Теодор Траянов
Магесникът

В памет на Илия Иванов-Черен

Живееше в страна мъглива

магесник е черни очила,

през тях той в истината жива

откриваше лъжата зла.

Пред взора остър и навъсен

безсилен беше всеки щит,

животът криеше лика си,

от своята лъжа опит.

 

И пред магесника в уплаха

човекът губеше устой,

през черните стъкла горяха

два въглена с небесен зной.

В скръбта той виждаше близнака

на всяка радост по света,

душите — в капища на мрака,

сърцата — в горка нищета.

 

И често, гонен от съмнения,

мълвеше странен чародей,

не са ли вси лъжи свещени,

с които всякой днес живей,

не е ли храм животът шумен,

сграден от майстор непознат,

не е ли еретик безумен

и всеки втори Херострат?

 

Ала в мига на вси надежди,

той клетва в своя блян стори,

и бунт под сключените вежди

очи небесни покори.

Той влезе на лъжата в храма,

размахал пламнали главни,

но скръцна крепкото му рамо,

любов духа му осени.

 

Пробил бе час на бран велика,

народи тръгваха да мрат,

където — жива, многолика —

лъжата бе самата смърт!

Той, в плен на земната мистерия,

обрече в жъртва дух и кръв,

смъртта си в песен да намери,

за братята да падне пръв!

 

С какъв ли танец на душата

от своя труп се е простил,

какви ли истини в лъжата

в мига предсмъртен с открил?

И досега над бранна Тракия,

щом бурна нощ надуй гърла,

из гроб безкръстен светят в мрака

очи през черни очила.