Ришел Мийд
Ледено ухапване (1)

Пролог

Всичко умира. Някои неща обаче не остават завинаги мъртви. Повярвайте ми, зная го. На тази земя съществува раса от вампири, които са ходещи мъртъвци в буквалния смисъл на думата. Наричат се стригои и ако вече не сънувате кошмари за тях, скоро ще започнете. Те са силни, бързи и убиват без капка милост, без грам колебание. Освен това са безсмъртни, поради което е дяволски трудно да бъдат унищожени. Съществуват само три начина да се постигне това: да бъдат промушени в сърцето със сребърен кол, да бъдат обезглавени или да бъдат изгорени. Нито един от тях не е лесен за осъществяване, но все пак е по-добре, отколкото изобщо да няма начин.

На този свят се срещат и добри вампири. Наричат се морои. Те са живи и притежават невероятната сила да правят магии чрез един от четирите основни елемента — земя, въздух, вода и огън. (Е, поне повечето от мороите го умеят, но по-късно ще обясня по-подробно за изключенията.) Но те вече почти не използват магиите, което е донякъде тъжно. Магиите биха били страхотно оръжие, но мороите непоколебимо вярват, че всяка магия трябва да се използва за нещо добро. Това е едно от най-важните правила в тяхното общество. Мороите обикновено са високи и слаби. Освен това не понасят силна слънчева светлина. Но пък притежават свръхестествено развити сетива: зрение, обоняние и слух.

И двата вида вампири се нуждаят от кръв. Според мен точно това ги прави вампири. Но мороите не убиват, за да се сдобият с нея. Вместо това държат около себе си хора, които доброволно им даряват кръв в малки количества. Хората се съгласяват, защото кръвта на вампирите съдържа ендорфини, които те карат да се чувстваш приятно, наистина много приятно, и се пристрастяваш към ухапването. Зная го от личен опит. Такива хора се наричат захранващи или хранители. На практика те са наркомани, които копнеят за вампирското ухапване.

Все пак по-добре е да имаш край себе си такива захранващи, отколкото да го правиш като стригоите, защото — както може би се досещате — те убиват, за да се сдобият с нужната им кръв. Мисля, че това им харесва. Ако един морой убие своята жертва, докато пие кръвта й, той (или тя) ще се превърне в стригой. Някои морои съзнателно правят този избор, като се отказват от магическата си дарба, морала и душата си, за да станат безсмъртни. Стригоите могат да бъдат създадени и насила. Ако един стригой пие от кръвта на жертвата си, а след това го принуди да пие от неговата, е… просто се появява нов стригой. Това може да се случи на всекиго: на морой, на човек или… на дампир.

Дампир.

Ето какво съм аз. Дампирите са наполовина хора, наполовина морои. Харесва ми да мисля, че сме наследили най-доброто от двете раси. Аз съм силна и жизнена като хората. Мога да излизам на слънце колкото си поискам. Но също като мороите съм надарена с превъзходни сетива и бързи рефлекси. В резултат на това ние, дампирите, сме най-добрите телохранители — каквито стават повечето от нас. Наричаме се пазители.

Прекарах целия си досегашен живот в обучение да охранявам мороите от стригоите. В академията „Св. Владимир“ — частно училище за морои и дампири — посещавам пълния курс от специални дисциплини и практически занимания. Зная как да боравя с всякакви оръжия и мога да раздавам страхотни удари. Надвивала съм два пъти по-високи от мен момчета — и по време на тренировки, и извън тях. Всъщност досега съм побеждавала повече момчета поради простата причина, че в класовете ми има съвсем малко момичета.

Въпреки че дампирите са наследили всякакви невероятни способности, има едно нещо, което не можем. Дампирите не могат да имат деца от други дампири. Не ме питайте защо. Не съм генен специалист или нещо подобно. Когато се съберат хора и морои, от връзката им винаги се раждат дампири; ето откъде сме се произлезли. Но това вече не се случва често, защото сред мороите се засилва тенденцията да странят от хората. Все пак — по друг странен генетичен каприз — от морои и дампири се раждат деца дампири. Зная, че е налудничаво. Може би очаквахте да се получи бебе, което да се окаже три четвърти вампир? Не. Ще бъде наполовина човек, наполовина морой.

Повечето дампири са потомци на мъже морои и жени дампири. Жените морои горещо копнеят да имат морои бебета. Което обикновено означава, че мъжете морои се забъркват в страстни краткотрайни връзки с жени дампири, след което ги изоставят. Заради това има много самотни майки дампири, така че малко от тях стават пазители. Повечето предпочитат да се посветят на отглеждането на децата си.

В резултат на това само момчетата и шепа момичета се обучават за пазители. Но тези, които са избрали да бранят мороите, се отнасят много сериозно към професията си. Дампирите се нуждаят от мороите, за да имат потомство. Така че ние сме длъжни да бдим над тях. Освен това… ами то си е благородна дейност. Стригоите са зли и противоестествени. Нямат право да преследват невинни създания като безпомощна плячка. Това се втълпява на дампирите, които се обучават за пазители, от момента, в който проходят: стригоите са зло, мороите трябва да бъдат защитавани. Пазителите вярват в това. Аз вярвам в това.

Но има една личност сред мороите, която искам да опазя повече от всички останали на този свят: моята най-добра приятелка Лиса. Тя е моройска принцеса. Мороите имат дванадесет кралски фамилии, но от нейната фамилия Драгомир е останала само тя. Но има и още нещо, което прави Лиса толкова специална, като изключим това, че е най-добрата ми приятелка.

Помните ли, че споменах за дарбата на всеки морой да владее един от четирите елемента? Е, оказа се, че Лиса владее елемент, за който доскоро никой дори не е и подозирал — духа. От години си мислехме, че тя просто не е успяла да развие магическите си способности. После около нея започнаха да се случват странни неща. Например всички вампири могат да прибягват до силата на внушението, позволяващо им да променят желанията и волята на всички около тях. Стригоите много ги бива в това. При мороите тази дарба е по-слаба, а освен това им е забранено да я използват. Лиса обаче владее това изкуство почти колкото стригоите. Достатъчно е само да трепне с мигли и хората ще направят всичко, което си е пожелала.

Но дори това не е най-якото нещо, което тя може да прави.

Вече казах, че мъртвите невинаги си остават мъртви. Е, аз съм една от тях. Но не се плашете: не съм като стригоите. Веднъж и аз умрях. (Не че го препоръчвам някому.) Случи се, когато автомобилът, в който се возех, изхвърча от шосето. При този инцидент загинахме аз, родителите и братът на Лиса. И в онзи неописуем хаос — дори без да го е съзнавала — Лиса ме съживила. Дълго време не знаехме нищо за това. Всъщност дори не подозирахме, че духът съществува.

За нещастие се оказа, че един човек е знаел за духа много преди ние да се досетим. Виктор Дашков, моройски принц, неизлечимо болен, разбрал за силите на Лиса, реши да я отвлече и да я постави под ключ, за да я превърне в своя лична лечителка — до края на живота й. Когато разбрах, че някой я преследва, реших да взема нещата в свои ръце. Двете избягахме от академията и заживяхме сред хората. Беше забавно, но понякога ни скъсваше нервите непрекъснато да бягаме и да се крием. Две години живяхме така на воля, преди от ръководството на академията „Св. Владимир“ да ни проследят, заловят и върнат обратно. Всичко това се случи преди няколко месеца.

Тогава Виктор предприе решителния си ход, като я отвлече и я измъчва, докато тя не отстъпи пред исканията му. В хода на този заговор той прибягна до някои наистина крайни мерки — опита се да неутрализира мен и Дмитрий, моя учител и наставник, чрез магия за съблазняване. (По-късно ще стигна и до Дмитрий.) Виктор се възползва от факта, че използвайки духа, Лиса бе започнала да става психически нестабилна. Но дори и това не беше толкова отвратително в сравнение с онова, което причини на собствената си дъщеря Натали. Стигна толкова далеч, че я убеди да се превърне в стригой, за да му помогне да избяга. Накрая тя умря, след като бе пронизана със сребърен кол. Ала дори и когато след тази трагедия го заловиха, на Виктор не му личеше да изпитва вина за това, което я бе подтикнал да извърши. Което пък ме кара да мисля, че не съм пропуснала кой знае какво, като съм израснала без баща.

И така, сега трябва да защитавам Лиса не само от стригоите, но и от мороите. Само малцина от ръководството на Академията са наясно с нейните способности, но съм сигурна, че ще се намерят и други като Виктор, които ще поискат да я използват. За щастие притежавам още едно допълнително оръжие, което ми помага да я пазя. По време на съживяването ми, след трагичната автомобилна катастрофа, духът изградил психическа връзка между нея и мен. Мога да виждам и съпреживявам това, което се случва с нея. (Обаче тази връзка е еднопосочна. Тя не може „усеща“ мен.) Връзката ми помага да я следя и да разбирам кога е изпаднала в беда, макар че понякога е много шантаво друга личност да прониква в главата ти. Двете сме сигурни, че духът може да прави най-различни други неща, но още не знаем какви.

Междувременно се старая да стана най-добрият пазител. Бягството ни от Академията бе причината да изостана в обучението си, затова сега трябва да вземам допълнителни часове, за да наваксам последиците от изгубеното време. Няма нищо, което да желая повече на този свят, от това да пазя Лиса. За нещастие има две неща, които понякога усложняват обучението ми. Първото е, че понякога действам, преди да помисля. Вече започнах да се справям с това, но когато ме прихванат, възможно е първо да цапардосам някого, а чак после да разбера кого съм ударила. Когато става дума за хора, на които държа, и те са в опасност… е, правилата се променят.

Друг проблем в живота ми е Дмитрий. Той е този, който уби Натали, и като пазител е истински бог. Освен това изглежда доста добре. Е, много повече от добре. Той е секси — от онези, които те карат да се заковеш насред улицата и да рискуваш някоя кола да те блъсне. Но както вече казах, той е моят инструктор. И е на двадесет и четири. Поради тези две причини не мога да си позволя да хлътна по него. Но, честно казано, най-важната причина е това, че след като Лиса се дипломира, двамата ще бъдем нейните лични пазители. И ако чувствата помежду ни отвличат вниманието ни, няма да можем да я охраняваме добре.

Досега не съм успяла да преодолея това, което изпитвам към него. Напълно съм сигурна, че и с него е така. Това, което усложнява нещата, е, че двамата с него доста се разгорещихме, когато бяхме под влиянието на магията за съблазняване. Виктор искаше да разсее вниманието ни, докато отвличаше Лиса. И планът му сработи. Аз бях готова да се лиша от девствеността си, а Дмитрий бе готов да ми я отнеме. В последната минута развалихме магията, но този спомен ще остане в мен завинаги и понякога ми пречи да се съсредоточавам върху бойните ходове.

Между другото, името ми е Роуз Хатауей. Седемнадесетгодишна, обучавам се да защитавам и да убивам вампири, влюбена съм в напълно неподходящ мъж, а най-добрата ми приятелка притежава необикновени магически умения, които могат да я накарат да изгуби разсъдъка си.

Е, никой не е казал, че в училище е лесно!