Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Cycle of the Werewolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
NomaD(2010)

Издание:

Стивън Кинг. Цикъл на върколака

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

Редактор: Весела Прошкова

Издателска къща „Плеяда“, София, 2000

ISBN 954-409-198-X

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Цикълът на върколака от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цикълът на върколака
Cycle of the Werewolf
АвторСтивън Кинг
Първо издание1983 г.
САЩ
ИздателствоЛенд ъф енчантмънт (Land of Enchantment)
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
Видроман
ПредходнаГробище за домашни любимци
СледващаТалисманът
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Цикълът на върколака“ е кратък роман на ужасите от Стивън Кинг, илюстрирана от известния художник на комикси Бърни Райтсън. Разказва се за върколак, тероризиращ малък град. Всяка глава е кратка история сама по себе си.

Книгата е посветена на писателя Дейвис Гръб: „В памет на Дейвис Гръб и на всички гласове от миналото“.

Сюжет

Историята се развива в измисления град Таркърс Милс в щата Мейн. Върколак жестоко убива хора и животни, а стават и странни инциденти на всяко пълнолуние. Иначе нормалното градче живее в страх. Главният герой на историята е Марти Кослоу, единадесетгодишно момче в инвалидна количка.

Първата жертва е Арни Уестръм, убит в барака за инструменти по време на снежна буря, когато пълнолунието идва през януари, малко след полунощ на Нова година.

Следващата жертва е Стела Рандолф, бедна шивачка, убита на празника на Свети Валентин.

Третата е непознат бездомник, убит през март. Същата вечер няколко от жителите на града чуват вълчи вой, а край трупа са открити вълчи следи. Из града започват да се носят слухове, че убиецът е върколак.

На 1 април, деня на лъжата, е намерен мъртъв единадесетгодишният Брейди Кинсайд, обезглавен и изкормен.

През май баптисткият проповедник Лестър Лоу сънува, че чете проповед, но не както обикновено, а изключително вдъхновено. Когато започва да говори за Звяра, той започва да се трансформира във върколак, и се събужда. На следващия ден намира мъртъв пазача на църквата, Клайд Корлис, и с ужас осъзнава, че върколакът е самия той.

Следващият убит е Алфи Нопфлър, собственик на закусвалня.

През юли, фойерверките за Деня на независимостта са отменени, което много натъжава Марти. Чичо му решава да го зарадва, като му купи фойерверки, и го предупреждава да ги пусне много късно, за да не разбере майка му. Марти изпълнява молбата. Докато празнува Деня на Независимостта, той е атакуван от върколака, но успява да го прогони, избождайки лявото му око.

Следващата жертва е полицай Ниъри, убит в камиона си.

През септември няма човешки жертви, но прасетата на Елмър Зинеман биват изклани. По-късно той намира вълчи следи в калта. Идва Хелоуин и Марти празнува, обикаляйки къщите за лакомства, но внимава за мъж или жена без ляво око и вижда проповедник Лоу, носещ превръзка на окото.

През ноември Елмър Зинеман и много други тръгват на лов за върколака. За да ги избегне, проповедникът пътува до гр. Портланд и се регистрира в хотел. Там отново се превръща във върколак и убива съгражданина си Милт Щурмфулър, отседнал в същия хотел.

През декември градчето се успокоява, защото през последните месеци няма убийства. Въпреки това, някои хора ще се съмняват. Елмър Зинеман смята, че прасетата, а и няколкото елена, намерени убити в горите през октомври са дело на върколака (смъртта на Щурмфулър минава незабелязана, защото не е бил убит в градчето). Марти изпраща анонимни писма до проповедник Лоу, за да го накара да спре. През декември изпраща последното, подписано със своето име. Освен това Марти убеждава чичо си да вземе два сребърни куршума и да прекара новогодишната нощ с него (която се пада на пълнолуние). Малко преди полунощ върколакът се промъква в къщата на Марти, за да го убие, но той го убива със сребърните куршуми. Цикълът на върколака приключва една година след като е започнал.

Несъответствия

  • Когато полицай Ниъри е убит в пикапа си, Кинг пише, че убийството е станало в Додж, но няколко параграфа по-надолу пише, че кръвта е из целия Форд.
  • В първите глави Кинг описва върколака с жълти очи. По-късно го описва със зелени. Преподобния Лоу е описан първоначално с кафяви очи, които са зелени в деня на промяната. Въпреки това Бърни Райтсън рисува върколака със зелени очи през целия роман.
Край на разкриващата сюжета част.

История на написването

Новелата започнала като календар от Zavista с илюстрации на Бърни Райтсън. Всеки месец трябвало да включва рисунка и кратко разказче от Кинг. Но за писателя било трудно да се вмести в отреденото пространство. Така Кинг разширил разказите в кратък роман и го публикувал чрез „Ленд ъф енчантмънт“ (Land of Enchantment) през 1983 г., заедно с илюстрациите на Райтсън.

Препратки към други произведения

Петата жертва на върколака е Клайд Корлис, който е убит през май. Той участва във втория роман на Кинг „Сейлъмс Лот“. Спасил се след ужаса в Джерусълъмс лот, Корлис отпътува за Такърс Милс. Друг герой от „Сейлъмс Лот“ е отец Калахан, който участва и в поредицата за Тъмната кула.

Арни Уетъръм работи за „GS & WM Рейлроуд“ – измислена компания, която се среща в различни творби.

Адаптации

Раманът е адаптиран за голям екран под името „Сребърния куршум“ през 1985 г., с участието на Кори Хайм, Еверет Макгил, Гари Бюзи, Меган Фолоус, Тери О'Куин, Кент Бродхърст и Джеймс Гамън. Филмът получава смесени отзиви.

Външни препратки

Февруари

„Какво ли е да си влюбен? — мисли си Стела Рандолф, изтегнала се в тясното си моминско легло, докато се взира в прозореца, през който струи студената синя светлина на пълната луна в Деня на Свети Валентин. Любовта… любовта сигурно е като…“

Тази година Стела Рандолф, собственичка на магазина „От игла до конец“ в Таркърс Милс, получи двайсет картички по случай Деня на Свети Валентин — от Пол Нюман, от Робърт Редфорд, от Джон Траволта… дори от Ейс Фрийли от рок групата Кис. Стоят отворени на бюрото срещу леглото й, озарени от студената лунна светлина. И тази година си ги е изпратила сама.

„Навярно любовта е като целувка на зазоряване или като целувката, с която завършват романите на издателство «Арлекин»… а може би е като роза, окъпана от лъчите на залязващото слънце…“

Разбира се, станала е за посмешище на всички в Таркърс Милс. Момченцата пускат шегички по неин адрес и се кикотят в шепи (а когато са на безопасно разстояние от нея и полицай Ниъри го няма наоколо, запяват: „Дебелана, дебелана, не я побира новата премяна“ с присмехулните си тънки гласчета), но тя мечтае за любовта и за луната. Вярно е, че магазинът й е пред фалит и че е доста закръглена, ала през тази приказна нощ, когато синята лунна светлина нахлува през заскрежения прозорец, тя почти вярва, че е възможно да познае любовта. Любов и ухание на лято, когато ще се появи той… мъжът на мечтите й.

Любовта навярно е като допира на брадясала мъжка страна, която драска…

Ненадейно дочува драскане по стъклото на прозореца…

Тя се надига на лакти, завивката се свлича от едрите й гърди. Черна сянка затулва лунната светлина… сянката на мъж… и Стела си казва: „Сънувам… и в съня си ще го накарам да получи оргазъм… в съня си и аз ще получа оргазъм. Казват, че тази дума е мръсна, но не е така… думата е чиста, думата е точна… любовта е като оргазъм.“

Става от леглото и все още мисли, че сънува, защото отвън стои мъж, когото познава, когото среща на улицата почти всеки ден.

Това е…

(любовта… любовта е дошла)

Трескаво изстъргва заскреженото стъкло и вижда, че е сгрешила — това не е мъж, а огромен космат вълк, който е сложил предните си лапи на перваза, а задните са потънали в снежната преспа.

Казва си: „Днес е Денят на Свети Валентин и мечтите се сбъдват… любовта най-сетне е дошла и при мен“.

Отвън наистина стои мъж, и то мъж, надарен с порочна красота.

(порок… да… любовта е порочна…)

Дошъл е през тази лунна нощ и ще я обладае. Ще…

Рязко отваря прозореца и леденият вятър развява прозрачната й синя нощница, което й подсказва, че това не е сън. Мъжът е изчезнал. Прималява й, като осъзнава, че изобщо не го е имало. Олюлявайки се, отстъпва назад, а вълкът с плавен скок се озовава в стаята и изтръсква козината си, като разпръсква снежен прах в мрака.

Но любовта… любовта е като… като писък…

Едва сега тя си спомня за Арни Уестръм, когото само преди месец са открили разкъсан в кантона западно от града. Ала вече е твърде късно…

Вълкът безшумно тръгва към нея, жълтеникавите му безмилостни очи похотливо проблясват. Стела Рандолф безпомощно отстъпва, докато свивките на краката й се удрят в рамката на леглото и тя пада върху него.

Лунната светлина чертае сребристи ивици върху сплъстената козина на звяра.

Картичките на бюрото потреперват от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец. Една лолита към пода, като безшумно се полюшва и описва дъги във въздуха.

Звярът поставя предните си лапи от двете страни на Стела, тя усеща дъха му — горещ, по не и зловонен. Жълтеникавите му очи сякаш я пронизват.

— Любовникът ми — прошепва Стела и затваря очи.

Вълкът се хвърля върху нея.

Любовта е като да умреш.