Саймън Грийн
Хоук и Фишер (3)

3
Въпроси и отговори

Катрин Блекстоун си проби път между Хоук и Фишър и изтича напред, за да коленичи до своя съпруг. Ръката й докосна за кратко гърдите му, а после лицето. След това отново погледна към Хоук. Лицето и изразяваше озадаченост и смущение.

— Той е мъртъв. Наистина е мъртъв. Кой… Кой…

Тя внезапно се разплака със силно дрезгаво хълцане, което разтърсваше цялото й тяло. Фишър пристъпи напред и за момент коленичи до нея, преди да обгърне рамената й с ръка и да й помогне да се изправи на крака. После я отведе от тялото и я накара да седне на леглото. Катрин послушно се подчини. Сълзи се стичаха по лицето й, но тя не се опитваше да ги избърше. Шок! Хоук бе виждал това и преди. Той погледна Гонт, който стоеше на прага до него. Магьосникът изглеждаше потресен и объркан, неспособен да схване какво се беше случило.

— Гонт — тихо каза Хоук. — Вие сте неин приятел. Изведете я оттук. Ние с Фишър ще изследваме тялото.

— Разбира се — отвърна Гонт. — Извинявайте, аз… разбира се.

— И, Гонт…

— Да?

— Заведете я долу, намерете някой да стои с нея и след това направете магия за изолация. Не искам никой или нищо да влезе или излезе от тази къща.

— Да. Разбирам.

Гонт отиде при Катрин и тихо й заговори. Катрин замаяно поклащаше глава, но се изправи на крака, докато магьосникът продължаваше да й говори с тих, спокоен и убеждаващ глас. Те напуснаха заедно помещението, а Хоук затвори вратата след тях. Хоук и Фишър погледнаха мъртвото тяло и после се спогледаха.

— Какви телохранители се оказахме — каза Хоук.

Фишър кимна с възмущение.

— Това ще предизвика истинска бъркотия, Хоук. Блекстоун беше от години най-доброто нещо, което можеше да се случи на този град. Какво ли ще стане сега, когато вече го няма?

— Ако не открием кой го е убил, и то бързо, по улиците ще има бунтове — отбеляза мрачно Хоук. — Дявол да го вземе, аз го харесвах Изобел. Той ни довери сигурността си, а ние го изоставихме в критичния момент.

— Хайде, сега — каза Фишър. — Имаме работа да вършим. Ще претърся стаята, докато ти оглеждаш тялото.

Хоук кимна и коленичи до Блекстоун. Огледа тялото от главата до петите, внимавайки да не докосне нещо. Лицето на мъртвеца беше спокойно и отпуснато, а очите отворени и вперени в тавана. Ръцете му бяха празни. Единият крак бе изкривен под него при падането му назад и бе затиснат от другия. Ножът бе забит в сърцето му с такава сила, че дръжката се опираше плътно до гърдите. Хоук разгледа оръжието по-отблизо, но изглежда беше съвсем обикновен нож. По тялото нямаше никакви други рани, нито някакви признаци, че Блекстоун се е опитал да се защити. Ризата около ножа бе напоена с кръв. Хоук сбърчи чело. От подобна рана човек би трябвало да очаква много повече кръв…

— Виж това — каза Фишър.

Хоук рязко вдигна поглед.

Фишър беше клекнала до леглото и се взираше в една винена чаша, лежаща настрана върху дебелия килим. В нея бе останало малко червено вино, а няколко капки бяха разлети върху килима. Фишър потопи пръст в чашата и после го вдигна към устата си.

— Недей — спря я Хоук. — Може да е отровено.

Фишър помириса пръста си.

— Миризмата му е нормална.

— Все пак го остави, докато не ни се удаде възможност да го проверим.

— Хайде, Хоук. Защо да се отравя Блекстоун и после да се пронизва с нож в сърцето?

— Добре, признавам, че това е много невероятно. Но човек никога не знае. Избърши си старателно пръста. Ясно?

— Добре. — Фишър избърса пръста си в покривката на леглото и после отиде да клекне до Хоук. Тя мрачно се взря в тялото и бавно поклати глава. — Е, как мислиш, че се е случило това?

Хоук се намръщи.

— Вратата е била заключена отвътре, а единственият ключ е бил у Блекстоун. Поне предполагам, че е бил у него. Ще проверя веднага, за да съм сигурен. Във всеки случай, съвсем вероятно е да приемем, че не се касае за самоубийство. Първо, той е притежавал всичко, за което си заслужава да се живее. Второ, не е имало заплахи за живота му. И трето, дяволски трудно е да се пронижеш по този начин. Настрана от всичко друго, ъгълът е съвсем непривичен. Не, самоубийството определено е изключено.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Значи някой е влязъл тук, намушкал е Блекстоун и после си е отишъл, оставяйки вратата заключена отвътре. Хитро. Могъл ли е Блекстоун сам да заключи вратата, след като е бил намушкан?

— Изключено — отвърна Хоук. — При подобна рана трябва мигновено да е умрял.

— Да — каза Фишър. — Добре. Кой може да е убил Блекстоун? Трябва да е бил някой от гостите. За един външен човек би било адски трудно да проникне в дома на Гонт и дори да бе успял, Блекстоун би завикал с пълно гърло още щом го е зърнал. А тъй като е пронизан в гърдите, със сигурност е видял нападателя.

— Точно така — каза Хоук. — И така, ако Блекстоун е видял кой е нападателя и не е извикал, това може да означава само, че го е познавал и че не го е считал за заплаха, докато не е станало твърде късно.

— Гадно — погнуси се Фишър.

— Много — съгласи се Хоук. — По-добре ще е да съм сигурен, че Гонт е направил магия за изолация. Не искам никой от нашите гости да изчезне, преди да съм имал възможността да го разпитам. Ти стой до тялото. Никой не трябва да докосва, каквото и да било, ясно?

— Ясно.

Хоук се изправи и бавно се протегна.

— Знаеш ли, Изобел, този случай се очертава да бъде сложен. Чувствам го интуитивно.

Той напусна стаята на Блекстоун, затваряйки вратата след себе си. Гостите се бяха скупчили на площадката и го чакаха. Лорд Хайтауър пристъпи напред, за да препречи пътя на Хоук.

— Вие. Охраната. Какво става тук?

— Милорд…

— Защо сте разбили вратата на Уилям? — поиска да знае Боуман. — Гонт отведе Катрин потънала в сълзи, а той не ни даде никакво обяснение. Само ни каза да не влизаме в стаята. Какво се е случило?

— Уилям Блекстоун е бил убит — процеди през зъби Хоук.

Гостите го погледнаха втренчено. Всички изглеждаха шокирани и смаяни.

— Инструктирах магьосник Гонт да запечати къщата — продължи Хоук. — Някой от вас да е чул или видял нещо? Каквото и да е.

Последва всеобщо поклащане на глави, което бе напълно според очакванията му. Тихо въздъхна.

— Трябва да поговоря с магьосника. Тялото се охранява от моя партньор. Искам да помоля всички, никой и по никакъв повод да не влиза в стаята на съветник Блекстоун, докато не приключи разследването за смъртта му. Предлагам на всички ви да слезете и чакате в салона, а аз възможно най-скоро ще ви запозная с подробностите относно случилото се. — Той се извърна и се отдалечи, преди да започнат да му задават въпроси и побърза надолу по стълбите, за да намери Гонт.

* * *

Фишър се разхождаше бавно из стаята на Блекстоун, търсейки да открие нещо необичайно. Разгледа всички очевидни неща, като погледна в гардероба и под леглото, но единствената следа до момента бе винената чашата. Фишър се начумери. Бедата при търсенето на улики беше, че през половината време не знаеш какво търсиш, докато не го откриеш. И дори тогава не можеш да си сигурен. Тя застана неподвижно в средата на помещението и се огледа. Цветовата схема беше малко крещяща за нейния вкус, но в никакъв случай не можеше да се отрече, че цялата мебелировка и всички инсталации бяха от възможно най-добро качество. Изглежда нищо не беше премествано или нарушено по някакъв начин.

Всичко беше както трябва. Фишър погледна тялото на Блекстоун и се замисли. Убиецът трябваше да е един от гостите, но за всички тях се предполагаше, че са приятели на мъртвеца. Един от тях трябва да е имал мотив. Откриеш ли мотива, откриваш убиеца. Фишър седна на ръба на леглото и започна методично отново да прехвърля в ума си списъка от заподозрените.

Катрин Блекстоун изглежда много харесваше Едуард Боуман. Може би бе се уморила да бъде съпруга на мъж, който е десет години по-стар от нея, и бе решила да се освободи от него, за да може да се събере с по-младия.

Лорд Хайтауър твърдеше, че се е присъединил към Блекстоун заради начина, по който е бил третиран от Градския съвет, но това би могло да бъде само някакво прикритие, някакъв начин да се доближи до Блекстоун. А Лорд Родерик беше военен. Той знаеше как да убива бързо и безшумно. Но, пак отново, защо би искал това? Блекстоун просто не беше толкова важна личност извън пределите на Хейвън.

И после, налице бе самата смъртоносна рана. Сигурно бе необходима доста голяма сила, за да се забие ножа чак до дръжката. Голяма сила или… голямо отчаяние.

Фишър поклати глава. Нямаше смисъл да прави догадки на този етап. Все още нямаше достатъчно доказателства. Вратата силно изскърца, когато внезапно се разтвори широко, и Фишър скочи на крака с меч в ръка, когато в помещението влезе лорд Хайтауър.

— Не пристъпвайте повече напред, Милорд.

Лорд Хайтауър и хвърли свиреп студен поглед.

— Внимавайте за държанието си, момиче. Аз съм тук, за да огледам тялото.

— Боя се, че не мога да ви позволя това Милорд.

— По дяволите, ще вършите, каквото ви се нарежда. Аз все още притежавам своя чин на генерал…

— Това въобще не ме засяга — вежливо отвърна Фишър. — Като единствени представители на Службата по охрана, Хоук и аз сме поели грижата за разследването. А на сцената на престъплението сме отговорни само пред нашите началници. Така гласи градското законодателство, Лорд Хайтауър. Сега, боя се, че трябва да настоя да напуснете. Не мога да рискувам неволно да унищожите някое доказателство.

Хайтауър тръгна напред и после спря като закован, когато Фишър вдигна своя меч. Той забеляза нейната спокойна професионална стойка и старите белези, които набраздяваха ръката й между лакътя и китката. Върхът на меча не трепваше, нито присвитите й очи. Хайтауър я изгледа хладно и отстъпи крачка назад.

— Ще съжалявате за поведението си, телохранител — тихо каза той. — Ще се погрижа за това.

Той се обърна и излезе, затръшвайки вратата след себе си. Фишър сниши меча — „В някои дни човек просто не трябва да става сутрин от леглото си.“

* * *

Долу, Хоук застана в средата на коридора и се огледа, но от Гонт нямаше и следа. Катрин Блекстоун седеше сама в салона. В ръката си държеше чаша вино, но не пиеше от нея. Просто седеше на един стол до празната камина и се взираше в нищото. Зад Хоук се отвори някаква врата и той се обърна с брадва в ръка, за да види Гонт да се появява в коридора от стаята срещу салона.

— Къде, по дяволите, бяхте? — тихо попита Хоук, не искайки да смущава Катрин.

— Просто проверявах своите защити — отвърна Гонт. — Мога да ви уверя, че освен поканените, никой не е влизал или излизал от тази къща, преди или след убийството. Сега съм готов да направя магия за изолация. Сигурен ли сте, че искате да сторя това капитане? Щом магията бъде направена, тази къща и всички в нея ще бъдат откъснати от външния свят до зазоряване. Това са цели седем часа.

— Направете я — каза Хоук. — Зная, че тези хора са важни личности и няма да им хареса да бъдат задържани тук против волята им, но не мога да рискувам да позволя на убиеца да избяга. През това време, аз наистина не мисля, че Катрин трябва да бъде оставяна сама на себе си. Доколкото си спомням ви казах да намерите някой да стои с нея.

— Нямаше време — отвърна Гонт. — Сметнах, че ще е по-важно да проверя своите защити за в случай, че убиецът е още тук. Повярвайте, Катрин ще бъде в съвършена безопасност, сама за няколко минути. Дадох й нещо специално от моите собствени изобретения. То трябва да й помогне да отхвърли шока.

Хоук се навъси.

— То няма да я приспи, нали? След малко възнамерявам да й задам няколко въпроса.

— Става дума за едно слабо успокоително средство. Сега, ако за момента сте свършил с мен, мисля, че ще е по-добре да направя магията за изолация. — Устата на магьосника гневно се изкриви. — Все още не мога истински да повярвам, че един от моите гости е убил Уилям, но мисля, че нямам друг избор.

Гонт закрачи по коридора, за да застане пред затворената входна врата. Той остана неподвижен в продължение на няколко минути и после изрече високо една-единствена дума. Звукът от нея проехтя силно във въздуха, а Хоук стисна здраво дръжката на своята брадва, когато ръцете на Гонт започнаха да излъчват зловеща синя светлина. Атмосферата в коридора стана напрегната, а Хоук почувства формирането на някакво налягане във въздуха. Гонт вдигна ръце в поза на призоваване и частта от китките му надолу засвети така ярко, че бе болезнено да се наблюдава. Устните му се движеха беззвучно, а очите бяха здраво стиснати, докато се съсредоточаваше. Хоук трепна, когато внезапно през костите му премина едно вибриране, причиняващо тракане на зъбите му. И в този момент магьосникът изрече една-единствена магическа дума и оглушителен грохот изпълни цялата къща. Хоук се олюля, когато подът под краката му се разтресе и после успокои. Звукът внезапно изчезна. Хоук възстанови обратно равновесието си и се огледа. Всичко отново изглеждаше нормално. Магьосникът се върна при него. Хоук хвърли бърз поглед на ръцете на Гонт, но те вече не светеха.

— Магията е направена — обяви Гонт. — Тя не може да бъде развалена. И така, ако в моя дом има убиец, ние сме затворени тук заедно с него до пукването на зората. Надявам се, че знаете какво вършите капитан Хоук.

— В къщата има убиец — спокойно заяви Хоук — и аз ще го заловя. Сега нека се върнем обратно на горния етаж. Искам да хвърлите още един поглед на тялото на Блекстоун.

Гонт кимна отривисто, а Хоук прибра брадвата в калъфа и тръгна начело по коридора към стълбите. Всички гости се бяха събрали в салона, но Хоук не спря, за да разговаря с тях. Те можеха да почакат малко. Той и Гонт се изкачиха по стълбите и стъпиха на площадката. Гонт спря пред вратата на стаята на Блекстоун и погледна сурово Хоук. Той обгърна с поглед издрасканото дърво и разбитата брава и сви рамене. После въздъхна шумно и отвърна поглед. Хоук бутна вратата и влезе вътре, следван от Гонт.

Фишър вдигна поглед, но, като видя кой влиза, остави меча настрана.

— Някакви проблеми, докато ме нямаше? — попита той, повдигайки едната вежда.

— Всъщност, не — отвърна Фишър. — Трябваше да изхвърля лорд Хайтауър навън.

— Вие изхвърлихте лорд Хайтауър? — попита Гонт.

— Разбира се — каза Хоук. — На сцената на престъплението командваме ние. Винаги. Такъв е законът в Хейвън. При подобни случаи всеки, който отказва да се подчини на законните заповеди на член от охраната или не отговори на негови въпроси подлежи на тежка глоба или отива в затвора.

— Това подозрително звучи като заплаха — отбеляза Гонт.

— Просто се опитвам да обясня положението сър Магьосник — каза Хоук.

Гонт кимна сковано.

— Разбира се. Съжалявам. В момента съм малко прекалено чувствителен или, по-скоро, разстроен. Предполагам, че това се отнася за всички. Смъртта на Уилям е огромна загуба за нас.

— Не за всеки, не — възрази Фишър. — Някой трябва да има изгода от нея. Всичко, което трябва да направим, е да проумеем защо и после би трябвало да имаме нашия убиец. Във всеки случай така гласи теорията.

— Разбирам — каза Гонт.

Хоук леко се намръщи. Той внимателно бе наблюдавал магьосника и вечното спокойствие на Гонт бе започнало да му опъва нервите. Може магьосникът да твърдеше, че е разстроен от смъртта на своя приятел, но ако беше така, то добре го криеше. Фактически, ако Уилям му беше толкова близък приятел, колкото Гонт твърдеше, че е, тогава магьосникът бе подозрително хладнокръвен и съсредоточен. Но от друга страна магьосниците не се славеха с нормалното си поведение. На първо място, ако бяха нормални, те нямаше да станат магьосници.

— Е, аз съм тук — каза Гонт. — Какво искате от мен капитан Хоук?

— Всъщност не съм сигурен — отвърна Хоук. — Не разбирам твърде много от магьосничество. Има ли нещо, което вашата магия може да направи, за да ни помогне да открием или пресъздадем събитията, довели до убийството на Уилям?

— Боя се, че не — отвърна Гонт. — Моята магия не е истински подходяща за такава работа. Виждате ли, всеки магьосник специализира в своя собствена област на интереси. Някои се занимават с трансформационна магия, други с управление на времето, с изграждане на модели, с хомункули, с духове на въздуха и на недрата. Ние всички започваме от едно и също базово обучение в четирите стихии… Висшата магия приема много форми.

— Какво е вашата специализация? — попита търпеливо Фишър.

— Алхимия — отвърна Гонт. — Лекарства и други подобни.

— И отрови ли? — попита Хоук.

— Понякога. — Гонт погледна проницателно Хоук. — Имате ли някакво основание за такъв въпрос?

— Може би. — Хоук посочи винената чаша, която лежеше на постелката пред леглото. — Изглежда вероятно Блекстоун да е пил от тази чаша, точно преди да бъде нападнат. Можете ли да ни кажете, дали виното в нея е било отровно?

— Нуждая се от проба за тестване, преди да мога да бъда сигурен — обясни Гонт. — Но мога веднага да ви кажа, дали виното съдържа нещо вредно. Това е една обикновена магия.

Той протегна лявата си ръка към чашата и промърмори нещо под нос. През помещението сякаш внезапно премина студен бриз и после изчезна. Гонт поклати глава и свали ръката си.

— Виното е напълно безвредно — заключи той. После коленичи до чашата и потопи пръста си в остатъка. След това облиза пръста си. — Едно от моите по-добри вина. Ще направя някои проверки в лабораторията си само за да съм сигурен, че в него няма още нещо, като например сънотворно средство, но съм сигурен, че всяка магия би могла да открие дори това. Може ли да взема чашата?

— Боя се, че не — отвърна Хоук. — За момента трябва да остане на мястото си. По-късно може да имаме нужда от нея, като доказателство. Но можете да вземете проба от самото вино. Само не бутайте чашата.

— В тази стая има още нещо… — Гонт се поколеба — нещо необичайно.

— Къде? — бързо попита Хоук.

— Не зная, но определено е нещо магическо. — Гонт се намръщи и погледна тялото на Блекстоун. — Вероятно Уилям е носел някакъв вид защитен талисман.

Хоук погледна Фишър.

— Претърсва ли тялото? — попита той.

— Още не. Чаках да се върнеш.

— Добре, нека видим.

Хоук коленичи до тялото на Блекстоун, пое дълбоко въздух, за да се успокои и започна с джобовете на кожения жакет. В тях намери две носни кърпи, едната силно нуждаеща се от пране, и шепа дребни пари. Той постави носните кърпи и парите до тялото и после провери джобовете на панталона. В тях имаше още малко дребни пари и половин дузина визитни картички. Хоук ги постави до другите намерени неща. Помисли малко и после внимателно освободи високата яка на Блекстоун. Кимна бавно, когато колосаният нагръдник падна, за да разкрие сребърна верижка около врата на мъртвеца. Използвайки само върховете на пръстите си, Хоук внимателно подръпна верижката, докато талисманът, който крепеше излезе изпод ризата на мъжа. Талисманът беше костен с гравирани върху него заклинания. Той бе изцапан с кръвта на мъртвеца. Хоук го повдигна така, че Гонт да може да го види.

— Знаете ли какво е това сър Магьосник?

— Да. Това е защитен талисман. Магьосницата Визидж го е направила за Уилям. Преди няколко дни ми го даде да го проверя, за да е сигурна, че ще действа. Проектиран е да защитава носещия го срещу магически атаки. Всяка магия, насочена срещу Уилям, би престанала да действа в близост до него. Много полезна защита.

— Значи проклятия и други подобни заклинания не биха имали ефект върху него, така ли? — попита Фишър с бавен глас.

— Не, докато носи талисмана — отвърна Гонт. — Всичко от магическо, естество ще престане да бъде магическо щом дойде, където и да е в близост до Уилям. То, разбира се, може да възвърне магическата си сила веднага щом излезе извън сферата на влияние на талисмана.

— Разбира се — съгласи се Хоук и пусна талисмана върху гърдите на Блекстоун. — Колко е голяма сферата на влияние на такъв род талисмани?

— Не повече от няколко инча. Този вид талисмани не са особено мощни, но не е и нужно.

— Значи, каквото и друго да се е случило, ние можем смело да приемем, че съветник Блекстоун не е бил убит с помощта на магия, така ли?

— Не виждам как това би могло да стане — отвърна Гонт.

— Благодаря ви сър Магьосник — каза Хоук. — Много ни помогнахте. Може би сега ще бъдете така добър да се присъедините към вашите гости в салона. И ние с моя партньор скоро ще се присъединим към вас.

— Много добре — каза Гонт, премести погледа си от Хоук на Фишър и после отново фиксира хладно и смущаващо тъмните си очи в него. — Уилям беше мой приятел. Не мисля, че някога съм познавал човек, от който да съм се възхищавал повече. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна да откриете човека, който го е убил. Давам ви честната си дума.

Той рязко кимна на двамата, после бързо се обърна на пети и излезе. Хоук седна на леглото и погледна мрачно мъртвия мъж. Фишър се облегна лениво на стената.

— Много хубава заключителна реч — отбеляза тя.

— Много — съгласи се Хоук. — Надявам се да не се окаже, че той е убиеца. Арестуването на толкова добър магьосник като него може да се окаже много трудна задача. Да не говорим, че е и изключително опасна. От друга страна, ако той не е нашия убиец, ще е по-добре да открием човека, отговорен за убийството, преди да е сторил това Гонт. Ние поне ще го осигурим жив за пред съда.

— Да. — Фишър облегна глава на стената и заби замислен поглед в тавана. — Ще приемем ли, че Гонт е прав и че Блекстоун не е убит с помощта на магия?

— Изборът е прост — отвърна Хоук. — Талисманът е или това, което казва Гонт, или не е. Ако Гонт казва истината, Блекстоун не би могъл да бъде убит посредством магия, но ако той лъже…

— Не е вероятно. Трябва да му е ясно, че ще проверим чрез Визидж.

— Ако не са комбина.

— Мразя конспирациите — каза Фишър.

— Да, а аз мразя, когато е замесена магия — добави Хоук. — Тя адски усложнява един случай.

— Още ли не си намерил ключа? — внезапно попита Фишър и хвърли неопределен поглед около себе си.

— Дявол да го вземе, знаех си, че съм забравил нещо. — Хоук погледна намръщено мъртвеца, но не откри нищо, което дори да прилича на ключ. Накрая и двамата се отпуснаха на ръце и колене и започнаха да ровят с пръсти дебелите постелки.

— Ето! — извика Фишър. Тя несръчно се изправи на крака, държейки в ръка някакъв ключ, който бе намерила до вратата. — Може би е бил оставен в ключалката и е изпаднал, когато разби бравата.

— Ако приемем, че това е търсения ключ — каза Хоук, изправяйки се на крака.

— О, хайде, Хоук! Какъв е шансът точно до вратата да лежи някакъв друг ключ?

— Извинявай, любима. — Хоук се усмихна и сви рамене. — Бедата при подобни случаи е, че човек започва да се съмнява във всичко. Ще покажем ключа на Гонт и той ще ни каже със сигурност дали е от тази врата.

— Защо просто не опитаме да го поставим в ключалката?

— Защото след онова, което направих на тази брава с моята брадва, никой ключ не ще може да я задейства.

Фишър хвърли поглед на разбитата брава и кимна неохотно.

— Разбирам какво имаш предвид. Ще попитаме Гонт. — Тя пусна ключа в джоба на панталона си.

— Добре — каза Хоук, — нека се опитаме да пресъздадем случилото се тук. Блекстоун е бил пронизан с нож. Вратата е била заключена отвътре. Тогава как убиецът е влязъл и излязъл?

— Посредством телепортация? — попита Фишър.

— Предполагам, че това е възможно — отвърна Хоук мръщейки се, — но подобна магия изисква голямо количество енергия и адски голяма опитност. А единствената личност, която отговаря на това описание е…

— Гонт — каза Фишър.

— Визидж не би могла да притежава тази енергия — каза Хоук. — Нали?

— Досега този случай не беше нищо друго, освен въпроси, без отговори, на които да може да се разчита — възмути се Фишър. — Очертава се да бъде едно предизвикателство. Мразя предизвикателствата. С вампира се справихме по-лесно. Знаехме какво може да очакваме от него.

— Хайде, хайде — каза Хоук. — Нека слезем долу и се срещнем с гостите в салона. Може би ще успеем да измъкнем някои отговори от тях.

— Може би — отвърна Фишър, — но се съмнявам.

Те напуснаха стаята, а Хоук дръпна вратата след себе си, за да я затвори. Тя не можеше да стои затворена. Хоук погледна сцепеното дърво и разбитата брава и не се учуди.

— Ти винаги си бил експедитивен — отбеляза с усмивка Фишър. — Но ако не можем да затворим вратата, как ще задържим хората отвън?

— Не ми стига ума — отвърна Хоук. — Да ги помолим любезно? Доколкото ми е известно, в стаята няма много нещо, което да послужи за реално доказателство… А всеки опит за намеса на сцената на престъплението би бил доста добър показател за вина. И така, нека просто оставим вратата отворена и видим какво ще се случи.

— Харесваш ми, когато действаш непряко — каза Фишър.

Двамата тихо се засмяха и поеха по своя път надолу по стълбите и после в салона. Те спряха за малко на прага и обгърнаха с поглед чакащите заподозрени. Магьосникът Гонт стоеше в далечната част на салона до главната маса. Лицето му беше спокойно, но погледът мрачен и замислен. Катрин Блекстоун продължаваше да седи на своя стол до празната камина. Очите й бяха зачервени и подпухнали от плач и имаше уморен и съкрушен вид. До нея стоеше Боуман. Изражението му бе спокойно и контролирано, както винаги. Лорд и лейди Хайтауър бяха заедно до масата за закуски с изправени гърбове и вдигнати високо глави. Стояха близо един до друг, сякаш в отбранителна позиция. Хоук погледна ръцете на лейди Елейн. Тя ги беше вкопчила така здраво една в друга, сякаш да спре треперенето им, че кокалчетата по тях бяха побелели от притискането. Гняв? Или страх? Наблизо Доримънт си наливаше нова чаша от плодовия ликьор. Неговото, обикновено зачервено лице, бе пребледняло и напрегнато, а ръцете му бяха несигурни. До него стоеше магьосницата Визидж. Тя изглеждаше отчаяна, уплашена и много млада. Докато Хоук ги наблюдаваше, Доримънт обгърна с ръка раменете й. Тя се облегна с благодарност на него, като че ли цялата й сила бе изчезнала. Адам Столкър стоеше сам в средата на помещението.

Той гледаше предизвикателно с нетърпелив поглед, стоящите на прага Хоук и Фишър.

— Е? — каза накрая той. — Какво се е случило? И защо сме държани в очакване през цялото това време?

— Съветник Блекстоун е мъртъв — спокойно отвърна Хоук. Той почака един момент, но никой не каза нищо. После пристъпи напред в салона с Фишър до себе си, а Столкър неохотно отстъпи, за да им позволи да заемат централната позиция. Хоук бавно се огледа, за да бъде сигурен, че е привлякъл вниманието на всички и след това продължи:

— Уилям Блекстоун е бил промушен смъртоносно в своята стая. Засега не разполагаме с никакви улики за идентифицирането на убиеца. По моя молба, магьосникът Гонт е запечатил къщата с магия за изолиране. Никой не може да влезе или излезе.

Гостите се размърдаха неспокойно, но все още никой не казваше нищо. За момент на Хоук се стори, че Хайтауър ще вземе думата. Лицето му бе загубило цвета си, а ръцете му бяха стиснати в юмруци. Но моментът премина, а Хайтауър запази мълчание. Хоук си пое дълбоко въздух и продължи.

— Сега от моя партньор и мен, като служители от охраната, се изисква да разпитаме всеки от вас по ред, за да помогнете за изграждането на картината на случилото се по време на убийството. Междувременно разбира се, никой не трябва да се доближава до тялото.

— Чакайте малко — обади се Боуман. — Ще ни разпитвате ли? Искате да кажете, че според вас, убиецът е някой от нас?

— Смешно! — отсече Хайтауър. — Да бъда проклет, ако отговарям на каквито и да било въпроси, задавани ми от една нахална охрана!

— Отказът да ни помогнете в нашето разследване е само по себе си престъпление — спокойно отбеляза Фишър. — Сигурна съм, че всички знаете наказанията за пречене на охраната да изпълнява своите задължения.

— Вие не бихте посмели… — каза Хайтауър.

— Така ли мислите? — попита Хоук. Той погледна Хайтауър право в очите и лорда първи отклони погледа си.

Напред пристъпи Столкър.

— Имал съм опит с убийства, капитане. Ако мога да помогна по някакъв начин, просто ми кажете.

— Благодаря ви, сър Столкър — вежливо отвърна Хоук. — Ще имам предвид това.

Той се обърна към Гонт.

— Сър Магьосник, има ли някакво помещение, което аз и моя партньор да можем да използваме за личен разговор по отделно с всеки от вашите гости?

— Разбира се, капитане. Моята библиотека. Тя е от другата страна на коридора.

* * *

Библиотеката се оказа малко уютно помещение точно срещу салона. Гонт въведе Хоук и Фишър в нея и с махване на ръка запали две от газените лампи. Всичките четири стени бяха покрити с лавици, всяка от които натъпкана с книги, различни по форма и размер. Все пак, книгите бяха спретнато подредени, очевидно както по форма и размер, така и по съдържание. До празната камина имаше два удобни на вид стола и две други врати — едната отляво, а другата отдясно.

— За къде водят те? — попита Хоук посочвайки вратите.

— Вратата надясно от вас води към кухнята — обясни Гонт. — А вратата отляво води към моята лична лаборатория. Тази врата е заключена и защитена по всяко време.

— Чудесно — каза Хоук. — Това помещение ще свърши работа. Мисля, че ще трябва да започнем с вас сър Магьосник, ако това е удобно.

— Разбира се — отвърна Гонт. — Но ще се нуждаем от още един стол.

Той направи рязък жест с ръка и вратата на библиотеката се отвори. Един стол дойде плъзгайки се от салона. Той прекоси коридора и влезе в библиотеката, а вратата се затвори зад него. Гонт грижливо нагласи стола пред празната камина и седна. Хоук и Фишър издърпаха другите два стола и седнаха срещу него.

— Това беше много впечатляващо — отбеляза Хоук.

— Не особено — отвърна Гонт. — Е, какво ще правим сега? Никога преди не съм бил замесван в разследване за убийство. За какъв вид неща е необходимо да ме питате?

— Нищо твърде трудно — отвърна Хоук. — Като начало, познавате ли този ключ?

Той кимна на Фишър, която извади ключа от джоба си и го подаде на Гонт. Магьосникът погледна ключа и после го прехвърли няколко пъти в ръката си.

— Изглежда да е един от моите. Това ли е ключа от стаята на Уилям?

— Ето това искаме да разберем.

Гонт сви рамене.

— Всички ключове изглеждат еднакви за мен. Тъй като по-голямата част от времето си прекарвам сам, рядко използвам стаите на горния етаж. Обикновено държа всичките си ключове подредени на една връзка, така че да мога да ги различавам. А сега всичките са разделени… Все пак, не би трябвало да е трудно да разберем кой ключ е това. Къде го намерихте?

— В стаята на Блекстоун — отвърна Фишър. — На пода, недалеч от вратата.

— Тогава защо ме питате, дали този ключ е от стаята на Уилям? — попита Гонт, поглеждайки към Хоук.

— Защото в случай като този е нужно да бъдем съвсем сигурни в нашите факти — отвърна Хоук. — Човек никога не знае какво може да се окаже важно. Моля да ми кажете, когато бъдете сигурен, дали този ключ е от стаята на Уилям. Сега, сър Гонт, какво правихте по-рано тази вечер, след като вашите гости се качиха горе, за да се преоблекат?

— Отидох в кухнята — отвърна Гонт. — Яденето беше почти готово. Оставаше само да сипя супата в купите и да полея за последен път месото със соса. Направих това и после помислих, че ще по-добре да проверя, дали масата е подредена. Излязох в коридора и точно тогава почувствах убийството.

Както седеше на стола си, Фишър се наведе напред.

— Почувствали сте убийството? — попита тя.

— О, да — отвърна Гонт. — Тогава не знаех какво е станало. Просто почувствах смущение в къщата, сякаш се беше случило нещо ужасно. Изтичах нагоре по стълбите, за да проверя дали всичко с моите гости е наред и тогава ви видях да се готвите да разбиете вратата с брадва. Останалото знаете.

— Да — каза замислено Хоук. — Кажете ми, сър Гонт, може ли някой в тази къща да използва магия за телепортиране, без вие да разберете?

— За телепортиране ли? Разбира се, че не. За такива магии е нужно голямо количество енергия и умение да бъде правилно насочена. Една малка грешка в координатите на пристигането и вие бихте имали един много неприятен инцидент. Предполагам към какво се стремите капитан Хоук, но няма никакъв начин, по който убиецът би могъл да се телепортира в стаята на Блекстоун, а после отново навън. Из цялата къща имам поставени защити, които да предотвратят точно такова нещо. Знаете ли, аз също имам своите врагове. Дори аз не мога да се телепортирам в тази къща без предварително да сваля защитите.

— Разбирам — каза Хоук. — Може би трябваше да дискутираме върху враговете на Блекстоун. Общоизвестно е, че той не е популярен в някои среди, но можете ли да предложите някакви имена? Особено някой, който би имал изгода от неговата смърт.

— Няма никой по-специален — отвърна Гонт, мръщейки се. — Има известен брой хора в Хейвън, които биха дишали по-леко, знаейки, че Уилям е мъртъв, но не мога да се сетя за никой толкова ненормален, че да го убие в моя дом. Те сигурно знаят, че аз бих приел това като лична обида.

— Разбирам вашата гледна точка — отбеляза сухо Хоук.

— Има едно нещо — каза Гонт и после се поколеба. Хоук чакаше търпеливо. Магьосникът го гледаше неотклонно. — Всъщност не зная, дали изобщо има връзка с всичко това. Чувствам се твърде глупаво дори да го спомена, но… неотдавна Уилям имаше един спор с Адам Столкър. Не зная за какво се е отнасял, но сигурно е било за нещо сериозно. Седмици наред почти не си говореха.

— Вие постъпихте правилно, като ни уведомихте — каза Хоук. — Не бих помислил, че това означава нещо, но за всеки случай ще го проверим. Мисля, че засега това е всичко, сър Гонт. Вече можете да се присъедините към останалите в салона и предайте на магьосницата Визидж, че е следващия човек, който бихме желали да видим.

— Разбира се — обеща Гонт. — Ще ви я изпратя.

Той се изправи на крака и отиде до вратата. Тя се отвори пред него. Гонт се поколеба на прага и погледна назад към Хоук.

— Какво да правя с вечерята?

— Сервирайте я, ако искате — отвърна Фишър. — Но мисля, че ще откриете, че повечето хора са загубили апетита си.

Гонт кимна и излезе. Вратата се затвори след него. Хоук погледна Фишър.

— Как водя разследването?

— Не лошо — отвърна Фишър. — Използваш точно правилната комбинация от авторитет и вежливост. Вярваш ли му относно защитата срещу телепортиране?

— Има логика — отвърна Хоук. — Всеки магьосник има врагове. И отново това е нещо, което можем да проверим с Визидж. Ако в къщата има такива защити, тя със сигурност е в състояние да ги открие.

— Добро разсъждение. Сега, какво ще кажеш относно ключовете? Гонт каза, че няма никакви дубликати, но би могъл да лъже. Ако е имал дубликат, той лесно би могъл да влезе, да убие Блекстоун и отново да излезе, заключвайки вратата след себе си.

— Не — твърдо отрече Хоук. — Не вярвам. Твърде е очевидно.

— И какво от това? Слушай, в неговия разказ вече има една неточност. Той каза, че през времето на убийството е напуснал салона заедно с гостите и е отишъл в кухнята. Там разлял супата, полял месото със соса и после получил своето предчувствие за смъртта на Блекстоун. Това не изглежда правдоподобно, Хоук. Между напускането на салона от всички и разбиването на вратата от нас са изминали поне петнадесет-двадесет минути. Помня, че погледнах часовника в салона. Сега, разливането на супа в няколко купи и поливането на бут месо не отнема толкова много време. Така че, какво още е правил той?

— Още едно добро разсъждение — каза Хоук. — Но аз все още не мога видя убиеца в Гонт. Ако той е искал да убие Блекстоун, със сигурност би намерил по-незабележим начин, отколкото да го прободе с нож под собствения си покрив. Спомняш ли си Куката? Двеста четиридесет и седем мъртви и нищо, което да свърже, който и да било от тях с Гонт. Съдебните медици не можаха да намерят и частица доказателство срещу него. Не че не се опитваха. Мисля, че той нарани професионалната им гордост.

— Добре, разбирам какво имаш предвид. — Фишър се размърда неспокойно на стола си. — Но това би могло да бъде просто погрешно насочване, така че да не подозираме него. Помниш ли как Гонт използва своята магия, за да премести този стол, без да го докосва? Може би той би могъл да използва по същия начин и ножа. Или да отключи една брава, точно както отвори и затвори тази врата само като я погледна. Ако случайно открием доказателство, че Гонт е убиецът, по-добре ще е да внимаваме за собствената си безопасност. А ако започнем да се доближаваме твърде много до истината, той може да реши да стори нещо неуловимо на нас.

— Страхотно — каза Хоук. — Просто, страхотно. С всяка измината минута този случай става все по-забавен.

На вратата се почука колебливо и после в стаята влезе магьосницата Визидж. Тя затвори тихо вратата след себе си и погледна несигурно Хоук и Фишър. Хоук и посочи с кимване празния стой и Визидж се отпусна на него. Лицето й продължаваше да бъде смъртнобледо, а очите й скромно гледаха надолу. Фишър погледна към Хоук, който кимна леко.

— Необходимо е да ви зададем няколко въпроса — обясни Фишър.

— Да — отвърна Визидж. Гласът и бе малко по-висок от шепот.

— Къде бяхте вие по време на убийството на Блекстоун? — попита направо Фишър.

— Предполагам, че в стаята си. Не зная точно кога е умрял Уилям.

— Гонт каза, че е почувствал убийството — каза Хоук. — Твърдите ли, че вие не сте почувствали нищо?

— Да — отговори Визидж. Тя вдигна глава и за пръв път го погледна в очите. — Гонт е много по-силен, отколкото аз някога ще бъда. Той е голям магьосник.

— Добре. Значи вие бяхте в стаята си — каза Фишър. — Посети ли ви някой там?

— Не. Бях сама.

— Значи не можете да докажете, че сте била в стаята си.

— Така е.

— По-рано тази вечер вие казахте, че знаете защо Катрин Блекстоун се държи странно, но тогава предпочетохте да не ни съобщите — отбеляза Хоук. — Кажете ни сега.

— Защо не попитате Боуман? — попита Визидж.

Хоук и Фишър се спогледаха за миг.

— Защо Боуман? — попита Хоук.

Слаба усмивка озари лицето на Визидж. Зелените й очи излъчваха студенина.

— Сигурно сте го видели заедно с Катрин. Те не се стараят особено да прикриват отношенията си — поясни тя.

— Изглеждаха твърде приятелски настроени един към друг.

— Те са любовници от поне шест месеца — заяви категорично Визидж. — Ето защо тя е винаги усмихната и засмяна. Намерила е още един глупак.

— Блекстоун знаеше ли? — попита Хоук.

— Не мисля. Уилям може да бъде много добър в незабелязването на неща, които не иска да вижда.

— Колко време сте работила за Блекстоун? — попита Хоук.

— Четири-пет години. От първата му кампания на върха. Защитавах го от магически заплахи. Той винаги е имал врагове. Добрите хора винаги ги имат.

— Вие сте му дала талисмана, който носи.

— Да. Докато го носи, никоя магия не може да му навреди.

— Споменахте за врагове — каза Фишър.

— Можете ли да ни назовете някои имена?

— Уилям не е бил убит от убиец — Визидж решително поклати глава. — Единствените хора в тази къща са Гонт, неговите гости и вие. Няма никой друг. Ако имаше, щях да зная.

— Сигурна ли сте? — попита Хоук.

— Да. Най-малкото… — Визидж леко се намръщи. — Една част от тази къща е затворена за мен. Не мога да виждам в нея.

— Къде? — попита Фишър, навеждайки се напред.

Визидж погледна вратата отляво.

— Лабораторията на Гонт — каза тя. — Обградена е от много мощна защита. Той винаги е пазел много ревниво тайните си.

— Би ли могъл някой да се крие там? — попита Хоук.

— Никой не би могъл да напусне това помещение, без аз да разбера. — Визидж поклати глава.

— Тогава защо го споменахте? — попита Фишър.

— Защото то ме смущава — отвърна Визидж.

Известно време никой не продума. Думите на Визидж изглежда увиснаха във въздуха. Хоук се прокашля.

— Гонт каза, че тази къща е защитена срещу магии за телепортиране. Вярно ли е това?

— Разбира се — кимна Визидж. — Това бе едно от първите неща, които проверих, след като влязох в къщата. Тази защита не е необичайна. Всички магьосници я прилагат. Защо си губите времето с всички тези въпроси? Едуард Боуман е убил Уилям. Не е ли очевидно? Боуман желае Катрин, а те и двамата знаят, че Уилям никога няма да се съгласи на развод. Това би съсипало политическата му кариера.

— Интересна теория — отбеляза Хоук, — но ние не можем да арестуваме един човек, без някакъв вид доказателство. Засега всеки един е еднакво заподозрян.

— Включително и аз?

— Да.

— Никога не бих наранила Уилям — заяви категорично Визидж.

Хоук я изучаваше замислено.

— По-рано тази вечер видях Гонт да вкарва стол в това помещение посредством магия. Той просто го задвижи с поглед. Би ли могъл да направи същото и с нож?

— Имате предвид през една заключена врата ли? — Визидж поклати глава. — Тази магия е достатъчно проста, но изисква зрителен контакт с обекта на преместване.

— Добре, тогава би ли могъл той да използва тази магия, за да манипулира с бравата?

— Не. В тази къща има защити за предотвратяване на такъв род манипулации.

— Разбира се — каза Хоук. — Би трябвало да има. Дявол да го вземе!

— Мисля, че засега това е всичко — каза Фишър. — Моля, чакайте в салона и помолете Боуман да бъде следващият, който да дойде.

Визидж седеше на мястото си и наблюдаваше разпалено Хоук и Фишър.

— Вие не възнамерявате да предприемате каквото и да било, нали? — попита тя. — Боуман е твърде важна личност. Влиятелен е. Предупреждавам ви, няма да му позволя да се измъкне безнаказано. Първо ще го убия!

Тя скочи на крака и побърза да излезе от библиотеката, затръшвайки вратата след себе си.

Фишър повдигна едната вежда.

— Ако е готова да убие един човек, тя може да го стори и с друг.

— Правилно — отбеляза Хоук. — Под тази хладна и спокойна повърхност бушува огнена стихия. Тя очевидно е твърде силно привързана към Блекстоун. Може би е имала с него и любовна афера. Тя е излязла несполучлива — може би е искала да се разведе с жена му и да се ожени за нея, а той е отказал — така че го е убила за отмъщение. Или може би е искала любовна афера с него, а той не, така че го е убила, заради наранената си гордост.

— Това е малък напредък, а? — попита Фишър.

— Как бихме могли да знаем на толкова ранен стадий в играта? — каза Хоук, свивайки рамене.

— Не — рече Фишър. — Това все пак не изглежда да е вярно. Ако е имало лоши отношения между Блекстоун и Визидж, той не би я държал като свой телохранител, нали? Искам да кажа, че точно такава е била нейната работа. И без това Визидж е магьосница и ако е искала да убие някого, не би имала нужда от нож, за да го стори… Освен ако не се опитва да заблуждава.

— Мисля, че сме провеждали този разговор и преди — сухо отбеляза Хоук.

Вратата се отвори и влезе Боуман. Той се усмихна за миг и седна на празния стол, без да чака да бъде поканен. Хоук леко се намръщи. За човек, чийто приятел и работодател е бил убит, Боуман изглеждаше твърде спокоен. Но такъв беше винаги.

— Вие бяхте дясната ръка на Блекстоун — каза Фишър.

— Точно така — потвърди любезно Боуман.

— Имате ли нещо против да ни кажете къде сте бил по време на убийството?

— Бях в стаята си. Преобличах се за вечеря.

— Може ли някой да потвърди това? — попита Хоук.

Боуман го гледаше неотклонно.

— Не.

— Значи, всъщност нямате алиби?

— Нуждая ли се от такова? — попита с усмивка Боуман.

— От колко време познавате Уилям Блекстоун?

— От седем-осем години.

— От колко време познавате Катрин Блекстоун? — попита Хоук.

— Приблизително от също толкова години.

Хоук и Фишър го погледнаха мълчаливо, но любезната усмивка не потрепна. Мълчанието се проточи.

— Кой мислите, че е убил Блекстоун? — накрая попита Хоук.

— Той имаше страшно много неприятели — отвърна Боуман.

— Знаете ли наказанията за отказване на сътрудничество на представители на Службата по охрана по време на разследване? — попита Фишър.

— Разбира се — отвърна Боуман, — правя всичко, на което съм способен, за да ви сътруднича, капитан Фишър. Отговарям на всеки въпрос, който ми задавате.

— Добре — каза Хоук — Засега това е всичко. Чакайте в салона с другите и изпратете Доримънт.

Боуман кимна отривисто на двамата, изправи се, без да бърза, на крака и напусна библиотеката, затваряйки тихо вратата след себе си.

— Политици — каза с отвращение Хоук. — Да получиш отговори на въпросите си е като да вадиш зъби. Бедата е, че технически той е прав. Отговори на всички наши въпроси. Ние просто не знаехме какви са правилните, които би трябвало да му зададем. Не можем просто да излезем и го обвиним категорично, че спи с жената на своя работодател. Първо, той бездруго би го отрекъл, и второ, ако случайно сме сбъркали ще ни изхвърли от Службата за охрана.

— Да — съгласи се Фишър, — но в съзнанието си въобще не се съмнявам. Ти ги видя заедно и начинът, по който се държат помежду си. Това е ясно като бял ден. Не мога да повярвам, че Блекстоун не е знаел. Или поне, че не е подозирал…

— Ти чу Визидж — Хоук сви рамене. — Може би той е избрал да не знае. Не би могъл да рискува развод, а Боуман му е бил полезен…

— Само докато пази тази връзка в тайна, а от опит зная, че той не е особено изтънчен, когато става дума за правене на предложения на жени.

Хоук я погледна проницателно.

— О, така ли? Да приема ли, че той ти е направил предложение по някое време тази вечер?

— Да. Но аз се справих. Обясних му, че не проявявам интерес и той си отиде.

— Просто така?

— В голяма степен. О, обясних му, че ще го убиеш бавно и болезнено, като в същото време опрях ножа си в корема му, но…

— Да — усмихна се Хоук. — Ти винаги си била убедителна Изобел.

— Благодаря. Да се върнем на темата. Ако Боуман е бил недискретен относно своята афера с Катрин и Блекстоун е дочул за нея…

— На никой мъж не му се иска да повярва, че жената, която обича не го обича повече — каза Хоук. По-възрастен мъж, много млада съпруга — това е стара история. Но ако Боуман и Катрин са имали любовна афера, съвсем не означава, че те са извършили убийството. Това не е доказателство.

— Не е, но е мотив. А Катрин бе тази, която дойде и ни каза, че на съпруга й сигурно се е случило нещо…

На вратата се почука и влезе Доримънт. Той се поколеба на прага за момент, сякаш не бе сигурен, че ще бъде приет и после бързо влезе в библиотеката и затвори вратата след себе си. Хоук му посочи празния стол и Доримънт се отпусна на него. Лицето му беше бледо и изпито, а движенията му бяха несръчни, като че ли бе загубил част от силите си. Но когато накрая вдигна глава, за да погледне Хоук, устните му бяха здраво стиснати, а очите не трепваха.

— Имахте ли голяма полза от Боуман? — тихо попита той.

— Отчасти — отвърна Хоук.

— Обзалагам се, че вече ви е казал една лъжа — каза Доримънт, усмихвайки се неприветливо. — Вие сте го попитали къде е бил по време на убийството, а той е отговорил, че е бил сам в стаята си. Прав ли съм? Така си мислех. Той не е бил сам. Видях Катрин да влиза в неговата стая, точно след като всички се качихме горе да се преоблечем. Аз точно излизах от банята. Тя не ме видя.

— Благодаря ви, че ни съобщихте — каза Фишър. — Ще имаме едно на ум. Сега, сър Доримънт, къде бяхте вие по време на убийството?

— В стаята си.

— Сам?

— Не. С мене беше Визидж.

Хоук повдигна едната вежда.

— Това вече е странно — бавно каза той. — Тя ни каза, че е била сама в стаята си. Защо е било нужно да ни излъже?

— Искала е да ме защити — отвърна Доримънт, поглеждайки ръцете си. — В момента сме разделени с моята съпруга, но още не сме разведени. Това разделяне съвсем не е дружелюбно и на моята мила съпруга просто би се харесало да намери някакъв скандал, който да използва като средство за борба срещу мен.

— Тогава защо вие ни го казвате?

— За да докажа, че нямам нищо за криене.

— Вие бяхте политически съветник на Блекстоун — каза Хоук. — Слушал съм много за враговете му, но досега никой изглежда на практика не е готов да ги назове по име. А вие?

Доримънт сви рамене.

— Това не тайна, капитан Хоук. Един от тях е Джефри Тобиас, който обикновено представяше висшите среди, преди Уилям да заеме мястото му след последните избори. После, братята ДеУит, които биха загубили много пари, ако законопроектът на Уилям бъде приет. Те притежават собственост долу, на доковете. Тя е в плачевно състояние, а те нямат нито пари, нито намерение да извършат ремонтите, които законопроектът ще изиска. Още, Хю Карнел, лидера на консерваторите в Съвета. Той е стар, зъл и общо взето мрази промените и в частност промените на Уилям. Бих могъл да продължа, но каква е ползата? Преди малко вие сам казахте, че никой не може да влезе в къщата, за да убие Уилям. Убиецът трябва да е един от нас.

— Вярно — съгласи се Хоук, — но на някой тук може да е платено от един от тези врагове.

— Допускам, че е възможно — предположи Доримънт, но гласът му не прозвуча много убедително.

— Нека поговорим за Катрин и Боуман — предложи Фишър. — Мислите ли, че те са способни на убийство?

— Ние всички сме способни на убийство — отвърна Доримънт. — При условие, че сме подтикнати достатъчно силно от нещо, което искаме или от страх. Едуард Боуман е бил години наред на второ място след Уилям, а той винаги е бил амбициозен. И знаеше, че Катрин никога няма да напусне Уилям. Тя твърде много обичаше парите и доброто име и винаги е била привързана, по свой собствен начин към Уилям, макар да го мамеше.

— Нека предположим за момент, че Боуман е убил Блекстоун — каза Хоук. — Катрин би ли го подкрепила или той би трябвало да извърши убийството сам и да се надява, че тя никога няма да разбере кой е убиецът?

— Не зная. — Доримънт гневно сви рамене. — Не мога да чета мисли. Хората са способни на странни неща, когато са влюбени.

— Ами какво ще кажете за останалите гости? — попита Фишър. — Има ли някой друг в тази къща някакъв мотив да убие Блекстоун?

— Не зная за мотиви — отвърна бавно Доримънт. — Зная, че неотдавна Уилям се е карал с Адам Столкър.

— Наистина ли? — попита Хоук. — Интересно. А за какво са се карали?

— Не зная. Не мисля, че някой друг знае. Никой от двамата не би говорил за това. Но трябва да е било нещо доста сериозно. Бих могъл да кажа, че Уилям беше много ядосан.

— Имате ли да ни кажете още нещо? — попита Фишър.

— Всъщност, не. Ние всички се възхищавахме от Уилям. Вярвахме му. А повечето от нас го обичаха.

— А какво чувствате вие към него? — попита Фишър.

Доримънт я погледна невъзмутимо.

— Уилям Блекстоун беше най-смелият и най-финият мъж, който някога съм срещал — отвърна той.

— Благодаря. Засега това е всичко. Моля, чакайте в салона с другите и изпратете Катрин Блекстоун.

Доримънт кимна и се изправи на крака. После излезе, без да се обръща.

— Изглежда той твърде силно желаеше да хвърли вината на Боуман — каза бавно Хоук. — Почти прекалено силно.

— Да — съгласи се Фишър. — Не зная как се чувстваш, Хоук, но мене ме заболя главата. Колкото повече хора разпитваме, толкова по-сложен и по-невъзможен става този случай. Имаме повече заподозрени, отколкото можем да обвиним, а все още нямаме никаква следа, как е било извършено убийството!

— Слушай какво ще ти кажа, любима — рече Хоук, усмихвайки се неволно. — В края на краищата ние и двамата сме се сблъсквали в миналото с дворцови интриги, и щом сме могли да се справим с тях със сигурност ще се справим и с тези. Нека посрещнем предизвикателството. В сравнение с някои придворни, които сме познавали, тези хора са аматьори. Сега, какво мислиш за Доримънт? Изглежда достатъчно искрен.

— Да — съгласи се Фишър. — Но ние имаме само неговата дума, че по време на убийството Визидж е била с него. Той би могъл да лъже.

— Възможно. Но, все пак това не е от вида неща, които човек би очаквал от него да признае, ако не бяха истина.

— Точно така. — Фишър замислено сбърчи чело. — А ако Доримънт и Визидж имат любовна афера, това елиминира мотивацията на Визидж, нали? Имам предвид, че тя не би могла да я има едновременно с Доримънт и с Блекстоун. Не мислиш ли?

— Това изглежда твърде невероятно — отвърна Хоук, — но ние не знаем, дали връзката между Доримънт и Визидж е такава. Добре, те и двамата са били в неговата стая, но Доримънт всъщност въобще не каза защо. Може би са имали някаква друга причина да са там заедно.

— Главата започна отново да ме боли — изпъшка Фишър.

Вратата се отвори и влезе Катрин Блекстоун. Тя изглеждаше бледа, но спокойна. Грижливо затвори вратата след себе си и огледа библиотеката с бърз поглед, сякаш търсеше някой скрит слушател. Погледна невъзмутимо Хоук и Фишър и се отпусна грациозно на стола пред тях.

— Е? — попита Катрин с пресипнал глас. — Кой е убил съпруга ми?

— Все още работим върху случая — вежливо отвърна Хоук. — Детективската работа е сложен процес, но обикновено стигаме до края му. Има няколко въпроса, които е необходимо да ви зададем.

— Добре. Давайте.

— Нека започнем със събитията, водещи към убийството. Вие и вашият съпруг отивате горе, за да се преоблечете за вечеря. Той влиза в спалнята, а вие в банята. Вие се връщате и намирате вратата на вашата стая заключена. Викате съпруга си, но не получавате никакъв отговор. Започвате да се безпокоите. Слизате долу, за да вземете Фишър и мен. Ние се връщаме с вас, разбиваме вратата и намираме вашия съпруг мъртъв. Така ли беше?

— Да. Точно така.

— Липсва ли нещо от това описание?

— Не.

— Изказа се предположение, че вие сте посетила Едуард Боуман в стаята му — каза предпазливо Фишър.

— Това е лъжа — заяви категорично Катрин. — Предполагам, че ви е казано също, че сме имали любовна афера, нали? Така си мислех. Години наред враговете на Уилям се опитват да използват тази клевета срещу него. Кой я каза този път? Греъм? Не, той е твърде лоялен към Уилям. Визидж? Обзалагам се, че е била тази превземаща се кучка, Визидж. Тя винаги е харесвала Уилям, но той едва се сещаше за нейното съществуване. Едуард и аз сме приятели от много време, но никога повече това. Обичах съпруга си и никой друг. А сега той е мъртъв и всички негови врагове ще изпълзят от дупките си, за да се опитат да очернят името му със същите стари лъжи с надеждата, че ще успеят да разрушат постигнатото от него!

— Кой мислите, че го е убил? — попита Фишър.

— Не зная. — Изглежда Катрин внезапно се умори, сякаш заедно с гневните думи от нея изчезна цялото предизвикателство. Тя седеше прегърбена на стола с блуждаещ поглед. — Повече не мога да мисля нормално. Уилям имаше много врагове.

— Напоследък, карал ли се е с някого? — попита Фишър.

— Поне аз не зная. — Катрин сви рамене. — Зная, че не беше твърде доволен за нещо от Адам, но то не би могло да бъде чак толкова важно. Уилям никога не ми е разказвал за това.

— Всъщност, кой покани Столкър на това тържество?

— Аз го поканих — отвърна Катрин. — Уилям никога не се занимаваше с толкова маловажни неща, но знаеше, че Адам ще бъде тук. Ако ние не бяхме го поканили, щеше да има ужасни укори.

— Благодаря ви — каза Хоук. — Мисля, че това е всичко засега. Моля чакайте при другите в салона и помолете Хайтауър да дойде.

— Само това ли? — попита Катрин. — Това ли е всичко, което искахте да ме попитате?

— За момента — отвърна Фишър. — По-късно, може би, ще имаме още няколко въпроса.

Катрин Блекстоун кимна бавно и стана от стола.

— Открийте убиеца на моя съпруг — прошепна тя. — Не ме интересува кой го е убил, но го открийте. — После напусна библиотеката, без да погледне назад.

— Ако лъже, то тя е много добър лъжец — отбеляза Хоук с горчивина.

— От онова, което съм чувала за нея, на времето си тя е била най-добрата актриса в Хейвън — каза Фишър. — Може би е малко закърняла след така дълго отсъствие от сцената, но няколко лъжи изказани с открито лице, не би трябвало да са извън нейните способности.

— Но какво, ако казва истината? — попита Хоук. — Доримънт може да има свои собствени причини, за да лъже.

— Да — съгласи се Фишър. — Би могъл. Но една от неприятните истини за убийството е, че когато мъж или жена умират по насилствен начин, съпругата или съпругът са обикновено най-вероятните заподозрени. Катрин би могла да има най-добрите причини, за да иска смъртта на своя съпруг. Блекстоун може да е предпочел по-скоро да не забелязва изневярата на съпругата си, отколкото да рискува увреждане на политическата си кариера с някакъв скандал, но ако любовната афера е станала твърде очебийна, той би трябвало да се разведе с нея или да загуби цялото уважение. Ти чу какво каза Доримънт. Катрин е била привързана към съпруга си, но е обичала парите и доброто име да бъде съпруга на съветник. Като негова вдовица тя би могла да има парите, доброто име, а така също и своя любовник.

— Правилно — каза Хоук. — А в разказа и има също и няколко слаби места. Според думите й, тя се е качила по стълбите, отишла е в банята, върнала се е и е намерила вратата заключена, и после е слязла при нас. Както предположи ти, между нейното качване и слизане трябва да е имало промеждутък от около двадесет минути. Това е дълго време за престой в банята. И, ако тя е тропала по заключената врата и е викала своя съпруг, как така не я е чул никой друг? Никой друг не спомена, че я е чул да вика. Близко до ума е, че някой ще излезе, за да види какво става.

— Да — каза Фишър. — Не забравяй, ако търсиш някой друг главен обвиняем, че единственото нещо, с което на практика всички са съгласни е, че неотдавна Блекстоун е имал голяма препирня с Адам Столкър.

— Сега това излиза на преден план — каза Хоук. — Адам Столкър…

Изведнъж вратата на библиотеката се отвори широко и лорд и лейди Хайтауър прекрачиха прага. Лорд Родерик затръшна вратата след себе си, а той и неговата съпруга застанаха един до друг срещу Хоук и Фишър. Изражението на лицата им беше открито предизвикателно.

— Помолих да ви видя сам Милорд — каза Хоук.

— Не давам пет пари, какво сте помолил — отвърна Хайтауър. — Няма нищо, което вие бихте могли да кажете на мен, а да не може да бъде чуто от съпругата ми.

— Много добре — рече Хоук. — Къде бяхте по време на убийството Милорд?

— В стаята си, с моята съпруга.

— Разбира се — потвърди лейди Елейн с надменен тон.

— Благодаря ви — каза Хоук. — Това ще бъде всичко засега Милорд и Миледи.

За момент Хайтауър изглеждаше стреснат, но после лицето му прие отново суровото си изражение.

— Настоявам да узная защо ми беше попречено да изследвам тялото. Какво се опитвате да скриете от нас?

— Казах, че това ще бъде всичко Милорд — вежливо повтори Хоук. — Можете да се присъедините към останалите в салона. И, ако обичате, помолете Адам Столкър да дойде.

Хайтауър го погледна гневно. Хоук посрещна спокойно погледа му и след малко Хайтауър отмести своя. Той хвана съпругата си под ръка, отвори й вратата и я изведе навън. После затръшна вратата след себе си, а звукът отекна силно в малкото помещение. Фишър погледна Хоук.

— Това ли бе всичко? Какво стана с останалите въпроси, които трябваше да им зададем?

— Имаше ли смисъл? — попита Хоук. — Те се имат един друг като алиби, а Хайтауър не възнамерява да ни даде доброволно каквато и да било информация по наш вкус. Каквото и да попитаме, той просто ще казва, че не е наша работа. А ако има нещо да каже, ще си го спести за утре, за нашите началници. Той иска да се провалим, любима. По този начин ще може да докаже на себе си, че в края на краищата вината за смъртта на неговия син е моя.

— И на практика те рискува убиеца на неговия приятел да се измъкне?

— Той знае, че утре щом премине действието на магията за изолация, тук ще пристигне пълен екип по съдебна медицина и ние ще трябва да предадем нашия доклад. Ако има нещо за казване, в което се съмнявам, ще го сподели с тях.

— Законът е на наша страна — каза мрачно Фишър. — Бихме могли да го заставим да говори.

— Не мисля така Хайтауър е важна клечка в този град. Може вече да не е главнокомандващ, но има своите влиятелни приятели. Не Изобел, всичко което научим за Хайтауър ще трябва да дойде от други хора. Той не би ни казал колко е часът, дори да опрем нож на гърлото му.

— Предполагам, че си прав — Фишър сви недоволно рамене. Все пак, лейди Елейн не би била чак толкова костелив орех. По-късно ще се опитам да поговоря с нея настрана. Може би ще успея да измъкна информация, разговаряйки с нея като жена с жена.

— Струва си да се опита — съгласи се Хоук. — Но не възлагай твърде големи надежди на този опит.

Вратата се разтвори широко и на прага се появи Адам Столкър. Той остана за момент в това положение и после влезе в библиотеката, навеждайки леко глава, за да не я удари в рамката. След това седна срещу Хоук и Фишър, а столът изскърца силно под тежестта му. Дори в седяща поза, Столкър продължаваше да стърчи с една глава над Хоук и Фишър.

— Добре — мрачно каза Столкър. — Вие разговаряхте о всички останали и чухте техните истории. Кой уби Уилям?

— Още е твърде рано да се каже — отвърна Хоук.

— Трябва да сте научили някои неща!

— Да — каза Хоук, но повечето от тях са противоречиви. — Къде бяхте по време на убийството, сър Столкър?

— В стаята си. Сам. Нямам никакви свидетели или алиби. Но аз не съм убил Уилям.

— Има ли някаква причина, поради която да мислим, че вие сте извършителят на убийството?

Столкър се усмихна за миг.

— Някой трябва вече да ви е казал, че Уилям и аз не се разбирахме твърде добре напоследък.

— Имали сте някакъв разговор, в който двамата сте спорили за нещо — каза Хоук.

— Решихме да тръгнем по отделни пътища — обясни Столкър. — Уилям винаги е бил за мен твърде бавен и прекалено предпазлив. Аз исках да излезем от това състояние и да вършим разни неща, да променяме разни неща. Уилям и аз винаги сме спорили. Още от самото начало. Повече или по-малко и двамата искахме едни и същи неща, но изобщо не можехме да стигнем до съгласие относно най-добрия начин за постигането им. Поглеждайки назад, ми се струва чудо, че останахме заедно толкова дълго време. Във всеки случай, накрая реших да тръгна по свой собствен път и да видя какво моята репутация би могла да направи за мен на следващите избори. Мисля, че аз самият бих бил доста добър съветник. Хейвън би могъл да има много по-лоши. Често се е случвало в миналото. В това се състои цялата ни караница — просто разделяне на пътищата. Не съм имал нищо срещу него. Винаги съм му се възхищавал. Най-праволинейният човек, който някога съм срещал.

— И така, кой мислите, че е убил съветник Блекстоун? — попита Фишър.

Столкър й хвърли съжалителен поглед.

— Не е ли очевидно? Уилям е умрял сам в стая, заключена отвътре. Магьосничество. Това трябва да е причината за смъртта му.

— Гонт не мисли така — каза Хоук.

— По-скоро бих го осъдил, отколкото да му се доверя. Никога не се доверявайте на магьосник.

— От колко време познавате Блекстоун? — попита Фишър.

Столкър се размърда неспокойно на стола си и погледа гневно Фишър. Не от дълго. Може би от около две години.

— Освен от магьосникът, можете ли да помислите за някой друг, който има причина да иска смъртта на Блекстоун? — попита Хоук.

Столкър се усмихна кисело.

— Предполагам, че сте чули за Катрин и Едуард?

— Да — отвърна Фишър. — Вярно ли е това?

— Не зная. Може би. Без намерение да ви обидя, жените са непостоянни създания.

— А какво ще кажете за политическите врагове? — бързо попита Хоук.

— Това си имаше своя дял. Нито един по-специален, но все пак.

— Разбирам — каза Хоук. — Благодаря ви, сър Столкър. Това е всичко, засега. Ако отидете да почакате с останалите в салона, моят партньор и аз ще се присъединим към вас след малко. Между другото, наредих никой да не се доближава до тялото. Вероятно ще можете да напомните това и на другите и ще им обясните, че аз съм решил така.

— Разбира се — отвърна Столкър. — Радвам, че мога да ви помогна. — Той кимна отривисто на Фишър, стана и напусна библиотеката.

Хоук и Фишър останаха известно време да седят мълчаливо, взиращи се в нищото и мислещи трескаво.

— Знаеш ли, мисля, че нещата изглеждаха по-малко сложни, преди да започнем да задаваме въпроси — констатира Фишър.

Хоук се изсмя.

— Може би си права, любима — каза той. — Нека се опитаме да отделим зърното от плявата. Какви реални заподозрени получихме? Струва ми се, че Катрин Блекстоун е начело в списъка, следвана непосредствено от Боуман. По отделно или заедно, те са имали добра причина да искат смъртта на Блекстоун, допускайки че са имали любовна афера. За съжаление обаче, нямаме никакви реални доказателства за това. Клюката не е доказателство.

— Доримънт каза, че е видял Катрин да излиза от стаята на Боуман — напомни Фишър. — Но той би могъл да има свои собствени причини, за да лъже. Това ни връща точно на мястото, откъдето тръгнахме. И така, кой друг можем да посочим с пръст? Мисля, че Гонт трябва да бъде заподозрян, макар и само защото за момента той е единствения, който би могъл да извърши убийството.

— От друга страна — отбеляза Хоук, — той не би могъл да използва магия, за да влезе в стаята без Визидж да разбере.

— Тя каза, че е далеч по-слаба магьосница от Гонт.

— Вярно. И точно заради това може би са действали заедно.

— Не, Хоук. Аз все пак не мога да приема това. Ти наблюдава Визидж, докато тя говореше за Блекстоун. Почти боготвореше земята, по която стъпва той.

Хоук се намръщи.

— Този вид боготворене може да бъде опасен. Ако се случи нещо, което да развали илюзията й, това боготворене може да се окаже некачествено.

— Да — съгласи се неохотно Фишър. — Ти си прав, Хоук. Визидж трябва да бъде заподозряна.

— Ах, дявол да го вземе — каза уморено Хоук. — Докато не се сдобием с нещо определено, те всички са заподозрени.

— Включително Столкър?

— Не зная, любима. Адам Столкър е герой и легенда, но както каза Доримънт, ние всички сме способни на убийство, ако бъдем подтикнати достатъчно силно. А Столкър определено беше нащрек през цялото време, докато разговаряхме с него.

— Значи го смятаме също за заподозрян, така ли?

— Да — отвърна Хоук. — В миналото е убивал достатъчно често без добро основание. Може този път да е открил добра причина. — Той въздъхна уморено и протегна крака. — Мисля, че за момента направихме всичко, което можахме. Магията за изолация на Гонт няма да отслабне до пукването на зората, така че, бездруго, всички ние сме залостени тук за през нощта. Нека сметнем работата за свършена и поискаме някаква помощ на сутринта. Един юридически заклинател би могъл да ни даде няколко отговора, дори ако за това трябва направи заклинание за казване на истината.

— Гонт би могъл да направи такова заклинание — каза замислено Фишър.

— Да, предполагам, че би могъл, но ние нямаме властта да наредим на всеки един от гостите да се подложи на него, а някак си не предвиждам, че ще се съгласят доброволно. Тук има някои могъщи хора Изобел. Нуждаем се от някаква твърде солидна подкрепа, преди да започнем да упражняваме натиск върху тях.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Хайде, нека излезем оттук. Колкото по-скоро се срещнем с нашата весела банда от заподозрени, толкова по-бързо ще можем да ги изпратим в леглата и после може би ще успеем да осигурим малко мир и спокойствие.

Хоук кимна уморени и двамата с Фишър се изправиха на крака. Фишър тръгна към вратата и после спря, когато установи, че Хоук не е до нея. Той стоеше неподвижно в средата на помещението и се вслушваше, наклонил глава настрана.

— Какво има? — попита Фишър.

— Не съм сигурен — отвърна Хоук с бавен глас. — Стори ми се, че чух нещо. Нещо… странно.

Той се огледа намръщено и погледът му попадна на затворената врата вляво от него.

— Забрави това, Хоук — бързо каза Фишър. — Там е лабораторията на Гонт. Тя е негова лична и е заключена.

— Да — отвърна Хоук. — А Визидж каза, че я намира смущаваща.

Той тихо се приближи до вратата и постави ухо върху дървената й повърхност. Фишър се огледа бързо и после отиде при него.

— Чуваш ли нещо? — тихо попита тя.

— Не.

— Какво ти се стори, че си чул?

— Не съм сигурен. — Хоук се изправи и отстъпи от вратата. После свъси вежди и погледна замислено дръжката. — Прозвуча ми като тихо ръмжене или като нещо…

Предпазливо натисна дръжката. Тя се завъртя лесно в ръката му, но вратата не се отвори.

— Хоук — прошепна Фишър, — в тази врата има нещо странно… Започва да събужда у мене лошо предчувствие. Отдръпни се от нея.

— Няма никаква причина за безпокойство, любима. Вратата е заключена.

— Не ме интересува. Отдръпни се от нея.

Хоук кимна сковано. Можеше да почувства как настръхват космите на врата му. Каквото и да беше чул, то бе изчезнало, но все пак той знаеше абсолютно сигурно, че от другата страна на лабораторната врата има нещо ужасно — нещо, което се вслушваше и го чакаше да отвори вратата. Той отстъпи крачка назад и усещането изчезна. После преглътна трудно и отвърна погледа си.

— Предполагам, че човек може да се сблъска с някои странни неща в дома на един магьосник — заключи той с бавен глас. Хайде да се махаме оттук.

— Точно така — каза Фишър.

Хоук отиде до вратата на библиотеката, дръпна я, за да я отвори и побърза да излезе в коридора. През цялото време Фишър го следваше неотлъчно с ръка върху дръжката на меча. Щом излязоха в коридора и двамата се почувстваха малко странно. Хоук бързо се отърси от това чувство и дръпна вратата, за да я затвори. При първа възможност, щеше да е добре да поговори с Гонт относно лабораторията му. Погледна Фишър, а тя бързо кимна. Хоук се усмихна кисело и после самоуверено влезе в салона заедно с Фишър. Магьосникът и неговите гости погледнаха служителите от охраната с лошо прикривана смесица от любезност и враждебност.

— Благодаря ви за търпението — каза Хоук. — Тази част от разследването приключи. Остана ни само да чакаме да се съмне, когато ще можем да доведем експертите.

Боуман направи крачка напред.

— Гонт ни каза, че не можем да напуснем къщата до сутринта поради магията за изолация. Вие ли му наредихте да я направи?

— Да — отвърна Хоук. — Не бих могъл да поема риска да позволя на убиеца да се измъкне, а не разполагах с никакво друго средство, с което да предотвратя напускането му от къщата.

— Но това означава, че всички ние ще останем затворени тук!

— Точно така — потвърди Хоук. — Предлагам да отидете по стаите си и да поспите, колкото можете.

— Искате да кажете, че заради вас трябва да прекараме нощта тук, където един от нас е убиец? — попита Хайтауър с бавен глас.

— Вие можете винаги да си заключите вратата — отвърна Фишър.

— Това не спаси Уилям — възрази Доримънт.

— Добре, достатъчно — отсече Хоук. — Зная, че положението не е от най-добрите, но нищо не можем да направим. Ако имате някакви оплаквания, можете да ги отнесете утре сутринта към моите началници. Междувременно мисля, че ако действаме разумно, никой от нас няма да бъде изложен на някаква реална опасност. Предлагам всички да отидете по стаите си и да стоите там. Фишър и аз ще бъдем на стража тук, в салона, през цялата нощ. Ако някой почувства някакво безпокойство, нужно е само да извика и ние ще бъдем на място за времето, което ще ни е необходимо да изтичаме нагоре по стълбите. Ще разберем и ако някой започне да се разхожда из къщата. Така че предлагам, щом веднъж се приберете по стаите си, да не ги напускате.

— Ами ако ми се прииска да отиде до тоалетната? — попита Боуман.

— Използвайте гърнето под леглото си — посъветва го Фишър.

Последва кратко мълчание, по време на което гостите се спогледаха несигурно. След това Катрин се отправи към вратата и групата се разпръсна. Промърмориха се пожелания за лека нощ, след което един по един гостите напуснаха салона и започнаха да се изкачват по стълбите към стаите си. Хоук направи знак на Гонт да остане за малко и магьосникът се подчини. Когато всички си бяха отишли Хоук и Фишър погледнаха изпитателно домакина.

— Какво имате в лабораторията си, сър Гонт? — дръзко попита Хоук.

— Разни дреболии. Химикали и други подобни неща. Защо?

— Почувствах нещо… нещо странно — каза Хоук с несигурен глас.

— О, разбира се — усмихна се леко Гонт. — Трябваше да ви предупредя. Като предпазна мярка, на вратата е направена магия за отбягване. Ако се приближите твърде много до нея, магията ви кара да чувствате такова неудобство и безпокойство, че да не смеете да се опитвате да я отворите със сила. Просто, но ефикасно.

— А, разбирам — отвърна Хоук, опитвайки се да не се покаже твърде облекчен. — Е, сър магьосник, мисля, че това е всичко. Фишър и аз ще прекараме нощта тук, в салона. Непрекъснато единият от нас ще бъде на пост.

— Това звучи много успокояващо — отбеляза Гонт. Тази нощ ще спя в лабораторията си. Ако имате нужда от мен, независимо по каква причина, просто ме повикайте. Аз ще ви чуя. Е, ще се видим отново сутринта. Лека нощ капитан Хоук, лека нощ капитан Фишър.

Той вежливо се поклони и напусна салона. Хоук и Фишър огледаха празното помещение.

— Изобщо не получихме своята вечеря — каза Фишър.

— Да — съгласи се Хоук. — Животът на охраната е труден.

— Ще хвърлиш ли чоп за първата смяна?

— С твоя монета или с моя?

— Колко добре ме познаваш — усмихна се Фишър.