Саймън Грийн
Хоук и Фишер (7)

7
Едно скрито зло

Салонът изглеждаше по-голям сега, когато толкова малко хора бяха останали в него. Столът с тялото на Катрин бе избутан в дъното на помещението. Неподвижната, покрита с чаршаф фигура, седеше прегърбена на стола си като спящ призрак. Двамата от охраната и техните заподозрени седяха в приблизителен полукръг около празната камина. Те седяха мълчаливо, гледайки се един друг уморено и подозрително. Хоук и Фишър седяха един до друг. Хоук се мръщеше замислено, докато Фишър гледаше безстрастно останалите с меч, почиващ върху коленете й. Доримънт седеше на ръба на стола, попивайки с носна кърпа потта от лицето си. Горещината бе станала още по-неприятна, а салонът почти непоносимо тесен и задушен. Гонт седеше сковано на стола си и се взираше в нищото. Не бе казал нито дума, откакто бяха напуснали лабораторията. Столкър му подаде чаша вино и магьосникът я погледна унило. Столкър трябваше да го придумва да отпие първата глътка, след което Гонт продължи да пие машинално, докато изпразни чашата. Столкър забеляза неодобрителното намръщване на Хоук и заговорнически се наведе напред.

— Не се безпокойте — каза тихо той. — Виното съдържа силно успокоително лекарство. Нека преспи след шока. Това ще е най-доброто нещо за него.

Хоук бавно кимна.

— Трябва да сте много сръчен, сър Столкър — отбеляза той. — Не видях да слагате нищо във виното.

— Не съм сложил нищо — отвърна с усмивка Столкър. — Това е вариация на моя номер с трансформация на алкохола, само че този път използвах заклинанието за промяна на част от виното в успокоително средство. Просто, но ефикасно.

Хоук кимна замислено, а Столкър се облегна назад на стола си. Той хвърли поглед на часовника над камината и после погледна проницателно Хоук.

— Вашето време почти свърши капитане. Точно след половин час ще се съмне и магията за изолация ще се разпадне. Ако Хайтауър е казал истината, не ви остава много време да откриете вашия втори убиец.

— Не се нуждая повече от никакво време — отвърна спокойно Хоук. — Зная кой е втория убиец.

Всички го погледнаха живо, включително Фишър.

— Сигурен ли си, Хоук? — попита предпазливо тя. — Не можем да си позволим да сбъркаме.

— Сигурен съм — отвърна Хоук. — Най-после всичко дойде на мястото си. Аз преди малко проумях, кой и защо го е извършил, но още не мога да разбера как е извършено, а без това не мога да отправя обвинение.

— Но вече си разбрал, нали? — попита Фишър.

— Да — отвърна Хоук и се огледа наоколо, без да бърза, позволявайки на напрежението да се увеличи.

Столкър го наблюдаваше с интерес, с ръка върху меча на кръста си. Доримънт се бе преместил в самия край на стола, наведен жадно напред. Гонт наблюдаваше спокойно, седейки прегърбен на стола си, със затварящи се вече очи от успокоителното средство, което Столкър му беше дал. Фишър го гледаше безстрастно, а Хоук реши, че е по-добре да започне.

— Позволете ми, като начало да направя малко резюме — каза Хоук с бавен глас. — Това беше един заплетен случай, който бе усложнен още повече поради факта, че още от старта е имало двама убийци, които са действали по отделно, по напълно несвързани един с друг мотиви. Ето защо магията за говорене на истината не заработи. Аз питах всеки, дали е убил Блекстоун и Боуман. И разбира се, всеки убиец би могъл правдиво да отговори с не. Всеки от тях е убил по един човек, а не и двамата. Първият убиец беше, разбира се, лорд Хайтауър. Под въздействието на пълната луна, неговата лудост да убива го беше принудила да стане вълк и да убие Боуман. Изборът на жертвата е бил чиста случайност. Ако Хайтауър не беше намерил на площадката Боуман, той несъмнено щеше да намери някой друг за обект на нападението си. Той е убил своята втора жертва, магьосницата Визидж, докато съпругата му е била в банята, далеч от очите му, а Визидж е била оставена сама на площадката. Мисля, че вероятно я е убил умишлено. Тя е подушила нещо странно на площадката, след убийството на Боуман и известно време по-късно може би е щяла да бъде в състояние да го идентифицира. Така че Хайтауър я е убил, когато му се е представила тази възможност. По времето, когато е убил съпругата си лейди Елейн, върколакът в него е бил твърде силен, за да може да му се противопостави. Бесът да убива трябва да е бил непреодолим. Цяло чудо е, че е бил в състояние да го потиска и да запазва човешката си форма толкова дълго време. Но, докато е ставало всичко това, сред нас е движел още един убиец — човекът, който е убил Уилям Блекстоун и неговата съпруга Катрин. Отново случаят е бил усложнен от външни фактори. Отначало вниманието ни беше отвлечено от това, че вратата е била заключена отвътре. Щом Катрин призна нейната част от измамата и че е пронизала мъртвото тяло, за да ни заблуди в причината за смъртта, ситуацията малко се изясни. Винената чаша в стаята на Блекстоун ме заинтригува. Виното би трябвало да е отровено, но Гонт се закле, че то е безобидно и дори го опита, за да докаже твърдението си. Но после някой тайно махна винената чаша от стаята на Блекстоун, доказвайки, че виното по някакъв начин е допринесло за смъртта на Уилям. Ако не е било така, защо тогава ще си прави труда и ще рискува да я махне?

— Значи определено Уилям е бил отровен? — попита Доримънт.

— В известен смисъл — отвърна Хоук. — Убила го е отровата, но в действителност той е умрял от магия.

— Това е невъзможно! — отсече Гонт. Той с мъка се поизправи на стола си и погледна предизвикателно Хоук. — Уилям все още носеше талисмана, който Визидж бе направила за него. Той бе много добър. Сам го изпробвах. Докато го е носел, магия не е могла да действа в близост около него.

— Точно така — потвърди Хоук. — И ето защо е умрял.

Гонт го погледна смутено и част от огъня в очите му угасна, когато успокоителното средство отново взе връх. Хоук хвърли бърз поглед на останалите слушатели. Доримънт се беше навел толкова силно напред, че само по някакво чудо не бе паднал от стола си. Столкър се мръщеше замислено. А Фишър го гледаше, сякаш се готвеше да му сцепи главата, ако не продължеше разказа си.

— Планът е бил много хитро измислен — продължи Хоук. — Тъй като нямаше никаква следа от отрова, ако не беше намесата на Катрин, ние вероятно щяхме да припишем смъртта на Блексоун на естествени причини. И така, как е умрял той? Всичко се свежда до талисмана и чашата с вино. Убиецът е взел чаша с отрова и е приложил към нея заклинание за трансформация, така че тя да се превърне в чаша със съвършено нормално вино. После е дал чашата на Блекстоун. Обаче, щом Блекстоун я е вдигнал до устните си, талисманът е обезсилил магията за трансформация и виното се е превърнало в първоначалното си смъртоносно състояние. Блекстоун трябва да е умрял малко след като е влязъл в стаята си. Той е паднал на пода, изпускайки винената чаша. Тя се е търкулнала от тялото и е минала отвъд въздействието на талисмана. Така отровата отново се е превърнала във вино. Ето защо Гонт е бил в състояние безопасно да го опита. По-късно, убиецът се е върнал в стаята и е махнал винената чаша. Той е знаел, че едно щателно изследване ще разкрие истинското естество на виното. Ако всичко е вървяло според плана и смъртта на Блекстоун е била приета като сърдечен удар, убиецът вероятно би сменил оригиналната чаша с друга, съдържаща нормално вино. Но, както се развиха нещата, той вероятно е бил притиснат от времето.

— Изобретателно — каза Гонт, примигвайки умно.

— Да, но практично ли е това? — попита Доримънт. — Щеше ли да свърши работа?

— О, да — отвърна Гонт. — Това би свършило работа. И ето защо е трябвало Катрин да умре! Точно преди смъртта на Визидж, Катрин се опитваше да си спомни, кой е дал на Уилям тази последна чаша с вино. Бе сигурна, че го е видяла, но не можеше съвсем да си спомни. Тя е трябвало да умре, защото убиецът се е страхувал случайно да не бъде идентифициран от нея.

— Правилно — каза Хоук. — И така, ние установихме как е умрял Уилям Блекстоун. Сега идва ред на заподозрените: Гонт, Доримънт и Столкър. Трима заподозрени, но само един от вас е имал средствата, възможността и мотива. Гонт би могъл да направи заклинанието за трансформация на виното. Знаел е за талисмана и е както магьосник, така и алхимик. Но той е имал също една сукуба с всичката сила и всичките способности, които му е дала. Ако е искал смъртта на Блекстоун, той е разполагал с произволен брой начини, по които да я постигне, без никаква опасност следата да стигне до него. И със сигурност не би извършил убийство в собствената си къща. Едно разследване би могло да открие неговата сукуба, а той не би могъл да рискува това. Доримънт… известно време се чудех относно вас. Вие очевидно бяхте силно привързан към магьосницата Визидж, а ревността би могла да бъде мощен мотив. Ако сте помислил, че Блекстоун е всичко, което стои между вас и нея, но вие не знаете нищо за магията. Дори не знаехте как действа магията за говорене на истината.

Хоук се обърна бавно към Столкър.

— Това трябва да сте вие, Столкър. Вие прекалено често използвахте вашия трик с трансформацията. Да се извлече алкохола от виното е едно нещо. Можех да пропусна да го забележа, но променянето на виното в успокоително средство за Гонт беше грешка. Щом забелязах това, много неща внезапно дойдоха на мястото си. Запитах се защо Блекстоун е взел тази последна чаша, когато вече беше казал, че не възнамерява да пие повече поради замайването, което му причинява виното. Той я е взел, защото сте му казал, че сте направил своя трик за извличане на алкохола. Също, когато Визидж беше убита на площадката, вие бяхте един от последните хора напуснали салона, което означава, че сте разполагал с изобилие от време, за да убиете Катрин, докато вниманието на всички останали е било отклонено. Липсата на мотив бе това, което ми пречеше дълго време докато не открих, че вие сте един ДеФерие. Следващата главна кауза на Блекстоун щеше да бъде една кампания срещу детската проституция и нейните поддръжници. Фишър и аз работехме точно по един такъв случай, когато бяхме отклонени, за да преследваме вампира от Чандлър Лейн. Причината да бъдем отклонени беше, че бяхме стигнали твърде близо до един от главните шефове — един влиятелен и много уважаван мъж с вкус към изнасилване на деца. Родът ДеФерие не са могли да понасят децата, нали? Ние никога няма да узнаем точно колко голям брой деца са били измъчвани и убивани в техните ритуали с черна магия. Вие бяхте този шеф Столкър. Вие бяхте този, заради когото ни отклониха. И ето защо ти трябваше да убиеш Блекстоун. По време на своето разследване той бе открил вашата мания за детска проституция и възнамеряваше да ви предаде на Службата по охрана веднага щом получеше конкретно доказателство, което да използва срещу вас. И той накрая го беше намерил. А вие сте спорил с него, обещавал сте му какво ли не, но Блекстоун беше честен човек. Вие не бихте могъл да го купите нито да го принудите чрез заплаха и затова го убихте. Не можехте да му позволите да каже на света какъв сте всъщност. Това щеше да унищожи вашата репутация и легендата за вас, — всичко което ви бе останало и заради което си струваше да живеете. Вие сигурно дълго сте подготвял плана за убийството му Столкър. В края на краищата, вие сте този, който пръв е казал на Визидж как да направи защитния талисман. Иронично, нали? Чрез носенето на този талисман, той, без да знае, е сътрудничил за собственото си убийство. Ако не беше Катрин, вие можеше да се отървете безнаказано и вашата малка мръсна тайна щеше да бъде в безопасност. Адам Столкър, в резултат на това аз ви арестувам за убийството на Уилям и Катрин Блекстоун.

В продължение на един дълъг момент никой не каза нищо. После Столкър тихо се засмя.

— Казах, че сте добър, нали? Вие проумяхте всичко, от началото до края. Ако не беше тази кучка Катрин… Забравих колко упорита беше тя. Можеше винаги да мисли в движение и беше адски добра актриса. Ако тя не беше размътила водата, вие нямаше да заподозрете нищо. Но това няма значение. Аз не възнамерявам да заставам на подсъдимата скамейка.

Хоук се хвърли встрани от своя стол, когато Столкър внезапно го атакува с меч в ръка. Той падна на пода и се претърколи, докато меча удари облегалката на стола, на който седеше. После бързо се изправи отново на крака с брадва в ръка. Фишър също се изправи на крака с меч готов за борба. Гонт и Доримънт наблюдаваха шокирани, когато Столкър изтегли меча си, ритна настрана своя стол и бързо отскочи назад.

— Имате добри рефлекси Хоук — каза Столкър, — но въпреки това нямате шанс срещу мен. Единственият, който би могъл да ме спре е Гонт, но моето приспивателно се погрижи за него. До няколко минути магията за изолация ще се разпадне и аз ще поема по своя път. Охраната няма да намери нищо друго, освен къща пълна с трупове, а аз отдавна ще съм изчезнал. Това ще бъде просто още една нерешена мистерия. Хейвън е пълен с тях.

— Вие няма да отидете никъде — каза Фишър, повдигайки леко своя меч.

— Вие мислите, че ще ме спрете ли момиче?

— Защо не? Навремето съм се справяла и с по-лоши създания от вас.

Столкър се усмихна презрително и пристъпи напред, а дългия му меч проблесна ярко, когато разсече въздуха към нея. Фишър събра сили и парира удара пъшкайки от усилието, което й костваше това. Мечът беше тежък, а Столкър беше точно толкова силен, колкото се говореше, че е. Тя замахна към незащитения му крак, а той парира удара с лекота. Хоук пристъпи, за да се присъедини към нея, размахвайки своята брадва. Столкър хвана един стол със свободната си ръка и го хвърли към Хоук. Един от краката на стола се отплесна удряйки го по главата и той падна зашеметен на пода. Фишър се хвърли към Столкър, който пристъпи напред, за да я посрещне. Той бързо взе инициативата и тя бе принудена да отстъпва из помещението, парирайки меча му със своя, докато търсеше и чакаше пролука в защитата му, каквато изобщо не се появяваше. Тя боравеше добре с острието, но той беше още по-добър.

Искри изкачаха и гаснеха в неподвижния въздух, а салона се изпълваше от звъна на стомана върху стомана. Хоук се изправи на крака и тръсна глава, за да я проясни. Столкър се навъси. Не можеше да ги победи двамата заедно и знаеше това. Той внезапно се извърна и злобно замахна към Доримънт, който се сви на стола си, без да бъде наранен. Фишър се хвърли напред, за да парира удара, а Столкър се завъртя в последния момент и я ритна силно под лявото коляно. Фишър се строполи, когато кракът й изневери пъшкайки от болка. Столкър изтегли назад меча си, за да я довърши и тогава върху него се нахвърли Хоук, размахвайки брадвата с две ръце и Столкър трябваше да отстъпи.

Столкър и Хоук стояха един срещу друг, а остриетата им проблясваха на светлината на лампите. Меч и брадва се издигаха и спускаха, нанасяха удар, парираха и контрираха, без никой от двамата да отстъпи. Скоростта бе твърде голяма, за да продължи дълго битката. Столкър опита всеки мръсен трик и лъжливо движение, които знаеше, но никое от тях не свърши работа срещу Хоук. Накрая почувства, че става по-бавен и започна да се отчайва. Използваше прекалено често един и същ трик и Хоук успя да преодолее защитата му и да избие меча от ръката му. Столкър се олюля назад държейки изтръпналата си ръка. Той се облегна на стената дишайки тежко.

— Казах, че сте добър Хоук. Преди десет години не бихте могъл да ме докоснете, но това беше много отдавна. — Той почака един момент, докато дишането му се забави и стабилизира. — Вие разбирате, че всъщност вината не е моя. Не можете да си представите какво е да израснеш в тази къща, ставайки свидетел на нещата, които вършеше моето семейство. Какъв беше моя шанс? Те бяха гадни всичките и се опитваха да покварят също и мен. Не можех да ги спра. Бях само едно дете. И така, избягах и станах герой, за да помагам на другите. Защото нямаше никой, който да ми помогне, когато аз се нуждаех от помощ. Но все пак бях опетнен, пълен с покварата, на която ме бяха научили. Борих се срещу нея. Борих се години наред. Но тя бе твърде силна, а аз бях твърде слаб. Дори се опитах да купя тази къща, така че да мога да я изгоря до основи и така да разруша влиянието й върху мен, но Гонт не ми я продаде. Вината не беше моя. Нищо от това не беше моя вина! Не аз избрах да бъда онова което съм.

— Аз видях какво направи на онова момиче в публичния дом над „Главата на Наг“ — каза Хоук. — По-скоро бих се самоубил, отколкото да извърша подобно нещо.

Столкър бавно кимна.

— Аз никога не съм бил толкова смел — каза той. — До ден-днешен. Казах ви, че няма да застана на подсъдимата скамейка.

Той измъкна една кама от ботуша, обърна я бързо към себе си и я заби дълбоко в сърцето си. Падна на колене, погледна триумфиращо Хоук и после се захлупи по очи и остана неподвижен. Хоук се приближи предпазливо и побутна тялото с ботуша си. Нямаше никаква реакция. Той коленичи и потърси пулса му. Нямаше такъв. Адам Столкър беше мъртъв.

— Всичко свърши — каза Доримънт. — Най-после всичко свърши.

— Да — потвърди Хоук, изправяйки се уморено на крака. — Мисля, че сте прав.

Той погледна Фишър.

— Добре ли си, любима?

— Ще оцелея — отвърна сухо Фишър, сгъвайки и разгъвайки болящия я крак.

— Той беше един от най-добрите — каза Доримънт, взирайки се тъжно в тялото на Столкър. — Никога не съм го харесвал, но винаги му съм се възхищавал. Той бе един от най-великите герои, излизали някога от Лоу Кингдомс. Той наистина е направил повечето от нещата, за които се говори в легендите.

— Да — каза Хоук. — Зная. И ето защо ще кажем, че за всичките смъртни случаи е виновен Хайтауър. Никой на практика няма да обвини един върколак. Хейвън се нуждае повече от легенди като Столкър, отколкото от истината.

— Предполагам, че сте прав — кимна Доримънт. — Миналото на един човек трябва да се погребе заедно с него.

Имаше внезапно разтърсване, когато къщата сякаш пропадна един инч. Едва доловимото напрежение във въздуха беше изчезнало внезапно.

— Магията за изолация — каза Фишър. — Тя престана да действа. Да се махаме от това проклето място.

Всички погледнаха към Гонт, който спеше тихо на стола си.

— Вие вървете — каза Доримънт. — Аз ще остана, докато той се събуди. Някой трябва да му резюмира историята, която възнамеряваме да разкажем. Освен това… — Доримънт погледна спокойно Хоук и Фишър, — обещах на Визидж, че ще се грижа за нея. Не искам да я оставя тук в компанията на непознати.

— Добре — каза Хоук. — Няма да се бавим. Какво ще правите сега Доримънт, сега, когато Блекстоун е мъртъв?

— Ще измисля нещо — отвърна Доримънт. — Ако не друго, ще мога да се прехранвам месеци наред с тази история.

Те се засмяха. После Хоук и Фишър се сбогуваха и си тръгнаха. Вървяха, без да бързат по коридора към затворената входна врата. Хоук се поколеба за момент и после я дръпна, за да я отвори. Лек ветрец нахлу вътре, прогонвайки горещината на дългата нощ. Слънцето беше изгряло, в сутрешното небе имаше дъждовни облаци, а във въздуха следи от влага. Хоук и Фишър стояха известно време един до друг, наслаждавайки се спокойно на хладния ветрец.

— Причина отчасти беше горещината — каза Фишър. — Тя изкарва наяве най-лошото в хората.

— Да — съгласи се Хоук. — Но само ако там има зло за изкарване наяве. Хайде, любима, да вървим.

Те затвориха вратата след себе си, излязоха от двора и започнаха да се спускат надолу по стръмния хълм, който щеше да ги отведе обратно в мрачното сърце на града. Дори на ранната сутрешна светлина Хейвън беше един тъмен град.