Даниел Стийл
Звезда (25)

Двадесет и пета глава

Следващите шест месеца се сториха безкрайни на всички — на Кристъл, която продължи да пее всяка вечер в ресторанта; на Елизабът — в колежа; и на Спенсър — в Корея.

Пишеше и на двете, щом можеше, а понякога направо лудваше, когато адресираше пликовете. Ами ако бе разменил писмата, ако бе сложил писмото до Кристъл в плика за Елизабът и жена му го получеше вместо нея? Понякога бе толкова изморен, че грешката бе напълно възможна, но той все пак не я допусна. Просто се безпокоеше доста да не стане. Непрекъснато се самоизмъчваше, че трябва да реши какво да прави.

Пишеше на Кристъл за това как се чувства, как копнее по нея, колко много я обича. Не й обещаваше обаче нищо след войната. Още не бе измислил как да постъпи с Елизабът, дали искаше да се разведе с нея или не искаше. Знаеше колко много обичаше Кристъл, знаеше също, че трябваше да се откаже от едната, че не можеше да продължава така до безкрайност.

Но се чувстваше задължен към Елизабът. Бе започнал нещо с нея, а и тя не бе виновна, че той не я обича. Никой не беше виновен. Това обаче усложняваше нещата, а и в момента той бе прекалено зает да оцелее във войната, за да вземе правилното решение. Знаеше, че трябва да го остави за след като се върне у дома, а междувременно пишеше на Елизабът за онова, което бе видял, за обичаите и облеклото на хората, за паметниците на културата им. Знаеше, че това, ведно с политическите намеци, щеше да й се хареса много.

Не че Кристъл по не разбираше нещата, просто нейният кръг от интереси бе по-различен, а и той се нуждаеше повече от сърцето й.

Елизабът му пишеше колко уморена се чувствала от колежа, позната стара песен, както и за вечерите, които семейството й давало по време на ваканциите й. На няколко пъти отсядала у Йън и Сейра в Ню Йорк, ала те се заели да организират надпрепускания в Кънектикът и прекарвали уикендите си в Кентъки в купуване на нови коне за Сейра. Неведнъж Елизабът споменаваше колко се радвала, че не бе забременяла. Бе точно обратното на онова, на което се надяваше Кристъл, но при това положение Спенсър с облекчение разбра, че нито една от двете не бе бременна.

Писмата на Елизабът бяха по-скоро бюлетини на новините от дома. А писмата на Кристъл пълнеха душата му и му помагаха да преживява трудностите.

Елизабът се дипломира през юни и родителите й, разбира се, присъстваха на церемонията. Бе поканила и родителите на Спенсър; от думите й Спенсър разбра, че бе безкрайно доволна от себе си, задето всичко се бе свършило.

Получи това писмо, докато беше в Пусан и си мислеше, че ще умре от влагата и горещината — там водеше хората си по тесните пътечки между оризищата. Битката бе жестока и те неведнъж си мислеха, че мястото им не бе тук. Знаеше, че с Елизабът щяха да спорят страхотно по тези въпроси, ако останеха женени, разбира се. Странна мисъл, рече си той, докато й отговаряше, особено след като тя не знаеше какво мислеше той, както и какво се бе случило с Кристъл, преди да замине за Сан Франциско.

Това лято, докато Елизабът както винаги отиде на езерото Тахо, Кристъл най-сетне реши да се върне в долината. Отдавна го бе мислила, а сега, след като Том Паркър го нямаше, тя намери куража да го направи. Единственото, с което щеше да се сблъска, бяха собствените й болезнени спомени за баща й и за Джарид. Наистина бе необичайно да бъде в долината и да не отиде до ранчото, но нямаше желание да се види с майка си и с Беки.

Погостува няколко дни на Уебстърови; беше й хубаво, че се бе върнала — мързелуваше на слънце и вдишваше аромата на долината. Дори насила се застави да мине покрай ранчото, видя й се неподдържано и изоставено.

В крайна сметка всички надничари бяха повикани във войската и тя разбра от Бойд, че майка й използвала мексиканци, които работели ден за ден по лозята и царевицата. Тя и Беки най-сетне бяха продали всичкия едър добитък.

По-късно Спенсър й писа и й съобщи, че Том бил убит по време на битката за възвръщането на Сеул. Като прочете това, Кристъл изпита вина, че се бе зарадвала на новината. Никога нямаше да му прости за това, че уби брат й. Запита се как ли бе посрещнала новината Беки, дали щеше да остане в ранчото с трите си деца и майка им. Хрумна й дори, че можеше да продадат всичко. Тази възможност не й се нравеше, но не може да стори вече нищо, за да я предотврати. Там съществуваше нечий чужд живот, не и нейният. Понякога й бе трудно дори да повярва, че бе живяла там. На Коледа Бойд, и Хироко най-сетне дойдоха да я чуят как пее. Изглеждаха добре и щастливи. Бяха оставили Джейн при жената на стария мистър Питърсън, който умираше да я гледа. Бе на три и половина годинки приличаше изцяло на Хироко, поне на снимките, които й показаха.

Най-силно впечатление им направи колко добре изглеждаше Кристъл. Бе поотслабнала и слабостта й още по-силно подчертаваше забележителната й фигура. Бе научила от филмите нови номера. Любимите й филми бяха Един американец в Париж и Родени вчера. Пърл продължаваше от време на време да я учи да танцува и да пее. Обаче по онова време тя вече бе задминала възможностите на приятелката си.

Когато я чуха, Бойд и Хироко бяха удивени от силата на гласа й. Кристъл бе превърнала ресторанта на Хари в златна мина. Той дори се попохвалваше пред приятели и никак не се изненада, когато двама импресарии дойдоха от Л.А., дадоха на Кристъл визитките си и я помолиха да им се обади. Поканиха я да ги посети, ако имаше път към Холивуд, предложиха й някой ден да се отбие за филмови проби.

Тогава бе краят на февруари и Кристъл бе извън себе си от възбуда, когато показа визитките на Пърл. Още обаче не се чувстваше готова за Холивуд. А и тайно в себе си бе решила да чака Спенсър там, където я бе оставил. Писа му в следващото си писмо за посещението на двамата импресарии, но той го получи цял месец по-късно — през март — когато вече бе близо до 38-ия паралел^[1].

Запита се дали щеше да отиде в Холивуд да ги потърси. Част от него искаше тя да отиде, ала друга част желаеше да почака да се върне от Корея, преди да започне новия си живот. Знаеше, че не бе справедливо, но сега, след като бе толкова далеч, той се боеше да не я загуби. Беше млада и красива и имаше правото да заживее пълноценно. Но дяволски се боеше, че тя можеше да заживее своя живот и без него. Не знаеше, обаче, че подобна възможност почти не съществуваше. Тя държеше само на Спенсър и го чакаше.

Сега получаваше писма по-рядко, но бе научила от него, че условията се бяха влошили, че всички опити за примирие се проваляли, съпроводени от безкрайни разочарования и още смърт. От думите на Спенсър, с които той й описваше обстановката, тя разбираше, че бе потиснат. И той, както всички други, искаше войната да свърши, но тя изглежда щеше да продължава до безкрай.

Кристъл бе много изненадана и когато разбра, че се срещнал с Елизабът в Токио, където бил изпратен на почивка и за възстановяване. Все едно й съобщаваше за някоя далечна позната, но Кристъл изпита силна ревност, само като си помисли за това. Защо не можеше и тя да отиде в Токио? Толкова отдавна го нямаше, тя така предано го бе чакала — не мърдаше никъде от квартирата си у мисис Кастаня и от ресторанта При Хари. В живота й нямаше място за друг мъж. И не желаеше да има друг. Само Спенсър. Никой от познатите й не издържаше на сравнение с него.

Бе вече на двайсет и една години, бе безумно красива и го обичаше повече от всичко. Единственият му кусур бе, че бе женен. Приятелката й Пърл се опитваше да я окуражи да си намери някой друг, но безуспешно. Кристъл просто не се заинтригува, макар да имаше маса предложения. Мъжете, които идваха да я послушат в При Хари, бяха полудели по нея, непрекъснато я канеха да излязат, но тя не го стори нито веднъж. Беше вярна на Спенсър.

С всяка изминала година ставаше все по-красива и в края на това лято Хари си помисли, че никога дотогава не бе изглеждала толкова добре. Докато пееше, около нея витаеше някакъв светъл ореол, който караше цялата зала да се смълчи. Притежаваше и нежност, и свежест, които я правеха още по-красива. Хари също бе любопитен защо в живота й още не се бе появил някой мъж, питаше се понякога дали не се срещаше тайно с някого. Но Кристъл никога не говореше за любовния си живот, а и Хари никога не я попита.

 

 

Елизабът бе започнала работа във Вашингтон — като помощничка в Комисията на Конгреса по антиамериканска дейност. Бе много отдадена на работата си, а и службата й бе престижна. Тук променяха със собствените си ръце посоката в живота на известни личности от Холивуд.

През май Елизабът се разяри от показанията на добре известната писателка Лилиън Хелмън. Тя отказа да свидетелствува въз основа на това, че макар и да не била комунистка, показанията й можели да навредят на хора, с които работела и които харесвала. Вечерта Елизабът дълго разговаря на тази тема с баща си и писа за всичко това на Спенсър, обясни му с какво се занимаваше, какво бе отношението й към Макарти.

Той не засегна темата в отговора си, питаше само за здравето им — нейното и на родителите й, но не и за работата й. Ненавиждаше онова, с което се бе заела.

Тя знаеше, че той нямаше да одобри дейността й, но трябваше да прави онова, в което вярваше, а и работата й харесваше. Не би се отказала за нищо на света, освен ако Спенсър не се върнеше у дома и не започнеше работа на Уол стрийт. Имаше обаче намерение да го уговори в крайна сметка да се премести във Вашингтон.

През есента на 1952 година тя реши да се откаже от апартамента му. С парите от наследството си бе купила къща на улица Север в Джорджтаун и бе напъхала повечето от вещите на Спенсър в кашони. Бе хубава тухлена къща, която й вършеше чудесно работа. Бе близо до най-добрите магазини на авеню Уисконсин и когато имаше време, пазареше оттам антики.

През зимата снимки на къщата се появиха в списание Лук и тя изпрати изрезка на Спенсър. Като прочете статията и разгледа снимките, той бе поразен, че на нито една от снимките не фигурираше нищо негово. Почуди се какво ли бе сторила с всичките му вещи. И изведнъж се усети така, сякаш нямаше дом, където да се завърне, когато войната свърши. Дори и не знаеше къде щяха да живеят, не можеше да си го представи, дори и по снимките в списанието. А всичко му се виждаше прекалено стерилно и съвършено. Дори не можеше да си представи да я люби в претрупаната малка спалня, където бе позирала. Това само го накара да се чувства още по-самотен без Кристъл, без нейната стая при мисис Кастаня.

Така пак се озова в безизходицата на онова, което трябваше да направи след края на войната. Чувстваше ли се задължен към Лиз? Или — към себе си за това, което всъщност искаше?

Тази година Елизабът прекара Коледа както винаги в Палм Бийч с родителите си, а сетне отлетя за Токио, за да се види със Спенсър по време на неговата почивка и възстановяване. Този път той се боеше ужасно да я види, повтаряше си непрекъснато, че тя в крайна сметка бе негова съпруга, но когато легнаха един до друг на леглото, той не можа да намери сили да я докосне. Единственото, за което говореше, бе работата й и Джо Макарти.

— Защо не поговорим за нещо друго — рече учтиво той.

Изглеждаше уморен и отслабнал и не искаше да чуе и думица за войната, която тя бе повела срещу въображаемите комунисти в името на Макарти. Работата й бе само техническа, но ако човек се заслушаше в думите й, щеше да си помисли, че тя бе ангелът-отмъстител на Макарти. Това още повече го потискаше. Знаеше кои бяха истинските комунисти и бе уморен да се бие с тях. Повече от две години бе в Корея и искаше вече да си върви у дома, но поредното примирие пак бе нарушено и той бе започнал да придобива чувството, че никога нямаше да си отиде оттам. Единственото, което искаше от нея, бе малко топлинка и спокойствие. Ала, както взе да му става ясно, тя не бе подходящата жена за това. Почти не го забелязваше, мислеше единствено за работата си, за приятелите си и родителите си. Това дори изобщо не му приличаше на брак, но все пак тя, а не Кристъл, бе неговата съпруга.

Когато се опита да заговори за войната и за разочарованията си, тя претупа темата и направи така да прозвучи като незначителна.

— Няма да се усетиш колко бързо ще се върнеш на Уол стрийт.

Отначало не искаше да й отговаря, но сетне й каза какво бе мислил, просто за да опита почвата.

— Не мисля да се връщам.

Тя кимна доволна. Решението му се вписваше с плановете й. Така или иначе тя искаше да се преместят за постоянно във Вашингтон. Градът бе започнал много да й харесва.

— И във Вашингтон има сума добри юридически фирми. Ще ти хареса, Спенсър.

— Като се върна у дома, искам да преосмисля живота си.

Той я погледна сериозно и в един миг изпита изкушение да й каже за Кристъл. Шарадата продължаваше прекалено дълго и изтощително. Но още не му бе дошло времето. Вместо това, той предложи да излязат и да поскитат из улиците на Токио и да се насладят на лукса на хотел Империал.

Повечето от военните, изпратени на почивка и възстановяване, живееха край езерото Бива, но баща й им бе направил резервации в хотела. Искаше всичко, което получаваха, да бъде първокласно.

Елизабът много обичаше да говори за щедростта на баща си. Непрекъснато му разказваше за старинните предмети, които той купувал за новата им къща, за малкия френски полилей, за персийския килим. На Спенсър направо му призляваше като я слушаше. Чувстваше се като измамник, докато се преструваше, че бе заинтригуван, доволен или благодарен. Сега осъзна, че бе поел кръста да бъде благодарен за цял живот, а не това искаше той. Чувстваше се унизен и незначителен, само защото нямаше толкова пари и влияние като тях. А за Елизабът и родителите й единствено това имаше значение. Той обаче не изпитваше желание да се състезава с тях. Искаше да има свой, собствен живот в един свят, в който щеше да бъде уважаван. Не можеше обаче да й заприказва за това, не и през няколкото дни, преди да се завърне да воюва в Корея. Всичко, за което тя говореше, сега му се струваше незначително. Беше видял как умират жени и деца, бе плакал над трупчетата на бебета, които намериха край пътя и ги погребаха. И когато се опита да й разкаже за това, тя дори не пожела да чуе, да го изслуша. Бе изцяло съсредоточена върху себе си и напълно чужда на ония мъки, които той бе преживял през последните две години. В крайна сметка той съжали, че тя бе дошла да се види с него. Даде си дума, ако войната продължеше, повече да не го прави. Щеше да изчака и да реши противоречията помежду им, когато се върнеше в Щатите. Тук бе прекалено нереално, чуждо и по някакъв странен начин — болезнено.

Този път се върна на бойното поле дори по-потиснат, отколкото преди почивката си. Чувстваше се отчужден от всички, бе намразил силно Корея, ведно с мизерията, която трябваше да преживее там. Опита се отначало да пише на Кристъл за това, но когато препрочиташе писмата си, винаги решаваше да не ги изпраща. Тонът им му се струваше страхлив и жалостив, не мъжки. По тази причина за нея последва дълго мълчание, прекъсвано епизодично от кратко писъмце, с което й съобщаваше само, че бе добре и в края сбито й съобщаваше, че още я обича. Не бе в състояние да общува с никого, дори и с Кристъл. Не можеше да обрисува колко жестоко уморен се чувстваше, как бе страдал от дизентерията, колко бе деморализиран от непрестанното убиване, колко бе гневен за смъртта на приятелите си.

В крайна сметка всичко това си клокочеше само вътре в него. Най-накрая той замлъкна напълно.

Когато това се случи, съдията Баркли използва връзките си с военните да провери как бе той; отвърнаха му, че е добре, просто бил зает да спечели войната.

Ала Кристъл нямаше връзки, към които да се обърне. Единственото, което знаеше, бе, че той бе спрял да пише и в началото си помисли, че са го убили. Но когато провери, не намери името му в нито един списък на убитите или безследно изчезналите по време на бойни действия. Беше жив, там някъде, и вече не й пишеше. Необходими й бяха месеци да осъзнае факта, че не бе убит, че писмата не се губеха, а просто не съществуваха. Тогава тя предположи, че това означава, че с любовния им роман просто бе свършено.

Отначало й бе трудно да повярва, след всичко, което си бяха казали и споделяли, но нямаше как да пренебрегне силата на фактите и след няколко месеца прие, че всичко бе свършено. След като го бе чакала с години, той просто бе решил да спре да й пише. Навярно отново се бе срещал с жена си и бе решил да си остане женен. Но поне можеше да й каже, можеше да каже нещо, вместо просто да изчезне в мълчанието си.

В началото бе много болезнено; останала насаме със собствените си заключения, тя скърби дълго за него. Скърби така, сякаш той едва ли не бе умрял; поне така се чувстваше за известно време. Дори си взе две седмици отпуск и отиде сама в Мендосино. Там се отдаде на дълбок размисъл и, когато се върна, вече бе убедена, че трябва да продължи напред, с или без него.

Тогава тя се обади на онези импресарии, същите, които се бяха запознали с нея преди няколко месеца и след кратък разговор се съгласи да отиде на прослушване в Холивуд.

Каза за това на Хари още първата вечер, когато се върна на работа, и той отначало се изненада, но винаги бе знаел, че бе въпрос на време някой да я открие и да й даде шанса, за който бе чакала цял живот и който заслужаваше. А и нямаше какво повече да чака. Моментът бе дошъл и тя трябваше да го улови.

— Кои са тези типове? — Хари бе подозрителен към всички, от години я бе закрилял като баща, разгонваше пияниците, както и мъжете, които постоянно се опитваха да я безпокоят. — Знаеш ли нещо за тях?

— Само че са импресарии от Л.А. — рече откровено тя. Около нея все още витаеше ореолът на невинността.

— Тогава искам да вземеш Пърл със себе си, може да остане толкова дълго, колкото имаш нужда от нея. И ако не стане нищо, връщай се направо тук с нея. Скоро ще се появи и друга възможност. Бих искал да изчакаш най-подходящото предложение.

— Слушам, сър — ухили му се тя, пак като момиченце.

Бе очарована, че Пърл ще бъде с нея. Холивуд все още я плашеше, но знаеше, че желаеше повече от всичко на света да попадне там. Хората от години й казваха, че някой ден ще стане звезда — и Бойд, и Хари, и Спенсър, и Пърл — и тя вече искаше да опита.

Преди да замине, Хари даде прощално празненство в нейна чест, даде им и пари да се настанят в свестен хотел. А тя похарчи почти всичките си спестявания да попълни гардероба си.

Не й беше леко да напусне Хари. Донякъде бе същото, като да напуснеш дома си. Тук бе намерила приятели и сигурност, а сега й предстоеше да навлезе в един нов свят и да намери в него слава и богатство. Би се чувствала ужасно, ако не го искаше толкова силно.

Не беше лесно да си отиде и от мисис Кастаня. Остави си една чанта там, но освободи стаята. Старицата се разплака и й предложи една последна чашка шери. Сърцето на Кристъл се късаше, че я изоставя, обеща да й пише от Холивуд и да й разкаже с кои звезди се е запознала.

— Ако видиш Кларк Гейбъл, предай му моята обич — напомни й тя, докато пийваха последните глътки шери. — И се пази! Чуваш ли!

Кристъл я целуна на заминаване, а когато си тръгна от При Хари, се разплака съвсем открито.

— Ако имаш нужда от пари, детенце, веднага ми се обади!

Той бе бил твърде добър с нея още от началото. Не би и посмяла да поиска нещо повече, така и бе решена да постъпи. Освен това, ако филмовите проби минеха успешно, може би щеше скоро да получи роля.

Когато в четвъртък следобед заминаха с Пърл — с влака, защото бе по-евтино — тя бе силно обнадеждена. Бяха си запазили вече стаи в хотел в Л.А., а Кристъл имаше среща с импресариите на следващата сутрин.

Влезе в кантората им с разтреперани колене, облечена в обикновена бяла рокля, с бели обувки, с опъната назад коса и със съвсем лек грим. Изглеждаше чиста и непорочна, както й невероятно красива. На двайсет и една години изглеждаше по-добре отвсякога. Като я погледнаха, те бяха смаяни от добрия си късмет.

Това, което Кристъл не знаеше, а Пърл само надушваше, обаче, бе, че те бяха сред най-калпавите импресарии в Холивуд. Все пак успяха да й уредят филмова проба на следващия ден с човек, с когото искаха да я запознаят. Можел да бъде много полезен, ако поискал.

Последните дванайсет момичета, които те му бяха пратили, бяха отхвърлени. Но дори и Ернесто Салваторе нямаше как да не се съгласи, че това момиче бе истинска красавица.

Филмовите проби я изплашиха почти до смърт, но бяха вълнуващи, а и след като се поотпусна, тя се справи добре. Двете с Пърл прекараха остатъка от деня да разглеждат забележителностите. Включиха се в екскурзията, която включваше домовете на звездите, отидоха и в Китайския театър на Граумън. Разхождаха се нагоре-надолу по Булеварда на залеза, Пърл направи снимка на засмяната Кристъл пред Холивуд и Вайн. Тя и Пърл се кикотеха като гледаха как минувачите се зазяпваха по нея, навярно си мислеха, че е новоизлюпена звездичка. Открояваше се изненадващо и тук и две момиченца й поискаха автограф, убедени, че тя бе някоя. На Кристъл това много й се хареса.

Сетне се върнаха в кантората на импресариите. Бяха им казали да се отбият към края на деня, но без да дават повече обяснения. Тя бе облечена в черната рокля, която Пърл й бе избрала, носеше блестящи лачени обувки на високи токове, имаше и колосана фуста, която държеше роклята разтворена като камбанка. Роклята бе без презрамки и разкриваше млечнорозовата коприна на раменете й. Тялото й нямаше и грам излишна плът. Всичко в него бе плавно, с копринена мекота и пълно съвършенство. Пърл настоя да сложи голямата шапка, показа й как да свие косата си под нея с едно-единствено грациозно движение. Инструктира я и как да си сваля шапката.

Когато Пърл и Кристъл пристигнаха в кантората на импресариите, мъжът, за когото те бяха им говорили, вече я чакаше. Беше висок, тъмнокос и хубавеляк. Носеше тъмен, добре скроен костюм, бяла риза и тясна вратовръзка. Целият му външен вид подсказваше, че бе важна птица. Кристъл предположи, че бе на около четирийсет и пет години, а в момента, в който я погледна, той вече знаеше, че бе открил златна мина.

Вече бе видял филмовата й проба от сутринта. Липсваше й разбира се лустро, не бе добре шлифована, ако използваме терминологията на този бизнес, но гласът й бе добър, а с този неин външен вид можеше да бъде дори и няма; за него това бе без значение. За пръв път импресариите се бяха оказали прави. Тази наистина бе красавица.

Хареса му усмивката й, начинът, по който се движеше, а когато коравата черна пола се завъртя и се повдигна, той с възхита мярна краката, които щяха да я направят известна. Сетне, докато го поглеждаше, Кристъл свали шапката си, точно по начина, на който я бе научила Пърл. С едно грациозно движение русата й грива се срина надолу като водопад, а тримата мъже едва не ахнаха като я видяха как пада върху раменете й като ангелски крилца. Мъжът в тъмния костюм се усмихна и стана да се представи. Това момиче си струваше Ернесто Салваторе да се заеме с него. Той бавно приближи до Кристъл и тя съзря нещо интригуващо в погледа му, сякаш той можеше да надникне в дълбините на душата й и да разбере и най-съкровените й тайни. Ала тя нямаше какво да крие от него. Нищо и никой.

— Здравей, Кристъл — рече тихо той. — Името ми е Ернесто Салваторе. Но можеш да ми викаш Ърни.

Той се ръкува с нея и хвърли един поглед към Пърл, питайки се дали тази застаряваща червенокоса бе майка й. И тя има хубави крака, забеляза той, докато тя внимателно ги кръстосваше, но не бяха и наполовина хубави, колкото краката на Кристъл. Нейните бяха по-дълги и тя му напомняше на дългостеблена роза. Хареса му и невинният израз на лицето й. Всичкото, от което се нуждаеше, бе малко повечко грим и обучение. Учител по пеене, някой, който да й покаже как да се движи, малко уроци по актьорско майсторство и… Хоп! Право на върха! Той обаче не каза нищо нито на нея, нито на импресариите.

Кристъл го гледаше неспокойна, чудеше се какъв ли точно бе той и защо бе пожелал да я види.

— Можеш ли да дойдеш в моя кабинет в понеделник следобед?

Тя замълча за малко, несигурна дали можеше да му се довери, а сетне кимна.

— Мисля, че ще мога.

Пърл се усмихна на хладнокръвието й, видя и одобрението в очите на Салваторе, когато той я поглеждаше. Обясни й къде бе офисът му, подаде визитката си на Кристъл и кимна доволен на импресариите. Този път те най-сетне бяха случили. След дузина неуспели, след няколко наистина калпави момичета, най-сетне бяха открили истински диамант.

Салваторе бе добре известен личен мениджър, неколцина, макар и не много от големите звезди бяха започнали с него. Бе замесен и в няколко отвратителни скандала. Като например две много нашумели самоубийства на жени, чиито кариери бе управлявал и с които бе имал любовни връзки. Както и други инциденти, за които той не искаше да си спомня. Което бе обаче по-важното, Ърни Салваторе бе само върхът на айсберга, който плашеше мнозина, но бе сигурно, че разполагаше с някои доста влиятелни връзки. Само като го погледнеше, човек можеше да долови това. Но не и Кристъл. Тя бе прекалено наивна да надуши нещо необичайно в Ърни Салваторе.

— Можеш ли да се преместиш в Л.А.? — погледна той Кристъл право в очите.

Питаше се каква точно бе тя, откъде идваше. Изглеждаше млада и невинна, затова се замисли има ли кой да я закриля, освен застаряващата червенокоса, която бе дошла на тази среща. Всъщност, не го интересуваше кой знае колко откъде бе тя. Щеше да я преобрази. Щеше да я превърне в онова, което тя винаги бе желала да бъде. В звезда. При това — голяма.

Ако тя му позволеше да го стори.

— Да, мога да се преместя в Л.А.

През целия си живот бе мечтала да дойде в Холивуд и сега бе готова да направи всичко, което бе необходимо. В рамките на разумното, разбира се. Нямаше пред кого да отговаря за постъпките си, освен пред себе си… дори не и пред Спенсър.

Салваторе имаше дълбок и топъл глас, около него витаеше ореолът на властността. Тя очарована го гледаше как я приближава, за да я огледа по-отблизо. Онова, което видя, много му хареса. Бе безупречна.

— На колко години си?

— На двайсет и една — отвърна спокойно. — През август ставам на двайсет и две. Дори не бе малолетна. Чудесно.

Бе невинна, бе чиста, бе точно онова, което бе търсил цяла вечност. Щеше да направи всичко възможно, за да успее. Знаеше дори и кой бе най-подходящият филм за нея. Трябваше само да позвъни на режисьора и да му каже да изгони звездата на филма, а за Ернесто това бе дребна работа. Имаше намерението да му позвъни още на следващата сутрин.

Каза й какво иска тя да направи: да напазарува, да си купи дрехи, доста дрехи — рече той и извади пачка банкноти. И в понеделник да отиде в кабинета му. Режисьорът щеше да е там, щеше да се погрижи за това, и още същия следобед тя щеше да започне работа във филма. Той само се молеше тя да запомни репликите си, но учителят по актьорско майсторство щеше да се погрижи за това, щеше да я научи на някои номера, които да й помогнат. Запита се дали другата жена щеше да остане при нея и най-сетне се обърна към Пърл и я попита дали бе майката на Кристъл.

Тя се усмихна, поласкана, че я бе попитал, но поклати глава.

— Не, аз съм само нейна приятелка.

— А майка ти? — обърна се той към Кристъл. — Къде е тя?

Момичета като нея обикновено имаха свирепи майки, които му създаваха маса главоболия. Далеч по-лесно бе, ако нямаше майка. Особено ако впоследствие се случеха неприятности.

— Починала е — рече тихо Кристъл с характерния си копринен глас.

— А баща ти?

— Той също е починал.

Очите й бяха тъжни и той разбра, че казва истината. Още по-добре, помисли си той. Можеше да направи с нея всичко, което пожелаеше. Дори и името й му хареса. Звучеше чудесно за Холивуд. Кристъл Уайът. Щеше да стигне далеч.

Той благодари на всички и излезе, а след малко си тръгнаха и Пърл и Кристъл.

Кристъл бе замаяна и погледна удивена Пърл.

— Какво означава всичко това?

— Мисля — рече тя, размазвайки грима на очите си от емоциите, — мисля, че това означава, че успя. Как ще се зарадва Хари!

В този миг Кристъл изпита и разочарование. Много силно бе искала това да стане, но вече знаеше, че нямаше да се върне към сигурния и удобен свят на При Хари. Бе навлязла в истинския живот и бе леко изплашена — какво ли щеше да открие в него? Ърни Салваторе изобщо не приличаше на Хари.

— С какво точно се занимава личният мениджър? — попита Кристъл Пърл, като се сети отново за него.

— Не съм много сигурна. Мисля, че е нещо като агент.

— Изглежда малко плашещ, нали? — Кристъл никога досега не бе срещала човек като него, а и не бе сигурна дали й се бе харесал.

— Не бъди глупава — отхвърли мислите й Пърл. — Мисля, че си е много хубав.

Обаче стандартите на Пърл бяха доста по-различни от тези на Кристъл. Тя все още бе преследвана от спомените за Спенсър.

Прекараха уикенда като разгледаха Бевърли Хилс с кола с шофьор, която се появи мистериозно пред хотела, изпратена от Ърни Салваторе. Гледаха и два филма.

В понеделник Кристъл се появи, облечена в една от роклите, които си бе купила с парите на Ърни. Той бе определил сумата като аванс. Но въпреки това тя се притесняваше от парите. Бе й дал петстотин долара и макар възможността да пазари с неговите пари да я въодушеви, тя същевременно я и плашеше. Защо го правеше? Какво щеше да поиска от нея?

Спомни си зловещи истории, които бе чувала за импресарии и мениджъри в Холивуд, но същевременно си повтаряше, че в крайна сметка мечтата й се бе сбъднала. Щом не можеше да има мъжа, когото обича, тогава поне й оставаше мечтата да стане звезда, а Ърни щеше да й помогне да я осъществи.

Купи си четири рокли, чанта, два чифта обувки и три шапки, а все още й оставаха почти двеста долара. Новите й премени подчертаваха външния й вид на девственица, ала всичките те й придаваха й едва доловим секси нюанс. Тук цепка, там неволно отмятане на полите, малко воали, разкопчано копче. Токовете бяха все високи, полите — широки и достатъчно къси, за да разкрият краката, на които Салваторе едва се бе сдържал да не изръкопляска.

Обещаният от Ърни режисьор я чакаше в кабинета му и бе много силно впечатлен, както и очакваше Ърни. Той бе задължен на Салваторе за някои негови услуги, така че изходът бе предопределен. Обеща да уволни звездата на филма си, стига Кристъл да можеше поне да говори и да запомни репликите си. Ала нито ролята, нито сценарият бяха прекалено сложни.

— Получаваш я, скъпа — усмихна се режисьорът. — Започваме снимките следващия понеделник. Имаш една седмица да проучиш сценария и да се подготвиш.

Тя го погледна изумена. В крайна сметка мечтата й се сбъдваше. И всичко това — благодарение на Ърни. Всичко, което ставаше около нея, й се стори нереално и тя се почувства така, сякаш плуваше под вода.

Малко по-късно режисьорът си тръгна, след като обеща да й прати сценария, а няколко минути по-късно Ърни й подаде един договор.

— Какво да правя с това? — тя го погледна с неразбиращи очи. Събитията се развиваха прекалено стремително. Искаше да обсъди всичко това с някого, но нямаше с кого да поговори. Пърл изглеждаше покорена от звездоманията като самата нея, а дори и Хари не бе бил самоуверен както винаги в присъствието на Ърни Салваторе. Импресариата й бяха казали, че той бил един от най-добрите мениджъри в града и затова те без изобщо да се замислят се обърнали именно към него.

Но някакъв вътрешен глас й пошепваше, че не биваше да му се доверява. Би искала да поговори за всичко това със Спенсър, но той сега се намираше в съвършено различен свят, а и по мълчанието му тя бе разбрала най-сетне, че я бе изоставил. Макар че след почти три години тя все още копнееше за него.

Когато преди три години той замина, тя все още бе почти дете, но дори и той й бе казал, че трябва да отиде в Холивуд. Може би ще бъде впечатлен от нея, ако в крайна сметка постигнеше успех. Може би един ден щеше да види името й, изписано с неонови букви… може би щеше да се върне при нея, ако станеше звезда… но дори и това й се видя истинска лудост. Той си бе заминал, върнал се бе при Елизабът. Доколкото знаеше, вече се бе върнал в Щатите, а изобщо не й се бе обадил. Дните й със Спенсър вече бяха свършени, трябваше да мисли само за тъй дългоочакваната си кариера.

Най-сетне. Беше почти като Коледа.

Салваторе й подаде писалка и с усмивката на печен специалист я потупа по ръката.

— Не се страхувай, скъпа. Ще станеш голяма звезда. Това е само началото.

— Това договор за филм ли е? — бе объркана, чудеше се как бе успял да го състави за толкова кратко време. Откъде бе сигурен, че щеше да получи работата? Дали пък не го бе донесъл режисьорът?

— Това е споразумение между нас двамата. По този начин ще мога да управлявам договорите за всичките ти филми. Така е най-лесно. Един договор между нас двамата и аз поемам работата по всичките останали глупости.

— Какви глупости?

Тя го гледаше право в очите и на него не му бе съвсем весело, както допреди малко. Бе умница. Ала изпитваше и силно желание да получи онова, което той можеше да й предложи, и той добре го съзнаваше. Бе си купила дрехи, бе обикаляла през целия уикенд с лимузината и — досущ като всички останали — умираше да се снима във филм. Всичките примамки си бяха на мястото. Единственото, което трябваше сега да направи, бе да подпише договора. И тя щеше да го подпише. Бе сигурен в това. Всички подписваха.

— Не би искала да те отегчавам с всичко това, нали, Кристъл? — и той се засмя, сякаш тя постъпваше съвсем детински. — Вярваш ми, нали, скъпа?

Как можеше да не му вярва? Импресариата бяха казали, че е един от най-големите. Тя погледна Пърл, която незабележимо й кимна. След което Кристъл взе писалката, погледна договора, от който не разбираше нищо, и го подписа.

— Чудесно — той взе писалката от нея, целуна й ръка и бавно вдигна поглед към нея, а тя усети как по гърба й пробягва студена тръпка.

Начинът, по който я гледаше, я безпокоеше. Ала когато той се отдалечи, тя си каза, че всичко това са глупости. Той й бе намерил работа в киното, нали така? И за да го постигне, бе уволнил някого другиго. Тя реши да не мисли за това. Той й съобщи, че я премества в друг хотел, по-добър от този, в който им бе запазил стаи. Новият се намираше в Уестууд.

— Мога ли да си го позволя сега? — тя дори не знаеше какво трябваше да прави на снимките, но Ърни се изсмя на притесненията й.

— Разбира се, че можеш — и той погледна Пърл. — Ти също ли ще отседнеш там?

Нещо трудно уловимо в погледа му й казваше, че не бе добре дошла и тя го почувства.

— Аз… ами… — тя погледна неспокойно Кристъл. Чувстваше се така, сякаш в последните няколко минути тя бе станала напълно излишна. — Предполагам, че трябва да се връщам в Сан Франциско.

Тя ги погледна извинително, Кристъл изглеждаше разочарована. Салваторе също забеляза това и им се усмихна и на двете, докато прибираше договора. Заключи го в чекмедже, в което, както увери Кристъл, държал най-ценните си вещи.

— Защо не останеш, докато Кристъл не започне снимките? Тогава ще е ужасно заета. Боя се, че и тази седмица ще има да свърши малко работа.

Той се обърна към нея и с бащински тон й обясни, че би искал да започне работа с преподавател по пеене. Трябваше, разбира се, да посещава и уроци по актьорско майсторство, но ако внимава, би могла да научи много неща на самата снимачна площадка.

Пърл се съгласи да остане до края на следващия уикенд, а Ърни ги увери, че ще уреди преместването им в новия хотел, преди да мръкне. Предложи им да се върнат и да приготвят багажа си, а шофьорът щял да ги отведе в новия хотел. И ако нямат нищо против, той ще се присъедини към тях по-късно следобед да пийнат коктейли.

Пет минути по-късно те отново бяха в колата, а Кристъл бе странно тиха. Мислеше си за всичко, което й се бе случило току-що, но все още бе твърде смаяна, за да повярва. Пърл бъбреше безспирно за това колко хубав бил той, колко шик изглеждал, каква страхотна възможност била тази за нея, каква звезда щяла да стане преди дори да се усети. А Кристъл, без да знае защо, все още му нямаше доверие. Не каза нищо, докато не стигнаха в хотела, и там се обърна към Пърл; скатаваха дрехите си в пътните си чанти.

— Наистина ли мислиш, че той е окей?… искам да кажа… о, не знам…

Тя седна на един стол, изрита обувките с висок ток, искаше й се да може да си облече дънките за вечерта. Ала той вече й бе казал, че трябва да мисли за имиджа си. Трябваше да носи красиви, секси дрехи, грим, добре направени прически, трябваше да ходи на всички празненства в града, на които я канеха. А той пък щеше да се погрижи да я канят навсякъде. Това звучеше вълнуващо, но тя не можеше да не се почуди защо той гореше от желание да направи толкова много за нея. Сподели страховете си с Пърл, но тя й каза, че била луда.

— Разбира се, че е окей. Да не се будалкаш? Не огледа ли кабинета му? Сигурно само мебелировката и украсата му е струвала милион или нещо от този сорт. Смяташ ли, че би имал такъв офис, ако не бе влиятелна личност? Скъпа, ти улучи направо голямата печалба на тотото, без дори да се усетиш. А той прави всичко това, защото един ден ще станеш голяма звезда. Единственият човек, който не знае това, си само ти, глупаче.

Тя се ухили на младата си приятелка, а Кристъл се засмя. След думите на Пърл тя се почувства по-добре, а и след като, преди да напуснат хотела, се обадиха на Хари, се чувстваше вече страхотно. Той й каза колко се гордеел с нея, какъв голям пробив била на път да направи. В крайна сметка нали за това бе дошла тук! И бе получила точно онова, което бе искала. Прави бяха. Бе направо лудост да се тревожи за всичко. Сега трябваше да се отпусне и да се наслади на постигнатото. Апартаментът в новия хотел приличаше направо на сцена от някой филм, такова бе и фоайето в бял мрамор и червено кадифе. Бе малък хотел в приятен район и определено изпъкваше с показността си. Но Пърл й каза, че бе страхотно място да я срещат в него, каза й по няколко пъти на ден да сменя дрехите си и да слиза да се разходи из фоайето.

Кристъл се изсмя, но следобеда реши да опита. Двете умряха от смях, след като Кристъл на три пъти се преоблича и слиза до фоайето, ужким да пусне писмо, вземе ключ за приятелката си и да попита дали някой не бе донесъл пакет за нея.

— Някой забеляза ли те? — попита възбудено Пърл. Тя бе настояла Кристъл да слезе сама. А тя все още смееше, когато се върна да си почине и да обуе отново дънките си. Бе ги взела за всеки случай, заедно с каубойските си ботушки и червените чорапи на Джарид, които бяха сред най-ценните й вещи.

— Аха — Кристъл още се смееше, докато закачаше роклята и събуваше найлоновите си чорапи. — Видя ме администраторът. Навярно ме помисли за проститутка.

— Почакай, като почне да ходи на филмите ти, ще научи коя си! — Изрече го толкова гордо, че Кристъл бавно се обърна да я погледне, прекоси стаята и я прегърна. През последните четири години й бе толкова добра приятелка. Щеше да й бъде мъчно, когато Пърл си заминеше и тя останеше без нея.

Благодаря ти — рече тихо Кристъл. За какво? — тонът й прозвуча грубо, но не можа да прикрие колко много обича Кристъл. Тя се бе превърнала в дъщерята, която не бе имала, а и връщането й в Сан Франциско следващата неделя направо щеше да я убие.

— Благодаря ти, че ми повярва. Никога нямаше да дойда тук, ако не бяхте ти и Хари.

— Това е най-голямата тъпотия, която съм чувала. Импресариата те откриха в ресторанта. Ние нямаме нищо общо с това.

— Напротив, имате много общо. Хари ме нае, ти ме обучи. Всичко, което знам за пеене и поведение на сцената, съм го научила от теб. Ти вярваше в мен през всичките тези години, ти ме доведе тук. А това хич не е малко, ако ме питаш мен.

— Не бъди глупава! Просто бъди щастлива тук — тя се обърна и широко й се усмихна, а сетне отиде до огромния бар и си взе една бира от хладилника. Сетне седна на високото столче, тапицирано с кадифе, и вдигна тост за Кристъл с бутилката.

— За теб, детенце… — а сетне, по-тържествено, като обгърна с ръка апартамента, който той им бе запазил: — … и за Ърни.

— За Ърни! — съгласи се Кристъл и си взе една кола; сега имаше далеч по-добро отношение към него, отколкото сутринта. Не разбираше защо се бе разтревожила, но знаеше, че бе така. Но, очевидно — без причина.

Той пристигна в шест часа, както бе обещал, да пийнат и завари Пърл пияна почти до козирката, а Кристъл — облечена в дънки.

Кристъл се почувства така, сякаш я бяха хванали да преписва в час. Знаеше, че от нея се очакваше да бъде чаровна и да се държи добре — както й бе обяснил той моралните клаузи във филмовите договори. Той обаче се засмя, дори Пърл му се видя забавна и Кристъл реши, че бе много по-симпатичен, отколкото й се бе видял първоначално. А когато се вгледа по-внимателно в него, докато той отваряше бутилката шампанско, която бе донесъл, тя реши предпазливо, че бе всъщност е доста хубав. Изглеждаше обаче много по-различен от Спенсър. Спенсър бе целият изтъкан от достойнството на красивия млад войн. А този мъж изглеждаше така сякаш непрекъснато кръстосваше из приемните на цяла Европа.

Поне така го характеризира Пърл, след като изпи няколко чаши шампанско. Нарече го учтив и шикозен. Няколко минути по-късно Ърни я пренебрегна напълно и съсредоточи вниманието си изцяло върху Кристъл. Говори й с благ тон, каза й колко щастлив бил, че бяха сключили договора. Пъхна в ръката й един дебел плик. Бе сив и върху много скъпата хартия бяха отпечатани името му и адресът на офиса му.

— Забравих да ти дам това тази сутрин. Ужасно съжалявам, Кристъл. Обикновено не правя подобни грешки.

Три се усмихна и я погледна така, сякаш бе свикнал да му бъде прощавано. Бе свикнал на много неща, за които Кристъл дори не бе й мечтала.

— Какво е това?

Тя отвори плика, изненада се от чека, а когато го извади, видя, че той бе подписан от него. Защо й даваше още пари, нали вече й бе дал петстотин долара за дрехи, като аванс; аванс за какво, попита се тя, а като вдигна очи, видя, че той се усмихваше.

— Това са пари, които ти дължа за сключването на договора. Не си очаквала да подпишеш сериозна сделка и да я скрепиш само с целувка, нали? Макар да бих казал, че ако случаят е такъв, би ми се харесало.

Кристъл го погледна объркана. Не разбираше нищо от бизнес плановете им.

— Дължиш ли ми ги?

Изглеждаше развеселена и доволна. Дори не бе започнала да се снима във филма и ето че вече печелеше. А и живееше като кралица в хотел, в който той я бе настанил. Кой казваше, че Холивуд бил жесток? Сигурно не е бил в ред… ала сигурно не е познавал Ърни Салваторе. Тя бе тупнала право на върха, досущ както й бе казала Пърл.

— Всъщност, скъпа, дължа ти две хиляди и петстотин. Но тъй като ти дадох петстотин за дрехи като аванс, ти ги удържах от чека.

Не искаше тя да се чувства прекалено задължена, поне не още, иначе можеше да я изплаши. А той не искаше това. Тя трябваше да придобие усещането, че печели от него и точно така стана. Той бе спечелил солиден хонорар от нея за първия й филм този следобед. От него щеше да й плати малка заплата, а останалото щеше да прибере в собствения си джоб; такова бе споразумението, което сутринта тя бе подписала в кабинета му.

— Ще те уредя в моята банка, Кристъл. Можеш да откриеш в нея сметка утре сутринта.

Никога преди тя не бе имала банкова сметка и мисълта за това я развълнува.

Посръбна от шампанското, което той бе налял, а след малко се изправи и им пожела приятна вечер. Усмихна се на Кристъл, докато тя го изпращаше до вратата, и преди да излезе я целуна по бузата. Този път обаче нищо в поведението му не й се стори необичайно, започнала бе дори да го харесва. А и кой не би го харесал, както казваше Пърл. Бе толкова добър към тях. Модерният хотел, апартаментът, шампанското. Кристъл ухилена размаха първия си чек.

— Не знам дали да го похарча или да го сложа в рамка.

На сутринта обаче тя бързо реши да стори първото. След като секретарката на Ърни й се обади сутринта, тя отиде в банката му, а сетне — в бижутерийния магазин отсреща, откъдето купи на Пърл гривната — талисман, която тя бе зяпала в захлас преди това. Бе очарована от нея, защото всичките сувенири и талисмани бяха свързани с киното. Тъмни очила, мегафон, малък свещник с инкрустиран диамант, позлатен режисьорски стол, клапа, която се отваряше и затваряше — досущ като онази, която щяха да използват и при първия филм на Кристъл.

Пърл се разплака, когато Кристъл й я сложи на ръката, а сетне двете прекараха безгрижно следобеда, съвсем като туристки. Ърни пак им предложи да се възползват от лимузината, но на никоя от тях не им хрумна, че го бе направил, защото искаше да следи какво точно прави Кристъл. Жестът им се видя много любезен, а и шофьорът бе много приятен.

Преподавателят по пеене дойде същия следобед, а когато тя пя пред него на пианото в хотелския апартамент, той бе много изненадан от качествата й. Жалко, че ролята й не предвиждаше да пее във филма. Той бе и учител по актьорско майсторство, посочи й някои акценти в сценария и й каза да не се тревожи.

Така, без да се усетят, седмицата изтече и Пърл си замина, след сбогуване през сълзи и обещания да й се обажда.

Кристъл остана сама в Холивуд. Мечтите й се бяха сбъднали, на следващия ден започваше да се снима във филм.

Вечерта тя излезе на дълга разходка и се улови най-неочаквано, че мисли за Спенсър. Запита се къде ли е той, какво правеше, с кого е. Дали бе в Корея или се бе върнал, дали му липсваше. Колкото и да се опитваше, разбра, че не може да го изличи от паметта си, както и да забрави двете фантастични седмици, които бяха прекарали заедно. Без значение какво друго би се случило в живота й, тя знаеше, че щеше да го обича винаги. В паметта й бе все така жив, както в деня, когато замина, както в дните преди това… както когато бе на четиринайсет години и се влюби в него от пръв поглед на сестрината си сватба.

— Охо-хо, какво сериозно лице! Трябва да се използва в някоя трагична роля.

Гласът прозвуча току зад нея и тя изненадана се завъртя на пета, за да се озове пред Ърни. Бе само на няколко пресечки от хотела, ала в съзнанието си бе на хиляди мили оттук и не бе го чула да приближава.

— Помислих си, че би могла да си самотна без приятелката си, затова се отбих да видя как си. Администраторите ми казаха, че си излязла на разходка. Имаш ли нещо против да се присъединя към теб?

— Не, разбира се.

След като е бил толкова мил с нея, как би могла да се възпротиви на нещо, което правеше? А и в интерес на истината, чувстваше се много самотна. Мислите за Спенсър никак не й помагаха. Винаги й бе тежко да си спомня как просто бе изчезнал в мълчанието си. Това се бе случвало с тях и преди — между сватбата на Беки и кръщенето на бебето им… докато се срещнаха отново в Сан Франциско в Деня на благодарността, когато той се сгодяваше, и после, когато заминаваше за Корея.

Последният път, обаче, бе по-различен. Преди това не бе спала с него. Не го бе обичала така, както сега, макар че нямаше никакъв смисъл да мисли повече за това. Не можеше да направи нищо. Той се бе отказал от нея, бе спрял да й пише, дори да отговаря на писмата й и тя знаеше, че той бе изгубил интерес към нея още преди това. След писмата, изпълнени с любов, с думи за това, колко много му липсвала, последваха само картички с няколко изречения и накрая — пълно мълчание.

— Вълнуваш ли се за утре? — усмихна й се благосклонно Ърни и й напомни за филма.

— Много.

Бе откровена с него, а и на него му харесваше вълнението, което я бе обзело. За него това бе приятна промяна в обстановката — след каталясалите кандидатки за звезди, с които обикновено излизаше.

— Ти ще бъдеш добра. Може би следващия път ще ти намерим роля с пеене и ще им покажем истинско качество.

Бе я чул да пее във филмовата й проба и знаеше колко бе добра. Но искаше да лансира това лице, преди да се е заел с всичко останало, защото знаеше към какво точно се стремеше.

— Много бих се зарадвала — липсваше й пеенето, дори и в тези само няколко дни, откакто бе заминала от Сан Франциско.

— Учителят по пеене каза, че гласът ти бил страхотен.

— Благодаря.

Тя му се усмихна, а той почувства как тялото му потрепери, само като я гледаше. Сетне изведнъж му хрумна нещо: след като щеше да играе ролята на баща изповедник или на благосклонен учител, той можеше да я заведе и на вечеря.

— Била ли си някога в Браун Дарби! — попита съвсем невинно той, макар да знаеше много добре от шофьора си, че не бе ходила там. Всеки ден получаваше доклад за това какво бе правила. Искаше да се убеди, че не бе някое малко курве, което спи, с когото му попадне, и така разваля своята и неговата репутация. Досега обаче тя бе запазила лицето си чисто, може би защото с нея бе и приятелката й от Сан Франциско. Предполагаше обаче, че и без нея щеше постъпва така. Даже веднъж-дваж се запита дали не бе още девствена. Такъв тип момиче бе и това му се нравеше. Щеше да му е по-лесно да я води.

— Не, не съм — тя му се усмихна, цялата — една невинност, една удивителна красота. На каквото и да бе осветление, в каквато и да бе премяна — облечена и причесана, или в дънките си, това момиче бе истинска бомба.

— Би ли искала да вечеряш там тази вечер? Но те предупреждавам: ако отидем, ще те върна у дома съвсем рано. Трябва добре да се наспиш, преди да започнеш утре работа.

— Слушам, сър — но очите й светнаха, все едно, че получаваше коледния си подарък. — Много ще се радвам да идем там.

Простодушието й го забавляваше. Да, тя щеше да стане много добра.

Той погледна часовника си, пресметна бързо и й предложи да се върнат в хотела, а той да я вземе оттам след час. Бе облечен със сиви фланелени панталони и леко сако от туид и трябваше да се преоблече за вечеря.

— Ще се върна в осем часа. И възнамерявам да те прибера у дома и да те сложа в леглото най-късно в десет, каквото и да става. — За съжаление — в леглото без него. Но Ърни бе достатъчно хитър, за да пришпори събитията толкова силно. — Става ли?

— Вижда ми се страхотно! — тя се наведе да го целуне по бузата, както би целунала дядо си, и той се засрами, пусна я и се мушна в мерцедеса си.

Притежаваше няколко коли, беше оставил една от лимузините си на нейно разположение за цялата седмица. И без това предпочиташе мерцедеса си, а и тази вечер искаше да е насаме с нея.

Когато я взе от хотела, зарадван отбеляза, че носеше красивата си, прилепнала по тялото, бяла копринена рокля със сако от същия плат. Изглеждаше направо изумително и той бе изключително доволен, че му бе хрумнало да я покани.

Изумена остана и голяма част от народа в Браун Дарби.

Когато влезе, разказвайки му спокойно за детството си в долината, тя изведнъж спря, изведнъж усетила, че всички погледи бяха приковани в нея. А като я видяха с кого бе, те сякаш се вторачиха в нея по-продължително. Той очевидно притежаваше умението да намира най-хубавите момичета в града. Никой не можеше да му го отрече, а тазвечерното бе най-хубавото от всички досега.

Изглежда той познаваше всички тук, а Кристъл едва не припадна, когато покрай нея мина мъж, който приличаше на Франк Синатра. Ърни бавно я отведе до масата им, поздравявайки всички наред и запознавайки я с хора, за които тя само бе мечтала.

— Не се плаши чак толкова — заговори й той съвсем благо и й се усмихна.

Бе доволен от реакциите на всички посетители, беше се справила добре. Бялата й рокля караше хората да спрат и да я погледнат, особено след като свали сакото си и разкри щедрата гледка на деколтето си. Обикновено не залагаше на тази карта, всъщност по-често се стараеше много да прикрие бюста си, но Пърл бе настояла да купи тази рокля и те бе решила да я облече за вечерята в Браун Дарби.

И добре, че бе постъпила така. Ърни каза, че много му харесвала.

По време на вечерята той я изненада. Тя се чувстваше съвсем спокойно с него. Бе приятен и любезен, имаше и много добри маниери. В думите му не откриваше никакви подмятания и недомлъвки. В крайна сметка той не бе робовладелец, а само мениджър, както сам твърдеше.

Тя му довери, че цял живот бе искала да стане кинозвезда. Не чуваше тази история за първи път, но се усмихна, все едно, че му бе първица.

Кари Грант бе на бара, Рок Хъдсън дойде да се срещне с някого за кратко, но се задържа доста. Тя се оглеждаше изумена. Не беше и мечтала за нещо подобно. Усети как в очите й припарват сълзи, а когато го погледна, той изведнъж се разтревожи.

— Нещо лошо ли се е случило?

— Не мога да повярвам, че всичко това става с мен.

Той се усмихна. Такива ги харесваше най-много. Свежи и млади. Би желал да я задържи до по-късно тази вечер, да я опознае по-добре, но искаше тя да бъде отпочинала в утрешния ден за снимките. Това бе по-важно. За него тя бе много повече от просто едно хубаво момиче. Тя бе негово капиталовложение.

Пиха бавно кафето си и той й каза, че би искал да я виждат в града само в компанията на подходящи мъже; дискретно й спомена неколцина, които щели да й се обадят. Тя познаваше имената на някои от тях и в един миг си помисли, че той я будалкаше, но като го погледна в очите, разбра, че бе сериозен.

— И защо ще ми се обадят? — все още не го разбираше. — Защо тъкмо на мен?

Но той отлично знаеше какво прави.

— Някой ден ще ни направиш и двамата богати — усмихна се той, сякаш бе намерил диамант в чашата си с кафе. — Ще станеш много известна.

— Откъде си сигурен?

Защо бе по-различна от останалите? Нямаше и представа колко впечатляваща бе, особено в новите рокли, които я бе накарал да си купи, както и с внимателно положения грим. Бе на светлинни години от работните блузи и каубойските ботуши, но в този миг те не й липсваха никак.

— Досега не съм грешил — похвали се той тихо и я потупа по ръката; сетне поиска сметката и докато я чакаха, й зададе въпроса, който го заминаваше, откакто се бе запознал с нея. — Доколко си обвързана от любовна гледна точка? — тя се замисли, а той се усмихна. — С други думи, имаш ли си приятел?

Тя го бе разбрала, но обмисляше отговора си.

— Не, нямам — гласът й бе тих, а лицето й — тъжно, тъй като се замисли за Спенсър.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Добре. Но си имаше, нали? — тя кимна. — И къде е той сега?

Искаше да е сигурен, че тя бе свободна и че няма да има неприятности. Щеше да се справи с тях, разбира се, но не му се искаше да става така.

— Не съм много сигурна къде е — продължи Кристъл. — Или в Корея, или се е върнал в Ню Йорк. Но и в двата случая това няма значение.

Като го каза, обаче, тя едва се пребори със сълзите си.

Сетне тя се облегна назад — гледаше как Ърни поздравява приятелите си, които минаваха покрай тях. Бе привлекателен и любезен, притежаваше определен стил на поведение, който Кристъл започваше да харесва. Забеляза, че носеше само един пръстен — тежък, златен и с доста голям диамант. Костюмът му бе скъп, бялата риза, с която бе облечен, бе правена по поръчка в Лас Вегас, но изглеждаше така, сякаш бе произведена в Лондон. В този мъж имаше нещо стилно, очевидно бе, че се грижеше за това как изглежда. В него имаше и някаква първична чувственост, която Кристъл усети, но имаше и нещо друго — сила, която все още малко я плашеше. Прикриваше я добре, но човек можеше да се досети, че Ернесто Салваторе бе човек, който винаги получаваше онова, което бе пожелал. Когато се обърна усмихнат към нея, от това обаче нямаше и следа.

— Готова ли си да тръгваме? — попита я приветливо той. Стана и я поведе през тълпата от поне десетина познати ней лица. Някои от тях му кимаха, но този път той не се спря. Просто я изведе през вратата, като се правеше, че не забелязва зяпналите я хора, а няколко минути по-късно я остави в хотела й.

Благодари му и той си замина, а тя отиде в стаята си да поспи хубавичко, преди да започне работа на следващия ден.

Ала като си легна, разбра, че не може да заспи; отново си мислеше за Спенсър. Мислеше и за новия си мениджър и макар да трябваше да признае, че бе очарователен, както твърдеше и Пърл, без да знае защо, Кристъл се боеше от него.