Кърт Вонегът
Синята брада (14)

12

Когато бил на около пет годинки, Дан Грегъри. или Грегорян — така се произнасяло името му в Стария свят, бил спасен от съпругата на художника Бескудников, който бил гравьор на матрици за банкноти и ценни книжа на Руската империя. Тя не го обичала, за нея той бил просто едно нещастно и подритвано животинче, а тя не понасяла да подритват когото и да било. Затова постъпила с него така, както постъпвала с бездомните котки и кученца, които постоянно прибирала от улицата — предала го в ръцете на прислугата да бъде изкъпан и нахранен.

— Прислужниците й се отнесоха с мен точно така, както моите прислужници се отнесоха с теб — каза ми Грегъри. — За тях бях просто една грижа повече — като изнасянето на сгурията от печките, почистването на стъклата на газените лампи или изтупването на пътеките.

После поясни, че изучил внимателно какво правят котките и кучетата в тази ситуация и започнал да прави същото.

— През по-голямата част от времето животните стояха в работилницата на Бескудников зад къщата — рече той. — Там получаваха храна и ласки от чираците и пътуващите търговци. Направих като тях, направих дори някои неща, които животните не можеха да правят — например да изуча всички езици, на които се говореше там. Изучил занаята в Англия и Франция, Бескудников обичаше да дава Заповеди на някой от двата езика и очакваше тези заповеди да бъдат ясни за всички. Много скоро си извоювах мястото на преводач и разяснявах точно какво нарежда господарят. Вече бях научил от слугите малко полски и руски.

— И арменски — допълних аз.

 

— Не — поклати глава той. — От своите родители-пияници научих единствено как реве магарето, как се киска маймуната и как вие вълкът…

После ми разказа как скоро усвоил всички занаяти в работилницата и, подобно на мен, имал невероятната способност да рисува всичко, което види, при това със съвсем задоволителна прилика.

— На десетгодишна възраст ме направиха чирак — гордо съобщи той. — А на петнайсет вече всички виждаха, че съм гений. Усетил опасност за самия себе си, Бескудников ми възложи една, по всеобщо мнение, напълно невъзможна задача — каза, че ще ме повиши в пътуващ гравьор, само ако му нарисувам на ръка банкнота от една рубла и то такава, че да заблуди дори опитните търговци на близкия пазар. — Усмихна се и добави: — В онези години фалшифицирането на пари се наказваше с обесване, и то на същия онзи пазар!

* * *

Младият Дан Грегорян работил цели шест месеца, за да изпълни поръчката. По всеобщо мнение банкнотата била съвършена, но Бескудников я нарекъл детинска работа и я скъсал на парчета.

Грегорян направил нова, още по-добра и това му отнело други шест месеца. Бескудников я окачествил като по-лоша от първата и я хвърлил в огъня.

Грегорян не се отчаял и направил трета, като този път работил цяла година. Разбира се, междувременно изпълнявал и всичките си останали задължения в работилницата. Но когато завършил и третата банкнота, той не я показал на господаря си, а просто я прибрал. На Бескудников показал истинската рубла, която използвал за модел.

Старецът се изсмял и на нея, точно според очакванията му. Младият Грегорян успял да я дръпне от ръцете му преди да я скъса, и изтичал на пазара. Там купил кутия пури, като подчертал пред търговеца на тютюн, че банкнотата положително е истинска, защото идва направо от работилницата на царския гравьор Бескудников.

Господарят му изпаднал в ужас, като го видял да се връща с пурите. Защото никога не допускал, че фалшификацията ще стигне до пазара — той просто искал да покаже какво качество очаква от младия чирак. Облещените очи, тежкото дишане и потта но челото му недвусмислено доказвали, че човекът е честен и почтен, но просто завиждал на умението на младежа. А хитрото хлапе му подало фалшивата си банкнота уж случайно и непреднамерено, старият майстор я поел и тя изведнъж му се сторила съвсем подправена.

Какво можел да направи? Търговецът на тютюн положително ще открие фалшификата и ще знае откъде идва той. А после? Законът си е закон. Кралският гравьор ще увисне на пазара, редом със своя чирак.

— Прави му чест, че реши сам да прибере фаталната хартийка — каза ми Грегъри. — Поиска ми рублата, от която бях гледал и аз най-спокойно му подадох своят съвършен фалшификат.

* * *

Бескудников се появил при търговеца на тютюн и му разказал някаква покъртителна история за станалата грешка. На онзи му било съвсем безразлично и веднага приел да размени оригинала с фалшификата.

Старецът се прибрал доволен в работилницата, затръшнал вратата зад себе си и обещал на Грегорян такъв бой, какъвто не бил ял досега. До този момент Грегорян търпял побоищата му като всеки нормален чирак. Но сега отскочил в ъгъла и се изсмял право в лицето на господаря си.

— Как смееш? — ревнал Бескудников, побеснял от гняв.

— Ще ти се присмивам, докато съм жив! — отвърнал Грегорян, после подробно му обяснил играта с фалшивата и истинската банкноти. — Вече не мога да науча нищо от теб, защото съм по-добър! — обявил накрая той. — Аз съм най-гениалният гравьор на света след като успях да измамя самият кралски майстор на ценни книжа! Дори да се окажа редом с теб на пазара с примка на шията, пак няма да се разкая. И знаеш ли какво ще ти кажа? Ще ти призная, че си бил прав — наистина не съм толкова талантлив, колкото си мислех. А после ще кажа сбогом на жестокия свят. Сбогом!