Теодор Траянов
Последният сън

В памет на Хайнрих Хайне

Спокойно спи, певецо бледен,

далек от родната страна,

какъв е твоят сън последен,

там никой още не узна!

Витае той, самин в изгнание,

из някой чужд, далечен лес,

че твойта приказна Германия

мечта остана и до днес.

 

А твойта приказност лазурна

един ли скитник подслони,

не е ли съвестта ти бурна

причастие и в наши дни!

Отдавна в твоя сън удари

часът на друг световен ред,

където истините стари

намират своя нов ответ!

 

Със свободата ли говори

сънят ти в старите гори,

или в божествена отмора

нов път за робите откри!

Коя тайнствена кабала

любов и братство прорица,

каква надежда възсияла

събужда мъртвите сърца!

 

Когато някъде на север

отпадат вечерни тъми,

ти слушаш в своите напеви

как Рѐин призрачно шуми,

а негде глухо под земята

отекват мъртви гласове:

шуми, шуми, легендо свята,

съдба на толкоз векове!

 

В ответ низ Рѐин сякаш блика

вода от древния Йордан

и спомня жъртвата велика

на Бог, от своя род осмян!

И шъпне твоят сън последен,

с любов грядуща озарен:

Спокойно спи, певецо бледен,

аз верно бдя над твоя Рейн!

 

А пламнат ли и в Сена нощем

звезди от твоя роден край,

до бранен меч, над скъпи мощи,

запява твойта Лорелай!

И твойта обич златокоса

полага лаври, свеж венец,

над кръста земен, що е носил

на Рѐин вечният певец!