Даниел Стийл
Звезда (38)

Тридесет и осма глава

Кристъл бе права. Спенсър харесваше службата си. Работата за младшия сенатор бе тъкмо онова, което бе желал. Работеше много и отговорностите му бяха огромни. Изведнъж се оказа в центъра на политическия свят и юридическите му познания му вършеха добра работа. Мислеше си дори сам да се кандидатира за Конгреса. Но и сенаторът му харесваше твърде много, за да го изостави в този момент.

Дори и Елизабът бе доволна и това бе единствената причина отново да му откаже развод. Въпреки поведението му на процеса и любовната връзка, която тя предположи, че бе имал, тя най-сетне бе получила онова, което бе желала. Бе женена за влиятелен мъж.

Беше направо бясна, когато той се върна у дома и през първата седмица той почти не я видя. Бе готов да се изнесе. Независимо дали със или без Кристъл, той знаеше, че повече не може да остане женен. Преживяното с нея му бе показало още веднъж какво му липсваше в брака с Елизабът и той не желаеше повече да живее без него. По-скоро би предпочел да остане сам, както и й каза, когато най-сетне поговориха за всичко това. Не й предложи нито лъжи, нито извинения, нито обяснения.

— И за двама ни не е добре. И ти заслужаваш по-добра съдба, и аз…

Бе минала седмица, откакто бе започнал новата си работа. След заплахите й преди процеса и след дългия период от време, в което бе отсъствал, той не можеше да повярва, че тя нямаше да се разведе с него. Не бе им останало нищо, а и фактът, че бе прекарал последните няколко седмици с Кристъл, не бе никаква тайна за нея.

— Мисля, че е време да турим край.

Тя обаче бе заинтригувана от новата му работа. Според нея това бе първото стойностно нещо, което той бе сторил. А и хората говореха за блестящо свършената му работа по защитата на кинозвездата. Вместо да се ядоса, тя изпита гордост и той едва сега разбра колко малко я познаваше. За нея смисъл имаше единствено славата, независимо на каква цена, дори и на цената на брака й.

— Защо да не изчакаме малко, Спенсър? Чакахме толкова дълго, бихме могли да издържим и още мъничко.

Държеше се официално и в никой случай не изглеждаше влюбена. Той също не бе, разбира се. Знаеше, че онези дни, когато се преструваше, че обича Елизабът, бяха отдавна минали. И повече не желаеше да играе тази игра. Искаше да се махне и точно това й каза.

— Защо, за Бога, искаш да продължаваме с това, Елизабът? Вече не сме дори и приятели. Това не те ли интересува?

Истината бе, че не даваше и пет пари.

— Харесва ми това, което правиш напоследък, Спенсър.

Вълнуваше я възможността да бъде жена на помощника на един сенатор.

— Сериозно ли говориш? — той бе потресен.

— Да. И бих искала да продължим да сме заедно, ако и ти искаш. Всъщност, нямам намерение да те пусна да си идеш — както винаги бе пряма с него. — Дължиш ми го.

Той бе смъртнобледен.

— За какво?

— Направи ме смешна с това момиче и ако смяташ, че ще се разведа с теб, за да можеш да се ожениш за нея, трябва да си полудял.

Той не й бе споменавал, че Кристъл му бе казала да си върви у дома и го бе посъветвала да си остане женен, заради кариерата си.

— Бих искал да се оженя за нея — не искаше да я лъже. — Но истината е, че тя не иска.

— Тя или е глупачка, или е много мъдра. Не знам кое от двете е.

— Казва, че иска да остане сама и освен това мисли, че ще навреди на кариерата ми.

— Права е. И е по-умна, отколкото я смятах.

Тя не му обясни, че споделеното от него само потвърждаваше колко много го обича Кристъл. Елизабът нямаше намерение да защищава каузата на Кристъл, а освен това искаше да си остане омъжена за него.

— Тя ще се връща ли в Холивуд?

Той поклати глава.

— Не, върна се у дома. За нея всичко в Холивуд е свършено.

— И къде е домът й? — полюбопитства тя. Разумно бе да научи колкото се може повече за съперничката си.

— Това няма значение.

— Ще се срещнеш ли отново с нея?

По очите му позна, че би го сторил, ако Кристъл му позволеше. Но усети, че преди той да се върне у дома, се бе случило нещо и тя правилно се досети, че Кристъл го бе отпратила. Инак не би се завърнал. Сега обаче той бе при Елизабът и тя щеше да направи всичко, което бе по силите й, за да го задържи.

— Ще бъдеш адски глупак, ако продължиш да се замесваш с нея. Пък и не мисля, че на твоя сенатор това ще му се понрави.

— Това е мой проблем, не е твой.

Не искаше да разговаря за Кристъл с жена си. Мислеше си за нея ден и нощ. Но когато й се обади, тя все още бе непреклонна — искаше да остане сама. Каза му, че начинът им на живот бил прекалено различен и той с нищо не успя да разклати позицията й.

Бе обаче толкова зает с работата си, че времето направо летеше. В крайна сметка той не се изнесе и Елизабът не го и попита. Дори се срещаше с родителите й, наистина по-рядко, отколкото преди, макар баща й да го поздрави за новата му служба. Той бе доволен и за Елизабът. Тя бе предопределена да бъде съпруга на влиятелен мъж и сега Спенсър можеше да й даде онова, което тя желаеше.

Без да разбере изобщо защо, Спенсър продължи да живее в къщата в Джорджтаун. Бе прекалено зает, за да се премести, а и Елизабът го остави на мира. Ходеше на приеми с него, помагаше му да посреща гости, а и нейният личен живот бе достатъчно зает с обществени изяви, приятели и учението й в юридическия факултет. Тя изобщо не се оплакваше от това статукво, а след месеци той осъзна, че да бъде женен за нея се оказа полезно. Почувства се гузен при тази мисъл, но Вашингтон бе необичаен град, а политиката — още по-странно занимание. Във всеки случай никак не му вредеше, че бе женен за дъщерята на съдията Баркли.

В началото на есента той вече бе работил за сенатора шест месеца и бе толкова зает, че нямаше никакво значение за кого бе женен. Освен при обществените прояви, когато тя бе в същото помещение с него някъде, той изобщо не я виждаше.

Вече почти не му оставаше време да позвъни и на Кристъл, а и тя бе винаги студена, когато говореше с нея. Казваше, че била добре, разказваше му за ранчото, но му даваше да разбере, че не иска да го види. Бе го отпратила у дома при Елизабът във Вашингтон и той отново бе попаднал в капан. Тъкмо това бе желала тя за него, а и инстинктивно бе усетила, че се нуждаеше от това.

Той се срещна със семейството си чак в Деня на благодарността. Елизабът организира много приятна вечеря. Родителите му дойдоха от Ню Йорк и отседнаха у тях. Баща му още веднъж се поздрави сам за това, че го бе подтикнал да остане при Елизабът в дните на объркването му след завръщането от Корея. Семейство Баркли също бяха доволни, но никой не попита кога възнамеряваха да имат деца, толкова заети бяха. През юни Елизабът завършваше право.

— Можете ли да си представите — шегуваше се бащата на Спенсър, — двама юристи под един покрив. Можете да си основете семейна юридическа фирма.

Ако това се осъществеше, помисли си Спенсър, то щеше да е единственото общо помежду им. Елизабът обаче не се издаваше с нищо, бе очарователна и умна, както винаги, и всички, които се запознаваха с жената на Спенсър, я харесваха. Пред тях се откриваше светло бъдеще; съдията Баркли предложи, след като поработи известно време за сенатора, Спенсър да помисли за собствената си кариера и да се кандидатира за Конгреса. В това отношение бяха на едно мнение с Елизабът. Ала още бе рано за това.

Спенсър бе увлечен в работата си, потапяше се изцяло в нея, за да избяга от самотата на брака си. За своите трийсет и шест години той бе стигнал далеч. Но междувременно бе изгубил онова, което бе желал най-силно… не жена си… а момичето, което бе срещнал в ранчото преди девет години.

Изгубил бе Кристъл.