Осип Манделщам
Какво да правя, тяло — с теб дарен…

Какво да правя, тяло — с теб дарен,

така единно си във всичко с мен?

 

За радостта, че жив съм, че горя,

кому, кажете, да благодаря?

 

Но сам не съм — и градинар, и цвят

съм аз в тъмницата на тоя свят.

 

По хладните стъкла на вечността

дъхът ми топъл вече затрептя,

 

И в него цялата ще се вгради

картината незнайна отпреди.

 

И нека миг след миг текат в порой –

в мътилката не ще изчезне той!