Теодор Траянов
Новият иконостас

В памет на Александър Блок, великия бард на революцията, рицар на прекрасната дама

Когато нощем най вилнеят

фъртуни в севера свиреп,

на бърза тройка бяла фея

препуска низ безкрайна степ.

Звънят звънците многогласни,

надзвъннат хаосния рев,

и дълго за неща прекрасни

разказва сънният напев.

 

Какво е любовта могъща,

кога ще покори света,

защо е тя една и съща,

навред, в живота и смъртта,

къде най-пламенна извира,

кога, мистична, се таи,

защо из варварската лира

на рицар-херувим струи;

 

защо прекрасната му дама

самотна с тройката лети,

и никой нивга вече няма

да види нейните черти;

защо веднъж тя, непозната,

пред своя рицар се яви,

целуна три пъти земята

и лирата му с креп обви;

 

какво му каза тя тогава,

в какво го скритом закълна,

защо над вечната му слава

пращят червени знамена;

в каква неземна литургия

той чу пророка в своя глас

и за душата на Русия

издигна нов иконостас…

 

Звънят те, а самата фея

припява тъжно всеки звън:

„Народе, кой ще изживее

в любов грядущия ти сън?“

Мълви тя и препуска диво,

отхвърля преспи околвръст,

и ето, в хаоса мъгливо

израства чер огромен кръст!

 

И днес тя три пъти целуна

пред кръста снежната земя

и бавно бясната фъртуна

благоговейно занемя,

дванадесет звезди огряват

над кръста, в купола дълбок,

дванайсет сенки се изправят,

икони с погледа на Блок!