Теодор Траянов
Прощавай

Смирен пред тебе исках да пристъпя,

смирен да моля властен господар,

макар че сещах още болка тъпа

от черния мъчителен кошмар.

 

Не знаех аз, че в следнята минута

ще пламна в гордост и ненавист пак,

че с гняв разкъсал раната си люта,

ще зърна в твойта обич скритен враг.

 

Десницата ми твойта не намери,

че жива още всяка болка бе,

че мрак покрил бе царствените двери

към радостта и нейното небе.

 

Прости! Днес тръгвам в просешка одежда,

тъй беден съм, ти сън последен взе,

а в миг на ужас — вехъл стрък надежда

захвърли с присмех в моите нозе.

 

Аз пазя друга радост съкровена,

ликува споменът за власт и грях,

лежеше ти, пантера укротена,

блестеше бисер в твоя детски страх.

 

Смирен, пред тебе исках да пристъпя,

но кръв струеше всеки спомнен миг,

и скръб и радост, толкоз много скъпи,

явиха се, пак в първия си лик!