Саймън Грийн
Хоук и Фишер (1)

1
Един потаен мрак

Хейвън бе мрачен град. Сградите от обикновен камък и дърво по тесните сгушени улички бяха облегнати една на друга за взаимна опора. Стърчащите навън горни етажи са наведени един към друг подобно на уморени стари хора, блокирайки светлината. Но дори сенчестите места са слабо спасение от горещината в разгара на лятото. Жарещото слънце изгаряше разпростиращия се на всички страни град, пропъждайки цялата влага от въздуха. Улиците бяха засъхнали, прашни и изобилстваха с бръмчащи мухи. Бидейки морско пристанище, Хейвън получаваше необходимото количество валежи и дори повече, но не и в разгара на лятото. Дългите дни изтощаваха, а силната жега ги превръщаше в някаква мъка от пот, жажда и безкрайна умора. Тя правеше твърде ужасни дните за работа, а нощите за сън. Нервите все повече се опъваха, но бе твърде горещо за кавги или сбивания. Птиците висяха в небето, като носещи се сенки, но там нямаше никаква следа от облаче или ветрец. През лятото Хейвън бе добро място за неприятности. Горещината размърдваше съзнанието на хората и носеше скрити злини. Всички наблюдаваха небето и се молеха за дъжд, но дългото сухо лято продължаваше да се проточва безкрайно.

Капитаните от градската охрана, Хоук и Фишър, крачеха, без да бързат, по Чандлър Лейн дълбоко в прогнилото сърце на Нортсайд^[1]. Бе твърде горещо за бързане. Мрачната сенчеста уличка бе малко по-прохладна от повечето други, което означаваше, че горещината бе само леко непоносима. Мухи кръжаха над купищата боклуци и се рояха около откритите канали. Грозните тумбести сгради бяха черни от саждите на намиращата се наблизо работилница за щавене на кожи, а топлият въздух миришеше силно на пушек и танин.

Хоук беше висок, мургав и непривлекателен. Носеше черна копринена превръзка върху дясното си око, а серия стари белези се спускаха по дясната страна на лицето му, бледнеейки на фона на загорялата кожа. Облеклото му се състоеше от проста памучна риза и памучни панталони, но не носеше изискваната от правилника черна пелерина на човек от охраната. Бе твърде горещо за нея и, в края на краищата, не му беше нужна, за да показва на хората каква служба изпълнява. Всеки в Хейвън бе чувал за капитан Хоук.

Фигурата му не бе много внушителна. Той беше по-скоро мършав и жилест, отколкото мускулест и бе започнал да пуска шкембе. Тъмната си коса носеше спусната до раменете, опъната назад и прикрепена със сребърна тока. Бе едва тридесетгодишен, но слепоочията му бяха започнали да се прошарват. На пръв поглед приличаше просто на още един бандит, който не бе млад както някога и може би е попреминал малко своя разцвет. Но не този първи поглед впечатляваше повечето хора. В покритото с белези лице и в суровият взор на единственото око на Хоук имаше нещо, което караше да се замисли и най-пияния закоравял престъпник. На десния си хълбок носеше брадва с къса дръжка вместо меч. Той владееше до съвършенство това оръжие.

Капитан Фишър вървеше редом с Хоук, повтаряйки неговата крачка и стойка с непринудеността на дълга дружба. Изобел Фишър бе висока, с ръст поне шест фута, а дългата й руса коса се спускаше до кръста в дебела плитка. Тя бе на възраст между двадесет и пет и тридесет години и бе по-скоро привлекателна, отколкото красива. Слабото лице изразяваше суровост, която контрастираше силно с тъмносините й очи и обещаващи устни. Бе облечена, подобно на Хоук, в памучни панталони и риза, и не носеше пелерина. Ризата беше полуразкопчана, за да показва щедрия бюст, а ръкавите, навити нагоре, разкриваха мускулести, набраздени от стари рани ръце. На хълбока си носеше меч, а ръката и почиваше спокойно върху главичката на ефеса му.

Хоук и Фишър бяха партньори, съпрузи и охрана на градското законодателство. Те бяха известни, уважавани и най-вече всяваха страх в целия Хейвън, дори в най-деградиралата част на Нортсайд, в която даже плъховете се движеха по двойки за по-голяма сигурност. Хоук и Фишър бяха най-добрите и всички го знаеха. Те бяха почтени и работеха здраво, една рядка комбинация в Хейвън, но още по-важно — те бяха опасни.

Хоук се огледа наоколо и леко се намръщи. Чандлър Лейн беше пуста, не се виждаше жива душа, а това беше… необичайно. Следобедът бързо преминаваше във вечер, но въпреки това навън би трябвало да има хора, които да пазаруват и сключват сделки. В деградиралия Нортсайд всичко беше за продаване, ако знаеш къде да го потърсиш. Но навсякъде около тях вратите и прозорците бяха плътно затворени въпреки задушаващата жега, а сенките бяха тихи и неподвижни. Също като да наблюдаваш някоя улица под обсада. Хоук се усмихна кисело. Ако информацията му беше вярна, случаят беше точно такъв.

— Тази нощ ще има пълнолуние — прошепна Фишър.

— Това ще изкара лудите навън — кимна Хоук, — въпреки че не разбирам как някой би могъл да има енергията дори да помисли за престъпление в тази жега.

— Ти вероятно осъзнаваш, че това не е нищо повече от гонене на вятъра, нали?

— Моля те Изобел, не започвай отново. Въпросът е, че той се крие точно тук, в края на тази улица. Ние трябва да проверим дали е така.

— Три месеца — възмути се Фишър. — Три месеца работихме върху онзи случай с изнудване на деца да проституират. И когато започнахме да се добираме до нещо, какво стана? Отгоре ни спуснаха заповед да се оттеглим от случая и да отидем да търсим някакъв вампир!

— Да — каза Хоук. — И то само защото нахлухме в „Главата на Наг“. Въпреки това, бих постъпил отново така, ако ми се наложи.

Фишър кимна мрачно.

„Главата на Наг“ бе една долнопробна кръчма на Саут Лейн, точно на границата с бедняшките квартали в Истсайд. Вторият етаж представляваше публичен дом, а се говореше, че там се интересуват от най-вече деца. Парите на ръка, никакви въпроси! Детската проституция бе незаконна в Хейвън от почти седем години, но все още имаше хора с установен интерес от запазването на пазара отворен. Подобно на много други места, „Главата на Наг“ се задържаше в бизнеса посредством даване на рушвети, на когото трябва, но един човек бе допуснал грешка, опитвайки се да купи Хоук и Фишър, така че те бяха посетили заведението.

Бандитът на входа се бе опитал да им препречи пътя. Той бил или нов в града, или не особено умен. Хоук го ръгнал с пръст под гръдната кост. Лицето на бандита силно побледняло и той бавно се наклонил напред почти като че ли покланяйки се на Хоук. Фишър го почакала да се наведе достатъчно и после го ударила в тила. Бандитът се строполил, без да гъкне. Хоук и Фишър го прескочили внимателно, ритнали вратата и нахлули в „Главата на Наг“ с хладно оръжие в ръцете си.

Персоналът и постоянните клиенти им хвърлили един поглед и в претъпканото помещения настъпила тишина. Пушек се виел в задушния въздух, а наблюдаващите очи блестели от страх и потискан гняв. Хоук и Фишър се отправили към стълбището в дъното на слабо осветеното помещение, а хората побързали да се отдръпнат от пътя им. Трима бандити стояли вкупом в подножието му с извадени мечове. Те били едри мускулести мъже с пресметливи очи, които знаели как да използват своето оръжие. Хоук съсякъл двама от тях с брадвата си, а Фишър пронизала третия право в сърцето. Те прескочили бързо телата и започнали с тихи стъпки да се изкачват нагоре по стълбите. Горният етаж бил зловещо тих. Хоук и Фишър се впуснали по тясната площадка, отваряйки вратите по пътя си с ритници, но повечето от обитателите отдавна били изчезнали през аварийния изход още при първия шум, предвещаващ неприятности.

Една от проститутките не бе успяла да избяга. Хоук я открил в предпоследната стая. Тя била облечена в раздрана копринена дреха, твърде голяма за нея, а лицето и било в крещящи цветове. Била завързана към стената с верига през шията, а гърбът й бил почервенял от раните, получени при неотдавнашния бой с камшик. Тя седяла отпусната до стената с лице притиснато към грубото дърво, плачейки тихо и безутешно. Била почти дванадесетгодишна.

Фишър се присъединила към Хоук на прага и гневно изругала при вида на сцената. Веригата била твърде масивна, за да може да се прекъсне, така че Хоук отделил болта от стената с брадвата си. Фишър се опитала да утеши детето, но то било твърде уплашено, за да каже веднага нещо. Момичето било отвлечено от улицата преди две години и доведено в тази стая. Нейните похитители я приковали към стената с верига около шията и оттогава тя никога не напускала помещението. И Хоук, и Фишър казали на момичето, че вече е свободно, но то не им повярвало.

— Има един мъж, който идва да ме посети — тихо казала тя. — Днес беше тук. Той никога няма да ме пусне. Вие не можете да ме защитите от него. Никой не може! Важна клечка е!

То не знаело името му. Никой никога не му бе казвал името си.

Хоук и Фишър така и не откриха кой е бил мъжа, но трябва да е бил влиятелен. Само два дни по-късно детето бе промушено на улицата. Убиецът изобщо не бе открит. Хоук и Фишър бяха официално отстранени от случая и изпратени заедно с други от охраната да търсят предполагаемия вампир, който тероризираше Нортсайд. Те протестираха пред своите началници и дори заговориха за напускане на Службата по охрана, но нито от едното, нито от другото имаше полза. Заповедта бе спусната някъде високо отгоре и не можеше да се оспорва. Хоук и Фишър свиха рамене и изругаха и накрая се отказаха да се противопоставят. Щеше да има и други случаи. Освен това, изглежда наистина имаше някакъв вампир. Мъже, жени и деца бяха нападани нощно време и понякога телата им биваха откривани без капчица кръв в тях. Имаше дузини свидетели и още толкова заподозрени, но нищо от това не доведе до някакъв резултат. И тогава Хоук и Фишър бяха посетени от един фенерджия, който бе страхотно изплашен и с ужас в гласа си им разказваше за тъмната фигура, която бе забелязал да се катери нагоре по външната стена на къщата в Чандлър Лейн…

— От цялата Служба по охрана на Хейвън този човек намери да избере нас, за да разкаже своята история — измърмори Фишър. — Защо нас?

— Защото ние сме най-добрите — отвърна Хоук. — Така че, очевидно не се страхуваме да се заемем с каквото и да било. Дори с вампир!

— Би трябвало да се обявим за вторите най-добри — подсмръкна Фишър.

— Това не е в природата ми — каза Хоук, без да се поколебае. — Нито в твоята.

Двамата тихо се засмяха. Ниският жизнерадостен звук изглеждаше не на място в тишината. За пръв път Хоук осъзна точно колко тиха и пуста беше улицата. Сякаш се движеха през някое изоставено от хората село, което още не бе погълнато от гората. Стъпките на двамата произвеждаха единствения звук, който отекваше глухо, отразявайки се от дебелите каменни стени от двете им страни. Внезапно, студени тръпки полазиха по гърба Хоук, въпреки горещината, а челото му изведнъж изстина. Той гневно тръсна глава. Сега не беше време да се остави да го завладеят нервите.

Най-после Хоук и Фишър спряха пред една грохнала двуетажна сграда, почти в края на уличката. Боята се лющеше от затворената входна врата, а каменната зидария беше на дупки и се ронеше. Зад затворените дървени кепенци се криеха два тесни прозореца. Хоук огледа мястото и се замисли. В къщата имаше нещо обезпокояващо, за което съвсем не можеше да намери точни думи. То беше нещо като звук, така тихо, че можеш да го пропуснеш или нещо като слаба миризма, която едва можеш да доловиш. Хоук се намръщи и позволи на ръката си да се отпусне върху брадвата на хълбока му.

„Вампир…, привидение…, което се завръща…“

Той никога не бе виждал вампир, нито познаваше някой, който да е виждал. Въобще не беше сигурен, че вярва в такива неща, но също не беше и невярващ в тях. На времето си той си бе имал работа с демони и дяволи, върколаци и русалки, и бе посрещал всичките с хладна стомана в ръка. Светът имаше своите тъмни кътчета и те бяха далеч по-стари от всичко, което човекът някога бе създал. А не можеше да се отрече, че напоследък от Нортсайд изчезваха хора… и специално една личност.

— Е? — рече Фишър.

— Какво, е? — попита Хоук, поглеждайки я раздразнено.

— Ами тук ли ще стоим целия следобед или ще предприемем нещо? Слънцето се спуска дяволски ниско над хоризонта, в случай, че не си забелязал. До час вътре вече ще бъде тъмно. И ако там наистина има някакъв вампир…

— Правилно. Вампирясалите стават от своите ковчези, когато слънцето залезе.

Хоук потрепери отново и леко се усмихна, когато забеляза настръхналата кожа по голите ръце на Фишър. Никой от тях не обръщаше особено внимание на тъмнината или на съществата, които се движеха в нея. Хоук си пое дълбоко въздух, пристъпи към входната врата и силно затропа с юмрук.

— Отворете в името на Службата за охрана! — извика той.

Не последва никакъв отговор. Тишината лежеше върху пустата улица, подобно на задушаващо одеяло, смъкнато надолу от горещината. Хоук избърса стичащата се по лицето му пот с опакото на ръката си и му се прииска да бе взел със себе си манерка с вода. Искаше му се също, по изключение, да следва правилата и да почака идването на подкрепление, но нямаше време за това. Трябваше да се доберат до вампира, докато още спи. Освен това, продължаваше да липсва дъщерята на съветник Траск. Затова откриването на вампира внезапно бе придобило толкова висок приоритет. Докато вампирът се придържаше към по-бедните части на града и ловеше само онези, чиято липса нямаше да се забележи, никой не му обръщаше особено внимание. Но изведнъж той отвлече дъщерята на един съветник от собствената й спалня, пред очите на пищящата й майка… Хоук захапа загрижено долната си устна. Би трябвало тя още да е жива. За вампирите се предполагаше, че са им необходими от два до три дни, за да изпият напълно кръвта на жертвата си, а тя не би могла да стане една от тях, преди да умре и възкръсне отново. Така поне се говореше в легендите за тях.

— Трябваше да прекъснем за кратко пътуването си и да вземем малко чесън — внезапно каза той. — Предполага се, че това е някаква защита, нали?

— Чесън ли? — попита Фишър. — По това време на годината? Знаеш ли колко струва тази стока по пазарите? Тя трябва да прекоси цялата страна, и търговците й искат съответната много по-висока цена.

— Добре де. Това бе само една мисъл. Предполагам, че по същата причина можем да изключим и глога.

— Определено!

— Надявам се, че поне си взела със себе си кол? Фактически би било по-добре, ако си го взела, защото съм дяволски сигурен, че няма да вляза вътре без кол.

— Успокой се, скъпи. Сложила съм го точно тук.

Фишър измъкна един дебел кол от горната част на ботуша си. Той бе по-дълъг от един фут и грубо заострен на върха. Изглеждаше безмилостно ефективен.

— Доколкото разбирам, цялата работа е съвсем проста — каза живо тя. — Аз ще забия кола в сърцето на вампира, а после ти ще му отсечеш главата. Ще изгорим двете части на тялото по отделно, ще разпръснем пепелта и това е всичко.

— О, разбира се — потвърди Хоук. — Ще постъпим точно така.

Той направи моментна пауза, гледайки затворената врата пред себе си.

— Срещала ли си се някога с Траск или с дъщеря му? — продължи той.

— Видях Траск вчера на брифинга — отвърна Фишър, пъхвайки кола обратно в ботуша си. — Изглеждаше доста съсипан. Ти познаваш ли ги?

— Преди няколко месеца срещнах веднъж дъщеря му. Само за кратко. По това време бях телохранител на съветник ДеДжордж. Дъщерята на Траск току-що бе навършила шестнадесет години и изглеждаше така… весела и щастлива.

Фишър постави ръка на рамото му.

— Ние ще я върнем обратно Хоук. Ще я върнем обратно.

— Да — съгласи се Хоук. — Разбира се.

Той потропа отново на вратата с юмрук. „Прави го по наръчника…“ Звукът проехтя в тишината и после бързо замря. От къщата нямаше отговор, нито от съседните. Хоук хвърли бърз поглед наляво и надясно по пустата улица. Винаги би могло да има някаква клопка… „Не“. Неговият инстинкт щеше досега да му закрещи, ако имаше. След четири години в градската Служба по охрана, той имаше добър инстинкт. Без него не би могъл да издържиш на всичко това.

— Добре — каза той, накрая. — Ние влизаме вътре. Но внимавай за тила си, любима. Ще претърсваме стая по стая, както е по наръчника, и ще си отваряме очите на четири. Нали?

— Да — съгласи се Фишър. — Но ще бъдем в пълна безопасност само докато слънцето е високо. Вампирът не може да напусне своя ковчег, преди да мръкне.

— Да, но може вътре да не бъдем и сами. Очевидно повечето вампири имат за слуга човек, който да бди над тях, докато спят. Един вид „Примамка на Юда“ — защитник, който същевременно помага за примамване на жертвите към своя господар.

— Ти си чел нещо по този въпрос, нали? — поинтересува се Фишър.

— Адски вярно — отвърна Хоук. — Още след първите слухове. Нямах намерение да бъда сварен неподготвен, както бях миналата година при този случай с върколака.

Той опипа дръжката на вратата. Тя рязко поддаде в ръката му и след леко натискане, вратата започна бавно да се отваря. Пантите изскърцаха протестиращо и Хоук неволно подскочи. Той бутна вратата, докато се разтвори широко и се взря в тъмния и пуст коридор. Нищо не се движеше в мрака, а сенките отвръщаха мълчаливо на взора му. Фишър вървеше тихо до Хоук с ръка върху ефеса на меча си.

— Странно, вратата не беше заключена — каза Хоук. — Сякаш бяхме очаквани.

— Нека продължим — спокойно предложи Фишър. — Започва да ме завладява едно твърде лошо предчувствие, относно тази работа.

Те пристъпиха напред в коридора и после затвориха входната врата зад себе си, оставяйки я леко открехната. Не знаеш, кога може да ти се наложи бързо излизане. Хоук и Фишър стояха заедно в мрака и чакаха очите им до свикнат с него. Хоук имаше парче от свещ в джоба си, но не искаше да го използва, докато не му се наложеше. Един внезапен полъх на вятър в лош момент и светлината щеше да угасне, оставяйки го сляп и безпомощен в тъмнината. По-добре бе да остави зрението си да привикне, докато имаше тази възможност. Той чу Фишър да се размърдва неспокойно до него и леко се усмихна. Знаеше как се чувства тя. Да стоят търпеливо и да чакат не беше в тяхната природа. Те винаги се чувстваха по-добре, когато вършеха нещо. Каквото и да е. Хоук се взираше свирепо около себе си. Някой би могъл да се крие в сенките, да ги наблюдава, а те изобщо не биха разбрали, докато не станеше твърде късно. Нещо може би вече се движеше тихомълком към тях с протегнати ръце и оголени кучешки зъби. Той почувства раменете си да се стягат и напрягат и си наложи да диша дълбоко и бавно. Нямаше значение какво се крие там, в мрака. Той имаше своята брадва и Фишър до себе си. Нищо друго нямаше значение. Зениците му бавно привикнаха към тъмнината и очертанията на тесния коридор изплуваха бавно от сенките. Той бе съвсем празен. Хоук малко се отпусна.

— Добре ли си? — прошепна той към Фишър.

— Да. Чувствам се отлично — отвърна тихо тя. — Да вървим.

Коридорът свършваше в някакво изтъркано дървено стълбище, което водеше нагоре към следващия етаж. Две врати, по една от всяка страна, отвеждаха от хола. Хоук изтегли брадвата и я претегли с едната ръка. Голямата й тежест вдъхваше сигурност. После хвърли бърз поглед на Фишър и се усмихна, когато я видя с меча в ръка. Улови погледа й и й посочи с ръка да се заеме с вратата отдясно, а той се зае с тази отляво. Тя кимна и с леки тихи стъпки се отправи в указаната посока.

Хоук се ослуша внимателно при своята врата, но всичко беше спокойно. След това натисна дръжката, открехна вратата на един инч навътре, а после я отвори широко с ритник. Той влезе в помещението със скок и хвърли бърз свиреп поглед наоколо с готова за удар брадва. Помещението беше празно. В него нямаше никакви мебели, а всичките стени бяха голи. Тесен лъч светлина се процеждаше през затворените кепенци и разсичаше мрака. Дървената част бе изпъстрена с петна от плесен, а всичко бе покрито с дебел слой прах. Нямаше признаци стаята изобщо да е била обитавана. Дъските на пода скърцаха силно под тежестта на Хоук при бавното му движение напред. Въздухът в стаята миришеше силно на прах и гнило дърво, но се чувстваше също и определена слаба миризма от разлагане, сякаш наблизо лежеше заровено нещо отдавна умряло. Хоук подуши въздуха, но не можа да реши, дали миризмата наистина бе налице или просто си я въобразяваше. Той обиколи бързо стаята, като почукваше стените и се вслушваше в ехото, но не откри нито следа от някакъв скрит панел или таен проход. После застана в средата на помещението и огледа около себе си, за да провери, дали не е пропуснал нещо. След това се върна обратно в коридора.

Фишър го очакваше. Той поклати отрицателно глава, а тя сви разочаровано рамене. Хоук леко се усмихна. Вече знаеше, че Фишър не е открила нищо. В противен случай би чул шума от борбата. Тя не бе известна с тактичността си. Хоук тръгна към стълбището и Фишър бързо се присъедини към него.

Изтърканите дървени стъпала скърцаха и пъшкаха под краката им и Хоук се намръщи. Ако тук имаше някой, който да бди над вампира, те би трябвало да са разбрали, че в къщата има и друг човек. Не би могъл да стъпиш, където и да е, без някоя скърцаща дъска да издаде местоположението ти. Той побърза да изкачи останалата част от стъпалата и да излезе на площадката. На нея се почувства малко по-малко уязвим. Тук имаше повече място за движение, ако се стигнеше до битка.

Подът беше покрит с дебел слой прах и изпражнения на плъхове, а голите дървени стени бяха матови и надраскани. Две врати вдясно от тях отвеждаха от площадката. Тук беше също толкова тъмно, колкото в коридора на партера. Хоук помисли за миг за своята свещ, но после се отказа да я използва. Ако звукът не ги беше издал, светлината със сигурност щеше да го стори. Той отиде до първата врата и внимателно се ослуша. Не се чуваше нищо. Хоук слабо се усмихна. Ако тази къща се окажеше празна, той щеше да се почувства дяволски смешен. Погледна Фишър и й направи жест с ръка да пази гърба му. Тя кимна бързо. Хоук хвана дръжката на вратата и тя се завъртя лесно в ръката му. После я открехна с леко побутване, пое си дълбоко въздух и я разтвори широко с ритник. Стрелна се напред в помещението с готова за удар брадва, но тук отново нямаше никой. Знаеше, без да се оглежда, че Фишър го гледа многозначително.

— Казах ти, че гоним вятъра, Хоук…

Той не погледна назад. Не би й доставил удоволствието. После хвърли гневен поглед наоколо, възприемайки тъмното помещение. Оскъдна светлина се процеждаше през затворените кепенци, за да му покаже един гардероб вляво от него и едно легло вдясно. До простото легло се мъдреше голям сандък. Хоук го погледна подозрително. Изглежда беше с дължина не по-малко от четири фута и ширина три фута — достатъчно голям, за да побере едно тяло. Той се намръщи. Нуждаеше се от малко светлина, независимо дали това му харесваше или не, за да огледа добре помещението. Погледът му попадна върху стара газена лампа, която лежеше на пода до леглото. Наведе се, взе лампата и леко я разклати. Усети плискането на газта на дъното й. Прехапа устни. Къщата можеше да изглежда изоставена, но неотдавна някой трябва да е бил тук… Хоук извади кремък и огниво и запали лампата. Внезапното жълто пламъче направи стаята да изглежда по-малка и по-малко застрашителна.

Той отиде до сандъка и клекна пред него. По него изглежда нямаше никаква ключалка или болтове. Хоук хвърли бърз поглед на Фишър, която държеше твърдо дървения кол в лявата си ръка. Тя му кимна да пробва капака. Той стисна здраво брадвата си и го отвори със замах. После изпусна дълбока въздишка на облекчение и двамата с Фишър леко се отпуснаха, когато съзряха купа старо спално бельо, с каквото бе пълен сандъка. Платното бе изпъстрено с твърде гадни наглед петна от плесен и очевидно бе стояло тук много години. Все пак, Хоук го разрови предпазливо, за всеки случай, да не би под него да има нещо скрито. Нямаше нищо. Той грижливо избърса ръце в панталоните си.

Цялата тази мудност му действаше на нервите. Внезапно много силно му се прииска да се разбеснее и претърси цялата къща, докато не открие липсващото момиче, но знаеше, че не би могъл да го стори. Първо, ако тук нямаше никой, собствениците щяха да го дадат под съд, и второ, ако имаше вампир, той обезателно щеше да е добре скрит и нищо друго, освен грижливо методично търсене нямаше да помогне. Стая по стая, постепенно, според наръчника. „Следвай процедурите!“, а той и Фишър трябваше, все пак, да излязат живи от тази ситуация.

Хоук отиде до леглото и се отпусна на ръце и колене, за да погледне под него. Един голям космат паяк се стрелна от сенките и той падна назад с вик на уплаха. Паякът бързо изчезна обратно в сенките. Хоук възстанови равновесието си и хвърли злобен поглед на Фишър, която правеше отчаяни усилия да не се разсмее и едва успяваше да се удържи. Хоук изломоти нещо под нос, вдигна лампата от пода и я разлюля пред себе си наляво-надясно. Под леглото нямаше нищо друго, освен прах.

Нито в сандъка, нито под леглото. Така остана само гардероба. Това изглеждаше съвсем очевидно. Хоук се изправи с мъка на крака, остави лампата върху сандъка и се премести, за да застане пред гардероба.

Този елемент от мебелировката беше с доста големи размери — почти седем фута висок и четири фута широк. „Чудя се, как ли е бил качен по стълбите?“ — разсеяно помисли той. После хвана дръжката на гардеробната врата, направи знак на Фишър да се приготви и отвори вратата с рязко движение.

Вътре, на касапска кука, висеше една гола млада девойка. Очите й бяха широко отворени и втренчени. Бе мъртва от известно време. Две назъбени прободни рани личаха върху гърлото й, яркочервени на фона на бялата кожа. Стоманеният връх на касапската кука стърчеше от дясното й рамо точно над ключицата. От раната не се стичаше никаква кръв, което предполагаше, че е била мъртва още преди да бъде окачена на куката. Хоук преглътна трудно и посегна, за да докосне ръката на мъртвото момиче. Плътта беше леденостудена.

— По дяволите! — тихо изруга той. — О, по дяволите!

— Това е тя, нали? — каза Фишър. — Дъщерята на съветник Траск.

— Да — потвърди Хоук. — Тя е.

— Вампирът трябва да е бил жаден. Или, може би, просто лаком. Съмнявам се дали в тялото й е останала и капка кръв.

— Погледни я — каза Хоук с дрезгав глас. — Шестнадесетгодишна, а оставена да виси в мрака като бут от заклано говедо. Тя бе така хубава, така жива… Не заслужаваше да умре по този начин.

— Спокойно — промълви Фишър. — Успокой се, скъпи. Ние ще заловим негодника, който е сторил това. Нека сега свалим момичето.

— Какво? — Хоук погледна смутено Фишър.

— Трябва да я свалим долу, Хоук. Тя е умряла от вампирско ухапване. Ако я оставим, ще се надигне отново, като една от тях. Можем да й спестим поне това.

— Да. Разбира се. — Хоук кимна бавно.

Те успяха някак си, със задружни усилия, да откачат тялото от куката и да го извадят от гардероба. Двамата поставиха мъртвото момиче на леглото, а Хоук се опита да затвори втренчените очи. Те не искаха да останат затворени и накрая Фишър постави две монети върху тях, които да задържат клепачите спуснати.

— Дори не зная името й — каза Хоук. — Познавам я само като дъщеря на Траск.

Писъкът го завари неподготвен и той едва бе започнал да се обръща, когато голяма тежест се блъсна в него изотзад. Двамата с нападателя се проснаха на пода, а брадвата изхвръкна от ръката му. Хоук го ръгна с лакът в ребрата и се освободи. После се отдалечи лазешком, насочвайки се към брадвата си. Нападателят се наведе към краката му, а Фишър пристъпи напред, за да го промуши с меча си. Мъжът се извърна настрана в последния момент и сграбчи протегнатата ръка на Фишър. Тя изпъшка силно, когато пръстите му се впиха в ръката й, смачквайки мускулите към костта. Мечът падна от изтръпналите й пръсти. Тя впи нокти в ръката му, но не можа да я помръдне. Той беше силен, невероятно силен и Фишър не можеше да се отскубне.

Нападателят я отхвърли от себе си. Тя се блъсна в далечната стена и се свлече замаяна на пода. Хоук тръгна напред с брадва в ръка и после спря като закован, когато видя кой бе нападателя.

— Траск… — Хоук зина към невзрачния мъж на средна възраст, който стоеше пред него и му се усмихваше. Съветникът беше малко по-висок от среден на ръст и болезнено слаб, но очите му горяха на призрачно бледото лице.

— Тя беше ваша дъщеря, негодник такъв! — изсъска Хоук. — Ваша собствена дъщеря…

— Тя ще живее вечно — отвърна Траск с ужасно спокоен и умерен глас. — Също и аз. Моят господар ми обеща това. Дъщеря ми отначало се боеше. Тя не разбираше. Но ще разбере. Ние никога няма да остареем, да погрознеем и да лежим завинаги в студената земя. Ще бъден силни и могъщи, и всички ще се боят от нас. Всичко, което трябва да направя, е да защитя господаря от глупаци като вас.

Той се стрелна напред, а Хоук го посрещна с брадвата. Хванал я здраво с две ръце, той замахна с всичка сила и широкото метално острие се заби изкусно в ребрата на Траск. Съветникът изпищя, колкото от гняв, толкова и от болка и се олюля назад към леглото. Хоук измъкна брадвата от тялото му и се приготви при необходимост да нанесе нов удар. Траск погледна надолу към ребрата си и видя кръвта, която шуртеше от зейналата рана. Той потопи пръсти в нея, вдигна ги към устата си и грижливо ги облиза. Хоук вдигна брадвата, а Траск се устреми към гърлото му. Хоук започна да се бори за въздух, когато кокалестите пръсти на Траск се сключиха около шията му и започнаха да го душат. Той се опита да замахне с брадвата, но не можеше да я използва от толкова близко разстояние. Пусна я и сграбчи китките на Траск, но съветникът беше твърде силен. Погледът на Хоук започна да се замъглява. Той чуваше как кръвта му пулсира в ушите.

Фишър пристъпи към тях отстрани и удари с меча си дясната ръка на Траск. Блестящото острие разсече мускулите и ръката увисна. Хоук събра остатъка от силите си и отблъсна Траск от себе си. Траск замахна към Фишър със здравата си ръка. Тя избегна удара му, като се наведе, и с едно-единствено мушкане с меча го прониза право в сърцето. Траск остана напълно неподвижен, гледайки надолу към стърчащото от гърдите му блестящо стоманено острие. Фишър го измъкна и Траск рухна на пода, сякаш само меча го поддържаше изправен. Той лежеше на пода по гръб в образуващата се около тялото му локва кръв и се взираше мълчаливо в Хоук и Фишър. И тогава светлината угасна в очите му и дишането му спря.

Хоук се облегна на стената и опипа предпазливо травматизираното си гърло. Фишър побутна с ботуш тялото на Траск и, когато той не реагира, коленичи до него и внимателно потърси пулса му. Нямаше такъв. Тя кимна, удовлетворена, и отново се изправи на крака.

— Той е свършил, Хоук. Негодникът е мъртъв.

— Чудесно — рече Хоук и се намръщи, като чу как грубо прозвуча гласа му. Той не би имал нищо против, но го усещаше още по-зле, отколкото го чуваше. — Ти добре ли си, любима?

— Била съм и по-зле. Как мислиш, възможно ли е Траск да е вампирът?

— Не — отвърна Хоук. — Няма неговите зъби. Освен това го видяхме вчера сутринта на брифинга, спомняш ли си?

— Да, правилно. Траск беше просто „Примамка на Юда“. Но аз мисля, че ще е по-добре да го пронижем с кола. Просто, за да сме сигурни.

— Нека първо се погрижим за момичето.

— Разбира се.

Хоук заби кола в сърцето й. Това беше трудна работа. Остави Фишър да забие кола в сърцето на Траск, докато той отряза главата на момичето толкова изкусно, колкото можа. Нямаше никаква кръв, но това направи работата някак си по-неприятна. Отсичането на главата на Траск не беше изобщо никакъв проблем. Когато това бе свършено, Хоук и Фишър напуснаха помещението и тихо затвориха вратата след себе си. Хоук мислеше, че сега въздухът на площадката ще има по-свежа миризма, но не беше така. Той държеше високо газената лампа, която бе донесъл от стаята и изследваше съседната врата на мигащата й светлина.

— Той трябва да е някъде вътре — прошепна Фишър.

Хоук кимна бавно. Той я погледна и после се намръщи, когато видя, че тя държи дървен кол в лявата си ръка.

— Колко от тези неща си донесла?

— Три — спокойно отвърна Фишър. — Два от коловете използвах за Траск и дъщеря му. Ще изпаднем в голяма беда, ако тук има повече от един вампир.

Хоук неволно се усмихна.

— Винаги си притежавала таланта да се изказваш сдържано.

Той открехна вратата, отстъпи крачка назад и после я ритна навътре. Тя отлетя, за да се блъсне в стената от вътрешната страна, а звукът проехтя твърде силно в тишината. Измина дълго време, докато ехото затихне. Хоук пристъпи предпазливо в стаята с брадва в едната ръка и лампа в другата. Вътре нямаше нищо, с изключение на едно тежко метално легло, опряно до далечната стена. Фишър обиколи бавно помещението, почуквайки стените и търсейки скрити панели. Хоук стоеше в средата на стаята и гледаше свирепо наоколо. Той е някъде тук. Той трябва да е някъде тук. Хоук отиде до леглото и погледна под него. Нищо, освен прах и сенки. После се изправи и погледна към Фишър. Тя поклати глава и се огледа неспокойно. Хоук се намръщи и хвърли отново поглед на леглото. После се усмихна бавно, когато му хрумна една идея.

— Изобел, помогни ми да се справя с това.

Те хванаха леглото от двете страни и го отместиха от стената. После Хоук изследва внимателно стенните панели в светлината на своята лампа. Той мрачно се усмихна, когато различи очертанията на един скрит панел. Пъхна острието на брадвата в една от пролуките и бавно я натисна. Дървото силно изскърца и изстена, а после цялата секция в стената се отвори на скрити панти. Зад панела имаше скрито отделение, а в него лежеше огромен ковчег. Хоук почувства, че устата му пресъхва само като го гледа. Ковчегът бе дълъг седем фута и широк три фута. Бе направен от тъмночервено дърво, което той не познаваше. Върху стените и капака бяха гравирани релефни фигури и заклинания. Те също не му бяха познати. Хоук погледна стоящата близо до него Фишър. Лицето й беше много бледо.

— Хайде — каза той. — Нека го измъкнем от там.

Ковчегът беше по-тежък, отколкото изглеждаше. Трябваше да го изтеглят в помещението инч по инч. Ковчегът смърдеше. Миришеше на кръв, смърт и разлагане, и Хоук трябваше да си държи главата обърната настрана в търсене на по-пресен въздух. Накрая той и Фишър изтеглиха ковчега от скритото отделение в помещението и после отстъпиха назад, за да го огледат.

— Голям е, нали? — прошепна Фишър.

— Да — съгласи се Хоук. — Слушай, ще забиеш кола в него веднага щом вдигна капака. Непосредствено след това ще му отрежа главата. С този няма да поемам никакви рискове.

— Разбрах — каза Фишър. — Вършили сме мръсна работа и в миналото, Хоук, но тази ще да е най-мръсната.

— Не забравяй момичето — рече Хоук. — Сега, нека го направим.

Те се наведоха над ковчега, а капакът се отвори със сила и ги отхвърли назад. Вампирът се изправи в седнало положение и им се усмихна, показвайки островърхите си зъби. Ръката на Хоук стисна дръжката на брадвата, докато го заболяха пръстите. Мислеше, че знае как изглежда един вампир, но имаше грешка. Съществото пред него може би някога е било човек, но вече не беше. Приличаше на това, което бе — нещо, което е умряло и е било заровено, а после е станало от гроба си. Лицето му бе хлътнало и сбръчкано, а смъртнобледата му кожа имаше синкав оттенък. Очите му бяха мръсножълти и без зеници или ретина, сякаш очните ябълки бяха изгнили в орбитите си. Няколко кичура дълга бяла коса стърчаха от кокалестия му череп. Ръцете му бяха ужасно тънки, а пръстите му приличаха повече на нокти на граблива птица. Но истинският ужас се състоеше в по-неуловими неща. Черните дрехи на вампира бяха изгнили и се разпадаха. Гробищни лишеи и мъх растяха тук и там върху мъртвата кожа. Гърдите му не се движеха, защото повече не му бе нужно да диша. Освен това вонеше на развалено месо, което е било оставено да виси твърде дълго.

Съществото се надигна от своя ковчег с едно-единствено плавно движение и погледна Хоук и Фишър със своите празни жълти очи. Хоук неволно извърна глава и погледът му попадна на затворения с кепенци прозорец. Покрай ръбовете им не проникваше никаква светлина.

— Открихме го твърде късно! Слънцето е залязло…

С елегантно движение вампирът излезе от ковчега. Голите му стъпала стъпваха напълно безшумно върху дървения под.

Фишър сбърчи нос от миризмата.

— Мръсен вонящ негодник. Няма никакво значение дали е легнал или е прав. Нека си свършим работата, Хоук.

Хоук кимна бавно и после скочи напред и, хванал брадвата с две ръце, замахна към шията на вампира. Съществото вдигна едната си тънка ръка, за да блокира удара и брадвата отскочи от нея, вибрирайки, сякаш бе ударила железен прът. Ръцете на Хоук изтръпнаха от сблъсъка и това бе всичко, което можеше да направи, държейки брадвата. Фишър се нахвърли върху вампира с кола, използвайки го като кама. Вампирът избегна с лекота удара и просна Фишър с един-единствен удар с опакото на ръката си. Тя остана да лежи там, където беше паднала, силно замаяна. Зад слабата конструкция на съществото се криеше нечовешка сила. Фишър се вкопчи отчаяно в дървения кол и слабо се опита да подпъхне краката си под себе си. Вампирът я погледна и внезапно тихо се засмя, издавайки нисък неприятен звук.

Хоук замахна отново с брадвата към него. Вампирът вдигна глава и улови тежкото острие по средата на замаха, изтръгвайки оръжието от ръката на Хоук. Съществото захвърли брадвата настрана и посегна към Хоук със своите кокалести ръце. Хоук се дръпна назад, извън обсега им и се огледа отчаяно около себе си за друго оръжие. Вампирът отново се изсмя и се наведе над Фишър. Той я сграбчи за рамото, а тя силно извика, когато закривените като нокти на хищна птица пръсти се впиха в плътта й. Непрекъснат поток от кръв започна да се стича надолу по ръката й. Тя се опита да се отскубне, но не можа. Вампирът я привличаше бавно, все по-близо към себе си, усмихвайки се широко, за да й покаже своите дълги заострени кучешки зъби. Фишър се опита отново да го прониже с кола. Той сграбчи китката й и силно я стисна. Осезанието изчезна от пръстите й и тя изпусна кола, който се търкулна и изчезна в сенките.

Хоук наблюдаваше безпомощно. Той намери отново брадвата си, но не смееше да атакува вампира. От хладната стомана нямаше полза срещу него. Нуждаеше се от дървен кол… Той неспокойно се огледа и погледът му падна върху ковчега. Един вампир трябва винаги да се връща в своя ковчег преди пукването на зората. Усмихна се свирепо, когато му дойде на ум отговора. Хоук пристъпи напред, вдигна брадвата и я стовари с всичка сила върху страната на ковчега. Масивното дърво се разцепи и разби под удара. После освободи острието и нанесе повторен удар. Страната хлътна навътре и във въздуха се разлетяха трески. Вампирът отхвърли Фишер настрана и се стрелна напред. Хоук пусна брадвата, грабна най-тежката треска от ковчега и я заби в гърдите на вампира, когато съществото посегна към него.

За момент те останаха един срещу друг, а жълтите очи и ухилената уста бяха само на няколко инча от лицето на Хоук. После вампирът внезапно се сгромоляса на пода като чувал с картофи, издавайки мяукащи звуци на изненада и вкопчил се в стърчащата от гърдите му дебела треска. Хоук се хвърли на пода до вампира, грабна брадвата и използва плоската част на острието, за да набие треската в сърцето на вампира. Съществото изпищя и посегна към него със своите костеливи пръсти, но той не му обърна внимание, набивайки треската все по-дълбоко в гърдите на вампира и с всеки удар през очите му изникваше лицето на мъртвото момиче, докато то висеше на касапската кука. След известно време Хоук установи, че вампирът е прекратил борбата и че Фишър е коленичила до него.

— Всичко е наред, Хоук. Той е свършен.

Хоук погледна вампира. Мръсножълтите очи се взираха безжизнено в тавана, а костеливите ръце лежаха неподвижни до страните му. Хоук замахна с брадвата за последен път и я стовари с всичка сила върху шията на съществото. Стоманеното острие отдели напълно главата от трупа и се заби в дървения под отдолу. Вампирът започна да се разпада и след няколко секунди не остана нищо, освен прах. Хоук въздъхна бавно, изтегли брадвата от пода и клекна. Част от напрежението започна да го напуска. Той погледна уморено Фишър, която все още бе коленичила до него.

— Добре ли си, любима?

— Ще живея!

— Е, справихме се с вампира. — Хоук се усмихна слабо. — Не точно съгласно наръчника, но какво от това. Не можеш да изпълниш всички предписания.

Той и Фишър се изправиха с мъка на крака и се облегнаха един на друг за кратко време, докато не се почувстваха достатъчно силни да продължат по пътя си надолу по стълбите. Оставиха Траск и дъщеря му там, където бяха. Изгарянето на телата можеше да почака. Нека веднъж и частта по поддръжката да си заслужи заплатите. Хоук и Фишър преминаха бавно по своя път през пустата къща и излязоха на Чандлър Лейн. Навън все още беше горещо и влажно, а въздухът вонеше на пушек и танин, но след къщата и онова, което бяха намерили в нея, уличката им се стори доста приятно място.

— Знаеш ли — каза замислено Хоук, — сигурно има и по-лесен начин за изкарване на прехраната.