Осип Манделщам
Само в детските книги вглъбен…

Само в детските книги вглъбен,

само детски мечти да лелея,

всичко възрастно в мен да разсея,

да въстана от скръбния плен.

 

Аз живота до смърт съм презрял,

вече нищо не иска сърцето,

но обичам земята си клета –

само нея с любов съм познал,

 

В люлка дървена ти ме люля,

мое детство в градини далечни.

И елите — високи и вечни,

оживяват сред сънна мъгла.