Р. А. Салваторе
Кристалният отломък (30)

27
Надвиснала гибел

Подпалиха Бремен призори.

Жителите на малкия, зле защитен градец, бяха достатъчно мъдри, за да не останат да се бият, когато първата вълна на чудовищната армия пресече Шаенгарнската река. Първите редици на гоблините бяха посрещнати с изстрели, когато достигнаха брода на реката, ала това бе само символична съпротива, целяща единствено да даде достатъчно време на по-тежките и бавни лодки да излязат от пристанището и да достигнат защитата, която им предлагаше вътрешността на Маер Дуалдон. Тогава стрелците също побягнаха към пристанището и последваха събратята си.

Когато гоблините най-сетне влязоха в града, той бе напълно изоставен. Кипящи от ярост, чудовищата гледаха как лодките се отдалечават на изток, за да се присъединят към корабите на Таргос и Термалайн. Бремен бе твърде отдалечен, за да бъде от полза на Кесел и затова (за разлика от Термалайн, който бе превърнат в лагер за войската му) бе опожарен до основи.

Хората в езерото, последните от многобройните бездомни жертви на безсмислената разруха, която Кесел сееше наоколо, безпомощно гледаха как домовете им рухват и се превръщат в пепел.

От стените на Брин Шандер Касиус и Риджис също гледаха.

— Направи още една грешка — рече Касиус на полуръста.

— Как така?

— Кесел притисна към стената жителите на Таргос и Термалайн, на Каер Кьониг и Каер Диневал, а сега и на Бремен — обясни Касиус. — Сега те вече няма къде да отидат. Единствената им надежда е да го победят!

— Не е кой знае каква надежда — отбеляза Риджис. — Сам видя на какво е способна кулата. А дори и без нея, войската на Кесел може да ни унищожи до крак! Както сам той каза, всички възможни преимущества са у него.

— Може би — съгласи се Касиус. — Магьосникът вярва, че е непобедим, това поне е сигурно. И именно тук, приятелю, се крие грешката му! И най-кроткото животинче ще се бие храбро, когато е притиснато в ъгъла, защото вече няма какво да губи. Бедният човек е много по-опасен от богатия, защото за него животът му вече не означава нищо. А воинът, изгубил дома си и изтласкан в замръзналите степи, когато първите ветрове на зимата вече вият покрай него, е страховит враг!

— Не бой се, малки приятелю — продължи след малко представителят на Брин Шандер. — Когато Съветът се събере тази сутрин, все ще открием начин да се възползваме от слабостта на магьосника.

Риджис кимна — не можеше да оспори логиката в думите на Касиус, а и не му се щеше да разбие оптимизма му. И все пак, като погледна пълчищата гоблини и орки, които заливаха полето отвъд стените на града, полуръстът се почувства обезверен, почти отчаян.

Обърна поглед на север, където прахта над долината на джуджетата най-сетне се бе слегнала. Възвишението на Бруенор вече го нямаше — беше се срутило заедно с останалите скали, когато джуджетата затвориха пещерите си.

— Отвори ми да вляза, Бруенор! — прошепна Риджис. — Моля те, пусни ме вътре!

* * *

По някаква случайност, точно в този миг Бруенор и джуджетата обсъждаха дали да не отворят една врата в тунелите си. Но не, за да пускат някого вътре. Много скоро след пълната им победа над людоедите и гоблините, които бяха погубили на скалите извън мините си, дългобрадите бойци бяха осъзнали, че не могат да стоят със скръстени ръце, докато навън орки, гоблини и още по-ужасни чудовища, унищожават света около тях. Джуджетата изгаряха от нетърпение да нанесат втори удар срещу Кесел. В подземното си убежище те нямаха никаква представа, че Брин Шандер все още се държи и че армията на Кесел вече е превзела всички останали поселища от Десетте града. Ала прекрасно чуваха шума от лагера, който бе издигнат над най-южната част на подземните им жилища.

Бруенор бе един от онези, които дадоха идеята за втора битка. Водеше го най-вече гневът му, предизвикан от надвисналата заплаха да загуби най-близките си приятели от другите раси. Скоро след като гоблините, които бяха успели да се спасят от срутването на тунелите, бяха посечени, водачът на племето от Митрал Хол събра воините си около себе си.

— Изпратете съгледвачи до най-отдалечените краища на тунелите — нареди той. — Открийте къде смятат да спят онез’ псета!

Същата нощ доловиха шума на минаващите чудовища далеч на юг, под полето, което обграждаше Брин Шандер. Трудолюбивите джуджета незабавно се заеха да преустроят тунелите, които отиваха в тази посока. Щом достигнаха земята под мястото, където чудовищата се бяха разположили на лагер, изкопаха десет отделни прохода, които отиваха нагоре и свършваха съвсем близо под повърхността.

В очите им отново запламтя особен пламък — онези искрици, които започват да горят в очите на някое джудже, когато знае, че много скоро под брадвата му ще паднат няколко гоблинови глави. Хитрият план на Бруенор им даваше неограничени възможности за нападения над чудовищата, а опасността за самите тях бе съвсем малка. Само за пет минути можеха да довършат проходите. По-малко от една минута след това, всичките им воини щяха да се озоват сред изпозаспалите чудовища на Кесел.

* * *

Онова, което Касиус бе нарекъл Съвет, всъщност бе по-скоро нещо като среща, на която представителят на Брин Шандер възнамеряваше да им открие първите си планове за разплата. Никой от участниците в това съвещание, дори и Гленсатер, единственият представител освен Касиус, не се възпротиви. Касиус бе изучил всичко, което бе могъл за разположилата се около града войска и за магьосника, обръщайки внимание и на най-незначителните подробности. Беше им обрисувал положението в армията на Кесел, описвайки къде бе най-вероятно съперничеството между различните племена да прерасне в нещо по-сериозно и колко време според него ще е достатъчно, за да могат дрязгите между воините да отслабят силата на цялата войска.

Всички присъстващи се съгласиха, че въпреки всичко крайъгълният камък, от който зависеше целия успех на засадата, бе Кришал Тирит. Страховитото могъщество на кристалната кула щеше да прекърши и най-своеволния орк и да го превърне в покорен роб. Очевидно бе, смяташе Касиус, че най-важното сега е да открият границите, до които се простираше това могъщество.

— Защо иначе Кесел толкова настоява да се предадем незабавно? — обясняваше Касиус. — Би могъл да остави напрежението от неколкодневната обсада да пречупи съпротивата ни!

Всички се съгласиха с логиката в думите на Касиус.

— А може би властта на Кесел над воините му не е толкова силна, колкото си мислим — продължи представителят на Брин Шандер. — Може би магьосникът се бои, че армията му ще се разпадне, ако постои по-дълго.

— Може би — отвърна Гленсатер от Източен пристан. — А може би Акар Кесел просто вижда, че всички преимущества, всичко е на негова страна и като знае, че нямаме друг избор, освен да се предадем, няма закъде да бърза. Може би бъркаш увереността в собствените сили с безпокойство?

За миг Касиус се замисли над думите на Гленсатер.

— Уместна забележка — рече той накрая. — Ала не е от значение за плана ни.

При тези думи Гленсатер и неколцина от останалите наостриха уши.

— Да приемем второто предположение — обясни Касиус. — Ако магьосникът наистина държи войската си в пълно подчинение, то всичко, което бихме могли да предприемем, става безсмислено. Ето защо, трябва да действаме така, сякаш нетърпението на Кесел се дължи на основателно безпокойство. Не смятам, че магьосникът е превъзходен стратег. Потапяйки всичките ни градове в кръв и разруха, той се надяваше да ни уплаши и да ни накара да му се подчиним. Ала в действителност, по този начин само засили решимостта ни да се борим до последен дъх. Отдавнашните вражди между някои от поселищата, неприязън, от която един мъдър пълководец със сигурност би съумял да се възползва, бе заличена от Кесел по най-глупашки начин от безсмислената му жестокост.

По погледите на хората Касиус разбра, че всички са съгласни с него. В този миг представителят на Брин Шандер се опитваше да постигне две неща — да убеди останалите да приемат рискования план, който се канеше да им разкрие, както и да пропъди мрачния им поглед върху положението и да им даде поне мъничко надежда, за която да се заловят.

— Нашите братя са там навън — рече той и описа широка дъга с ръката си. — В Маер Дуалдон и Диншиър са се събрали всички кораби и чакат някакъв знак от Брин Шандер, че ще ги подкрепим. Народът на Дуганова бърлога и Добра медовина също чака този знак край южното езеро. Хората там са въоръжени и прекрасно осъзнават, че ако не успеем да победим, никой от оцелелите няма да има на какво да се надява!

При тези думи Касиус се приведе напред и изгледа поред всички, които бяха насядали около съвещателната маса.

— Няма да имаме домове — мрачно завърши той. — Няма да има надежда за нашите жени. Няма да има надежда за децата ни. Няма да има къде да избягаме.

Касиус продължи да повдига духа на хората по този начин, а скоро към него се присъедини и Гленсатер, който бързо разбра какво целеше приятелят му и горещо одобри намеренията му да. И когато на лицата на почти всички от събралите се първенци на града, изражението на мрачно отчаяние се смени с решимостта на хора, решили да оцелеят на всяка цена, Касиус им изложи дръзкия си план:

— Кесел настоя да му изпратим пратеник — рече той. — И ще си го получи!

— Аз или ти сме най-очевидният избор, струва ми се — намеси се Гленсатер. — Кой от двама ни ще бъде?

Странна усмивка плъзна по устните на Касиус.

— Нито един — отвърна той. — Един от нас щеше да бъде очевидният избор, ако възнамерявахме да се съгласим с исканията на Кесел. Ала имаме и още една възможност…

С тези думи представителят на Брин Шандер обърна поглед към Риджис. Полуръстът притеснено се завъртя на мястото, досещайки се отчасти какво има предвид Касиус.

— Сред нас има някой, който си е спечелел почти легендарна слава със забележителното си умение да убеждава хората в онова, в което иска. Може бе притегателната сила на личността му, ще ни спечели малко време в борбата ни с магьосника.

На Риджис замалко не му прилоша. Често се бе чудил, кога ли рубиненият медальон щеше да му докара неприятности, от които няма да има измъкване.

Няколко чифта очи се насочиха към полуръста, очевидно заинтригувани от възможностите, които предложението на Касиус откриваше. Историите за способностите на Риджис и умението му да убеждава хората в онова, в което искаше да вярват, както и обвиненията, които Кемп му бе отправил по време на последния Съвет, се разказваха из всички градове, украсявани и преувеличавани многократно. Макар да не му бе никак приятно, че тайната му бе разкрита (хората вече рядко го гледаха право в очите), Риджис се бе сдобил и с доста голяма слава. Досега не се бе замислял над лошите страни на това, че хората избягваха погледа му.

— Нека полуръстът, предишният представител на Самотната кория, ни представлява в палата на Акар Кесел — заяви Касиус, макар че почти всички вече се бяха съгласили с предложението му. — Може би малкият ни приятел ще съумее да накара магьосника да осъзнае колко лошо постъпва с нас.

— Грешите! — опита се да протестира Риджис. — Това са само слухове…

— Скромността — прекъсна го Касиус, — е прекрасно качество, добри ми полуръсте! Всички ние, които сме се събрали тук, оценяваме искреността, с която си признаваш съмненията, които изпитваш към собствените си сили и затова още по-високо ценим готовността ти да се възползваш от уменията си срещу Кесел, въпреки тях.

Риджис затвори очи и не отговори — знаеше, че решението ще бъде взето, независимо дали ще отговори или не.

Взеха го и то само с един глас против. Притиснатите до стената хора бяха готови да се вкопчат и в най-малката сламка, която им се предоставеше.

Касиус побърза да закрие съвещанието, убеден, че всички други въпроси — като пренаселеността на града и недостига на храна — можеха да почакат. Ако Риджис се провалеше, всичко друго ставаше без значение.

Риджис не каза нищо. Беше дошъл на съвещанието, само за да подкрепи останалите представители. Когато сядаше на местото си, изобщо не възнамеряваше да участва в обсъжданията. И през ум не му беше минавало, че ще се превърне в най-важният участник в плана им.

Съвещанието приключи. Касиус и Гленсатер си размениха многозначителни погледи, в които проблясваше искрица надежда.

Касиус задържа Риджис след като останалите си тръгнаха. Представителят на Брин Шандер затвори вратата зад последния човек — искаше да поговори насаме с главния участник в плана им.

— Трябваше първо да ме попиташ! — оплака се полуръстът щом всички излязоха от стаята. — Смятам, че и аз би трябвало да имам право на глас в това решение!

Касиус го погледна с мрачно изражение.

— Какво друго ни остава — тъжно попита той. — Така поне им дадохме някаква надежда.

— Надценявате ме! — възропта Риджис.

— Или пък ти се подценяваш — отвърна представителят на Брин Шандер.

Ясно бе, че Касиус няма да се откаже от плана си, ала загрижеността му за жителите на Десетте града и увереността му в силите на полуръста, донякъде поуспокоиха Риджис.

— Можем само да се молим, за доброто и на теб, и на всички нас, че последното е вярното — продължи Касиус и седна на мястото си. — Ала аз наистина вярвам, че съм прав. Вярвам в теб, дори и ти самият да не вярваш в себе си. Прекрасно помня какво направи с Кемп на онзи Съвет преди пет години и все пак разбрах какво точно е станало тогава, едва когато самият Кемп заяви, че си го подмамил да постъпи по този начин. Майсторска работа, Риджис от Самотната кория! И запазена в тайна толкова дълго!

Изчервен, Риджис се съгласи с него.

— А щом можеш да се оправяш с такива твърдоглавци като Кемп Таргоски, Акар Кесел ще бъде лесна плячка за теб!

— Вярно е, че Кесел не притежава особено силен характер — съгласи се полуръстът. — Само че магьосниците умеят да разкриват магиите на другите. А и забравяш демона. Никога не бих посмял да се опитам да заблудя чудовище като него!

— Да се надяваме, че няма да ти се наложи да си имаш работа с него — при споменаването на демона Касиус видимо потръпна. — И все пак наистина вярвам, че трябва да отидеш в кулата и да се опиташ да разубедиш магьосника. Ако по някакъв начин не успеем да възпрем войската му, докато неразбирателството и неприязънта, които царят вътре, не станат наши съюзници, с нас е свършено. Повярвай ми, аз съм твой приятел и никога не бих те помолил да се впуснеш в толкова опасно начинание, ако имаше и най-малката възможност да се спасим по друг начин!

Повдигащият духа оптимизъм, който допреди малко бе запалвал огън в очите на Касиус и в сърцата на останалите мъже, сега отстъпи място на истинска болка и безпомощна жалост към малкия му приятел. Изражението на Касиус трогна Риджис така, както би го трогнала молбата на умиращ от глад човек за къшей хляб.

Риджис наистина съчувстваше на притиснатия до стената представител на Брин Шандер, на чиито плещи тежеше отговорността за живота на хиляди хора. Освен това, не можеше да не се съгласи, че в плана му има логика — това като че ли наистина бе единственият им изход. Кесел не им бе дал никаква възможност да се прегрупират след първото нападение. С опожаряването на Таргос ясно им бе дал да разберат, че с лекота може да стори същото и с Брин Шандер и полуръстът изобщо не се съмняваше, че магьосникът ще изпълни зловещата си заплаха.

Нямаше как, трябваше да приеме отредената му роля — това наистина бе единственият им шанс. Риджис трудно решаваше да направи каквото и да било, но когато най-сетне се съгласеше да предприеме нещо, гледаше да го свърши добре.

— Преди всичко — започна той, — трябва да ти кажа съвсем поверително, че наистина мога да разчитам на магическа помощ.

В очите на Касиус отново заблещука надежда и, нетърпелив да научи повече, той се приведе напред. Риджис вдигна длан.

— Ала трябва да разбереш — продължи той, — че не притежавам силата (както говори мълвата) да променя онова, което се таи в сърцата на хората. Не мога да убедя Кесел да се откаже от чудовищните се намерения, както не мога да накарам Кемп да сключи мир с Термалайн.

Той стана от мекия стол и тръгна напред-назад, скръстил ръце зад гърба си. Притеснен и объркан, Касиус го следеше с поглед, чудейки се какво точно иска да каже приятелят му, като първо признава, а след това отрича да притежава някаква сила.

— Ала понякога — призна Риджис, — успявам да накарам някого да погледне на нещата от друг ъгъл. Точно както направих преди пет години с Кемп — просто успях да го убедя, че ако се присъедини към нас, това само ще го направи още по-уважаван и могъщ. Затова те моля, Касиус, още веднъж да ми кажеш всичко, което успя да научиш за магьосника и войската му. И нека видим дали не ще успеем да открием начин да накараме Кесел да се съмнява в онова, на което сега има най-голямо доверие и на което разчита.

Убедителността на полуръста смая Касиус. Въпреки че дори не го бе погледнал в очите, представителят на Брин Шандер вече започваше да се убеждава, че в историите, които се говореха за Риджис, явно има повече истина, отколкото си мислеше.

— Вече знаем, че Кемп е поел командването на оцелелите от четирите града на Маер Дуалдон — обясни Касиус. — Йенсин Брент и Шермонт са заели позиция в езерото Диншиър и заедно с корабите на Аленото езеро представляват значителна сила. Кемп вече се е заклел да отмъсти на Кесел, а и надали някой от останалите бегълци възнамерява да се предаде или да избяга.

— Къде ли могат да отидат… — промърмори Риджис и жално погледна към Касиус.

Ала Касиус вече не можеше да го успокои. По време на съвещанието, представителят на Брин Шандер изглеждаше решителен и изпълнен с надежда — трябваше да повдигне духа на останалите членове на Съвета и на хората в града. Ала сега не можеше да гледа Риджис в очите и да го залъгва с празни обещания.

Внезапно Гленсатер нахлу в стаята.

— Магьосникът отново е в полето! — извика той. — Настоява да изпратим пратеник… а светлините в кулата отново горят!

Тримата се втурнаха навън. В движение Касиус повтаряше всичко, което знаеше и което можеше да е от полза на полуръста.

Риджис го прекъсна:

— Готов съм — увери той приятеля си. — Не знам дали твоят безумен план има някакъв шанс за успех, ала, кълна ти се, ще направя всичко, което е по силите ми, за да успея да заблудя Кесел.

Вече бяха при портата.

— Планът ми трябва да успее! — отвърна Касиус и го потупа по рамото. — Това е единствената ни възможност!

С тези думи той се накани да си тръгне, но Риджис имаше още един въпрос, който трябваше да получи отговор на всяка цена:

— Ами ако Кесел се окаже прекалено силен за мен? — сериозно попита той. — Какво ще стане, ако измамата ми се провали?

Касиус се огледа наоколо и погледът му обходи хилядите жени и деца, които се криеха от свирепия вятър, сгушени зад стените на града му.

— Ако измамата се провали? — бавно рече той, — ако не успеем да убедим Кесел да не насочва мощта на кулата срещу Брин Шандер…

Касиус спря, сякаш се боеше да чуе думите, които се канеше да произнесе.

— Ако планът ни не успее — задавено продължи той — то лично аз ти нареждам да предадеш града!

С тези думи той се обърна и се отправи към стената, за да види как ще протече срещата, от която зависеше не само неговото бъдеще, но и бъдещето на всички хора, които очакваха от него да ги защити. Риджис не се поколеба дори за миг. Знаеше, че ако постои още малко там, на прага, който го делеше от ужасяващата среща с магьосника, ще се уплаши и ще побегне, търсейки най-дълбоката дупка, където да се скрие. Без дори да се замисли, полуръстът мина през портите на Брин Шандер и смело закрачи надолу по хълма, право към призрака на Кесел, който го очакваше в подножието.

Магьосникът отново се бе появил между двете огледала и сега стоеше там, кръстосал ръце пред гърдите си и нервно потропващ с крак по земята. Зла гримаса разкривяваше лицето му и Риджис внезапно се уплаши, че в пристъп на необуздана ярост, Кесел ще го погуби, преди да е успял да стигне при него. Въпреки това, Риджис не откъсваше очи от него — това бе единственият начин да накара тялото си да продължи да върви. Гнусните тролове го отвращаваха повече от всяко друго нещо, което бе срещал през живота си и трябваше да извика на помощ цялата си воля, за да се доближи до презрените твари. Дори и от върха на хълма усещаше скверната им миризма.

Напрягайки цялата си сила, Риджис успя да стигне до огледалата и се изправи лице в лице със злия магьосник.

Кесел впери поглед в пратеника и дълго го изучава. Със сигурност не бе очаквал, че градът може да бъде представян от полуръст и се зачуди защо Касиус лично не бе дошъл на важната среща.

— Ти ли идваш от името на Брин Шандер и всички негови жители?

Риджис кимна:

— Аз съм Риджис от Самотната кория — отвърна той — приятел на Касиус и доскорошен член на Съвета на Десетте града. Аз бях избран да представлявам народа на Брин Шандер.

Очите на Кесел се присвиха в очакване на пълната победа:

— Предполагам, че ми носиш известието за пълната ви капитулация?

Риджис неспокойно запристъпя от крак на крак и сякаш неволно разклати медальона, който висеше на гърдите му.

— Бих искал да поговорим насаме, могъщи магьоснико, за да обсъдим условията на споразумението.

С широко отворени очи, Кесел отправи поглед към стоящия на стената Касиус.

— Казах „безусловна“! — изкрещя той и светлините на Кришал Тирит започнаха да туптят и да се засилват.

— Сега ще понесете наказанието за дързостта си!

— Почакай! — извика Риджис, опитвайки се отново да привлече вниманието на магьосника. — Има някои неща, които трябва да знаеш, преди да решиш какво ще правиш!

Кесел не обърна никакво внимание на бръщолевенето на полуръста, ала внезапно рубиненият медальон прикова погледа му. Въпреки че бе защитен от разстоянието между тялото му и отражението, което стоеше сега в полето, магьосникът бе запленен от скъпоценния камък.

Въпреки опасността, в която се намираше Риджис, по устните му плъзна усмивка, когато видя, че магьосникът се взира в медальона без да мигне.

— Знам някои неща, които със сигурност ще те заинтригуват — тихо каза полуръстът.

Кесел му даде знак да продължава.

— Не тук — прошепна Риджис. — Твърде много любопитни уши има наоколо, а не всички от събралите се гоблини ще харесат онова, което имам да ти казвам!

За миг Кесел се замисли над думите на Риджис. По някаква причина, която все още не можеше да разбере, магьосникът се чувстваше някак си покорен от дребния пратеник на Брин Шандер.

— Добре, полуръсте! — съгласи се той. — Ще те изслушам.

Избухна ярка светлина, изви се гъст дим и магьосникът изчезна.

Риджис погледна назад, към стените на Брин Шандер и едва забележимо кимна.

По заповед от вътрешността на кулата, която никой друг не можеше да чуе, двамата трола обърнаха огледалата така, че да уловят отражението на полуръста. Отново избухна пронизваща светлина, разнесоха се кълба дим и Риджис също изчезна.

На върха на хълма, изправен върху стената на града си, Касиус кимна в отговор, макар че дребният му приятел вече бе изчезнал. Представителят на Брин Шандер като че ли дишаше по-леко, успокоен донякъде от последния поглед, който му бе хвърлили Риджис и от мисълта, че слънцето вече залязваше, а Брин Шандер все още не бе превзет. А ако бе прав, Кришал Тирит черпеше мощта си от слънцето.

Като че ли планът му им бе спечелил още една нощ.

* * *

Дори и със замъгления си поглед, Дризт разпозна фигурата, която стоеше надвесена над него. Когато дръжката на ятагана го запрати назад, елфът си удари главата в твърдите камъни и Гуенивар — макар също да бе лошо ранена в битката с Ерту — стоя над главата му през дългите часове, докато господарят й лежеше в несвяст.

Дризт седна и се опита да разбере къде точно се намира и какво става. В първия миг му се стори, че се зазорява, но после видя, че бледата светлина идва от запад. Изтощен напълно, след като в битката си с демона ятаганът бе изчерпил всичките му сили, елфът бе лежал в безсъзнание през по-голямата част от деня.

Гуенивар също сякаш всеки миг щеше да припадне. От сблъсъка със стената рамото й бе лошо наранено, а предната й лапа бе жестоко пронизана от демона.

Ала не толкова раните, колкото умората, изцеждаше силите на магическото животно. Останало бе в Материалната равина много повече от обикновено. Връзката между неговата равнина и тази на елфа бе останала непокътната само благодарение на магическата мощ на котката и всеки миг прекаран в чуждия свят, изцеждаше още една капчица от силите й.

Дризт нежно погали вярното животно по силния врат. Прекрасно разбираше каква саможертва прави Гуенивар заради него и повече от всичко му се искаше да може да я освободи и да я остави да се върне в собствената си равнина.

Ала не можеше. Ако котката се върнеше в своя свят сега, щяха да минат часове, докато успее да си възвърне силата, от която се нуждаеше, за да може отново да премине в Материалната равнина. А той се нуждаеше от Гуенивар сега.

— Още мъничко — примоли се той.

Вярното животно легна до него, без изобщо да се възпротиви. Дризт го погледна с очи, пълни с жал и отново го погали по врата — как искаше да го освободи! Ала не можеше.

От думите на Ерту бе разбрал, че вратата на Кришал Тирит бе невидима само за жителите на Материалната равнина.

Нуждаеше се от очите на пантерата.