Даниел Стийл
Звезда (26)

Двадесет и шеста глава

Кристъл започна снимките и, както й бе казал учителят й, оказа се по-лесно, отколкото си бе мислила. Точеха се дълги и безмилостни часове, но всички сякаш горяха от желание да й помогнат. Всеки ден си учеше репликите, възнамеряваше да си ляга рано всяка вечер, но бе удивена колко много мъже й се обадиха. Ърни й бе споменал имената на всичките, затова знаеше, че им е било поръчано да й се обадят, но те до един бяха учтиви, приятни и очарователни. Пристигаха облечени в смокинги, караха скъпи коли, бяха актьори, певци и известни танцьори. Някои от тях дори бе гледала на кино. Водеха я навсякъде. В Чейзънс, в Коконът Гроув и в Мокамбо. Всичко това приличаше на вълшебна приказка, просто не намираше думи да го обрисува на Пърл, когато седнеше да й пише писмо. Разказваше й за празненствата, на които ходеше, за хората, с които се бе запознала там, дори в един миг се зачуди дали щяха да й повярват. Историите й звучаха като преписани от някое филмово списание, но бяха верни. Всичките.

Бяха минали вече половината от снимките, когато й се обади самият Ърни.

— Забавляваш ли се?

— Излизам всяка вечер — засмя се тя и в отговор той също се засмя.

— Тогава защо сега си вкъщи?

— Толкова съм изморена, че за днес отмених ангажиментите си. Мисля, че нямам сили дори да се преоблека още веднъж.

Той се изкуши да я репликира по този повод, но реши, че тя още не бе готова за подобно нещо. Вместо това реши да й отговори по-невинно и да не я плаши.

— Дори и веднъж ли? Само за мен?

— О, мистър Салваторе…

Гласът й стихна. Бе изтощена. Всеки ден трябваше да става в четири, за да бъде в пет и половина в павилиона за гримиране и обличане.

— Какво стана с Ърни! Нещо лошо ли съм сторил?

— Не, съжалявам.

Беше толкова мил, а и тя му дължеше много и знаеше, че не може да откаже поканата му. Просто й се искаше да не й се бе обаждал. Тъй уморена се чувстваше.

— Не съжалявай, а просто следващия път си го спомни. Какво ще кажеш за една кротка вечеря някъде? Дори няма да има нужда да се обличаш специално.

Тя въздъхна с облекчение, в крайна сметка бе мило от негова страна, че се обади. Усмихна се и погледна през прозореца.

— Мога ли да бъда с дънки?

— За мен ще бъде чест. И си носи бански костюм, ако имаш такъв.

— Къде ще ходим? — бе заинтригувана и съвсем малко разтревожена.

— В Малибу. Знам едно тихо местенце. Ще можеш да си починеш, а аз ще те върна рано у дома.

— Чудесно.

Тя се облече набързо, вчеса косата си назад и я върза на кок, обу дънките си и една от старите блузи, които си носеше от дома, както и каубойските ботушки, които имаше от години. Като се погледна в огледалото, изведнъж откри отново себе си, толкова добре се чувстваше като не бе натруфена и без грим.

Той я взе с ролса си десет минути по-късно и тя забеляза, че и той бе обут с дънки. Като я видя как изглежда, той се засмя от удоволствие.

— Хората са толкова тъпи. Страшно бих искал да те снимам в някой филм точно такава, Кристъл, но никой няма да разбере филма.

Той видя, че ботушите й бяха истински, дънките — също, спомни си разказите й за долината, когато вечеряха в Браун Дарби.

Сега тя се чувстваше по-спокойна с него, отколкото преди. Отсъствието на скъпи дрехи, дори това, че не бяха в някой моден ресторант, където да я зяпат, спомагаха за това. Изобщо не й мина през ум да го попита накъде отиваха. Побъбриха спокойно за известно време, говориха за детството й и за неговото — в Ню Йорк, а сетне тя изведнъж забеляза, че бяха спрели на една отбивка пред къща, която се извисяваше високо над океана.

— Къде сме?

— Пред моята къща в Малибу. Носиш ли си банския? Имам закрит басейн. Океанът тук е твърде студен.

Тя почувства как по гърба й пробягват тръпките на уплахата, но все пак нямаше никакви признаци за безпокойство. Емоционалните белези, които бяха й останали след Том, обаче не бяха напълно изчезнали и тя изведнъж си помисли какво ли би си рекъл Спенсър за това, че бе дошла тук с Ърни. Макар че това вече нямаше значение. А и той си бе женен. Това бе нейният живот, а не нечий друг.

Прогони Спенсър от мислите си и последва Ърни през входната врата, която той отвори с прост ключ. В къщата нямаше никой и Кристъл се поуплаши.

— Не се бой, малката — усмихна й се благо той, — няма да те нараня. Просто реших, че имаш нужда от една вечер почивка.

Прав бе, имаше нужда, но тук не се чувстваше в безопасност. Инстинктите й й казваха да не влиза вътре, но си помисли, че бе глупаво да вдига врява, той бе толкова приятен, а и досега винаги бе бил много внимателен с нея.

Тя го последва през вратата, влязоха в красива къща, със стъклени стени и високи тавани, по подовете бяха постлани дебели килими, имаше и големи, бели, кожени дивани, а стаята изглеждаше по-голяма, благодарение на хитроумно използваните огледала. Навън, зад огромните панорамни прозорци, слънцето бавно залязваше над Пасифика. Бе много красиво, всичко й се виждаше тъй истинско. Напомни й за залезите в ранчото, които бе съзерцавала в по-добрите времена, заедно с баща си.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — той отиде до бара и отвори хладилник, скрит зад огледална врата, но тя поклати глава. Бе решена твърдо да остане трезва.

— Не, благодаря.

— Нещо безалкохолно?

Тя поиска кола и той се усмихна. В това великолепно тяло наистина се криеше едно дете. Никога не бе виждал по-красиво момиче, още се възхищаваше на себе си, че я бе открил.

— Не пиеш или ми нямаш вяра? Тя се поколеба, а сетне се засмя.

— Предполагам — и двете.

— Умница.

Той си сипа водка и тоник и я покани да седне на дивана. Тя все още се опитваше да разбере къде бе басейнът; след като бяха влезли вътре, къщата й се видя по-голяма. Отвън изглеждаше измамно малка.

— Поръчал съм вечеря за двама ни. Сигурен съм, че е скрита тук някъде. Имам един мъж, който идва всеки ден да се грижи за къщата. Но не я използвам много често. Живея в Хилс^[1] — той знаеше, че тя още живееше в хотела. — Можеш да използваш това място винаги, когато пожелаеш, Кристъл. Просто идваш тук и си почиваш. Ще ти е необходимо след някой тежък снимачен ден.

Бе трогната, толкова беше мил с нея. Бе направил тъй много. Трудно й бе да разбере защо го правеше. Да спечели пари, разбира се, обаче имаше и още нещо. Той се сещаше и за дребните неща — цветята, малките подаръчета, избора на кавалерите й, а сега и това — една вечер по дънки на плажа. Тъкмо това й се бе искало. Беше много добър в тези неща. Имаше страхотен инстинкт за хората и затова се справяше тъй добре.

Тя отметна глава назад и я облегна на дивана, загледана в залеза, и въздъхна.

— Мисля, че това е най-добрият ми ден, откак съм тук.

— Добре. Искаш ли да поплуваш преди вечеря, или ще почакаш? Или може би — разходка по плажа?

Тя се усмихна спокойно.

— Чудесно.

Той остави питието си и отвори вратата към терасата. Нахлу хладен бриз и той я последва по стълбите към пясъка. Тя затича, усещаше вятъра в лицето и косите си, за пръв път от много време насам бе наистина щастлива. Отново приличаше на дете като тичаше и вървеше покрай водата, събу ботушите си да натопи пръсти в океана. Стъмняваше се, но той я следваше тихо, гледаше я с удоволствие, като горд родител. Най-накрая тя се върна при него, лицето й бе поруменяло от хладния вятър.

— Студено ли ти е?

— Добре съм.

Но той видя, че й беше студено, свали сакото си и го наметна на раменете й. То миришеше на одеколона му, преди не го бе забелязвала, а сега изведнъж усети, че й харесва. Зачуди се дали е женен, дали има деца, кой се крие всъщност зад фасадата, но той не й бе казал нищо за себе си. Сякаш бе там, само за да задоволява прищевките й.

Като се върнаха в къщата, той отиде да потърси вечерята. Намери пресен омар с вкусна майонеза, както и огромна испанска салата. В сребърна кофичка ги чакаше бутилка шампанско, придружена от твърдо сварени яйца, пълнени с черен хайвер.

— Яла ли си някога черен хайвер? — тя поклати глава, само бе чувала за него, а той й се усмихна бащински. — В началото може и да не ти хареса. С някои неща е така.

Тя обаче реши да му достави удоволствие и реши, че хайверът не бе лош. Но след като се настаниха в удобните столове край ниската масичка, омарът и шампанското й се понравиха далеч повече. Тя пи съвсем малко, а и той не я насилваше. Имаше време, много време, и не искаше да я пожелае, преди да го бе пожелала тя. А той знаеше, че с времето това щеше да стане. Беше му прекалено задължена, за да не го стори.

Говориха за това къде бе живяла преди, за баща й, докато е бил жив, за всички онези неща, на които държеше. Той я слушаше така, сякаш целият свят зависеше от думите й. Половин час след вечерята, усмихнат топло, той отново й предложи да поплува.

— Навярно ще ти помогне да се отпуснеш. Тя се засмя на думите, които бе подбрал.

— Ако се поотпусна още малко, може да падна и да заспя на пода — бе имала дълъг и труден ден и той вече си казваше своето. От чистия въздух се чувстваше сънлива. — Хубаво ще е да поплувам, освен ако не се удавя с този омар в стомаха.

— Не се тревожи, ще те спася.

Тя му се усмихна благодарна, не си даваше сметка как изглеждаше, седнала тъй удобно в дънките и ботушките си, със старата си блуза и светлата си златиста коса.

— Мисля, че вече го направи.

— Надявам се да е така.

Благодетелят й се усмихна великодушно и й каза къде да се преоблече, а той отиде да запали осветлението в залата с басейна. Миг по-късно тя се появи в бял бански костюм — гледка, при която дъхът му секна. Тя си нямаше и представа колко опустошителна бе гледката, което бе и добре дошло. И това в нея му харесваше. Щеше да се хареса и на публиката. Никога не забравяше за това.

— Надявам се, че водата е достатъчно топла.

Той я погледа как се плъзна в басейна, а сетне отиде да се преоблече, докато тя пляскаше щастлива. Басейнът бе огромен и топъл, а тя си помисли, че никога досега не се бе чувствала тъй уютно. Погледна го щастлива, когато той се върна, загърнат в луксозен бял пешкир. Бе завързан здраво на кръста му, а когато го развърза, тя ахна. Бе гол. Тя дискретно се извърна, страхувайки се да не го притесни, но го чу да се смее.

— Не се безпокой, Кристъл, няма да те изнасиля. Никога не съм бил обвиняван в подобно нещо.

Бе обаче обвиняван в други работи, за които тя не знаеше нищо. Той се плъзна леко в басейна и тя заплува тихо, боейки се да не види нещо, което не биваше да вижда. Когато мина покрай нея, той й се усмихна.

— Защо и ти не свалиш костюма си? Топло е, все едно си във вана.

Изглежда той не преследваше някакви задни цели, просто си се бе отпуснал — както със себе си, така и с нея. Не направи никакъв опит да я докосне, само се опитваше да изглежда безразличен, докато й се усмихваше. Знаеше обаче, че фактът, че бе гол, я безпокоеше.

— Не, добре ми е така. Благодаря.

— Както искаш, мила моя.

Бе много спокоен, а и много умен, никога не притискаше обектите на вниманието си. Те сами падаха в ръцете му, по една или друга причина.

Миг по-късно той изскочи с лекота от басейна и се изправи небрежно до него, а тя, без да ще, забеляза, че имаше хубаво тяло. Беше висок, строен и в добра форма, плуваше всеки ден. Имаше тялото на далеч по-млад мъж. Предложи й още шампанско, но тя не смееше да погледне към него.

Той отново се запита дали не бе девствена. Щеше да му създаде неудобства, естествено, но нямаше непреодолими препятствия. Бе готов и на някои жертви за нея, но като я погледна, трябваше да се усмихне. Тя пляскаше напред-назад като рибка, опитвайки се отчаяно да не изглежда притеснена.

— Ако намаля малко осветлението, по-добре ли ще се чувстваш? Боя се, че това е една от моите ужасни странности, но мразя банските костюми. Ще трябва да ме извиниш.

— Не, няма защо.

Тя се опита да изглежда по-възрастна, да се държи така, както смяташе, че трябваше да се държи една кинозвезда, но той я притесняваше ужасно. Преди да успее да му отговори, той угаси осветлението в залата. Останаха само няколко замъглени светлини в басейна и светлините на тавана, които изглеждаха като свещи.

— По-добре ли е?

— Много по-добре — излъга тя.

Той сръбна шампанско и отново влезе в басейна. Този път заплува право към нея и я хвана здраво за кръста под водата. Тя изведнъж сякаш се смръзна, гледаше го право в очите, докато той я държеше.

— Какво ще правиш с мен? — бе ужасена.

— Кинозвезда — прошепна тихо той, ала тя изведнъж се запита какво щеше да пожелае в замяна. Може би историите за Холивуд в крайна сметка бяха верни. Тя обаче се молеше този път да не бяха верни… моля те, Боже… не и този път…

— Няма да те нараня, Кристъл. Повярвай ми.

Тя кимна, не бе в състояние да проговори. Той само я държеше, а сетне полека, полека я притегли към себе си и я целуна.

— Много си красива… навярно си най-красивата жена, която изобщо съм виждал.

Той я целуна още веднъж, а тя се разплака.

— Моля те… недей… моля те… — тя се тресеше така силно, че той се потресе.

— Съжалявам, малката. Не исках да те изплаша. Искам само да бъдеш щастлива.

Сетне той доплува до края на басейна, излезе и отново се загърна с пешкира, а тя, изумена, остана с отворена уста. Той я харесваше, обожаваше я, но нямаше да я изнасили. Изведнъж се почувства ужасно глупаво и отиде да седне до него, на края на басейна, където той си сръбваше от шампанското.

— Съжалявам… — знаеше, че трябваше да обясни поведението си. — Но преди четири години бях изнасилена… страхувам се… мислех, че…

Тя се разплака, а той нежно я прегърна през раменете и прошепна:

— Аз съжалявам. Не се страхувай от мен. Ако си честна с мен, никога няма да те нараня.

В думите му имаше завоалирана заплаха, но Кристъл бе прекалено успокоена, за да я забележи. Тя се отпусна благодарна в обятията му и го остави да й подаде чашата, от която сръбна шампанско.

— Всичко това е ново за мен. И всичко стана толкова неочаквано. Повечето време не знам какво да мисля. Съжалявам, че се държах като глупачка.

— Няма нищо — усмихна й се благосклонно той. — Ти си едно умно глупаче и аз те харесвам — подобни думи би могъл да й каже и Спенсър и тя бе трогната, че я разбираше. — Искаш ли сега да се върнем, Кристъл? Знам, че трябва да ставаш рано. Или ще предпочетеш да поплуваме още малко?

Тя имаше нужда да се отпусне отново след тази ужасна глупост, която бе натворила, затова го погледна с широко отворени очи; тъмносиньото в тях го намери със свален гард, толкова бе красива.

— Всъщност бих искала да поплувам още малко. Може ли? Бързаш ли?

Той се засмя и поклати глава:

— Не, разбира се.

Този път тя се оказа със свален гард. Не й се стори така зловещо, че той отново махна пешкира и влезе във водата. Известно време тя изплува няколко дължини на басейна, сетне се отпусна по гръб, а когато се обърна, той бе до нея. Обърна се по корем, за да не я притеснява, сетне нежно се наведе напред и я целуна отново, но този път тя не се възпротиви. Знаеше, че му го дължеше, след като преди малко се бе държала толкова глупаво. Но докато я целуваше, той нежно галеше гърдите й и тя с изненада откри, че това й харесваше. Тя отново заплува настрани от него, но той я последва, не и с насилие, само плуваше грациозно до нея. Ръцете му я докосваха, сетне се мушнаха в банския й костюм и той отново я целуна. Искаше й се той да спре, но в следващия миг на лудост, тя вече знаеше, че всъщност не го искаше. Доплува до стъпалата и опита да си поеме дъх, но го усети зад себе си: той бавно събличаше банския костюм от елегантното й тяло. Тя започна да се обръща да го погледне, но той се притисна към нея, а ръцете му сякаш майсторски свиреха на пианото на тялото й.

Тя отметна глава назад и изстена жалостиво:

— Ърни, недей…

Този път в думите й липсваше убедителност, той отново и отново я галеше, пръсти му бяха болезнено нежни. Беше майстор, а тя бе само една новачка. Сама бе влязла в този капан с него, а в този момент дори не го и съзнаваше.

— О, Господи… недей… моля те…

Той спря изведнъж, сякаш изпълнявайки нейната команда, но цялото й тяло потрепери, когато се обърна към него, цялата в очакване. Без да каже нищо той я притисна и проникна в нея под водата. Очите й се отвориха широко от изумление, но само след миг то бе изместено от удоволствието. Любенето му бе като симфония, а когато кресчендото наближи, вече Кристъл бе тази, която се притискаше към него, с желанието това никога да не свърши.

Сетне, когато всичко свърши, той й се усмихна, а тя бе притеснена. Не можеше да го вини за това, което бе сторил, тя го бе пожелала. Не че го желаеше, ала онова, което бе сторил с нея, й бе напълно непознато. Дори и със Спенсър.

— Сърдиш ли ми се? — той изглеждаше загрижен, а тя бе намръщена, но не се сърдеше на него, а на себе си.

— Не — прошепна пресипнало тя, — не знам какво ми стана… аз…

— Поласкан съм.

Той я целуна леко и отново погали зърната на гърдите й и само след миг тя отново го желаеше силно. Той я люби с часове в басейна, а в полунощ я отнесе на горния етаж. Спалнята бе цялата в бяло кадифе и плътни кожи — лисици, мечки, а на леглото той я положи върху покривка от норки. Цялата бе мокра. Той нежно я изтри с пешкира, който бе развил от кръста си, погрижи се с него за всички най-чувствителни места, сетне продължи с пръсти, а най-накрая — с устни и език, който влизаше и излизаше от нея с бързината на светулка. Тя застена, когато най-сетне й се отдаде, а двамата потънаха в страстта за цялата нощ.

Никога не бе правила нещо подобно. Със Спенсър, преди да замине, бе съвсем различно. Това сега бе плашещо, болезнено, но независимо колко пъти я обладава, Кристъл откри, че все искаше още и още. Беше нещо почти като наркотик, но не съвсем, помисли си тя. Бе невероятната сила, която той притежаваше, опитът, желанието му да я научи на нови неща. Ала все пак, когато свършиха, тя бе изплашена.

— Какво правиш с мен? — бе изтощена, а след половин час трябваше да отиде на работа. Никога не бе изпитвала нещо подобно.

— Всичките си любими неща, малката — и й се усмихна едва ли не порочно. — Още веднъж?

— Не… не… — поклати глава тя.

Не можеше да си го обясни, знаеше, че трябва да се откъсне от него, инак се боеше, че щеше да й се прииска да го направят отново. Взе горещ душ, сетне — студен, но той я остави на мира.

Когато излезе, я очакваха изпускащо пара кафе и горещи палачинки и тя се втренчи в него.

— Защо правиш всичкото това за мен?

Той се засмя, докосна я с пръст по бузата, а сетне й се усмихна щастлив.

— Защото си моя. Поне докато искаш. Как ти звучи? Звучеше й плашещо, не както трябва. И все пак, той й бе създал кариерата, която винаги бе искала. Беше й осигурил кавалерите, с които да излиза, беше й купил дори нови дрехи. А сега й бе подарил и една нощ, каквато не бе изживявала никога. Какво толкова лошо имаше? Ала тайно в себе си тя знаеше, че имаше нещо гнило. Чувстваше се и ужасно виновна. А при мисълта за Спенсър сърцето й направо се късаше. Спомените за преживяното с него сега бяха някак си опетнени. Онова беше невинност и любов. А това бе различно. Чувстваше се като блудница. Не обичаше този мъж, но той бе тъй добър към нея, та ако я бе пожелал за известно време, какво лошо имаше в това? Наистина ли бе извършила грях? Имаше хора, които биха й казали, че си играе с огъня, имаше и други, които биха й казали, че той бе добър човек. И всички щяха да са прави. Той бе многопланов. Но поне за момента не й желаеше злото.

Нежно я целуна и, когато тя тръгна за работа, й каза да вземе ролса.

— А ти как ще се върнеш?

— Ще извикам шофьора ми да ме вземе. Не се тревожи, малката. Ще се оправя.

Той отново я целуна и само като се докосна до него, тя си припомни онова, което той бе сторил с нея през тази нощ. Бе твърде далеч от онова, което Том Паркър бе извършил върху пода на хамбара… но не бе и по-близо до онова, което бяха преживели със Спенсър… нямаше любов във всичко това, но Ърни бе тук и бе добър към нея… и какво значение имаше, в крайна сметка?…

Спенсър го нямаше… Завинаги.