Осип Манделщам
Не съм аз чул гласа на Осиана…

Не съм аз чул гласа на Осиана,

ни вкусвал съм старинните вина, —

защо ми се присънва пак поляна

и пак шотландска кървава луна?

Ту гарван, ту пък арфа непозната

дочувам сред зловеща глухота

и с шарфове развети под луната

дружинници се мяркат във нощта.

Блуждаещите сънища в наследство

от чуждите певци получих аз;

от родството и скучното съседство

презрително отказваме се с вас.

И не едно съкровище след време

правнукът от забрава ще спаси,

и чужда песен някой скалд ще вземе,

и като своя ще я огласи.