския проход и минаваше между езерото Диншиър и западния хребет на Грамадата на Келвин). Стана му ясно, че се е случило нещо лошо. Без никакви обяснения освен обещанието да промуши с копието си всеки, който откаже да му се подчини, Вълчият крал нареди на хората си да се отдалечат от града. Надяваше се да събере войската си с крал Хаалфдейн и Мечите воини и така да спаси колкото се може повече от хората си.

Ала още преди да бе успял да обърне хората си, зад него се появиха Кемп и четирите армии на Маер Дуалдон. Клането в Термалайн почти не бе разредило гъстите им редици. От града излязоха воините на Брин Шандер, Каер Кьониг и Каер Диневал, а иззад хълма се зададе Бруенор със своите джуджета и войските на останалите три града.

Беорг подреди бойците си в тесен кръг и се провикна:

— Воини! Темпос ни гледа. Накарайте го да се гордее с хората си!

Там имаше почти осемстотин варварски бойци. Те се биха повече от час — убедени в благословията на своя бог — и умираха с песен на уста, докато редиците им бяха разбити и настъпи хаос.

Едва петдесетина човека успяха да се спасят.

* * *

След като бе нанесен и последният удар, изтощените воини на Десетте града се заеха с тежката задача да преброят убитите си. Повече от петстотин души бяха паднали и още двеста щяха да умрат по-късно от раните си. И все пак това не бе висока цена — две хиляди варвари лежаха мъртви из улиците на Термалайн и по склоновете на хълма.

Много герои създаде този ден и Бруенор, макар да бързаше да се върне на източния хребет, за да търси изчезналите си другари, поспря, когато видя да носят последния от тях към Брин Шандер с почести.

— Къркорещ корем? — възкликна джуджето.

— Казвам се Риджис — отвърна полуръстът от високото си място и гордо скръсти ръце на гърдите си.

— Имай повече уважение, добри ми Бруенор — обърна се към него един от мъжете, които носеха приятеля му. — В двубой Риджис, представител на Самотната кория, погуби предателя, който поведе ордите срещу нас. Ала бе тежко ранен.

Развеселен, Бруенор проследи с очи отминаващата процесия и се изсмя:

— Бас ловя, че тука има нещо, което още не съм чул — обърна се той към другарите си, които също се смееха.

— Или аз съм брадат гном!

* * *

Кемп Таргоски и един от воините му бяха първите, които се натъкнаха на тялото на падналия елф. Кемп го побутна с върха на окървавения си ботуш и в отговор долетя приглушен стон.

— Още е жив — със злобна усмивка рече той. — Колко жалко!

И отново подритна ранения елф, този път по-силно. Другият мъж се изсмя одобрително и на свой ред вдигна крак, готвейки се да ритне падналото тяло.

Внезапно Кемп усети един железен юмрук да се забива в бъбреците му и да го запраща презглава надолу по хълма. Воинът до него рязко се обърна и бързо се наведе, но така само улесни джуджето още повече и получи удара му право в лицето.

— На ти и на теб! — бесен, изръмжа Бруенор и усети как носът на мъжа се счупи под пестника му.

Виждайки случилото се, Касиус нададе яростен вик и се завтече към джуджето:

— Някой трябва да те научи какво значи дипломация! — сопна се той.

— Стой, където си, ти, сине на блатно прасе! Само на елфа дължите жалкия си живот и домовете си — изрева той, така че всички наоколо да го чуят, — а се държите с него, сякаш носи зараза!

— Мери си думите, джудже! — отвърна му Касиус и се хвана за меча си.

Джуджетата оформиха кръг около водача си; същото сториха и хората на Касиус.

Внезапно се намеси още някой:

— Ти си мери приказките, Касиус — чу се ясният глас на Агорвал Термалайнски. — И аз щях да постъпя по същия начин, стига да притежавах храбростта на джуджето!

После посочи на север и продължи:

— Небето е чисто! — провикна се той. — Ала ако не беше елфът, сега там щеше да се издига димът от горящите ни домове!

И с тези думи Агорвал и хората му застанаха зад джуджето. Двама от мъжете внимателно повдигнаха тялото на Дризт от земята.

— Не бой се за приятеля си, храбри Бруенор! — обърна се Агорвал към джуджето. — В града ще се погрижим добре за него. И никога вече хората от Термалайн няма да затварят вратите си пред лицето му заради цвета на кожата му и лошата слава на неговия народ!

Касиус беше бесен.

— Изтегли хората си от земята на Брин Шандер! — изкрещя той на Агорвал, но заплахата му беше безсмислена — мъжете на Термалайн вече си тръгваха.

Спокойни, че елфът бе в сигурни ръце, Бруенор и другарите му продължиха да претърсват бойното поле.

— Няма да забравя това! — провикна се Кемп от подножието на хълма.

Бруенор се изплю в посоката, откъдето идваше гласът на таргосеца и спокойно продължи работата си.

И така, съюзът между жителите на десетте града издържа точно толкова, колкото и общият им враг.