Теодор Траянов
Сърце на съвестта

В памет на Николай Алексеевич Некрасов

Далек под небеса оловни,

където Господ най тъжи,

звънеше нощем дъжд отровен

от мъртви плачущи души!

До тази арфа не тъй лесно

певци допираха ръце —

на нея сложи своите песни

едно-единствено сърце.

 

От севера мъглив до Грузия,

от славна Полша през Урал,

то скритом кръсти всички музи

в сълзи на обич и печал!

С речта на съвест всемогъща

то хлопаше на всеки дом,

и тая реч, една и съща,

бе реч на оживял фантом.

 

„О, докога дори и в гроба,

в окови всякой ще лежи

и ще проклина с робска злоба

теглото, вредом що тежи?

Насищай, робска орисия,

със кръв и сълзи своя век,

но знай, из тъмната Русия

ще дойде новият човек!“

 

И в оня ден, когато Кремъл

от Бога с гръм бе развенчан,

възкликна цял народ задремал,

за жертва пламенна избран!

А горе, в небеса оловни,

посред лазурни езера,

над арфата на дъжд отровен

звездата коледна се спря.

 

И звънна в жиците мистични

сърцето на един поет,

вживяно в дните героични

на своя величав завет!

Тогаз, хоругвата прегърнал

на всички нищи, сам Исус

в кандило туй сърце превърна

над храма на святая Рус.

 

Сърце на бледния Некрасов,

сърце на обич и печал,

огрявай оня храм прекрасен,

де всякой е насън живял!

Бъди като господна стража

над всяка земна свобода! —

Еднъж човекът нов се ражда

под витлеемската звезда!